О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.София, 12.11.2020 год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито
заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка Костадинова-Младенова
като
разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №8109 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК вр. с чл. 32а от Правилника за
вписванията /ПВ/.
С определение №982 от 24.07.2020 год. съдия по
вписванията при СРС е отказал извършването на нотариално действие по реда на
чл. 569, т. 5 ГПК – вписване на особен залог на търговско предприятие, по
молбата с вх.№39878 от 24.07.2020 год./.
За да постанови отказа си, съдията по вписванията е
приел, че подлежащ на вписване акт по смисъла на чл. 22а ПВ се явява издадено
от Търговския регистър нарочно удостоверение за посоченото вписване по вписан
договор за особен залог, какъвто акт в случая липсвал. Анексът към договора за
особен залог на търговско предприятие не бил акт, подлежащ на вписване.
Срещу горепосоченото определение е подадена на 31.07.2020
год. частна жалба от „Ю.И.“ ООД, чрез адв. А.И./надлежно упълномощен/, с
оплакване, че е незаконосъобразно. Частният жалбоподател поддържа, че същото е
постановено в нарушение на разпоредбите на чл. 22а ПВ и чл. 21, ал. 1 ЗОЗ. Със
заявлението с вх.№39878 от 24.07.2020 год. било поискано вписването на удостоверение
за вписване на залог на търговско предприятие, издадено от Агенция по
вписванията – Търговски регистър, съгласно което било извършено допълнително
вписване на увеличаване на размера на обезпечения дълг със залога на търговско
предприятие. Със заявлението не се искало вписването на анекса към договора за
особен залог на търговско предприятие. Съгласно чл. 22а ПВ, вписването на
актовете относно залог върху търговско предприятие /чл. 21, ал. 3 ЗОЗ/ се
извършвало по разпореждане на съдията по вписванията във всеки район, в който е
поискано вписване, чрез подреждане в книгата по чл. 33, б. „д“ на
удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на
удостоверенията за последващи вписвания. Следователно актът, въз основа на
който се постановявало вписването било удостоверението вписване на залога в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица д нестопанска цел,
съответно удостоверението за последващо вписване към вече вписания залог на
търговско предприятие. В случая били представени 4 бр. оригинала на
удостоверението за последващо вписване в ТТРРЮЛНЦ. Според чл. 21, ал. 2 ЗОЗ,
подлежащо на вписване обстоятелство относно залог на търговско предприятие било
и описанието на обезпеченото вземане /чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗОЗ/, т.е. неговия
размер, както и размерът на лихвите. Вписването в Търговския регистър било
първично. На основание чл. 21, ал. 3 ЗОЗ, с оглед противопоставимост на трети
лица, придобили права върху отделни недвижими имоти от заложеното предприятие,
необходимо било договорът за залог на търговско предприятие да бъде вписан
вторично в нотариалните книги, когато залогът тежал върху отделни активи,
посочени в договора за залог на търговско предприятие и след отделянето им от
предприятието. В този случай, съгласно чл. 22а ПВ, в нотариалните книги не се
извършвало вписване на обстоятелства, а вписване на актове относно залог на
търговско предприятие по разпореждане на съдията по вписванията. В този смисъл
изменението на размера на обезпеченото със залога на търговско предприятие вземане
било обстоятелство което подлежало на отразяване в първичния ТРРЮЛНЦ, а от там
и на вписване в Службата по вписвания чрез подреждане на удостоверението,
издадено от ТРРЮЛНЦ относно вписване на увеличение на размера, в хипотеза на
посочени в договора за залог на търговско предприятие недвижими имоти. Този
извод следвал и от разпоредбата на чл. 6, ал. 4 ПВ. Когато удостоверението за
вписване в ТТРЮЛНЦ не съдържало описание на заложеното имущество, към него с
прилагал вписаният в ТРРЮЛНЦ договор за залог. В частност бил представен анекс
№2 към договора за залог на търговско предприятие, както и нотариално заверена
декларация с изрично описание на недвижимите имоти. Първоначалният залог бил
вписан в ТТРЮЛНЦ и в имотния регистър под акт №6, т.І, дело №2106 от 2019 год.,
при които вписвания бил представен договора за залог на търговско предприятие
от 11.01.2019 год., в който било налице подробно описание на недвижимите имоти.
Всички тези обстоятелства били посочени в заявлението за вписване. В тази
връзка съществуването на несъответствия между изискванията към съдържанието на
удостоверението за вписване на залога в ТРРЮЛНЦ, въведени в правилника за
вписванията, от една страна и изискванията към съдържанието на заявлението за
вписване и удостоверението за вписване в ТТРЮЛНЦ, установени в Закона за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и
Наредба № 1 от 14.02.2017 год. за водене, съхраняване и достъп до търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, от друга страна,
препятстващо възможността удостоверението по чл. 22а ПВ да отговаря на
изискването по чл. 6 ПВ за посочване на имена, адрес, седалище, дата и място на
издаване на акта, както и описание на имота, следвало да бъде преодоляно като
се използват данните, съдържащи се в самия подлежащ на вписване акт, доколкото
чл. 33 ЗТРЮЛНЦ предвиждал, че издаваните от Агенция по вписванията
удостоверения могат да съдържат както извлечение от търговския регистър, така и
да представляват копия от електронния образ на документите, въз основа на които
са извършени вписванията, т.е. копието от електронния образ на документа,
приложен към делото на търговеца, имало характер на удостоверение и въз основа
на него можело да се извърши вписването по чл. 22а ПВ, особено и при наличието
на разпоредбата на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Неправилно съдията по вписванията
бил приел, че не може да извършва правно релевантни справки, които да могат да
послужат като доказателство. В тази връзка следвало да се имат предвид
разясненията по т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2013 год. на ВКС по тълк.дело
№ 7/2013 год., ОСГТК. По отношение на вписването на особен залог на търговско
предприятие именно задължение на съдията по вписванията било да извърши
проверка на акта, чието вписване се иска, с информация, налична в ТРРЮЛНЦ по
партидата на търговеца – залогодател, включително и по отношение на
съответствието на договора за залог на търговско предприятие или анекс към
него, послужил за вписване в ТРРЮЛНЦ, с този, който бил представен като
доказателство към заявлението за вписване в имотния регистър. Ето защо моли
обжалваният отказ на съдията по вписванията да бъде отменен, а молбата за
исканото вписване – уважена.
Софийски градски
съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по
делото, намира следното:
Частната жалба е
подадена от легитимирано лице и доколкото е депозирана в рамките на
законоустановения срок и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по
вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, следва да се приеме, че се явява
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Нотариални са производствата по реда
на които се извършват изброените в нормата действия, между които в т. 5 на чл. 569 ГПК са посочени вписвания, отбелязвания
и тяхното заличаване, в случаите, предвидени в закона. В ПВ, издаден за прилагане на глава ХІ на ЗС "Вписвания", изрично е въведено правилото, че
вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в изрично предвидените в
него и закона случаи.
Съгласно задължителните
за съдилищата разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение №7/2012 год. на
ВКС по тълк.дело №7/2012 год., ОСГТК, проверката, която съдията по вписванията
извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, относно това дали представеният за
вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали
актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има
ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват материалноправните
предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона – вписването
/като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и
заличаване/ е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е
допустимо да се разрешават правни спорове.
Когато се представя акт за вписване, съдията по
вписванията може да откаже исканото вписване: 1/ ако актът не подлежи на
вписване; 2/ ако той не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени
в закона и ПВ – официален документ или частен документ във формата на
нотариален акт или с нотариална заверка на подписите; 3/ ако актът няма
необходимото съдържание – индивидуализация на страните и на имота /ако се
отнася до конкретен имот/; 4/ ако не е представена скица-копие от кадастралната
карта, когато конкретен имот се намира в район с одобрена кадастрална карта; 5/
ако не е внесена необходимата такса за вписването /когато такава се дължи/ и 6/
ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК /освен при вписването и отбелязването на съдебно решение.
Според разпоредбите на чл. 21, ал. 2 и 3 ЗОЗ, подлежащите
на вписване по този закон обстоятелства относно залог на търговско предприятие
се вписват в търговския регистър по делото на залогодателя – т.нар. първично
вписване /виж чл. 26 и 27 ЗОЗ/. С оглед противопоставимост на договора за залог
на търговско предприятие на трети лица, придобили права върху отделни активи на
заложеното предприятие, разпоредбата на чл. 21, ал. 3 ЗОЗ изисква същият да
бъде вписан и в съответния специален регистър, който се води за такива активи –
в случая, доколкото в търговското предприятие се включват недвижими имоти,
договорът за залог следва да бъде вписан и в нотариалните книги /вторично
вписване/ – с всички последици на оповестителното действие, които законът
придава на вписването. В този случай, съгласно чл. 22а ПВ, в нотариалните книги
се извършва не вписване на обстоятелства, а вписване на актове относно залог на
търговско предприятие /чл. 21, ал. 3 ЗОЗ/ по разпореждане на съдията по
вписвания във всеки район, в който е поискано вписване, чрез подреждане в
книгата по чл. 33, б. „д“ на удостоверението за вписване на залога в търговския
регистър, съответно на удостоверението за последващи вписвания. Когато
удостоверението за вписване в търговския регистър не съдържа описание на
заложеното имущество, към удостоверението се прилага и вписаният в търговския
регистър договор за залог. Вписването на залога в търговския регистър се нанася
по персоналната партида на залогодателя, а когато в залога са посочени като
елементи на търговското предприятие вещни права върху недвижими имоти,
вписването се нанася и в помощните партиди за имотите. Следователно актът по
смисъла на чл. 22а ПВ, въз основа на който се постановява вписване в имотния
регистър, е единствено удостоверението за вписване на залога, респ. за вписване
на допълнителни обстоятелства във връзка с него, в Търговския регистър. Редът
за вписване на последващи изменения и допълнения в учредения особен залог на
търговско предприятие е идентичен с този по първоначалното вписване – в този
смисъл виж например Определение № 168 от 7.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. №
87/2010 г., II т. о., ТК, Определение № 250 от 3.04.2012 г. на ВКС по
ч. т. д. № 99/2012 г., II т. о., ТК, Определение
№ 351 от 22.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 684/2016 г., I т. о., ТК.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗОЗ очертава кръга от
обстоятелствата, подлежащи на вписване в съответния регистър по чл. 12 от
закона, а ал. 2 на посочения законов текст указва, че се вписват и прехвърлянето
на обезпеченото вземане, съответно на правата на продавача и на лизингодателя
/т. 1/; встъпването в правата на заложния кредитор при условията на чл. 32, ал.
6, както и встъпването в обезпеченото вземане, съответно в правата на продавача
и на лизингодателя /т. 2/ и подновяването и заместването в задължението /т. 3/.
В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че законодателят не е предвидил
възможността за допълнително вписване на промяната в размера на обезпеченото
вземане /виж чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗОЗ и чл. 2 ПВ/. Допустимо е обаче вписване на
нов договор за особен залог на търговско предприятие, отразяващ
нововъзникналите обстоятелства, какъвто именно характер има представеният такъв
по делото от 30.06.2020 год. с нотариална заверка на подписите, макар и
наименован от страните „анекс №2“ /който би имал ред от новото вписване/, като
аргумент в подкрепа на това разбиране може да се черпи от разпоредбите на чл.
166 и сл. от ЗЗД относно сключването на договор за ипотека – анексът към
главния договор, засягащ параметрите на вземането, не представлява ипотечен
договор и не подлежи на вписване; допустимо е вписване само на нов нотариален
акт за ипотека на основание чл. 20а ЗЗД /арг. и от чл. 171 ЗЗД/.
Следователно въпреки непрецизното формулиране на искането
в заявлението на частния жалбоподателя, СГС счита, че в разглеждания случай се касае
за първоначално
вписване на договор за особен залог на търговски
залог въз основа на представеното от молителя удостоверение от Агенция по
вписванията – Търговски регистър. В последното е отразено извършено вписване в Търговския
регистър и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на молителя /залогодател/ на залог на
търговско предприятие въз основа на договор за залог на търговско предприятие от
30.06.2020 год., наименован „анекс №2“ – а и след справка на електронния адрес
по ЕИК на молителя в Търговския регистър настоящият съдебен състав установи, че
посоченият договор, който, както вече бе посочено е бил представен с молбата за
вписване – в два официално заверени преписа /виж чл. 8 ПВ/, е идентичен с
договора, въз основа на който е постановено вписването в Търговския регистър и
регистъра на ЮЛНЦ. Представени са и доказателства за изпълнение на особените
изисквания по чл. 264 ДОПК, както и за внасянето на дължимата такса по чл. 4,
ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията /80
лв./.
В този смисъл и при съобразяване на разпоредбата на чл.
6, ал. 2, б. „б“ ПВ, настоящият съдебен състав приема, че е налице акт,
подлежащ на вписване съгласно чл. 22а ПВ.
Ето защо обжалвания отказ на съдията по вписванията се
явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като се уважи исканото вписване
и делото се върне на съдията по вписванията за фактическото извършване на
действията по вписването.
По аргумент за противното от чл. 32а, ал. 2 ПВ и предвид
т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС и приетото в
Тълкувателно решение № 5/2015 год. на ВКС по тълк.дело № 5/2015 год., ОСГТК, настоящето
определение не може да бъде обжалвано по касационен ред.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №982 от 24.07.2020 год. на съдията по вписванията при СРС, с
което е отказано извършването на нотариално действие по реда на чл. 569, т. 5 ГПК – вписване на особен залог на търговско предприятие, в което са включени
недвижими имоти, по молбата с вх.№39878 от 24.07.2020 год. на „Ю.И.“ ООД.
ДА СЕ ВПИШЕ удостоверение с изх.№20200723172047 от 23.07.2020 год. на Агенция по
вписванията – Търговски регистър, с което се удостоверява, че в Търговския
регистър и в регистъра на ЮЛНЦ по партидата на „Ю.И.“ ООД е вписан залог на
търговско предприятие с договор за залог на търговско предприятие от 30.06.2020
год., наименован „анекс №2“.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при СРС за извършване на исканото вписване
с молбата с вх.№39878 от 24.07.2020 год. на „Ю.И.“ ООД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/