Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 43
гр. Нови пазар, 19.06.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Нови пазар, в публично съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Диана Славова, като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №113 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН от страна на А.Г.В. *** срещу наказателно постановление №46-0000044 от 27.02.2019 г., издадено от Началник ОО „Автомобилна администрация“ - гр. Ш.. Жалбоподателят твърди, че отразеното административно нарушение в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление не е извършено от жалбоподателя. Изискването на ЗАвП било обществен превоз на пътници и товари да се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници и товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността. При извършената му проверка водачът представил такива на служителите на ОО „Автомобилна администрация“. Наред с това жалбоподателят счита, че неправилно е определен законът, въз основа на който му е наложено административно наказание. Заявява, че при описаните обстоятелства следвало да се счита, че е осъществен състава на чл.93, ал.2 от ЗАвП, а не на чл.93, ал.1, т.1 от същия закон, която разпоредба била приложена в случая. Предвид тези обстоятелства, изложени в жалбата, жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, чрез представителя си Ц.В.оспорва жалбата. Счита, че наказателното постановление е издадено съобразно материалните и процесуални правила. Счита, че от страна на жалбоподателя е налице осъществен състав на описаното в постановлението нарушение, което по делото е доказано. Предвид тези съображения, развити подробно в съпровождащото жалбата писмо, представителят на въззиваемата страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.
С акт за установяване на административно нарушение серия А-2012, №259608 от 19.02.2019 г. актосъставителят К.Л.К., на длъжност инспектор към ОО „АА“ - Ш. е констатирал, че на същата дата 19.02.2019 г., около 10,20 часа в град Нови пазар, по ул. „***“ в посока гр. Ш., жалбоподателят е управлявал товарен автомобил (влекач) от кат. №3, марка „***“, с рег. №***, с прикачено полуремарке марка „***“, двете собственост на „***“ – АД, като извършвал обществен превоз на товари - строителни материали (16 бр. палети), с маршрут от гр. Нови пазар за гр. Бургас, притежаващ товарителница №03075/19.02.2019 г. и нареждане за експедиция №**********/19.02.2019 г., като при проверката жалбоподателят не представил удостоверение за обществен превоз на товари в Република България. Той представил заверено копие №********** за международен автомобилен превоз на товари, издадено на „***“ – ЕООД, но след извършена справка в информационната система“Лицензи“ на ИА „АА“ се установило, че товарният автомобил, управляван от жалободателя, не е вписан към представения лиценз на „***“ – ЕООД. Актосъставителят е отбелязал, че с това е нарушена разпоредбата на чл.89 т.1 от НАРЕДБА № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. Актът за установяване на административно нарушение е връчен и подписан от жалбоподателя с възражение. Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение административнонаказващият орган е издала Наказателно постановление № 46-0000044 от 27.02.2019 г., с което за посоченото нарушение, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лв.
Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентните длъжностни лица и в кръга на правомощията им. Актът за установяване на административното нарушение отговаря на императивните изисквания на чл.42 от ЗАНН, като в него пълно и ясно са посочени обстоятелствата на нарушението, както и нарушеният нормативен текст. При издаването на наказателното постановление е видно, че за осъщественото деяние, на жалбоподателя е наложена санкция въз основа на текста на разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП. Тази разпоредба гласи, че се наказва с глоба от 2000 лв. водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В настоящия случай актосъставителят е констатирал, че при извършената проверка жалбоподателят не е представил удостоверение за обществен превоз на товари в Република България. Съответната санкционна норма в случая, която следва да се приложи относно така констатираното нарушение и тази по чл.93, ал.2 от ЗАвП, съгласно която водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв. Именно това е санкцията, която се предвижда за установеното нарушение на жалбоподателя. В настоящия случай, при издаването на наказателното постановление е налице противоречие между установения състав на извършено административно нарушение и наложената за него санкция, като е наложена санкция несъответна за констатирания състав на нарушението. С това е допуснато нарушение на процесуалните правила, което е съществено, тъй като препятства правото на защита на жалбоподателя и конкретно правото да е наясно какво е нарушението, което наказващият орган е приел за осъществено и каква е санкцията за същото това нарушение. Така допуснатото съществено процесуално нарушение е основание за отмяна на наказателното постановление.
Предвид горните изводи и считайки, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно съдът счита, че като такова то следва да бъде отменено.
Водим от което, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 46-0000044 от 27.02.2019
г., издадено от Началник ОО „Автомобилна администрация“ - гр. Ш., с което на
А.Г.В., с ЕГН ********** ***, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози, е наложено административно наказание глоба в размер от 2 000 (две хиляди)
лева, за извършено административно нарушение на чл.89, т1 от Наредба № 33 от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: