Решение по дело №71/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 49/21.06.2012г., постановено по гр.д. № 301/2011г. по описа на К.йския районен съд, е признато за установено по отношение на ответника С. Х. Р. с ЕГН * от Г., ул. "Р." №*, вх. "В", .1, А., че запазената част на С. Х. Ю. с ЕГН * от Г., със съдебен адрес: гр.Х., ул. "О." №, .2 от наследството на покойната й майка М.М.Р. с ЕГН *, б.ж. на Г., починала на 18.02.2006г., акт за смърт №/19.02.2006г. на София-град, р-н Триадица, от следния недвижим имот: апартамент №13, представляващ самостоятелен обект в сграда по схема №1773/29.04.2008г. на АГКК-К. с идентификатор - * по кадастралната карта, одобрена със заповед №РД-18-66/18.10.2006г. на ИД на АК, находящ се на първия етаж , във вх. "" на жил. блок № на Г., ул. "Р.", Г., със застроена квадратура 48.18 кв.м., ведно с изба №13 с полезна площ 16.44 кв.м. и 3.148% от общите части на сградата в размер на 6.35 кв.м. и от правото на строеж за първа зона за 54.53 кв.м., при граници на жилището: горе - ап.15, долу - мазета и на избеното помещение - изток - мазе 14, запад - мазе 11, възлиза на 2/6 идеални части равняващи се на 8 666,66 лв. от апартамента, изчерпващ цялата наследствена маса. С решението е намалено извършеното с Нотариален акт № 50, том I, рег. № 1030, дело №45 от 2006г. на нотариус №251 Даниела Георгиева дарение от М.М.Р. с ЕГН *, б.ж. на Г., починала на 18.02.2006г., акт за смърт №/19.02.2006г. на С., р-н Т. в полза на С. Х. Р. с ЕГН * от Г., ул. "Р." №, вх. "", , на следния недвижим имот: 2/3 идеални части от апартамент №13, представляващ самостоятелен обект в сграда по схема №1773/29.04.2008г. на АГКК-К. с идентификатор - * по кадастралната карта, одобрена със заповед №РД-18-66/18.10.2006г. на ИД на АК, находящ се на първия етаж , във вх. "" на жил. блок №* на Г., ул. "Р.", Г., със застроена квадратура 48.18 кв.м., ведно с 2/3 идеални части от изба №13 с полезна площ 16.44 кв.м. и 2/3 идеални части от 3.148% от общите части на сградата в размер на 6.35 кв.м. и от правото на строеж за първа зона за 54.53 кв.м., при граници на жилището: горе - ап.15, долу -мазета и на избеното помещение - изток - мазе 14, запад - мазе 11, с частта в размер на 1/4 идеална част, представляваща частта, с която е накърнена запазената част на С. Х. Ю. с ЕГН * от Г., със съдебен адрес: гр.Х., ул. "О." №14, .2 от наследството на майка й М.М.Р. с ЕГН *, б.ж. на Г., починала на 18.02.2006г., акт за смърт №0240/19.02.2006г. на София-град, р-н Триадица, равняваваща се на 4 333,33 лева от апартамента. С решението С. Х. Р. с ЕГН * от Г., ул. "Р." №56, вх. "В", .1, А. е осъден да заплати по сметка на КРС държавна такса от 234,22 лева, а на С. Х. Ю. с ЕГН * от Г., със съдебен адрес: гр.Х., ул. "О." №, .2 направените по делото разноски от 112,45 лева - внесена държавна такса, 200 лв. - възнаграждение за вещо лице и 500 лева адвокатско възнаграждение.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от С. Х. Р. чрез представител по пълномощие, с която първоинстанционното решение се обжалва като неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Излага съображения. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение, вместо което да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявения иск по чл. 30, ал.1 ЗН като неоснователен и недоказан.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от процесуалния представител на въззиваемата С. Х. Ю. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

След подаване на въззивна жалба вх. № 7632/10.07.2012г., е постъпила молба с вх.№8341/26.07.2012г., подадена по пощата лично от С. Х.- въззиваема и ищец по иска, с която заявява, че на основание чл.233 от ГПК прави отказ от предявения иск и моли въззивния съд да постанови решение, с което да обезсили първоинстанционното такова и да прекрати производството по делото.

Във въззивното съдебно заседание, проведено на 19.10.2012г., процесуалният представител на въззивника е представил и съдът е приел на основание чл. 266 ГПК ново писмено доказателство - нот.заверено копие от удостоверение №2132/12 от 28.08.2012г. на К.йския районен съд, с което е удостоверено, че С. Х. Ю., ЕГН * от гр. К., е направила отказ от наследство, останало от покойната й майка М.М.Р., починала на 18.02.2006г., за което е издаден акт за смърт №/19.02.2006г., на 10 район Т., общ. С., обл. С.. Отказът е вписан в специалната книга при Районен съд-К. под № 10/28.08.2012г.

В съдебно заседание, представителят по пълномощие на въззивника С. Х. Р., с оглед направения отказ от иска от ищцата С. Х. Ю. от гр. К. по чл. 233 ГПК, моли въззивния съд да прекрати производството по делото. Заявява, че не претендира направените по делото разноски поради прекратяване на делото.

Представителят по пълномощие на въззиваемата С. Х. Ю. от гр. К. заявява в съдебно заседание, че подписът в молбата по чл. 233 ГПК не е положен от неговата доверителка и моли да бъде назначена проверка за установяване на това обстоятелство. Заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна, както и че поддържа подадения отговор по чл. 263, ал.1 ГПК. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

К.йският окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, за да се произнесе, взе предвид:

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по предявен иск по чл. 30, ал.1 ЗН от С. Х. Ю. от гр. К. срещу С. Х. Р. от гр. К., който е уважен. Въззивното производство е образувано по жалба на ответника по иска.

Пред въззивната инстанция ищцата С. Х. Ю. от гр. К. е подала молба, с която е направила отказ от иска, като е поискала обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение и прекратяване на производството по делото. При това положение, въззивният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 233 ГПК. Съгласно тази законова разпоредба ищецът може да се откаже от спорното право във всяко положение на делото. Отказът в случая е направен лично от ищцата с молба, изпратена по пощата. В подкрепа на направения отказ от иска, е представено удостоверение относно отказ от наследство от ищцата, предмет на иска по чл. 30, ал.1 ЗН. Предвид това, и тъй като отказът от иска е направен пред въззивната инстанция, обжалваното решение следва да се обезсили, а производството по делото – да се прекрати.

По изложените съображения и на основание чл. 233 ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 49/21.06.2012г., постановено по гр.д. № 310/2011г. по описа на К.йския районен съд.

Прекратява производството по в.гр.д. № 314/2012г. по описа на К.йския окръжен съд.

Решението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.