№ 21365
гр. С., 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П.П.С
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20211110169822 по
описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 28.12.2023 година град С.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На седемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С
1
Секретар Г.Л
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С
гражданско дело номер 69822 по описа за 2021 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н. П. Н., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С., кв. „Г.“, *******, срещу „С.В” АД, с ЕИК **********, С., ж.к. „М.-4“,
Б.П *******, представлявано от В.Б.Т, за установяване по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи сумите, както следва: сумата от 3 873,81 лв., представляваща главница
за периода от 25.01.2015 г. до 23.10.2018 г., начислена по партида с абонатен № **********
за имот, находящ се на адрес: гр. С., кв. „Г.“, *******, както и сумата от 2 030,76 лв. – лихва
за забава за периода от 25.02.2015 г. до 27.09.2021 г., поради погасяване на вземането по
давност, както и сумата от 1 945,84 лв. – главница за периода от 24.10.2018 г. до 27.09.2021
г., начислена по партида с абонатен № ********** за имот, находящ се на адрес: гр. С., кв.
„Г.“, *******, както и сумата от 690,64 лв. – лихва за забава за периода от 24.11.2018 г. до
27.09.2021 г., поради липса на облигационно отношение, претендира направените по делото
разноски.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че ответното
дружество претендирало от него сума за доставена питейна вода и отведени и пречистени
отпадъчни води за клиентски № ********** за периода от 25.01.2015 г. до 27.09.2021 г. за
имот, находящ се на адрес: гр. С., кв. „Г.“, *******. Оспорва дължимостта на
претендираните суми, като твърди, че между страните липсват облигационни отношения,
както и че част от сумите са погасени по давност. Излага подробни съображения относно
погасените по давност суми за главница и лихви и периода, за който част от вземанията са
погасени по давност. Позовава се на съдебна практика. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника „С.В” АД. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск по основание и размер. Твърди, че със заявление от 26.01.2017 г.
предходният собственик на имота и потребител на услугите П.Н.И е направил искане за
закриване на партидата, открита на негово име, тъй като не е собственик на имота, считано
от 02.12.2009 г., като е представил документ за собственост. Твърди се, че ищецът е
собственик на имота за периода от 02.12.2009 г. до 28.09.2020 г., на която дата е бил вписан
отказ от вещни права. Не спори, че за периода от 28.09.2020 г. до 27.09.2021 г. ищецът няма
качеството на потребител на ВиК услуги за процесния имот, като твърди, че и до момента
2
ответникът не е уведомен за настъпилата промяна в обстоятелствата. Сочи, че
претендираната като недължима сума от 8 541,05 лв. се отнася за периода от 09.02.2017 г. до
27.09.2021 г., като за периода преди посочения липсва задължение. Оспорва погасяване по
давност на всички суми, за които са били издадени фактури. Излага подробни съображения.
Моли съда да отхвърли иска в частта, по отношение на която ищецът е имал качеството на
потребител на ВиК услуги и вземанията не са погасени по давност, претендира направените
по делото разноски, като се прави и искане разноски да не се възлагат в тежест на ответника.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Предявената искова претенция е с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, направено е
искане по реда на чл. 78, ал. 1, 2 и 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения заверен препис от Писмо с изх. № М-4292 от 30.09.2021 г.,
изпратено от ответника до Н. Н. се установява, че на името на посоченото лице е била
открита партида с клиентски № ********** за обект на адрес: р. С., ж.к. „Г.“, бл. 4, вх. Б, ет.
6, ап. 35, а от представената справка се установява, че за посочения адрес и партиден номер
по издадени фактури в периода от 25.01.2015 г. до 23.10.2018 г. задълженията на абоната са,
както следва: сумата от 4 793,21 лв. за главница и сумата от 29,84 лв. за лихва.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че със
Заявление с вх. № ЗП – 1361 от 26.01.2017 г. П.Н.И е направил искане закриване на партида
за клиентски № ********** за предишния собственик до 02.12.2009 г., като към заявлението
е бил представен документ за собственост – Нотариален акт № 116, том VII, рег. № 34347,
дело № 1238 от 2009 г. на името на П.Н.И и М.П.И. Видно от представената справка от
Агенция по вписванията на 02.12.2009 г. П.Н.И е продал на Н. П. Н. следния недвижим
имот: апартамент № 35, находящ се в гр. С., ж.к. „Г.“, бл. 4, вх. Б, ет. 6.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че „С.В” АД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги, като доставя такава на живущите в района, в който имот притежава ищецът. По
делото е безспорно установено, че на името на праводателя на ищеца е била открита партида
за клиентски № ********** и е създаден нов клиентски № ********** за обект, находящ се
на адрес: гр. С., ж.к. „Г.“, бл. 4, вх. Б, ет. 6, ап. 35. Спори се наличието на договорни
отношения между страните, извършването на доставка на ВиК услуги и техния размер.
Съгласно публикуваните на сайта на „С.В“ АД Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „С.В“ АД, ищцата се явява потребител на
ВиК услуги през исковия период по смисъла на чл. 2 от Общите условия. Съгласно чл. 71,
ал. 1 от Общите условия последните влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им
3
в централен и местен ежедневник. Съгласно чл. 71, ал. 4 на същата норма в срок от 30 дни
след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни условия. По делото не
са представени доказателства от страна на ответника за внесено предложения за условия,
различни от общите такива. Ето защо съдът приема, че между страните са налице договорни
отношения за доставка на ВиК услуги за процесния период.
Съгласно чл. 7, т. 6 от Общите условия ВиК операторът има право да отчита
показанията на средствата за измерване, при условията и сроковете, определени в Общите
условия и да издава фактури за дължимите суми.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на ВиК услуги в твърдяното
количество за процесния период и по отношение на процесния имот от ищеца както и
стойността на предоставените услуги. Видно от събраните по делото доказателства,
стойността на доставените ВиК услуги възлиза на 8 541,05 лв. за периода до месец октомври
2021 г. За съда се налага извод, че между страните са били налице договорни отношения. За
пълнота следва да се посочи, че от приетата по делото справка се установява извършени от
ищеца плащания за доставена ВиК услуги за периоди, следващи процесния период.
Съобразно със събраните по делото доказателства съдът приема, че ищецът е
задължен към ответното дружество за сумата от 1 668,42 лв. за периода от 24.10.2018 г. до
22.10.2020 г. За периода от 23.10.2020 г. до 27.09.2021 г. задълженията за главница възлизат
на 368,20 лв., като от представената справка се установява, че задълженията са платени. Ето
защо за съда се налага извода, че исковата претенция за сумата от 1 668,42 лв. и за периода
от 24.10.2018 г. до 22.10.2020 г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а за сумата
над 1 668,42 лв. до първоначално претендирания размер от 1945,84 лв. и за периода от
23.10.2020 г. до 27.09.2021 г. като неоснователна поради извършено плащане, или
претенцията за първоначално претендираната сума от 1 945,84 лв. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
За пълнота следва да се посочи, че предявяването на претенция за погасяване на
вземането по давност за предходен период е по съществото си признание за наличие на
договорни отношения именно за предходния период, в каквато насока са и събраните по
делото писмени доказателства.
С оглед неоснователността на главния иск неоснователен се явява и акцесорния иск
за дължимост на лихва за претендирания период, поради което същата следва да бъде
отхвърлена.
Съдът следва да се произнесе и по претенцията за недължимост на сумата от 3873,81
лв., представляваща главница за периода от 25.01.2015 г. до 23.10.2018 г., поради изтекла
погасителна давност.
По отношение на претендираната главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия, съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок, съобразно с
чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението за плащане на доставени ВиК услуги представлява
4
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за ВиК услуги са
били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, за претендираната сума, дължима за ВиК услуги относно процесния период
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане.
Това означава, че към датата на предявяване на исковата молба – 06.12.2021 г. тригодишната
погасителна давност е изтекла по отношение на вземането, за което е била издадена фактура
на 23.10.2018 г. За периода от 25.01.2015 г. до 23.10.2018 г. задълженията на ищеца възлизат
на 4 793,17 лв. Доколкото се претендира сума за главница в размер на 3 873,81 лв., то
претенцията като основателна и доказана следва да бъде уважена.
По отношение на претенцията за установяване недлжимост на сумата от 2 030,76 лв.
– лихва за забава за периода от 25.02.2015 г. до 27.09.2021 г., поради погасяване на
вземането по давност, съдът намира следното:
Съобразно с разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Ето защо съдът намира за погасени по давност и обезщетенията за забава върху
главницата за периода от 25.01.2015 г. до 23.10.2018 г., която видно от представената
справка е в размер на 29,84 лв. За периода от 24.10.2018 г. до 27.09.2021 г. и за сумата над
29,84 лв. до първоначално претендирания размер от 2 030,76 лв. претенцията се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира,
същото за основателно, съобразно с размера на уважения иск, като в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 108,34 лв. от общо направените разноски в размер
на 237,05 лв., от които: сумата от 233,64 лв. – платена държавна такса и сумата от 3,41 лв. –
такса за превод. Ищецът има право и на разноски за адвокат. От представения по делото
договор за правна защита и съдействие е видно, че ищецът е упълномощил адвокат, който се
е задължил да предоставя на ищеца безплатна правна помощ по реда на чл. 36, ал. 2 във
връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния представител на ищеца следва да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 427,90 лв. съразмерно на уважената част от
исковите претенции от дължимия размер от 936,23 лв., представляващо минималния размер
при цена на исковете по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, което възнаграждение е определено към момента на
сключване на договора за правна помощ и съдействие.
5
По отношение на направеното искане от ответника за присъждане на направените по
делото разноски, същото съобразно с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК се явява основателно,
съразмерно на отхвърлените искови претенции, като в полза на ответника следва да бъде
присъдена сумата от 54,30 лв. от общо дължимата сума от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 77 от ГПК ищецът следва да доплати дължима държавна такса в
размер на 130,38 лв.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от Н. П. Н., с ЕГН
**********, от гр. С., кв. „Г.“, *******, срещу „С.В” АД, с ЕИК **********, С., ж.к. „М.-4“,
Б.П *******, представлявано от В.Б.Т, че Н. П. Н. не дължи на „С.В” АД сумата от 3 873,81
лв. /три хиляди осемстотин седемдесет и три лева и осемдесет и една стотинки/,
представляваща главница за периода от 25.01.2015 г. до 23.10.2018 г., начислена по партида
с абонатен № ********** за имот, находящ се на адрес: гр. С., кв. „Г.“, *******, както и
сумата от 29,84 лв. /двадесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ - лихва за забава
за периода от 25.02.2015 г. до 23.10.2018 г., поради погасяване на вземането по давност, като
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за установяване недължимост на сумата за лихва за забава
над 29,84 лв. до първоначално предявения размер от 2 030,76 лв. /две хиляди и тридесет
лева и седемдесет и шест стотинки/ и за периода от 24.10.2018 г. до 27.09.2021 г., както и
сумата от 1 945,84 лв. /хиляда деветстотин четиридесет и пет лева и осемдесет и четири
стотинки/ – главница за периода от 24.10.2018 г. до 27.09.2021 г., начислена по партида с
абонатен № ********** за имот, находящ се на адрес: гр. С., кв. „Г.“, *******, както и
сумата от 690,64 лв. /шестстотин и деветдесет лена и шестдесет и четири стотинки/ – лихва
за забава за периода от 24.11.2018 г. до 27.09.2021 г., поради липса на облигационно
отношение, като неоснователни.
ОСЪЖДА „С.В” АД, с ЕИК **********, С., ж.к. „М.-4“, Б.П *******,
представлявано от В.Б.Т, ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. Н., с ЕГН **********, от гр. С., кв. „Г.“,
*******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 108,34 лв. /сто и осем лева и тридесет
и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „С.В” АД, с ЕИК **********, С., ж.к. „М.-4“, Б.П *******,
представлявано от В.Б.Т, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Й. Ч., от САК, с ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ул. „В.“ № 19, сумата от 427,90 лв. /четиристотин двадесет и седем лева и
деветдесет стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2
във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА Н. П. Н., с ЕГН **********, от гр. С., кв. „Г.“, *******, ДА ЗАПЛАТИ на
6
„С.В” АД, с ЕИК **********, С., ж.к. „М.-4“, Б.П *******, представлявано от В.Б.Т, на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК, сумата от 54,30 лв. /петдесет и четири лева и тридесет
стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Н. П. Н., с ЕГН **********, от гр. С., кв. „Г.“, *******, ДА ЗАПЛАТИ по
сметката на Софийски районен съд, на основание чл. 77 от ГПК, сумата от 130,38 лв. /сто и
тридесет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7