№ 425
гр. В., 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20233100500326 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на жалба от Р. Д. Д., подадена чрез процесуален
представител адв. Г. Г., срещу Решение № 3050/12.10.2022 г., постановено по гр. дело №
16387/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя
иск срещу П. на Р. Б. да му заплати разликата над присъдената сума от 2 550 лева до
пълния претендиран размер от 5 550 лева, съставляващи имуществени вреди понесени от
ищеца за защитата му по повдигнати и поддържани от ответника обвинения за извършени
престъпления по чл.214, ал.2, т.1, вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.2, т.1, вр.чл.18, ал.1, от НК и чл.214,
ал.2, т.1, вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.2, т.1, вр.чл.18, ал.1 от НК, заедно със законната лихва върху
тази сума от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-20.05.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
В жалбата са изложени твърдения, че по делото се дублират някои от приложените от
страната разписки, като съдът правилно е присъдил сумата, без да съобразява дублиращите
се такива. Въззивникът твърди обаче, че посоченото дублиране се е получило поради
неправилно администриране на делото. При същото, вместо по него да бъдат приложени
деветте различни разписки, а другите девет копия да бъдат изпратени на ответника, четири
от тях са приложени в два екземпляра, а другите четири са изпратени в два екземпляра на
ответната страна, като само една разписка не е била дублирана и е приложена и изпратена в
по един екземпляр. Потвърждение за изложеното се намирало в отговора на исковата молба,
в който ответникът признал, че е получил разписки на обща стойност от 3600 лева, докато
приложените по делото документи, без да се вземат предвид дублираните, били на обща
стойност от 2500 лева. По гореизложените съображения моли разписките, които липсват по
делото да бъдат приети като доказателство по делото поради допуснати съществени
процесуални нарушения.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от П. на Р. Б..
1
Депозирана е още частна жалба от Р. Д. Д., чрез процесуален представител адв. Г. Г.,
срещу Определение № 16387/19.12.2022 г. по гр. дело № 16387/2021 г. по описа на ВРС, с
което е допълнено Решение № 3050/12.10.2022 г. по делото в частта му относно сторените от
ищцовата страна разноски, като П. на Р. Б. е осъдена да заплати на частния жалбоподател
сумата от 224 лева, представляващи извършените в производството разноски, съразмерно на
уважената част от исковата претенция.
В частната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебния акт, поради
допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се като неправилен извода на съда,
че производството не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което се
претендира уважаване на искането му за присъждане на адвокатско възнаграждение в
цялост.
В рамките на срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по подадена от Р. Д. Д., чрез процесуален
представител адв. Г. Г., искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на П. на Р. Б. да му заплати сумата от 5 550 лева,
представляваща причинени на ищеца от отвентика имуществени вреди, понесени за
защитата му по повдигнати и поддържани от ответника обвинения за извършени
престъпления по чл.214, ал.2, т.1, вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.2, т.1, вр.чл.18, ал.1, от НК и чл.214,
ал.2, т.1, вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.2, т.1, вр.чл.18, ал.1 от НК, за извършването на които е
оправдан с влязла в сила присъда по НОХД 1154/2017 г. по описа на СНС, заедно със
законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-
20.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата си молба ищецът излага твърдения, че през 2016г. срещу него е
образувано наказателно дело: ДП №513 ЗМК 278/2015г. по описа на СДВР, Преписка
№69/2016г. на Специализираната прокуратура, като на на 21.06.2016 г. бил привлечен в
качеството на обвиняем за извършването на две престъпления по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1,
т.2, вр. чл.213а, ал.2, т.1, вр. чл.18, ал.1 от НК и му била наложена МНО „Подписка“. На
20.10.2016г. му били предявени материалите по разследването. След това в СНС срещу него
е внесен обвинителен акт, въз основа на който било образувано НОХД №315/2017г., по
което е проведено едно с.з. на 21.04.2017г. и впоследствие било прекратено. Пред СНС въз
основа на същия OA било образувано ново дело - НОХД №1154/2017г., проведени няколко
заседания на тази инстанция за период от няколко месеца на 10.10.2017г., 08.11.2017г.,
18.01.2018г. и 29.13.2018г. С присъда от 29.13.2018г. ищецът първоначално бил признат за
виновен и осъден на Лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено с
изпитателен срок, и на глоба. Той обжалвал присъдата, вследствие на което е образувано
ВНОХД №281/2018г. на АСНС., което протекло в две заседания - на 11.07.2018г. и
03.10.2018г. и с нова присъда от 03.10.2018г. въззивният съд отменил изцяло осъдителната
присъда и го оправдал напълно. П. протестирала присъдата, срещу което той депозирал
възражение. Пред ВКС било образувано КНД №354/2019г. на I НО, което протекло в едно
с.з., като със свое решение от 20.05.2019г. протеста е отхвърлен и оправдателната присъда е
потвърдена изцяло.
Ищецът сочи, че от самото начало обвинението било очевидно несъстоятелно, а
наказателното производство срещу него продължило около 3г. Престъплението в което бил
обвинен е „тежко" по смисъла на НК, а предвидените наказания - изключително сериозни, от
което претърпял неимуществени вреди. Претендира възстановяване единствено на
имуществените такива, съставляващи разходи за адвокатска защита, извършени с цел да
избегне последиците от потенциалното несправедливо осъждане, както и от самото
обвинение. Ищецът твърди, че за защита и процесуално представителство при привличането
му като обвиняем заплатил 1200 лева, а впоследствие още 150лв. за защита при следващото
си призоваване пред органите на досъдебното производство за предявяване на материалите
2
по ДП. За разглеждането на делото пред СНС заплатил на адвоката си още 1500 лева. и още
450 лева за всички следващи проведени заседания. За касационното производство пред ВКС
заплатил още 600 лева, като общата сума на съдебно-деловодните разноски възлизала на 5
550 лева. Отправя искане към съда ответника да бъде осъден да му заплати посочената сума,
ведно с лихвата от датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 20.05.2019 г. до
окончателното изплащане на обезщетението. Претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски в производството.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от П. на Р. Б., с който искът се оспорва
като неоснователен, тъй като е недоказан по основание и размер. На първо място
ответникът твърди, че представеното решение на ВКС по н.д. № 354/2019 г. не носи
белезите на официален документ и не представлява заверен препис на такъв документ по
смисъла на чл. 179 от ГПК. Сочи, че ищецът е приложил четири разписки за адвокатско
възнаграждение, които били напълно идентични с други четири. Общата стойност на
възнаграждението по тях възлизала на 3600 лева, съответно от 21.09.2016 г. – за 1200 лева,
20.10.2016 г. – 150 лева, 10.10.2016 г. – 1500 лева, 08.11.2017 г. – 150 лева и от 06.11.2018 г.
– 600 лева.Ответникът оспорва достоверността на всяка една от разписките по съдържание и
по дата на издаване. Не били представени доказателства още, че договорите за правна
помощ се намират в кориците на наказателното дело. Отправя искане за отхвърляне на
исковата претенция.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1 от ЗОДОВ, като за възникване на обективната отговорност на п. на това основание са
необходими две предпоставки, а именно: 1) повдигане на обвинение на лице за извършване
на престъпление и 2) наказателното производство да е приключило с оправдано по
повдигнатото му обвинение. Тази отговорност е следствие от задължението на п. да повдига
и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и
установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица.
Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е
основание за възникване на гаранционната отговорност на п. по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от
ЗОДОВ. Възникването на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е поставено
единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в
случая той е оправдаване на лицето по повдигнатото му обвинение, като основателността на
претенцията е предпоставена още и от установяване в условията на главно и пълно
доказване от страна на ищеца, че вследствие на незаконното обвинение е претърпял вреди,
които се намират в пряка причинно-следствена връзка с него.
От приложеното като доказателство в производството наказателно дело се
установява, че досъдебно производство и №513 ЗМК-278/15г. по описа на СДВР и пр.пр.
№69/16г. по описа на СП е образувано с постановление от 12.09.2015 г. срещу неизвестен
извършител. На 21.09.2016 г. в качеството на обвиняем по него за извършване на две
престъпления в реална съвкупност по чл.214, ал.2, т.1, вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.2, т.1, вр.чл.18,
ал.1, от НК е привлечен въззивникът Р. Д. Д., като постановлението му е предявено в
присъствието на неговия защитник – адв. Г. Г., с приложено писмено пълномощно по
делото.
Досъдебната фаза на производството е приключила с внасяне на обвинителен акт
срещу обвиняемия, въз основа на което е образувано НОХД 315/17 г. по описа на СпНС,
което е прекратено и е изпратено по подсъдност на СГС.
С оглед възникналия спор за подсъдност, с Определение № 48/02.05.2017 г. по ЧНД
№422/2017 г. по описа на ВКС е определено делото да бъде върнато на СпНС, който е бил
компетентен да разгледа спора. След връщането му същото е образувано под нов деловоден
номер - НОХД №1124/17г. на СпНС. То се е развило в рамките на шест открити съдебни
3
заседания, по които подсъдимият е бил защитаван от упълномощения си адвокат Г. Г.. С
присъда от 22.03.2018 г. подсъдимият е признат за виновен по двете въздигнати обвинения,
като му е наложено едно общо, най-тежко наказание - една година Лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от една
година, както и кумулативно наказание Глоба в размер на 2000 лева.
Въз основа на жалба срещу първоинстанционната присъда, подадена от Р. Д., чрез
неговия защитник Г. Г. е образувано ВНОХД 281/18 по описа на АСпНС. Въззивното дело е
протекло в две съдебни заседания, в които подсъдимият се е защитавал лично и с двама
адвокати, един от които е адв. Г.. Същото е приключило с нова Присъда № 7/03.10.2018 г., с
която първоинстанционната такава е отменена и обвиняемият е оправдан и по двете
обвинения.
Срещу въззивната присъда е депозиран касационен протест от представител на
АСпП, по който е образувано НД № 354/2019 г. по описа на ВКС, и срещу която защитникът
на подсъдимия е подал възражение. С неподлежащо на обжалване Решение № 93/20.05.2019
г. обжалваната присъда е потвърдена.
С оглед крайният резултат на наказателното производство, а именно оправдаването
на въззивника и по двете повдигнати обвинения, следва да се приеме, че са налице
предпоставките за ангажиране на обективната отговорност на п. по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ за повдигането и поддържането на незаконните обвинения. При установяване на
посочената предпоставка, въззиваемата страна е пасивно материално легитимирана да
отговаря за всички вреди, настъпили в патримониума на пострадалия, намиращи се в пряка
причинно-следствена връзка с обвинението.
В настоящия случай предмет въззивното производство са единствено настъпилите
имуществени вреди, и то за разликата над сумата от 2550 лева, по отношение на която
първоинстанционното осъдително решение е влязло в сила. Касае се за имуществени
разходи, извършени в рамките на наказателното производство за ангажиране на адвокат,
осъществяващ функцията по защита на подсъдимия в процеса. Несъмнено разноските,
направени в наказателното производство, представляват имуществена вреда по смисъла на
чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като са пряка и непосредствена последица от
увреждането/незаконното наказателно преследване/. Адвокатското възнаграждение за
защита по наказателното дело се включва в тези разноски, поради което при предявен иск по
чл.2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за заплатения адвокатски хонорар.
В Наказателно - процесуалния кодекс не е уредена отговорността за разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето, признато за невиновно или
по отношение на което наказателното производство е прекратено. Поради това тези
разноски могат да се претендират като имуществена вреда в производството за обезщетение
на вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл.2, ал.1 от ЗОДОВ – така
Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1 / 2017 г. на Върховен касационен
съд, ОСГК. Поради изложеното не се налага представянето на доказателства за
извършването на разноски пред наказателния съд или разследващите органи, като
доказването на извършването на същите следва да бъде извършено по правилата на ГПК и в
хода на производството по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ.
Както вече беше изложено, въззивникът е бил представляван в хода на наказателното
производство, в неговите досъдебна и съдебна фази, от упълномощен защитник – адв. Г.. От
приложените по делото разписки, част от които приети при въззивното разглеждане на
спора, се установява, че за защита по досъдебното производство Р. Д. е заплатил на адвоката
си 1200 лева, за което е съставена разписка от 21.09.2016 г., а впоследствие на 20.10.2016 г. е
заплатил още 150 лева за явяване пред органите на разследването. За защитата по НОХД №
1154/17 по описа на СпНС е заплатила 1500 лева на своя адвокат,както и още три пъти по
150 лева за явяване в съдебните заседания по делото, или общо 1 950 лева за съдебната
инстанция. В производство по ВНОХД № 281/18 по описа на АСпНС въззивникът е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на още 1500 лева, както и още едно
4
допълнително плащане за явяване на адвоката си в съдебно заседание в размер на 150 лева,
като общият размер на разходи за въззивното съдебно производство възлиза също на 1650
лева. За изготвеното възражения срещу подадения от п. касационен протест, подсъдимият е
заплатил на защитника си още 600 лева.
С оглед гореизложеното в рамките на водения срещу него наказателен процес
въззивникът е извършил разноски за адвокатска защита в общ размер на 5550 лева,
Извършеният паричен разход представлява настъпила в патримониума на страната
имуществена вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с незаконното
обвинение, поради което по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ пасивно материално
отговорна за нейното репариране е п., която е го е повдигнала и поддържала в хода на
наказателното производство. По посочените съображения първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в неговата отхвърлителна част за разликата над присъдената сума
от 2550 лева, като предявеният иск бъде уважен в цялост.
По отношение на частната жалба:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца се
дължат сторените съдебно-деловодни разноски съобразно с пълния уважен размер на
имуществената претенция. От друга страна, настоящият въззивен състав намира
релевираното от ответника възражение за прекомерност на претендирания размер на
адвокатското възнаграждение пред първа инстанция за основателно по следните
съображения:
За да бъде допуснато претендираното намаляване, анализът на разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 от ГПК налага извод, че следва да са налице две кумулативно предвидени
предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото и искане на насрещната страна. Липсата на
първата предпоставка (материалноправна по своя характер) ще обуслови извод за
неоснователност на направеното искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното
адвокатско възнаграждение. Липсата на втората предпоставка (процесуалноправна по своя
характер) е пречка съдът да присъди по-нисък размер от заплатеното адвокатско
възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е прекомерно, защото законът не го е
овластил по своя инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В настоящия случай са налице и двете предпоставки, като насрещната страна
своевременно е възразила срещу претендирания размер от 885 лева, а същият се явява
прекомерен с оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора. Съобразно
материалният интерес подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, изчислено
съгласно приложимата редакция на Наредба № 1 от 9.7.2004 г. на ВАдвС / обн.ДВ. бр.68 от
31 Юли 2020г./, възлиза на 607.45 лева. На присъждане подлежи и заплатената за образуване
на първоинстанционното производство държавна такса в размер на 10 лева, като общият
размер на подлежащите на репариране разноски за инстанцията е на стойност от 617.45 лева.
Поради изложеното, определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК следва да бъде
отменено за разликата над определената сума от 224 лева, като на страната бъдат присъдени
разноски в посочени размер от 617.45 лева.
По отношение на разноските във въззивното производство:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на въззивника се дължат сторените от него
съдебно-деловодни разноски, като същият е претендирал заплащане на 885 лева адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по подадената въззивна жалба и 5 лева
държавна такса заплатена за образуване на въззивното производство, както и 15 лева д.т. за
подадената частна жалба и 300 лева адвокатско възнаграждение за защита по нея. Съдът
намира релевираното възражение за прекомерност на адвокатски хонорар заплатен по
депозираната въззивната жалба за основателно по изложените съображения за липсва на
фактическа и правна сложност на спора. Същият следва да бъде изчислен съобразно
минимумът, определен с Наредба № 1 от 9.7.2004 г. на ВАдвС / обн. ДВ. бр.88 от 4 Ноември
2022г./, който с оглед обжалваемият интерес възлиза на 600 лева. Така в полза на страната
5
следва да бъдат възстановени извършените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски в общ размер на общо 920 лева, от които 600 лева за процесуално
представителство и адвокатска защита по въззивната жалба, 300 лева – адвокатско
възнаграждение по частната жалба, 15 лева за държавна такса по последната и 5 лева за
държавна такса за образуване на въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3050/12.10.2022 г., постановено по гр. дело № 16387/2021 г. по
описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. Д. Д. ЕГН********** от гр.В.,
ул.“А. К.“ №20, ет.6, ап.50 иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на
П. на Р. Б., с адрес гр.С., бул.“В.“ №2 да му заплати разликата над присъдената сума от
2 550 лева до пълния претендиран размер от 5 550 лева, съставляващи обезщетение за
имуществени вреди понесени от ищеца за защитата му по повдигнати и поддържани от
ответника обвинения за извършени престъпления по чл.214, ал.2, т.1, вр.ал.1, вр.чл.213а,
ал.2, т.1, вр.чл.18, ал.1, от НК и чл.214, ал.2, т.1, вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.2, т.1, вр.чл.18, ал.1
от НК, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда-20.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. на Р. Б., с адрес гр.С., бул.“В.“ №2 да заплати на Р. Д. Д.
ЕГН********** от гр.В., ул.“А. К.“ №20, ет.6, ап.50 сумата от още 3000 /три хиляди/ лева,
представляваща разликата над присъдената с Решение № 3050/12.10.2022 г., постановено по
гр. дело № 16387/2021 г. по описа на ВРС сума в размер на 2 550 лева до пълния подлежащ
на присъждане размер от 5 550 лева, съставляващ дължимото обезщетение за имуществени
вреди, понесени от ищеца за защитата му по повдигнати и поддържани от ответника
обвинения за извършени престъпления по чл.214, ал.2, т.1, вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.2, т.1,
вр.чл.18, ал.1, от НК и чл.214, ал.2, т.1, вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.2, т.1, вр.чл.18, ал.1 от НК,
заедно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда-20.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 2,
ал.1, т. 3 от ЗОДОВ
В останалата част Решение № 3050/12.10.2022 г., постановено по гр. дело № 16387/2021
г. по описа на ВРС е влязло в сила като необжалвано.
ОТМЕНЯ Определение № 16387/19.12.2022 г. по гр. дело № 16387/2021 г. по описа
на ВРС, в частта му, с която е отхвърлена молбата на Р. Д. Д. ЕГН********** от гр.В.,
ул.“А. К.“ №20, ет.6, ап.50 за допълване на Решение № 3050/12.10.2022 г. по делото, чрез
осъждане на П. на Р. Б. да заплати на молителят разликата над определената сума на
разноските от 224 лева до подлежащия на присъждане размер от 617.45 лева,
представляващи дължимите в първоинстанционното производство разноски ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, Решение № 3050/12.10.2022 г.,
постановено по гр. дело № 16387/2021 г. по описа на ВРС, като:
ОСЪЖДА П. на Р. Б., с адрес гр.С., бул.“В.“ №2 да заплати на Р. Д. Д.
ЕГН********** от гр.В., ул.“А. К.“ №20, ет.6, ап.50 сумата от още 393, 45 /триста
деветдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки/ лева, представляваща разликата
между определените с Определение № 16387/19.12.2022 г. по гр. дело № 16387/2021 г. по
описа на ВРС разноски в полза на ищеца от 224 лева до подлежащия на присъждане размер
от 617.45 лева, представляващ дължимите в полза на ищеца разноски в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 16387/19.12.2022 г. по гр. дело № 16387/2021 г.
по описа на ВРС в останалата обжалвана част.
6
ОСЪЖДА П. на Р. Б., с адрес гр.С., бул.“В.“ №2 да заплати на Р. Д. Д.
ЕГН********** от гр.В., ул.“А. К.“ №20, ет.6, ап.50 сумата от 920 /деветстотин и двадесет/
лева, представляваща сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7