Решение по дело №920/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 89
Дата: 10 февруари 2022 г. (в сила от 10 февруари 2022 г.)
Съдия: Соня Тодорова Дженкова
Дело: 20213230100920
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Добрич, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20213230100920 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното :

Постъпила е искова молба от „ЮБЦ” ЕООД, със седалище и адрес на
управление *** в търговския регистър, с която срещу С.К.А.., ЕГН
********** , от ***, е предявен установителен иск за постановяване на
решение, по силата на което да се признае в отношенията на страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата, за която е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 3566/2020г. по описа на РС Добрич:
- 59.97 лв. (петдесет и девет лв. и 97 ст.) - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер *** от дата 04.10.2017. г.,
сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ***, представляващо сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от
сключения договор, за което е издадена фактура № ***/08.03.2018 г., за
периода от 08.02.2018 г. до 07.03.2018 г.
С исковата молба се претенидрат разноските в заповедното и в
установителното производство, както и адвокатско възнаграждение.
ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:
- Между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
ЕИК: *** и С.К.А.., ЕГН ********** е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата 04.10.2017. г. за
ползване на мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план
*** с месечна абонаментна такса 23.99 лева /С ДДС/. Срокът на договора е
бил за 24 месеца, съответно до 04.10.2019 г.
-Издадени са фактури ***/08.11.2017г., ***/08.12.2017г.,
1
**/08.01.2018г., **/09.02.2018г. за потребените от него електронни
съобщителни услуги за период на потребление от дата 08.10.2017 г. до дата
07.03.2018г.
- Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги фактурирани за
четири последователни отчетни месеца - за месец 11/2017г., 12/2017г.,
01/2018г. и за месец 02/2018г. Към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
-Поради допуснатото неизпъленние и на осн. т.2 от процесния договор
за услуги, във връзка с чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1.на оператора ,
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД прекратило едностранно
индивидуалния договор на ответника и му начислило в крайна фактура №
***неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни
съобщителни услуги в размер на 59.97 лв. (петдесет и девет лв. и 97 ст.) /сума
представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на
всяка абонаментна услуга от сключения договор/.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 12.02.2018 г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Изричната договорна клауза предвижда, че ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на
БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер. месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява.в случай на прекратяване на
настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ
карта/номер. посочен в него по вина или инициатива на Потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от месечните абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на първоначалния срок на договора.
-С договор за цесия от дата 16.10.2018 г., „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД продало на ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК ***,
вземането си от ответника. От своя срана на ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК ***
прехвърлило вземането си от ответника на ищеца в настоящото производство
по силата на договор за покупко –продажба на вземания от 01.10.2019 г.
-Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано
от подписването му, „ЮБЦ“ ЕООД има качеството освен на цесионер и на
пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземания. Към исковата молба е приложено
уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.
Груп“ ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния
оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на
цедентот 01.10.2019 г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по
чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС.
-Ищецът, като частен правоприемник на кредитора подал завление по
реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д№ 3566/2020г. по описа на
РС Добрич. Заповедният съд уважил заявлението за исковите суми. Тъй като
2
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от гпк,
за заявителя възникнал правен интерес от провеждане на установителното
производство, след съответните наказания на заповедния съд .
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител депозира отговор на исковата молба. Искът е определен като
допустим и вероятно основателен. С допълнителна молба, депозирана в срока
за отговор ответната страна променя становището си като оспорва иска по
основание и размер. Излагат се твърдения, че абонатът не е запознат с
договора и с неговите общи условия. Прави възражение за нищожност на
клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че
последната излиза извън обичайната и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. От представените документи не става ясно каква е
месечната абонаментна такса, служеща като основа за формиране на
вземането за неустойка.
Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :
Въз основа на подадено заявление, по реда на чл.410 от ГПК ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№3566 по
описа за 2020година на районен съд Добрич за следните суми:
- 59.97 лв. (петдесет и девет лв. и 97 ст.) - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер *** от дата 04.10.2017. г.,
сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ***, представляващо сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от
сключения договор, за което е издадена фактура № ***/08.03.2018 г., за
периода от 08.02.2018 г. до 07.03.2018 г.
-25лв. държавна такса;
-180лв. адвокатско възнаграждение;
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от
ГПК. По реда на чл.415 ал.2 от ГПК на заявителя са дадени указания, че
следва да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок. В
дадения срок ищецът е упражнил правото си на съдебно установяване на
вземането си по издадената заповед за изпълнение.
Видно от представеният договор, между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *** и С.К.А.., ЕГН ********** е
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер *** от дата 04.10.2017. г. за ползване на мобилна услуга за номер ***
при условията на тарифен план Smart L с месечна абонаментна такса 23.99
лева /С ДДС/. Срокът на договора е 24 месеца, съответно до 04.10.2019 г.,
като е налице опция за автоматично подновяване.
Ответникът не оспорва ползването на услугата, нито размера на
начислените задължения за предоставените месечни услуги. По делото са
представени фактури с номера: ***/08.11.2017г., ***/08.12.2017г.,
***/08.01.2018г., ***/09.02.2018г. за потребените от него електронни
съобщителни услуги за период на потребление от дата 08.10.2017 г. до дата
07.03.2018г., обективиращи вида и размера на незаплатената електронна
съобщителна услуга.
В договора е обективирано и съгласието на страните, че ако договора
между страните се прекрати преди изтичане на неговия срок по искане или по
вина на абоната, вкючително при неплащане на дължими суми, абонатът
дължи на БТК неустойка , равна на оставащите до края на срока абонаментни
3
такси, но не повече от трикратния им размер.
Общите условия на доставчика също са приложени по делото, както и
нарочна декларация на потребителя, че е запознат и саму връчени общите
условия на оператора. В т. 50.6 б „в” от Общите условия на оператора за
взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги е
предвидена възможност оператора да прекрати едностранно договора преди
изтичане на срока му, като е предвидено 30-дневно писмено предизвестие при
неплащане в срок на сметки.
По силата на договор за цесия от дата 16.10.2018 г., „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД продало на ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК ***,
вземането си от ответника. От своя срана на ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК ***
прехвърлило вземането си от ответника на ищеца в настоящото производство
по силата на договор за покупко –продажба на вземания от 01.10.2019 г.
Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от
подписването му, „ЮБЦ“ ЕООД има качеството освен на цесионер и на
пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземания. Към исковата молба е приложено
уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.
Груп“ ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния
оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на
цедентот 01.10.2019 г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по
чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „БТК“ ЕАД, лично и като
пълномощник на „С. Г. Груп” ООД, с което длъжника се уведомява за
извършените цесии .
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл.422 от ГПК и е с правно основание
чл.92, ал.1 от ЗЗД. Отношенията между страните почиват на договорно
основание. Обвързва ги договор за далекосъобщителни услуги, като
приложими са и общите условия на оператора. Ищецът твърди, че е частен
правоприемник на кредитора посредством сключени договори за цесия.
Институтът на договора за цесия се урежда от разпоредбите на чл. 99-100 от
Закона за задълженията и договорите.
Ищецът се е снабил със заповед за изпълнение. Искът е предявен в
законоустановения едномесечен срок и цели утановяване съществуване на
вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК. Той е допустим, подведомствен е
на съдилищата на Република България и подсъден на Районен съд- Добрич по
правилата на родовата и на местната подсъдност.
За установяване на възникнало валидно правоотношение между
страните следва да бъдат представени доказателства за правопораждащия го
факт, страните и неговото съдържание.
В случая, с оглед спецификата на настоящото производство, като такова
„ограничено” от рамката на задължението, за което е издадена заповедта за
изпълнение, ищецът имаше задължение да докаже вземането, основано на
договорна клауза. Този договор е представен от ищеца. В съдържанието му
съдът не намира пороци, при което, страните по него са обвързани със
4
задължения, респективно права по повод предоставяне и ползване на услуги .
Няма спор по делото, че между „БТК“ ЕАД, като цедент и „С.Г.ГРУП”
ООД като цесионер е сключен валиден договор за цесия, по силата на който
цедентът прехвърля на цесионера вземанията си, произтичащи от договори за
далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него и
начислени неустойки по него. „БТК“ ЕАД е прехвърлило вземането спрямо
ответника посочен в извлечение от приложение №1 . Уговорено е между
страните, че от датата на подписването на договора, цесионерът ще се смята
изрично за упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се
прехвърлят, на адресната им регистрация по местоживеене или друг адрес,
посочен за връзка в договора за мобилни услуги, като цесионерът се
задължава сам да извърши уведомяването от името на цедента и за своя
сметка, като за целта цедентът издава изрично пълномощно на цесионера да
подписва съответните уведомителни писма до длъжниците по вземанията при
предварителна съгласуваност на съдържанието на всички уведомления с
цедента.
От договор за цесия от 01.10.2019г., сключен между „С. Г. Труп” ООД
и „ЮБЦ” ЕООД се установява, че вземането към С.К.А.. е прехвърлено на
ищеца в настоящото производство.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „БТК“ ЕАД, лично и като
пълномощник на „С. Г. Труп” ООД, с което длъжника се уведомява за
извършените цесии от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г.
В случая ищецът се легитимира като частен правоприемник на
вземането към ответника.
Съдът в производството по чл.422 от ГПК е обвързан само и единствено
от възраженията на длъжника и дължи отговор на същите с решението си.
Ответникът изрично е направил възражение за нищожност на клаузата за
неустойка като противоречаща на добрите нрави. Неустойката е форма на
договорна отговорност, която служи за обезщетяване на вредите от
неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди, без да
е необходимо кредиторът да ги доказва. В това се изразява типичната за
неустойката обезщетителна функция. Понастоящем между страните е
уговорена неустоечна клауза, като задължението е ограничено до трикратния
размер на месечните абонаментни такси. Така формулирани, при общ срок на
договора от две години, клаузата за дължимост на трикратен абонамент не
създават неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния
оператор по смисъла на чл.143 ЗЗП и не излизат извън обезщетителната си
функция. В случая е налице валидна, действителна клауза, обвързваща
страните по делото.
В случая, при липсата на твърдения и доказателства в обратна посока,
следва да се приеме, че е налице е неизпълнение на парично задължение за
периода на представените фактури- първият елемент от фактическия състав
на правото на оператора да получи неустойка.
Надлежното прекратяване на процесната договорна връзка е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка,
недоказването на който е достатъчно за отхвърляне на претенцията по чл. 92,
ал. 1 ЗЗД. В отговора на исковата молба ответникът прави оспорване на иска
по основание и макар да не навежда изрични възражения относно
предсрочното прекратяване на договора, съдът следва да извърши и проверка
на това последно основание за възникване правото на компенсаторна
5
неустойка.
В чл.45 от Общите условия е предвидена възможност при липса на
плащане оператора да изключи поста/45.2/. Ако абоната заплати, отново да го
включи, а ако абоната не заплати задълженията до края на следващия месец,
да закрие поста/45.7/. Според последния раздел на Общите условия
изключването на поста означава временно спиране на изходящите повиквания
на абоната, а закриване на телефонния пост- прекратяване свързаността към
електронната съобщителна мрежа. В случая в исковата молба ищецът сочи, че
е извършена деактивация на абоната след изтичане на всички предвидени
срокове за плащане. В случая макар този термин да не е обяснен в Общите
условия, става дума за закриване на телефонния пост. БTK
открива телефонен пост на мястото на закрит тА.в, съгласно т.45.8 не по-
рано от 2 месеца от закриването на поста
Съгласно т.50.5 от Общите условия договорът се прекратява
автоматично при закриването на поста. При наличието на изрична клауза за
автоматично прекратяване няма съмнение, че договорът е прекратен на
12.02.2018г., когато е закрит телефонния пост.За оператора е възникнал и
втория елемент от правото на неусточно вземане.
Относно размера на дължимата неустойка, доколкото искът е оспорен
по размер: В случая е представен договора, в който ясно е определена
месечната такса в размер на 23.99лв. Претендираната неустойка е в по-малък
от трикратния размер на абонаментната такса, при което искът е основателен
за пълния размер на претенцията.
На осн.чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати сторените от
ищеца разноски в установителното производство в размер на 25лв. държавна
такса, 180лв адвокатско възнаграждение и 200лева за назначаване на особен
представител на ответника. Последния следва да заплати на ищеца и
сторените разноски в заповедното производство в размер на 25лв. държавна
такса и 180лв. адвокатско възнаграждение/В този симсъл е разрешението по
т.12 и т. 13 на ТР 4/2013г на ОСГТК/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.К.А.., ЕГН ********** , от ***,
дължи на „ЮБЦ” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, сумата, за
която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3566/2020г. по описа на
РС Добрич:
-59.97 лв. (петдесет и девет лв. и 97 ст.) - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер *** от дата 04.10.2017. г.,
сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ***, представляващо сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от
сключения договор, за което е издадена фактура № **********/08.03.2018 г.,
което вземане с договор за цесия от дата 16.10.2018г., „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД продало на ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК ***,
а от своя срана на ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *** прехвърлило на „ЮБЦ”
ЕООД, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 02.12.2020г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.К.А.., ЕГН ********** , от ***, да заплати на „ЮБЦ”
6
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, сторените от ищеца разноски
в установителното производство в размер на 25лв. държавна такса, 180лв
адвокатско възнаграждение и 200лева за назначаване на особен представител
на ответника, както и сторените разноски в заповедното производство в
размер на 25лв. държавна такса и 180лв. адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Добрички окръжен съд .
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7