Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262465 07.11.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 8003 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от „Асклеп – П“ ООД, ЕИК ********* против С.П.П., ЕГН **********,
с която е предявен частичен осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1
, пр. 1, вр с чл. 365 ЗЗД.
В исковата
молба се твърди, че ответницата работила при ищеца от 2013 г. до края на м.
януари 2019 г. като служител в дрогерия в с. К., общ. П.
След направена
ревизия се установили липси в размер на 223 288 лева, които не били
оспорени от ответницата, която на 31.01.2019 г. депозирала пред управителя
писмено обяснение с нот. удостоверен подпис, в което признала, че е „присвоила
парични средства и медикаменти на стойност 223 288 лева“ и заявила, че
желае сключване на споразумение с цел избягване на нак. производство.
На 01.02.2019
г. между страните било сключено споразумение, с което ответницата се задължила
да плати посочената сума на вноски. Твърди се липса на погасяване на първите
две в размер на по 60 000 лева, чийто падеж настъпил. Моли се за
присъждане на сумата от 15 000 лева
– част от задължението по вноска в размер на 60 000 лева с падеж
28.02.2019 г., съгласно споразумението, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда до окончателното
погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл.
131 ГПК е подаден отговор, с който оспорва иска. Оспорва се валидността и
законосъобразността на обясненията и споразумението, като нищожно. Твърди се
опорочена воля за създаването им поради упражнено насилие. Моли за отхвърляне
на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът
основава иска си на сключено между страните споразумение. В чл. 1 ответницата е
признала, че през периода от постъпването си на работа през 2013 г. до
31.01.2019 г. в качеството си на служител е присвоила от работодателя си
„Асклеп – П“ ООД парични средства и медикаменти на стойност 223 288 лева,
която сума се задължава да му възстанови в пълен размер. Уговорено е разсрочено
плащане на вноски, първата от които – в размер на 60 000 лева с падеж
28.02.2019 г. Документът не е оспорен откъм авторство на подписа на
ответницата, при което /при недоказване възражението за нищожност на
съглашението, заявено в ОИМ/ обвързва лицето относно поетите задължения. Документът
съдържа изявления за неизгодни обстоятелства – признание за наличие на вземане
в полза на кредитора, както и безусловно обещание за плащане. Чрез тази
спогодба, по смисъла на чл. 365 ЗЗД, страните са опитали да избегнат един спор
помежду си относно натрупани пасиви за дружеството, договаряйки разсрочено
изпълнение.
Прието е собственоръчно
обяснение от 31.01.2019 г. от ответницата, с нотариално удостоверен подпис, в
което същата е посочила, че признава - като служител на фирма „Асклеп“ ЕООД в д.
в с. К., в която работи от 2013 г. до настоящия момент, да е присвоила парични
средства и медикаменти на стойност 223 288 лева, за което съжалява.
Обяснението написала собственоръчно, като не й бил упражняван натиск по никакъв
начин от никого. Сочи, че би желала споразумение със засегнатата страна, за да
избегне наказателната отговорност, която носи.
Ответницата
оспорва иска с възражение, че споразумението е нищожно, поради липса на
съгласие за сключването му, предвид упражнено насилие за подписването му, вкл.
и на посоченото обяснение. В хода на производството възразява и, че описаният в
спогодбата дълг не е възниквал, поради невъзможност за генериране на подобни
задължения в сочения значителен размер.
Във връзка с
последното и исканията за ангажиране на док. /ССЕ/, следва да се има предвид,
че – съгласно чл. 365, ал. 1 ЗЗД – с договора за
спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен
спор, като си правят взаимни отстъпки. Договорите имат сила на закон за тези,
които са ги сключили /чл. 20а, ал. 1 ЗЗД/.
Съдът е длъжен да се съобрази с договорката между страните, постигната
чрез спогодбата и да приеме, че отношенията между тях са такива, каквито са
уговорили, след като са уредили изцяло или отчасти съществуващ помежду им спор,
чрез взаимни отстъпки. При наличие на спогодба, съдът не може да преценява интереса на страните. Противното би било в
противоречие със същността на договора за спогодба като способ за разрешаване
на спорове, чрез взаимни компромиси. Законът предоставя на страните възможност
- въз основа на направените взаимни отстъпки, да могат да създават, изменят или
погасяват всякакви правоотношения, включително и такива, които не са предмет на
конкретния спор /чл. 365, ал. 2 ЗЗД/.
При
предявен иск, основан на спогодба по смисъла на чл.
365, ал. 1 ЗЗД, не подлежат на
изследване действителните каузални правоотношения между страните, уредени с договора за спогодба, а
единствено дали е налице поето задължение по този именно договор. След като
страните са постигнали спогодба относно наличието на определен дълг и размера
на неговата стойност, с оглед характеристиките й, при представянето й, съдът
следва да се позове на нея, без да
установява действителните отношения или да ги изследва – в този смисъл е трайната съдебна практика, вкл.
постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 134/21.06.2019 г. по гр.д. №
4255/2018 г. на III
г.о. ВКС; Определение № 117/24.02.2011
г. по т.д.№ 324/2010 г. на І т.о., ВКС и др. В този смисъл и ангажиране на
поисканите доказателства във връзка с установяване или не на твърдените липси,
не бе допуснато, нито следва да се обсъждат по същество възраженията в тази
връзка.
Ответникът
по иск, основан на такава спогодба, може успешно да обори дължимостта на
признатото с нея задължение и постигнатите с нея уговорки, само ако възрази и
докаже, че самата спогодба е невалидна. Недействителността на настоящото съглашение
обаче не се установява на заявеното основание от ангажираните доказателства.
Твърди се
опорочена воля за подписването му, поради упражнено насилие. Липсата на съгласие
опорочава сделката, като я прави нищожна. Този порок съществува, когато са
направени волеизявления от страните по сделката и те съвпадат, но и от двете
или едно от тях е направено при
съзнавано несъгласие - без всякаква
воля за обвързване - волеизявление е извършено, но страната съзнава
несъгласието си да бъде обвързана от извършената сделка. „Съзнавана липса на
съгласие“ е налице, когато волеизявлението е направено поради упражнено насилие
или когато волеизявлението е направено без намерение за обвързване - на шега,
като учебен пример или по друга подобна причина. В този смисъл: Решение № 1344
от 1.08.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1864/2001 г., IV г. о.; Решение № 923 от
17.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1682/2008 г., IV г. о., ГК и Решение № 1002 от
22.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3182/2007 г., I г. о.
Във връзка с
твърденията за упражнено насилие са приобщени само гласни док. средства, чрез
разпит на с. П. П. /с.на ответницата/. Заявява, че м. му работела като а. в
дрогерия в с. К. от 2011 г. до 2019 г., когато у. Х. предявил някакви искания
за възстановяване на пари, които тя била присвоила и под натиск със заплаха за
нейния живот, на свидетеля, на б. му и техните д., била накарана да подпише
договор за възстановяване на сума над 220 000 лева, която била присвоила,
докато работела в д. Един ден към края на м. януари 2019 г., м. му била много
притеснена и през сълзи го помолила веднага да тръгне и да отиде да я прибере
от а. в гр. П. Била много разстроена. Качили се в колата и тогава тя му
споделила, че предният ден, Х. и с. му я били завели при нотариус, като я
заплашвали, за да подпише някакъв документ, след което Х. веднага го прибрал в себе
си. В деня, в който свидетелят отишъл да я вземе, отново имало заплахи за това,
че знаели къде живеят той, б. му и д. и, ако не подпишела документа, те щели да
изчезнат и нямало да ги види повече. Тя му разказала тези неща. Казала му, че я
държали в а. и имало някой, който постоянно я тормозел да подпише. В същото
време, Х. и с. му заплашвали, че едва ли не те ще бъдат убити, ако не подпише.
Казала му, че Х. и с. му я били обвинили, че е откраднала парите. Тя казала, че
не го е направила и нямало как да го направи. Попитал я как може да подписва
такива документи, при което тя се разплакала, разтреперила и вдигнала кръвно.
Предложил й да отидат и да подадат жалба, но тя отказала и поискала да се
прибере вкъщи. Впоследствие допълва, че м. му казала, че не искала да подава
жалба в полицията, тъй като Х. имал влиятелни връзки в съда, в полицията и в
прокуратурата. Свидетелят не предприел нищо, т.к. м. му била вдигнала кръвно.
Тези
свидетелски показания не се кредитират с висока доказателствена стойност, вкл.
при съобразяване разпоредбата на чл. 172 ГПК. Както е видно от самия разказ –
свидетелят единствено препредава думи на м. си – ответница, като относно
заявеното за упражнен натиск и вербално насилие за подписване на документи всъщност
възпроизвеждат собствени на отв. страна изявления за изгодни и благоприятни за
нея факти. По делото няма каквито и да е други данни, които да подкрепят
застъпената теза за упражнено насилие /дори напротив –приобщени са показания на
св. Д. – присъствал при изказано признание от ответницата, че е присвоила суми
и лекарства, защото й трябвали пари; както и при написване на обяснението, без
да изразява каквото и да е несъгласие/. Тези доказателства – свидетелски
показания с преразказ на думи на самата ответница, според съда не са
достатъчни, нито годни да установят по несъмнен и категоричен начин твърденията
за опорочена нейна воля да подпише процесното споразумение, чрез упражнено
насилие, нито могат да доведат до законосъобразен и подкрепен с убедителни
доказателства извод за нищожност на спогодбата. Свидетелят е от най – близкия
родствен кръг на страната, единствено пресъздава нейни изявления, като показанията
му съдържат и известни противоречия. Заявява срещата с м. му да е в края на
месец януари 2019 г., при което тя му казала, че предният ден е била заведена при нотариус, докато обяснението с
нот. уд. подпис е от последната дата на м. януари 2019 г. Същевременно поддържа
при тази среща да му е казано, че е упражняван натиск за подписване на документ,
но спогодбата е от дата през м. февруари, а не януари 2019 г., т.е. възниква
съмнение дали към момента на срещата споделянето касае именно споразумението,
което да е съществувало, предвид отразената в него дата на съставяне. Свидетелят
няма никакви преки възприятия относно подписването на документите и по –
конкретно процесното споразумение, нито за упражнявани вербално насилие и
натиск. Пресъздадените изявления на ответницата не доказват извършването на
насилие, защото възпроизвеждат изгодни за нея обстоятелства.
С оглед горното, по делото не се установява съгласието за сключване на
договора за спогодба да е изтръгнато с насилие. Вярно е, че при подобни
твърдения, ангажирането на преки доказателства, би могло да е затруднено или
невъзможно. Същевременно обаче, възражението за нищожност поради опорочена воля
за встъпване в правоотношението цели изцяло дискредитиране и отричане на
валиден договор, който касае и насрещна страна, при което следва да бъде
доказано по категоричен и несъмнен начин. Такова доказване не бе проведено,
въпреки разпределената док. тежест /и дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК с
доклада/, като само на база св. показания, възпроизвеждащи изявления на самата
ответница, не може да се достигне до извод твърдяното насилие за сключване на
споразумението действително да е било упражнено. Предвид изложените мотиви, не
се приема и, че за собственоръчно написаните обяснения е било приложено такова.
Те съдържат извънсъдебно признание на неизгодни факти, потвърждаващи соченото и
в споразумението. В тях се съдържа изрично волеизявление за желание за
сключване на спогодба, което е станало впоследствие, тоест индиция, че при
подписване на последната е имало воля за обвързване и не е имало несъгласие за
сключването й. Следва да се има предвид и, че въпреки застъпената позиция за
липса на възникнали задължения,
упражнено насилие, натиск и пр., няма данни ответницата да е направила
опит да защити правата си, които поддържа да са накърнени, по какъвто и да е
начин във времето /Както и свидетелят сочи – не е пожелала да подава жалба; По
ДП е отказала да дава показания, позовавайки се на разпоредбата на чл. 121 НПК/.
С оглед
изложеното, съдът приема, че въведеното възражение е недоказано и
неоснователно, при което не е налице соченото основание за нищожност на
съглашението. То е валидно сключено, обвързва страните с предвидените права и
задължения.
Претендира
се част от първата уговорена вноска, чийто падеж е настъпил. Вземането е
доказано по основание, размер, изискуемо е и дължимо, при което искът е
основателен и следва да бъде уважен, като се присъди търсената сума, ведно със
законната лихва като последица.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и док. за сторени
такива от 600 лева – ДТ и 1000 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС
/по отношение на което не е възразено за прекомерност до преклузивния за това
срок – приключване на устните състезания по делото/.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.П.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Асклеп – П“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Първомай, ул. „Иван Асен II“ № 25, следните суми: 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/ – представляваща част от
вноска в размер на 60 000 лева, с падеж 28.02.2019 г., съгласно сключено
между страните споразумение за разсрочено изплащане на парично задължение от
01.02.2019 г., ведно със законната лихва
от постъпване на исковата молба в съда – 10.07.2020 г. до окончателното
погасяване и общо 1600 лева /хиляда
и шестстотин лева/ - разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Банкова
сметка, ***, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.2/:
………………………………………………
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП