№ 812 / 09.12.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Йорданка Попова
Прокурор:
П.Жеков
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №810 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на РД Автомобилна
администрация – Стара Загора, против Решение №140/29.06.2020г. по нахд №72/2020г.
на РС Хасково, с което е отменено Наказателно постановление №45-0000001 от 03.01.2020г.
на Началник ОО АА Хасково. Твърди се, че в решението на съда е неправилно прието,
че липсвало уточнение в какво качество бил проверен водачът, а това се явявало
определящо за обема и правомощията на службите за контрол. Счита се, че в
случая бил спорен въпросът дали била приложена правилната санкционна норма и
дали водачът бил проверяван по общото правило на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП. В
конкретния случай обект на проверката бил лек автомобил, жълт на цвят,
стикиран, обозначен – макар и със закрит знак такси, и поставена табела на
предното стъкло Не работи. Този автомобил подлежал на проверка от контролните
органи на АА и именно те, действащи в рамките на своите правомощия били
установили съответното нарушение, поради което и било издадено процесното НП.
Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.2, т.1 от ЗДвП в случая инспекторите били
от кръга лица, определени от Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията за изпълнение на функциите по ЗДвП, т.е. били
контролен орган при извършване на обществен превоз. В този смисъл и били
контролен орган по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП. Освен това санкцията по ЗДвП била
по-благоприятна за нарушителя при сравнение със санкцията по ЗАвП – чл.93, ал.4
от ЗАвП. Иска се решението на РС Хасково да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено ново решение, с което да се потвърди наказателното постановление
като законосъобразно и правилно издадено.
Ответникът оспорва касационната жалба в с.з., като счита,
че въззивната инстанция правилно приложила закона и отменила наказателното
постановление.
Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е
неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Хасково е отменил
като незаконосъобразно Наказателно постановление №45-0000001 от 03.01.2020г. на Началник ОО
АА Хасково. Съдът
приел, че не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН във връзка със съставянето
и връчването на АУАН лично на жалбоподателя, на който е осигурена възможност да
се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Но
съдът установил, че съставеният АУАН не отговаря на изискването на чл.42, т.5
от ЗАНН и при описание на фактическите констатации няма ясни, точни и конкретни
твърдения относно начина на извършване на нарушението - липсвало уточнение в
какво качество е бил проверен водачът, а това се явявало определящо за обема и
правомощията за службите за контрол, оттам и за съставомерността на деянието.
Обсъдени са относимите разпоредби от Наредба №34 от 1999 г. за таксиметров
превоз на пътници, издадена от Министъра на транспорта, ДВ, бр.109 от
14.12.1999г., и конкретно легалната дефиниция за таксиметров превоз на пътници,
а именно: обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем
места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут, както и
чл.48 от Наредба, съгласно която разпоредба контролът по прилагането се
осъществява от ИА АА и контролните органи на МВР. В решението на въззивната
инстанция е анализирана и разпоредбата на чл.93, ал.4 от ЗАвП, като е прието,
че таксиметровият превоз е обществен превоз на пътници и ако за такъв и в
качеството на водач, осъществяващ такъв вид превоз, по отношение на
жалбоподателя е била предприета процесната проверка, то тогава отговорността за
опита за нейното осуетяване или за отказ да предостави документи следва да се
реализира именно въз основа на разпоредбата на чл. 93, ал. 4 от ЗАвП. Тъй като
обаче в случая били събрани доказателства за закриване на табелата Такси и
наличие на сигнализация, че не работи, то жалбоподателят не е извършвал
таксиметров превоз - обществен превоз на пътници, а оттам съдът е приел, че
проверяваният като водач на пътно превозно средство е бил подчинен на общото
правило по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, а проверяващите - лицата на длъжност
инспектор в ОО АА, нямали качеството контролен орган.
При извършената служебна проверка по реда на чл.218 от АПК съдът намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Относимите факти са
възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред, като фактическите изводи са направени след анализ и
преценка на събраните по делото доказателства.
Така
постановеното решение е правилно.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите за отмяна на наказателното постановление, като счита, че описанието от фактическа и правна страна на вмененото на касационният ответник деяние не отговаря на изискванията на закона и не е подведено под съответстващи правни норми. Описанието на нарушението и на законните разпоредби, които са били нарушени виновно, са сред задължителните реквизити на наказателното постановление. Между тях съществува взаимна връзка и зависимост и описанието на нарушението следва да съответства точно на нарушените правни норми и обратно. При неспазването на този принцип, то правото на защита на лицето, чиято отговорност е ангажирана, е нарушено.
В случая административнонаказателната
отговорност на касационния ответник е ангажирана на основание чл.175, ал.1, т.3
от ЗДвП, но водачът е бил
проверен като водач на лек таксиметров автомобил /както е и посочено в
съставения АУАН и издаденото НП/. Безспорно изяснено е обаче по делото, че
водачът не е извършвал към момента на проверката нито обществен превоз, нито
превоз за собствена сметка по смисъла на пар.1 от ЗАвП, както и това е било ясно
обозначено върху автомобила, за да бъде установено дали е следвало да бъде предприета
проверка от служителите на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация.
Последните обстоятелства, свързани с осъществяване или не на превоз, не са били
изрично изложени в АУАН и НП, въпреки че са били установени в Доклад от
29.11.2019г. Те не са и били отчетени от административнонаказващия орган.
Твърдения относно тях е било необходимо да се съдържат както с цел внасяне на
необходимата яснота, така и с оглед гарантиране правото на защита на
санкционираното лице, а също и за осъществяване на съдебния контрол. Именно
поради това касационната инстанция напълно споделя извода на районния съд за
наличие на съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление на процесуално
основание.
Поради изложеното и като е отменил наказателното постановление, то районният съд правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №140/29.06.2020г., постановено по нахд №72 по описа на
РС Хасково за 2020г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.