РЕШЕНИЕ
№1776 дата 22 декември 2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 14 декември
2020г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: …………………….
разгледа адм. дело № 2122 по описа за 2020г.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът
е сезиран с отрицателен установителен иск, предявен на основание чл.292 от АПК
от Р.В.Г. *** против заместник-кмета на Община Бургас, за установяване, че
задълженията по издадените Заповед № 165/25.01.2017г., Заповед №
166/25.01.2017г. и Заповед № 168/25.01.2017г. всички на заместник-кмета на
Община Бургас, не са изискуеми или не съществуват, поради наличие на факти,
които водят до отлагане или до прекратяване на принудителното изпълнение на тези
административни актове.
В
съдебно заседание ищцата се представлява от назначен процесуален представител,
който поддържа исковата молба, както и представя допълнителни писмени
доказателства.
Ответникът
заместник-кмет на Община Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва
основателността на предявения иск, като възразява, че не са налице настъпили
факти след издаване на изпълнителното основание, които да са погасили или
изменили подлежащите на изпълнение задължения по издадените заповеди. Претендира
възнаграждение.
Исковата
молба е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна
– длъжник по изпълнението по смисъла на чл.274, ал.2 от АПК, насочена против
взискател по смисъла на чл.274, ал.1 от АПК – административният орган издал
изпълнителното основание.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Данните
по делото сочат, че заместник-кметът на Община Бургас е издал Заповед №
165/25.01.2017г., с която е разпоредил жалбоподателката Р.Г. да премахне
изпълнен от нея незаконен строеж, представляващ сграда на допълващо
застрояване, находяща се в поземлен имот с идентификатор 07079.650.88.2, частна
общинска собственост, представляващ УПИ ІІ-180, кв.94 по застроителния план на
ж.к.“Меден рудник“, гр.Бургас. Заповедта е обжалвана пред съда, като с Решение
№ 1561/11.10.2017г. по адм.дело № 389/2017г. на Административен съд Бургас,
жалбата е отхвърлена като неоснователна. По реда на инстанционния контрол
съдебният акт е оставен в сила с Решение № 15303/10.12.2018г. по адм.дело №
1048/2018г. на ВАС.
Заместник-кметът
на Община Бургас е издал и Заповед № 166/25.01.2017г., с която е разпоредил
жалбоподателката Р.Г. да премахне изпълнен от нея незаконен строеж,
представляващ пристройка към сграда на допълващо застрояване, находяща се в
поземлен имот с идентификатор 07079.650.88.2, частна общинска собственост,
представляващ УПИ ІІ-180, кв.94 по застроителния план на ж.к.“Меден рудник“,
гр.Бургас. Заповедта е обжалвана пред съда, като с Решение № 2084/15.11.2018г.
по адм.дело № 1024/2018г. на Административен съд Бургас, жалбата е отхвърлена
като неоснователна. По реда на инстанционния контрол съдебният акт е оставен в
сила с Решение № 7463/20.05.2019г. по адм.дело № 879/2019г. на ВАС.
Заместник-кметът
на Община Бургас е издал и Заповед № 168/25.01.2017г., с която е разпоредил
жалбоподателката Р.Г. да премахне собствения си преместваем обект,
представляващ павилион, разположен в поземлен имот частна общинска собственост,
представляващ УПИ ІІ-180, кв.94 по застроителния план на ж.к.“Меден рудник“,
гр.Бургас. Тази заповед не е обжалвана.
В
друго съдебно производство – това по адм.дело № 2216/2018г. жалбоподателката е
оспорила отказ на административен орган да издаде удостоверение за търпимост на
сградите в поземлен имот с идентификатор 07079.650.88.2 (тези по Заповед №
165/25.01.2017г. и Заповед № 166/25.01.2017г.), жалбата против който отказ е
била отхвърлена от съда с Решение № 230/14.02.2019г. Против това решение е била
подадена касационна жалба, по която е било образувано адм.дело № 4778/2019г. на
ВАС, висящо към настоящия момент.
Видно
от обстоятелствената част на исковата молба страната обосновава основателността
на предявената претенция именно със съдебното производство по адм.дело №
4778/2019г. на ВАС, като посочва, че това представлява факт, настъпил след
издаване на заповедите за премахване на строежите и ако съдът уважи нейната
жалба и приеме, че сградите са търпими, то заповедите не би следвало да се
изпълнят, както и това би й дало основание да иска отмяна на основание чл.239
от АПК на постановените съдебни актове, с които жалбите против издадените
заповеди са били отхвърлени.
Изложените
от страната доводи, с които се обосновава исковата претенция, съдът счете за
неоснователни. Образуваното пред Върховния административен съд производство по
адм.дело № 4778/2019г. и очакваният по него правен резултат не представлява
факт с ефект на погасяване или изключване на изпълнението на влезлите в сила
заповеди за премахване на строежи. Преди всичко следва да се посочи, че предвид
висящността на съдебното производство, страната няма как да се позовава валидно
на хипотетичен правен резултат. В този смисъл не е налице настъпил факт към
момента на иска, а очакване за бъдещо настъпване на такъв, с неизвестно засега
съдържание. Също така, дори и да се приеме, че касационната инстанция отмени
Решение № 230/14.02.2019г. по адм.дело № 2216/2018г. на Административен съд
Бургас, то предвид предмета на това дело – отказ да се издаде удостоверение за
търпимост, следва да се посочи, че дори и впоследствие да се издаде такъв
административен акт, той би имал правно значение само в производство по
прехвърлителна сделка, в какъвто смисъл е изречение 2-ро на § 16, ал.1 от ПР на
ЗУТ. Издаването на удостоверение за търпимост е самостоятелно административно
производство, стоящо вън и независимо от производството по чл.225а от ЗУТ. В
производството по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж
преценката за търпимостта се прави или от органа или впоследствие от съда, като
тази преценка не е обвързана с издаването или не на удостоверение за търпимост.
Изложените от пълномощника на страната доводи свързани с липса на друго жилище
и затруднено материално състояние са неотносими към исковото производство по
чл.292 от АПК, поради което съдът не обсъжда. Те биха могли да се слушат в
производството по обжалване на заповедите за премахване на строежите, където
съдът да съобрази пропорционалността на административния акт по смисъла на
чл.6, ал.2 и ал.5 от АПК, но в производство по предявен отрицателен иск
доводите за несъразмерност са неотносими.
При
наличие на влезли в сила годни изпълнителни основания по смисъла на чл.268, т.1
от АПК и при липса на настъпили след тях факти, които да изключват или
погасяват изпълнението на задължението, то няма основание да се оспорва
задължението по тях, поради което, исковата молба, като неоснователна, следва
да се отхвърли. Съобразно този изход на процеса, в полза на ответната страна
следва да се присъдят разноските по делото в минимален размер от 100лв. на
основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима
съобразно чл.78, ал.8 от ГПК.
Така
мотивиран, Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
отрицателния установителен иск, предявен от Р.В.Г. *** против заместник-кмета
на Община Бургас, за установяване, че задълженията по издадените Заповед №
165/25.01.2017г., Заповед № 166/25.01.2017г. и Заповед № 168/25.01.2017г.
всички на заместник-кмета на Община Бургас, не са изискуеми или не съществуват.
ОСЪЖДА
Р.В.Г. ***, с ЕГН **********,***, сумата от 100лв. разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: