ПРОТОКОЛ № 125
02.06.2020 година град Несебър
НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На втори юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕРИ СЪБЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: С.Д.
В.И.
Секретар: Мая Деянова
Прокурор: Г. Р.
Сложи за разглеждане докладвано от председателя
Наказателно общ характер дело № 436 по описа за 2019
година
На именно повикване в 10.00 часа се явиха:
Районна
прокуратура Бургас, ТО Несебър,
редовно уведомени, се представляват от прокурор Р..
Подсъдимият
Г.М.И., редовно уведомен, не се явява. Явява се упълномощеният му защитник адв.
Д.Г. ***.
Подсъдимият
И.С.Т., редовно уведомен по реда на чл. 178, ал. 8 НПК, не се явява. Явява се
защитникът му адв. И.А. ***, редовно упълномощен.
Пострадалото
лице Г.И.Г., редовно призован, не се явява.
Пострадалото
лице К.И.И., редовно призован, не се явява.
Поверениците
на пострадалите лица адв. Ц. и адв. Б. ***, редовно призовани, не се явяват.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото.
Адв.
Г.: Да се даде ход на делото.
Адв.
А.: Нямам връзка с подсъдимия и нито мога да потвърдя, нито да оспоря това
уведомяване по телефона. Ако уведомяването му е отбелязано надлежно, то няма
пречка да се даде ход на делото.
Съдът
намира, че всички необходими участници за днешно съдебно заседание по смисъла
на чл. 247в от НПК са редовно призовани. Подсъдимият И. в предишно съдебно
заседание изрично е заявил, че не желае лично да участва, поради което с оглед
редовното призоваване и присъствието на защитника му неявяването му не е пречка
да се даде ход на делото. По отношение на подсъдимия Т. следва да се има
предвид, че е призован на посочения лично от него телефонен номер за връзка в
предишно съдебно заседание като разпоредбата на чл. 178, ал. 8 НПК позволява
призоваване по телефона в бързи случаи, а с оглед извънредното положение и
забраната за връчване на призовки, действала до скоро, то настоящият случай е
именно такъв. Наред с това в предходно съдебно заседание на него са му връчени
препис от Обвинителния акт и от Разпореждането на съда за насрочване на
разпоредително заседание, което е отразено надлежно в съдебния протокол, като
той е призован на телефонния номер посочен от него именно в този съдебен
протокол. Изложеното води до извод, че са налице предпоставките на чл. 269, ал.
3, т. 3 НПК - подсъдимият е редовно призован, не е посочил уважителна причина
за неявяването си, по отношение на него е изпълнена процедурата по чл. 247б,
ал. 1 НПК, като са му връчени всички посочени в цитирания текст книжа,
включително и препис от Обвинителния акт и Разпореждането на съда.Пострадалите
лица са редовно призовани по телефона и чрез поверениците си, същите не се
явяват и не сочат уважителна причина за неявяването си, поради което съгласно
чл. 247в, ал. 2 НПК неявяването им не е пречка за даване ход на делото.
Така
мотивиран съдебният състав
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО В РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.
СЪДЪТ
докладва, че по делото са постъпили молби с вх. № 6729 от 23.08.2019г. и вх. №
6730 от 23.08.2019г., подадени от К.И.И., чрез поверениците му адв. Б. и адв. К., с които се иска той да
бъде конституиран по делото като частен обвинител срещу подсъдимия И., както и
като граждански ищец, като предявява граждански иск срещу подсъдимия И. за присъждане
на сумата от 2000 лв.
СЪДЪТ
докладва, че по делото са постъпили молби от името на Г.Г.,
подадени от адв. Ц. и адв. Б., посочени като
повереници, с които се иска той да бъде конституиран по делото като частен
обвинител срещу подсъдимия Т. и граждански ищец, и се предявява граждански иск
срещу подсъдимия Т. за присъждане на сумата от 10000 лв.
СЪДЪТ
запитва страните за становище по приемането на предявените от пострадалите
граждански искове и по хода на делото.
ПРОКУРОРЪТ:
Моля съда да уважи молбите подадени на основание чл. 76 и следващите от НПК на
пострадалите Г. и И. и да приеме за съвместно разглеждане по делото предявените
граждански искове в посочения размер.
Адв.
Г.: Считам, че не би следвало да бъдат приети така предявените молби за
конституиране на пострадалите лица като граждански ищци и частни обвинители.
Същите формално са подадени в срок, но не се поддържат в разпоредително заседание,
за да може да бъдат коментирани въобще дали към настоящия момент все още се поддържат
тази желания. Обръщам внимание, че тази молби са подадени на 02.09.2019г., а сега
сме месец юни 2020 г. Никакви данни няма, че същите лица продължават да
изявяват това желание и неприсъствието им в разпоредителното заседание по това
дело сочи за тяхното явно нежелание да участват в това производство. Относно гражданскоправната претенция, то считам същата за
необоснована в нарочната молба, не са спазени изискванията на ГПК в тази
връзка, тъй като се явява гражданскоправна претенция
в наказателното производство и не става ясно какви доказателства ще се събират
в това производство за доказване на гражданскоправната
претенция и доколко това ще затрудни основния процес, а именно наказателния
процес. Считам, че няма основание съдебният състав да конституира пострадалото
лице и в двете му качества – както частен обвинител, така и граждански ищец.
Адв.А.: Присъединявам се изцяло към становището на
колегата. Към тази две молби не виждам да са приложени пълномощни, които изрично
да предоставят на адвокатите представителна власт за предявяването им. Ако има
такива пълномощни в кориците на делото, то е от значение дали те съдържат
такива правомощия.
Съдебният състав след тайно съвещание намира следното:
предявени са молби за конституиране като частни обвинители и граждански ищци от
лицата посочени в обвинителния акт като пострадали, като тези молби са
предявени в предвидените за това срокове, които са посочени в НПК - преди да се
проведе първото съдебно заседание по делото. Подадени са от процесуални представители
на двете посочени пострадали лица, като са предоставени и пълномощни, в които
изрично е вписано, че адвокатите са упълномощени да подадат молба за
конституиране като частни обвинители и граждански ищци. Наред с това НПК
позволява такива молби да се подават и пред наказателния съд, поради което
всички процесуални правила за предявяване на молбите са спазени, като съдът
приема, че с оглед това следва да бъдат приети за съвместно разглеждане гражданските
искове и посочените като пострадали лица да бъдат конституирани като граждански
ищци и да бъдат конституирани като частни обвинители. Фактът, че не се явяват в
днешно съдебно заседание не може да бъде тълкуван като отказ от молбите, тъй
като ако има такъв отказ, същият следва да бъде изричен и да бъде сезиран съда
за това, а по останалите доводи по тях и обосноваността на претенциите, съдът
ще се произнесе с крайния си акт.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
за съвместно разглеждане гражданския иск, предявен от К.И.И.
срещу Г.М.И. за сумата от 2000 лева, посочени като неимуществени вреди от
вмененото с обвинителния акт престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 вр. предл.
първо, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 НК.
КОНСТИТУИРА
К.И.И. като граждански ищец и частен обвинител по делото.
ПРИЕМА
за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от Г.И.Г. за сумата от
10 000 лева, определена от Г. като претърпени неимуществени вреди от
посоченото с обвинителния акт като извършено от Т. престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 7 предл. второ и т. 12 предл. първо вр. чл. 129, ал. 2, предл. трето,
алтернатива първа, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.
КОНСТИТУИРА
Г.И.Г. като граждански ищец и частен обвинител по делото.
Определението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЪДЪТ намира, че са налице предпоставките за
провеждане на РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ по реда на чл. 248 от НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА
КЪМ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ ПО ЧЛ. 248 ОТ НПК В РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.
СЪДЕБНИЯТ
СЪСТАВ с оглед фактическата и правна сложност на делото и обемният
доказателствен материал, събран в хода на досъдебното производство, намира, че
за процесуална икономия произнасянето по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК
следва да бъде разделено на две части. Очевидно е, че първите три въпроса
касаят прекратяване и спиране на съдебното или наказателното производство.
Въпросите по т. 4, 5, 7 и 8 касаят самото разглеждане на делото и подготовката
му за открито съдебно заседание. От своя страна решаването на въпросите,
свързани с подготовка на откритото съдебно заседание, се предпоставя от
решаване на въпросите по първите три точки. Съдебният състав прецени, че следва
да се решат по окончателен начин първо въпросите по първите три точки, а след
крайният съдебен акт по тези въпроси ще може да се пристъпи евентуално към
решаване на останалите въпроси. Доколкото по делото за момента няма действащи
мерки за неотклонение на подсъдимите, а този въпрос може да бъде повдиган от
страните по всяка време следва да им се даде възможност да вземат становище и
по т. 6 на чл. 248, ал. 1 от НПК, ако желаят. С оглед изложеното съдебният
състав ЗАПИТВА прокурора и защитниците на подсъдимите за становището им по
въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1, т. 1 до 3 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ:
Считам, че делото е подсъдно на Районен съд Несебър съгласно правилата на
родовата и местна подсъдност. Няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство. Считам, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на досъдебното производство, водещи до ограничаване процесуалните
права на подсъдимите, пострадалите или техните наследници. Относно мерките за
неотклонение оставям на съда да прецени предвид неявяването на подсъдимия Т. и
подсъдимия И., които са уведомени по телефона.
Адв.Г.: По
въпросите на чл. 248 НПК, които задължително се обсъждат в разпоредителното
заседание становището ми е следното: на първо място настоящото дело е подсъдно на Районен съд Несебър. По това
нямаме спор. Относно това има ли основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство, то считам, че за спиране на наказателното
производство няма основания, но за прекратяването му ние многократно сме изразявали
желания за прекратяването му поради липса на данни за извършено престъпление. Няма
да се спирам подробно на всичко, ще изкажа становище, че поддържам всичко
казано в хода на ДП с цел процесуална икономия. Съдебният състав е запознат с
делото и всички основания, които сме посочили многократно през всичките периоди
на шестте години, през които се е водило това производство. По т. 3 имам доста възражения,
за допуснати процесуални нарушения, като ще акцентирам върху същите. След промените
в НПК от 2017 г., считам, че същите са създадени от Народното събрание в полза
на прокуратурата. Много малко останаха съществените процесуални нарушения,
които би могло да доведат до връщане на делото, както в ДП, така и на
прокуратурата. В случая считам, че съществените процесуални нарушения, водещи
до нарушаване правото на защита на подсъдимия И. са многобройни: ще започна
отзад напред, а именно с последния акт на господаря на ДП, а именно
обвинителния акт. Относно обвинителния акт ще се изкажа образно, аз все още не
мога да разбера дали това е роман от приказната или от научната фантастика. Правя
това сравнение, тъй като към настоящия момента аз не знам двете пострадали
лица, описани в обвинителния акт, а именно Г.И.Г. и К.И.И.,
в какво качество са пострадали, а именно като полицейски служители или като
обикновени граждани. В обстоятелствената част на обвинителния акт многократно
се твърди, че същите са се легитимирали като полицейски служители, същевременно
в диспозитива на обвинителния акт такива твърдения няма. Кое от двете е вярно?
Започнах с промените от 2017 г., касаещи НПК, но същевременно все още е в сила
ТР №2/07.10.2002 г. по НД №2/2002 на ОСНК като това, че това ТР е в сила е
потвърдено от ТР №6/19.02.2018 г. на ОСНК на ВКС. Изрично според това решение
разлика между обстоятелствена част и диспозитив представлява съществено
процесуално нарушение, а такива в настоящия обвинителен акт има колкото желаете.
На страница четвърта в моя екземпляр от обвинителния акт, абзац четвърти, лично
аз не мога да разбера какво има предвид прокуратурата, а също и също подзащитният ми И. не може да разбере. Цитирам: „Инкриминираното
деяние е извършено по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото“. Второ
изречение „В настоящия случай липсва и мотив за извършеното от обвиняемия“. Кое
от двете е вярно? Има ли мотиви, свързани с целта, или има липса на мотиви. Това
изцяло е неясно за нас. Същевременно друго несъответствие е свързано с
въпросния оглед, като според доказателствата в ДП е извършен оглед на
веществено доказателство от следовател Т. Костова през 2018 г. Този оглед е
извършен въз основа на една флашка. Същевременно на страница трета от
обвинителния акт има иззето DVD-R устройство с надпис TVT и съответно сериен номер, въз основа на
който аудиозапис се установява превързаната ръка на обвиняемия
Т.. От кое от двете неща, които се намират в кориците на ДП – въпросната флашка
или от DVD-R устройство
са взети данни да е извършено престъпление и от двамата подсъдими. Това не е ясно
нито за единия подсъдим, нито за другия подсъдим. На страница пета от обвинителния
акт, с който разполагам, в абзац втори – „от обективна страна двамата обвиняеми
съзнателно нанесли удари и извършили физически интервенции върху двамата
пострадали“. Какво общо имат двамата, при условие, че са с отделни обвинения и
какви физически интервенции нанасят върху двамата пострадали - това също не е ясно.
На същата страница, в абзац четвърти се твърди, че: „твърденията се
опровергават от направените технически експертизи по делото на флаш памет“. Толкова неподреден обвинителен акт аз лично не
съм виждал. За мен това е някаква пледоария, касаеща тълкувание на доказателства
по делото, но не бих могъл да го определя като обвинителен акт. Имам предвид следното
- в обвинителния акт ще се твърди, кое е достоверно и кое не е достоверно. Това
е на страница шеста, абзац четвърти, самият текст е логически непоследователен,
а именно: „не следва да не се възприемат като достоверни показанията на свидетеля
Радослав Димитров и свидетеля Кристина Михайлова, които са в пълно противоречие
с показанията на пострадалите и останалите свидетели, дадени непосредствено
след извършване на престъплението“. Какво трябва да разбираме от това изречение,
аз лично не мога да разбера. На следващо място на страница шеста, изречение второ,
а именно: „От назначената техническа експертиза е видно, че Г.И. е нанесъл един
удар на Г. и множество удари на К.И.И..“ Прокуратурата
твърди, че е нанесъл телесна повреда и на Г.Г., а
нямаме такова обвинение. Твърденията в обстоятелствената част следва да се
припокриват с диспозитива на въпросното обвинение и това ако не е изпълнено
представлява съществено процесуално нарушение. На последно място и с това ще
приключи с обвинителния акт, това, че аз лично не мога да разбера какво отегчаващото
вината обстоятелство е несъдействието на органите на разследването. Очевидно
представителят на Държавното обвинение изнася някаква пледоария, която се произнася
преди приключване на съдебното производство, което още не е проведено. В действителност
много от нещата, които бяха съществени процесуални нарушения преди приемането
на новия НПК от 2017 г., бяха отменени, но това нарушение продължава да
съществува към настоящия момент. Основното съществено процесуално нарушение, с
което е нарушено правото на защита на подзащитният ми
И., е извършено на дата 15.06.2018г. на територията на Централен софийски
затвор. На същата дата беше повдигнато обвинение на подзащитния
ми И. в преходно помещения в Софийския затвор, през решетки, с наличието на
други задържани лица, което е отразено във възражения, които са намират в
кориците на ДП. Не напразно в протокола
за разпит на обвиняем от същата дата, за първи път е поискан отвод на
разследващия към този момент орган, а именно следовател Т. Костова. Мога да
посоча и лицето, което се намираше по време на извършване на това процесуално
действие, лицето се казва Т.С.С., който беше в едно и
също помещение с подзащитния ми И.. Нямаше възможност
за подаване на какъвто ѝ да е документи през решетки. Това е изцяло недопустимо.
Не се даде възможност на И. нормално да се запознае с повдигнатото тогава обвинение.
Друго нарушение, касаещо предявяването на ДП, беше манипулирано от следовател Т.
Костова със съдействието на наблюдаващият прокурор Г. Р.. С всевъзможни
действия направиха невъзможно запознаването с материалите по ДП от подзащитния ми И.. Той се принуди да пусне молба, че се отказва
от запознаване с материалите по ДП, само за да не бъде привеждан на територията
на Затвора Бургас, тъй като три години по - рано имаше заплаха за живота му.
Въпреки всичките тези официално подадени искания до прокуратурата за извършване
на предявяването на територията на град София, със съдействието на целия разследващ
екип, включая наблюдаващия прокурор и следовател Т. Костова,
пристъпиха към привеждането на подзащитният ми И. на
територията на Затвора Бургас, с което той се принуди да не участва в
последното процесуално - следствено действие. Достатъчно доказателства за това
има в кориците на ДП, именно молби, искания от страна на защитата, искания от
страна на И.. Последното, което искам да кажа, е свързано с прекратяването на наказателното
производство, а именно доказателства, свързани с изфабрикуването
на цялото това производство и аз съм го посочил в протокола за предявяване от
дата 14.01.2019 г., касаещо събиране на доказателства, макар че това е по
същество аз държа да го кажа днес в съдебно заседание, за да прецени съдът сам
какво всъщност представлява, с ясното съзнание, че въпросната флаш памет, находяща в кориците на ДП, е действие,
несъбрано по реда предвиден в НПК. В продължение на цялото това ДП се извършиха
безбройни действия и последните шест тома от това производство са изградени въз
основа на един оглед на веществено доказателство, който е направен върху веществено
доказателство, несъбрано по реда на НПК, като тези възражения са правени
многократно в хода на ДП и един професионалист, какъвто следва да бъде всеки
един следовател, ще бъде наясно, че всички тези действия бяха, за да бъде
съшито с бели конци цялото това производство. Това са основните ми възражения. Те
са многобройни, свързани с цитираната от мен тълкувателна практика на ВКС.
Считам, че следва да бъде върнато делото на прокуратурата. Считам, че съм
длъжен да посоча и грешките в обвинителния акт, обръщам внимание на страница
втора, абзац пети, касаещи нараняванията получени от свидетеля И., аз думата „питнисни“ не знам какво означава, тази дума я има и по -
нататък в обвинителния акт, предполагам че по системата „копи - пейст“, но аз съм длъжен да го посоча, за да може съдът да
даде указания на прокуратурата съобразно разпоредбите на закона да отстрани
тази неточности.
Адв.А.: Присъединявам
се изцяло към становището на колегата Г., само искам да добавя още нещо. При
предходното връщане на това производство на прокуратурата се дадоха указания,
съответно се констатира, че хулиганските подбуди не са обосновани в самия
обвинителен акт и не са обосновани към настоящия момент. Според обвинителния
акт хулиганските подбуди следва да бъдат изведени от това, че целта е да се наруши
обществения ред и да се изрази явно неуважение към обществото. Това е един
класически пример да се извади правната норма не като факт, който е установен или
субсумиран от цялата обстановка, а като начално
обяснение на обвинителния акт. Всъщност малко по – долу се казва “инкриминираното
деяние извършено по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото“. Явното
неуважение към обществото и нарушаването на обществения ред цел ли е било,
мотив ли е било или е факт, който следва да се обоснове на основание всички
събрани към настоящия момент доказателства. Хулиганските подбуди следва да
бъдат извеждани не с текстовете на НК, а с фактите, събрани в производството.
Такава връзка между факти и обвинителен акт, като обосновка на хулиганските
подбуди към настоящия момент не виждам. Искам да обърна внимание на едно нещо,
свързано с прочутото DVR устройство и с флашката – на страница трета от обвинителния акт е написано
нещо, което недоумявам какво следва да значи, а именно: „На аудиозаписа
е назначена съдебно – техническа експертиза, при преглеждането на записа ясно
се вижда…“. Аз не знам как от аудиозапис може да се „вижда“.
Такова виждане аз специално не съм констатирал нито при предявяване на материалите
по ДП, нито като вербална формулировка в експертизата, която беше извършена. Като
довод се посочва, че на телефон 112 последвали 22 обаждания и лицата били
възмутени. Явно това следва да означава хулиганство и отношението на
гражданството към тази постъпка. Относно тези 22 обаждания няма установено или
разпитано нито едно лице, като този факт на позвъняване на телефон 112 не е
някакъв секретен факт. Този телефон е публичнодостъпен,
още повече със средствата на разследването са могли да изведат лицата, които са
се обадили, за да разпитат тези лица кой всъщност е извършил това. По делото
няма каквото и да е обстоятелство, което да е обвързано с престъпното деяние, с
вредоносния резултат, а още по нататък целта, мотивите, подбудите и т.н. Това
съществено затруднява защитата на подсъдимия, който аз представлявам, поради
което моля съдът да се отнесе към тези пороци като към достатъчни да бъдат основание
делото да бъде върнато на прокуратурата за отстраняването им.
ПРОКУРОРЪТ:
Считам, че изготвеният и внесен от прокуратурата обвинителен акт отговаря на изисквания
на закона. От всички изложени доводи, не чух нито един сериозен такъв. Направи
се анализ на част от доказателства, което към момента мисля, че не би следвало
да се върши. Моля съдът да определи дата за следващо съдебно заседание, на което
да се разгледа делото по същество с призоваване на свидетелите от списъка към
обвинителния акт.
Адв. Г.:
Ние сме наясно какво представлява разпоредително заседание. Наясно сме, че тук
не могат да се обсъждат доказателствата по делото, тук се обсъждат определени
въпроси, изрично описани в чл. 248 НПК. Няма как да опишем и част от нарушенията,
без да ги свържем с определени доказателства. Единственият упрек, който може
прокуратурата да отправи лично към мен е свързан с това, че аз съм обсъждал
единствено доказателствата, касаещи флаш паметта и
начина на събирането. Преди това казах, че това е преценка на съда дали е
основателно или не. Цялото ми изложение беше свързано с нарушения, които са
описани в чл. 249, ал. 4 НПК, а именно нарушаване правото на защита на подсъдимия
ми И..
СЪДЕБНИЯТ
СЪСТАВ се оттегля на тайно съвещание за постановяване на своя съдебен акт и
обяви, че заседанието ще продължи в 11.45 часа.
Съдебното
заседание продължава в 11.45 часа, в присъствието на прокурора, адвокат Г. и
адвокат А., на които съдът обяви своето определение по чл. 248, ал. 5 от НПК по
въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК в следния смисъл:
След
обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, съдебният
състав намира следното:
Делото
е подсъдно на Районен съд Несебър – арг. от чл. 35, ал. 1 от НПК вр. чл. 36,
ал. 1 от НПК.
Съдебният
състав, при извършена преценка на въпросите по чл.250 и чл.251 от НПК, достигна
до извод, че не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство. Сочената липса на доказателства ще се преценява при
постановяване на присъдата и не е основание за прекратяване на делото на
настоящия му етап – арг. от чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК.
Съдебният
състав намира, че в настоящото съдебно заседание не могат да се обсъждат
възраженията на защитниците на подсъдимите, отнасящи се до събирането на
доказателства, в това число възраженията, свързани с оглед на флаш памет, доводите за DVD-AR устройство, обсъждането от
прокурора на доказателствата, изготвената техническа експертиза и свидетелите,
които се обаждали на тел. 112. По арг. от чл. 248, ал. 4 от НПК в
разпоредително заседание не се обсъждат нарушения, свързани с доказателствата.
Не
е основание за връщане и посочването на определени обстоятелства като
отегчаващи вината, тъй като независимо от посоченото в обвинителния акт съдът
сам следва да осъществи преценка на тези обстоятелства.
Липсва
соченото противоречие относно качеството на пострадалите лица, тъй като в
началото на обвинителния акт изрично е записано, че те са били свободни от
служебни задължения. Т.е. от текста на обвинителния акт става ясно, че не са
пострадали в служебно качество.
Разпоредбата
на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК урежда понятието „съществено” и „отстранимо” нарушение
на процесуалните правила. Такова е налице когато са нарушени правата на
обвиняемия – да научи за какво престъпление е привлечен в това качество.
Основен
акт, който има за цел да даде информация на обвиняемия за извършеното от него
престъпление е обвинителният акт, който следва да отговаря на изискванията на
чл. 246 от НПК. Обстоятелствата около извършването на престъплението следва да
фигурират в обстоятелствената част на обвинителния акт. В случая и срещу
двамата подсъдими са повдигнати обвинения по чл. 131, ал. 1 от НК – за
извършване на деянията по хулигански подбуди. Във връзка с хулиганските подбуди
на първо място следва да се има предвид, че е възможно в резултат на хулигански
действия да бъде нанесена телесна повреда на друго лице (арг. от т. 4
Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС).
Хулиганските действия се характеризират като неприлични, безсрамни, които се
изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи
обществото. Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез
действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях
нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга
нормите на нравствеността. Явно неуважение към обществото има, когато деецът
чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността.
При това антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца,
така и от други лица, на които са станали достояние (арг. от т. 2 Постановление
№ 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС). За съставомерността на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК е необходимо телесната повреда да е
причинена именно въз основа на действия, като описаните по-горе. В съдебната си
практика върховната инстанция е приела, че дори и при наличието на така
наречения „личен мотив” е възможно телесната повреда да бъде причинена по
хулигански подбуди по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 НК. В такава насока са
напр. Решение № 575 от 04.01.2011г. по н.д. № 2428/2011г. на II н. о. на ВКС,
Решение № 51 от 07.07.2014г. по КНОХД № 1848/2013г. по описа на III н. о. на
ВКС, Решение № 255 от 03.07.2015г. по к.н.д № 544/2015г. по описа на I н. о. на
ВКС. В тази съдебна практика от върховната инстанция е прието, че хулигански
подбуди са налице дори и при личен конфликт, но само когато умисълът на
подсъдимия значително надхвърля представата за личен конфликт и съдържа желание
за демонстрация на явно неуважение към обществото. В тази връзка е необходимо
телесната повреда да е съпроводена с други действия, като например обиди,
крясъци, заплахи и др., които грубо нарушават обществения ред.
Прегледът
на тази съдебна практика навежда, че при описание на деяние, извършено по
хулигански подбуди, от обективна страна в обвинителния акт следва (като
минимално изискуемо съдържание) да се посочат конкретни действия на
извършителите, които са насочени към нарушаване на обществения ред и неуважение
към обществото. Такива действия не са посочени в настоящия обвинителен акт,
като първоначално са описани конкретни действия по нанасяне на удари от страна
на всеки от подсъдимите срещу пострадалите. Обърнато е внимание, че е възникнал
спор между И. и Г.. Впоследствие е отделен един абзац на т. нар. „хулигански
мотиви”. В него обаче се съдържа декларативно посочване, че деянието е
извършено по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото. В следващото
изречение е акцентирано върху обстоятелството, че двамата извършителите
съзнават същността на действията си и желаят точно настъпването на тези
последици – причиняването на телесните повреди. Т.е. тук се коментира
субективната страна и то за нанасянето на телесните повреди, а не за
хулиганските мотиви. Посочено е още, че липсва мотив за извършеното от обвиняемите.
Това на първо място е в противоречие с декларативното твърдение, че деянието е
извършено по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото. В противоречие
е и с друга констатация в обстоятелствената част на обвинителния акт – че между
участниците в инцидента е възникнал спор. В текста на обвинителния акт не е
отделено повече внимание на т. нар. „хулигански мотиви”. От това може да се
направи извод, че в обстоятелствената част наличието на хулигански действия не
е описано (във връзка с обективната страна на претендираните деяние), а освен
това хулиганските мотиви не са описани и от субективна страна, доколкото се
съдържа единствено декларативно твърдение за наличието на такива мотиви, без да
е обвързано с конкретни действия на подсъдимите, а и както се посочи са налице
вътрешни противоречия, касаещи тези мотиви. Налице е противоречие между
диспозитива на обвинителния акт, където се сочат хулигански мотиви и
обстоятелствената му част, където не са описани обстоятелства, годни да
обосноват наличието на такива. Това е нарушило правото на подсъдимите да
разберат в какво са обвинени и е съществено процесуално нарушение по чл. 249,
ал. 4, т. 1 от НПК.
Налице
е и противоречието, за което е обърнато внимание от адв. Г.. Действително с
обвинителния акт са повдигнати отделни обвинения срещу всеки от подсъдимите за
деяния извършени срещу всеки от пострадалите. И. е обвинен, че е нанесъл
телесна повреда на И., а Т. – на Г.. В обстоятелствената част на обвинителния
акт обаче се съдържа твърдение, че „от обективна страна двамата обвиняеми
съзнателно нанесли удари и извършили физически интервенции върху двамата
пострадали”. Т.е. при обстоятелствата, в противоречие с диспозитива, се говори
за съвместна дейност на двамата обвиняеми. Нещо повече – в текста на ОА се
съдържат и данни, че И. нанесъл удари и на двамата пострадали, а с диспозитива
е обвинен за нанесена телесна повреда над единия от тях. Посочените
разминавания също са нарушили правата на подсъдимите да разберат какво
обвинение им се повдига – нарушение по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК.
Горните
доводи на съдебния състав го мотивират да достигне до извод, че на ДП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което на
основание чл. 249, ал. 1 от НПК вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК съдебното
производство следва да се прекрати, а делото да се върне на прокурора.
Така
мотивиран, съдебният състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НОХД № 436/2019г. по описа на районен съд гр.
Несебър.
ВРЪЩА
делото на Районна прокуратура Бургас, ТО Несебър, за отстраняване на посочените
в мотивите съществени нарушения на процесуалните правила.
Определението
подлежи на обжалване или протестиране в седемдневен срок от днес пред Окръжен
съд гр. Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
Адв. Г.: Моля след изготвяне на протокола от
съдебното заседание същият да бъде изпратен на електронната ми поща.
Адв. А.: Моля след изготвяне на протокола от
съдебното заседание същият да бъде изпратен на електронната ми поща.
С оглед направеното искане за изпращане на протокола
от днешно съдебно заседание съдът разпореди препис от протокола от днешното
съдебно заседание да се изпрати на адвокат Г. и адвокат А. на известните им
електронни адрес.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.55 ч.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: