Р Е
Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 20.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица…….……...наказателна колегия публично заседание на 13 април.......……..………….……………………през две хиляди и двадесет и първа
година..……….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Таня Йорданова,
като разгледа АНД № 25/2021 год.по описа на БРС, ІІ наказателен състав, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с
чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство –
TFR1-M № 0610/12 на ОД на МВР Монтана
е наложено на П.Б.Г. *** и
ЕГН ********** административно
наказание на основание чл.182, ал.2, т.4, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП –
глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш
останал жалбоподателят, който го е обжалвал и моли електронния фиш да бъде
отменен изцяло, като незаконосъобразно издаден. В жалбата се изтъква, че
издадения ЕФ е незаконосъобразен и необоснован, а установяването на скоростта е
било извършено в разрез с императивните изисквания на ЗДвП и ЗАНН.
В съдебното заседание,
редовно призован, жалбоподателят се
явява. Заявява, че поддържа жалбата и
пледира за отмяна на издадения ЕФ, като незаконосъобразен. Подробно са развити
съображения, че след като нарушението е установено с мобилно АТС е следвало да
бъде съставен АУАН и съответно издадено НП и че в случая процедурата по чл.189,
ал.4 и сл. от ЗДвП е била неприложима.
Въззиваемата страна,
редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по
делото.
От събраните по делото
писмени, както и от изложеното в жалбата и
становище от жалбоподателя в съдебно
заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 28.10.2020 г. в 15:10:40 часа, на път ІІ-81, км.81+959, при разклон за
с.Бокиловци с посока на движение от гр.Берковица към гр.Монтана
системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ се със скорост от 84
км/ч лек автомобил. Видно от Протокола за използване на
техническото средство /л.8/ в този участък имало въведено с пътен
знак В26 ограничение на скоростта от 50 км/час.
По-късно записите от
системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР Монтана, които от
видеоклип № 13272 установили, че засечената в 15:10:40 часа на 28.10.2020 г. скорост от 84 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача
наказуемата скорост била изчислена на 81
км/ч) била от лек автомобил „Фолксваген Голф”
с рег.№ М 26-26 ВН.
След справка в централната
база данни било установено, че
собственик на автомобила е П.Б.Г. *** и ЕГН ********** .
Въз основа на така
констатираното нарушение, на 28.10.2020 г. срещу П.Б.Г. бил издаден електронен фиш
серия К, № 4109765 /л.4/. В него наказващият орган
приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП и за което наложил на Г. предвидената в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП санкция глоба в размер
на 300 лева.
Видно от приложената по
делото разписка /л.15/, електронния фиш е бил връчен на жалбоподателя на 07.01.2021 година.
По делото липсват данни на
основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят Г., като собственик на автомобила, да е представил писмена
декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за
представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка
и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП, от надлежна страна, доколкото П.Г. е визиран като адресат на електронния фиш, поради което е
допустима.
Атакуваният електронен фиш за
налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
електронния фиш на формално основание.
Неоснователно
е наведеното в жалбата възражение за неприложимост на
процедурата за санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то е установено с
мобилно АТС и доводите в този смисъл, както и позоваването на Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на
колегиите. Посоченото в касационната жалба ТР № 1/ 26.02.2024 г. по т.д. № 1/
2013 г. на ОСК на ВАС е неприложимо към датата на извършване на нарушението – 28.10.2020 г., тъй като в §6, т.65 от ДРЗДвП се съдържа определение за „Автоматизирани
технически средства и системи", съгласно което: това са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б)
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
Следователно,
с извършената законодателна промяна е отпаднало приложението на цитираното
тълкувателно решение.
Поради тези съображения
настоящият състав не споделя възражението на жалбоподателя,
че административнонаказателната отговорност е следвало да бъде
реализирана със съставянето на АУАН и съответно с издаване на наказателно
постановление, по реда на ЗАНН, а не с издаването на електронен фиш по реда на
чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП.
С оглед цялостният контрол за
законосъобразност на обжалвания ЕФ, следва да се посочи, че автоматизираното
техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било
сертифицирано. Видно от протокол от проверка № 3-24-20 от 29.05.2020 г. /л.10/, системата за контрол на
скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, а също и била преминала първоначална и последваща проверка
на годността, като е отговаряла на съответните технически
изисквания.
Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532 от 2015 г., с което е въведено задължение за
контролния орган, при всяко използване на мобилно АТСС /каквото е
използвано в случая/, да попълва протокол, съгласно приложението. Предвидено е
протоколът по ал. 1 да се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за
контрол /чл.10, ал.2/, като при работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, е
предвидено протоколът да се попълва за всяко място за контрол и да се
съпровожда със снимка на разположението на уреда /чл.10, ал.3/. В настоящия
случай, това
императивно задължение е изпълнено и по делото е приложен Протокол за използване
на на АТСС.
Изискването за съставянето на протокола по чл.10 от Наредбата не е самоцелно,
тъй като последният удостоверява, че на посочената в ЕФ дата и час, е
използвано мобилно АТСС, което е било разположено на път ІІ-81, км.81+959 на разклона за с.Бокиловци и са проверявани моторните
превозни средства, движещи се именно в посока от Берковица към Монтана, за които важи ограничението на скоростта, въведено със знак
В26. Т.е, горният протокол е доказателство относно мястото и времето на
извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на
движение, ограничението на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното
АТСС и др. изисквания по наредбата.
Твърдението, че не са използвани обозначителни знаци
на мястото на контрол също се явява неоснователно, тъй като нито в ЗДвП, нито в
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., към момента на извършване на нарушението,
съществува такова изискване. Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП е
отменена с ДВ бр. 54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017 г., а нормата на чл.7 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е отменена с ДВ, бр. 6 от
2018 г.
Фактите по делото съдът прие
за установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които
кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство – разпечатка
от видеоклип № 13272, заснет от мобилната система за видеоконтрол на скоростния
режим TFR1 – M, № 610. На него ясно се вижда автомобила собственост на
жалбоподателя и регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 84 км/час. След като бил приспаднат толеранса от 3 % е било
изчислено превишаването на разрешената в населено място скорост с 81 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което
е засечена скоростта – мобилната система за видеоконтрол на скоростния
режим TFR1 – M е
конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и
автомобила от която е. Така че, ако автомобила не се е движел с превишена
скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не
ангажира доказателства, които убедително да оборват тези, които са ангажирани
от административнонаказващия орган. В тази връзка съдът приема за неоснователен
развития довод, че не е ясно мястото на
засичане на нарушението и дали това е станало в зоната на действие на знак
въвеждащ ограничението на скоростта на 50 км/час.
Правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателя П.г., тъй като, както се посочи по-горе, в срока по чл.189, ал.5,
изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е извършило
нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, като
собственик на автомобила му се налага наказанието, предвидено за извършеното
нарушение.
Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че правилно наказващият орган е преценил с оглед данните по
преписката и събраните доказателства, че именно жалбоподателят П.Г. е лицето извършило описаното в електронния фиш нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП.
При издаването на електронния
фиш няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на
деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административно-наказателната
разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на жалбоподателя.
С оглед на това съдът счита,
че наказанието е законосъобразно наложено и приема посочените във фиша
фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП -
глоба в размер на 300 лева, който размер е точно определен в закона и не може
да се обсъжда въпроса за намаляването й, както и въпроса дали случая може да се
приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с
повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно
движението с несъобразена или превишена скорост.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен фиш за налагане на глоба серия К, серия К, № 4109765 на ОД на МВР Монтана, с който на П.Б.Г. *** и ЕГН
********** е наложено административно
наказание - глоба в размер на 300 лева на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Монтана в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :