Решение по дело №110/2011 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 136
Дата: 7 октомври 2011 г. (в сила от 7 октомври 2011 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20117120700110
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Кърджали, 07.10.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Кърджали, в съдебно заседание на седми септември две хиляди и единадесета година в състав:

                                                       

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ    

                    МАРИЯ БОЖКОВА

                                                                                                                                                                                               

 

при секретаря  М.Х.

и с участието на  прокурор  КАМЕНОВ

като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 110 по описа за 2011г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН,  във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от председателя на Д.а.за м.и т.н. ***, срещу Решение от 20.05.2011г., постановено по а.х.н.д.№ 1178/ 2010г. по описа на РС – Кърджали. Със същото е отменено НП № КГ-782/ 07.10.2010г. на председателя на ДАМТН, с което за извършено нарушение на чл.8, ал.2 от Закона за чистота на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, вр. с чл.6,т.1 от Приложение №1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/, на “*** ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, бул.”България”, ”Байкал”, ап.19, на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв.

В касационната жалба се излагат подробни доводи относно неправилността и незаконосъобразността на оспореното решение. На първо място се твърди, че неправилно  и необосновано районният съд е възприел, че вземането на проба от проверяваното гориво – бензин А-95Н, е извършено в нарушение на чл.18, ал.1 от НИКТГУРНТК – без да се използва удължител, като е кредитирал единствено  показанията на служителя на ДАМНТ, взел пробата, игнорирайки доказателсвената сила на Протокол № Хс-023/ 14.04.2010г. за проверка и вземане на проба от течно гориво за контрол на качеството, в който било отразено, че пробата е взета съгласно чл.18 от НИКТГУРНТК от бензиноколонка №1, посочено било наличното количество, обема на резервоара. Посочва се, че е спазена процедурата в НИКТГУРНТК относно вземането на гориво за проверка и предвидения в ЗЧАВ ред за извършване на контролна и арбитражна проба. На следващо място се посочват съображения за неправилен извод на въззивния съд за допуснати сериозни процесуални нарушения, изразяващи се в това, че в Протокол № Хс-023/ 14.04.2010г. за проверка и вземане на проба от течно гориво за контрол на качеството свидетелят Жельо Христов бил вписан за “Взел пробата”, но не бил подписал горния документ. Твърди се, че съгласно чл.18, ал.3 от НИКТГУРНТК, за да е валидно вземането на проба за проверка на гориво е достатъчно да присъства собственика, съответно негов представител, който се подписва и поставя печат върху протокола за проверка и вземане на проба и етикетите им, поради което неподписването на същия от Жельо Христов не водело до съществени нарушения на административно-производствените правила. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и постановяване на решение, с което да се потвърди НП на председателя на ДАМНТ.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът, не се явява и не се представлява.

Ответникът – “*** ЕООД, чрез представителя си по пълномощие, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като поддържа съображенията си за това, изложени в представено, пред въззивния съд, писмено становище.

Представителят на ОП – Кърджали изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Счита, че следва да се остави в сила решението на РС Кърджали.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от лице, имащо правен интерес и е процесуално допустима.

 При разглеждането й по същество, съгласно разпоредбата на чл.220 от АПК, настоящата инстанция приема за установено следното от фактическа страна:

Районен съд Кърджали е отменил оспореното пред него НП на председателя на ДАМНТ като се е позовал единствено на свидетелските показания на бившия служител на ДАМНТ Жельо Христов, който взел пробата от бензиноколонка №1, заредена с бензин А-95Н, че не бил използвал удължител каквото е изискването в чл.18, ал.1 от НИКТГУРНТК. От тук извел извода, че не можело безспорно да се установи законосъобразността на провеждането на цялото административно-наказателно производство. Като следващо съществено нарушение на административно-наказателните разпоредби въззивният съд е посочил разминаването в броя на описаните в Протокол № Хс-023/ 14.04.2010г. за проверка и вземане на проба от течно гориво за контрол на качеството съдове, в които е поставено взетото гориво. Това разминаване се изразявало в посочване на общ брой 6 съда за еднократна употреба, а както били посочени по видове проби се получавало, че горивото за проба е поставено в 7 съда – 3 броя за изпитване в акредитирана лаборатория, 3 броя за арбитражна проба и 1 съд за проверявания търговец.

Настоящата инстанция счита горните мотиви на въззивния съд за отмяна на НП на председателя на ДАМНТ за необосновани, тъй като са в несъответствие със събраните доказателства и неправилни, защото са постановени при превратно тълкуване на относимите към настоящия казус правни норми – НИКТГУРНТК и ЗЧАВ.

По-конкретно районният съд е дал вяра на показанията на бившия служител на ДАМНТ Жельо Христов без да ги съпостави с показанията на другия свидетел при установяване на нарушението и най-вече с констатациите в Протокол № Хс-023/ 14.04.2010г. за проверка и вземане на проба от течно гориво за контрол на качеството. Съгласно този документ, който е от категорията на официалните свидетелстващи документи, при вземане на проба от гориво – бензин А-95Н, са били спазени изискванията на чл.18 и чл.21 от НИКТГУРНТК. Формалната и материалната доказателствена сила на този документ не са опровергани със свидетелските показания. Но дори да се приеме обратното, а именно, че е взета проба от бензин А-95Н без използването на удължител, това нарушение на чл.18, ал.1 от НИКТГУРНТК не е от категорията на съществените и не би могло да доведе до отмяна на НП. Това е така, защото в посочената разпоредба е предвидено, че се  използва удължител при вземане на проби от течни горива, за да не се допусне тяхното разплискване. Какви са съображенията на законодателя за това може само да се предполага. Същественото е, че пробата трябва да се вземе директно от дюзата /накрайника на ръкохватката на  дозиращата помпа/ на бензиноколонката, за да е сигурно, че се взема именно горивото, което е в бензиноколонката без да се допусне да се замърси и това да повлияе при изпитванията му. Безспорно е, че по този начин следва де се вземат проби от всички течни горива. Поради това не може да се сподели твърдението на св. Ж.Христов, че използването на удължител позволявало да се запълни съда отдолу нагоре без да се допусне изпаряване на бензина още повече, че се касае до такова количество – 5 л, за вземането на което  е необходимо съвсем кратко време. Отчитайки характеристиките на бензина, а именно бързата му летливост /изпаряване/ в чл.21 от НИКТГУРНТК е предвидено, че Пробите от автомобилни бензини се вземат в предварително охладени съдове и се транспортират, като се вземат мерки за охлаждането им. Съгласно приобщените към делото доказателства – писмени и гласни, пробата е взета при спазване на това изискване.

Следващият довод на районния съд за отмяна на НП на председателя на ДАМНТ е несъответствие в броя на посочените съдове за контролни проби – дали са шест или седем. В посочения от първоинстанционния съд Протокол № Хс-023/ 14.04.2010г. за проверка и вземане на проба от течно гориво за контрол на качеството, на първа страница е записано, че “Количеството проба от 5 л е разпределено в 6 броя сухи и чисти метални съдове за еднократна употреба като 3 броя от тях са за изпитване в акредитирана лаборатория, 2 броя за арбитражна проба за съхранение в ГД “ККТГ” и 1 брой за проверяваната фирма”. Действително, на страница втора от посочения Протокол е записано, че взетото количество бензин – 5 л, е разпределено в 6 съда, по 3 за изпитване в акредитирана лаборатория и за арбитражна проба и 1 – за проверявана фирма, което прави общо 7 съда. При проверка на наличните протоколи за изпитване на взетото гориво се установи, че всички действия по вземане на надлежно описаните метални съдове и съответно изпращането им за експертиза, са извършвани с участието на представител на “*** ЕООД, поради което не може да се приеме, че формалното несъответствие в броя на съдовете за изпитване е повлияло върху крайния резултат от проверката на горивото за съответствие с изискванията за качество по показателя “Дестилационни характеристики – край на кипене”. По-скоро това е техническа грешка при изписването в Протокола.

Настоящата инстанцията счита, че неподписването на Протокол № Хс-023/ 14.04.2010г. за проверка и вземане на проба от течно гориво за контрол на качеството от служителя на ДАМНТ, взел гориво за проба, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в чл.18, ал.3 от Наредбата е предвидено, че  Пробите по ал. 1 и по чл. 17 се вземат в присъствието на собственика или ръководителя или служител на проверявания обект, който поставя печат, дата и подпис върху протокола за проверка и вземане на проба и етикетите им.” От приетите доказателства по делото /лист 29,30, 31 и 32 от въззивното дело/ се установява, че тези изисквания са спазени. Нещо повече, етикетите за вземане на проба са подписани от представителя на ДАМНТ, който е взел горивото за проба.

Впрочем пробата, взета при спазване на останалите изисквания на чл.18 от НИКТГУРНТК, отразено в Протокола за вземането на пробата,  е  била подложена на съответното експертно изследване, при което се е установило, че по показателя “Дестилационни характеристики – край на кипене” на изпитваното гориво – бензин А-95Н е била 232,2 градуса по Целзий при норма минимум 210,0 градуса по Целзий, т.е. не съответства на изискванията за качество, с което напълно се покрива нормата на чл.34, ал.2 от ЗЧАВ. Наложената санкция е правилно определена и в минимален размер, поради което и при липсата на допуснати нарушения в производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието, НП е законосъобразно. Като го е отменил първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, вместо което бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено НП.

Ето защо, на основание чл. 222, ал.1 от АПК , във вр. с чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

            Отменя решение № 19/ 20.05.2011г., постановено по н.а.х.д. № 1178/ 2010г. по описа на РС –Кърджали,  с което е отменено НП № КГ-782/ 07.10.2010г. на председателя на ДАМТН, с което за извършено нарушение на чл.8, ал.2 от Закона за чистота на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, вр. с чл.6,т.1 от Приложение №1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/, на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ, на “*** ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, бул.”България”, ”Байкал”, ап.19, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв, вместо което постановява

Потвърждава НП № КГ-782/ 07.10.2010г. на председателя на ДАМТН, с което за извършено нарушение на чл.8, ал.2 от Закона за чистота на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, вр. с чл.6,т.1 от Приложение №1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/, на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ, на “*** ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, бул.”България”, ”Байкал”, ап.19, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв и е постановено да заплати разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 1150 лв.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                       

                                                                                                

                                                                                                          2.