№ 24
гр. Пловдив, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б.Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Андрея Атанасов
като разгледа докладваното от Милена Б.Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600018 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 44, ал. 12 ЗЕЕЗА.
Образувано е по частна жалба на исканото лице Е. М. М., подадена чрез защитника
му адв. М. Н., срещу решението № 13/12.01.23 г. по ч.н.д. № 2312/22 г. по описа на ОС-
Пловдив, с което е допуснато изпълнение на издадена на 21.11.22г. от Главния прокурор на
гр. Дортмунд, ФРГ Европейска заповед за арест с цел наказателно преследване.
В жалбата, която е депозирана в срок, се твърди, че молещата държава-членка не
била предоставила гаранцията по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА в цялост, поради което решението за
предаване на българския гражданин за наказателно преследване във ФРГ се явявало
незаконосъобразно. Претендира се обжалваният акт да бъде отменен, а взетата спрямо
жалбоподателя мярка за неотклонение „задържане под стража“ – изменена.
При пренията г-н М. и защитникът му адв. Н. поддържат направеното искане, като
преповтарят изложените в жалбата оплакване и искане.
Представителят на АП-Пловдив счита, че жалбата не е основателна, а решението като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че жалбата
не е основателна.
1
Въз основа на събраните по делото данни, изброени и обсъдени в атакуваното
решение, окръжният съд е приел, че Европейската заповед за арест отговаря по форма и
съдържание на изискванията на чл. 37 ал. 1 от ЗЕЕЗА, респективно на изискванията на чл. 8
от Рамковото решение на Съвета на Европейския съюз от 13.06.2002 год. Издадена е от
компетентен орган на държава - членка на ЕС, а именно от Главния прокурор на
Прокуратура Дортмунд, ФРГ. Съпроводена е, съобразно изискванията на чл. 37, ал. 3 от
ЗЕЕЗА, от надлежен превод на български език, от който е видно, че съдържа данни за
самоличността и гражданството на лицето, предаването на което се иска с цел провеждане
на наказателно преследване за твърдени и конкретно посочени престъпни деяния. След
установяване на самоличността на исканото лице не е останало съмнение, че това е именно
българският гражданин Е. М. М., с ЕГН: **********. Спазено е и изискването за получаване
на Заповедта по надлежно защитен начин, позволяващ да се установи автентичността ѝ.
В ЕЗА са описани характерът, правната квалификация и наказуемостта на
твърдените престъпления, а именно: документна измама и избягване плащането на данъчни
престъпления, наказуеми съгласно германския НК с лишаване от свобода за срок до десет
години. Посочени са обстоятелствата, при които са извършени, включително времето и
мястото им, както и ролята на исканото лице. Записаните данни изпълняват изискуемия
стандарт за информиране относно съществените наказателноправни характеристики на
разследваните престъпления.
Посочените престъпни деяния с указаната наказуемост са включени в списъка по чл.
36, ал. 3 от ЗЕЕЗА, респективно в чл. 2, точка 2 от Рамковото решение, така че за тях не се
изисква проверка за двойна наказуемост.
Не е налице нито една от отрицателните абсолютни предпоставки за отказ за
изпълнение на издадената ЕЗА, както правилно се е мотивирал окръжният съд в последната
част от своето решение.
Въззивната инстанция споделя и заключението на първата инстанция, че отговорът на
издалата заповедта прокуратура на съдебното поискване на гаранцията по чл. 41, ал. 3
ЗЕЕЗА дава необходимата сигурност, че след приключване на наказателното производство с
влязла в сила присъда по отношение на Е. М. той ще бъде върнат на територията на
България за изтърпяване на санкционната мярка, която евентуално му бъде наложена (вж. л.
84 от първоинст. дело). ЕЗА е издадена за наказателно преследване, което се намира на
своята досъдебна фаза, така че гаранцията правилно е предоставена от ръководно-
решаващия орган на тази фаза.
Не е споделимо опасението на защитата, че разискваната гаранция била непълна,
доколкото съдържала обещание, че след протичане на наказателното производство исканото
лице ще бъде върнато в България (на разноски на ФРГ) за изпълнение на евентуално
наказание лишаване от свобода, но не и на мярка, изискваща задържане. ПОС е бил прав в
преценката си, че предоставената гаранция е достатъчна за вземане на решение за предаване
на българския гражданин. Вярно е, че съдът изрично е поискал гаранция и за мярка,
2
изискваща задържане, която не е дадена. Но не е и отказано връщане на българския
гражданин при определяне на подобна мярка. Всъщност в писмото-отговор на л. 84 е
употребено родовото понятие „наказание“, при евентуалното определяне на което би
последвало връщане на лицето в България. Въпросното понятие е изяснено в
допълнителните разпоредби на ЗПИЛишСв, по чийто ред според чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА се
процедира след връщането на исканото лице в държавата, чийто гражданин е. А именно:
„всяко наказание лишаване от свобода или мярка, включваща лишаване от свобода,
постановени за определен или неопределен срок във връзка с извършено престъпление и
вследствие на наказателно производство“. Тази разпоредба следва да се тълкува в контекста
на пояснението в чл. 2, ал. 1 от закона за негова приложимост при осъждане. Следователно
става дума за санкционна (наказателна) мярка, която се определя след приключване на
наказателния процес с осъдителна присъда (а не за мярка за неотклонение например). В своя
отговор германският прокурор е изложил уточнение в идентичен смисъл – гарантирал е, че
жалбоподателят ще бъде върнат в България „в случай на осъждане (…), с цел по-нататъшно
изпълнение на наказанието (…)“. Следователно при налагане всяка наказателна мярка,
включваща лишаване от свобода, гаранцията ще бъде приведена в изпълнение (ако въобще в
наказателния кодекс на ФРГ наред с наказанието лишаване от свобода е предвидено друго,
включващо лишаване от свобода).
Уместно е да се вметне, че правилата и принципите, възприети и приложими от
държавите-членки във връзка с процедурите по екстрадиция, изключват всякакво съмнение
по въпроса дали М. ще бъде върнат от германските власти. Евентуален техен отказ да
направят това би представлявал абсолютно незаконосъобразен подход от страна на държава-
членка и българският съд не може да допусне, че ще бъде приложен в конкретния случай.
При тези фактически и правни изводи се явява законосъобразно решението да бъде
изпълнена коментираната ЕЗА. Въззивната инстанция не откри основание за отмяна или
изменение на контролирания съдебен акт.
При положение че исканото лице не е дало съгласие за доброволно предаване (респ.
не се е и отказало от принципа на особеността), издадената ЕЗА подлежи на принудително
изпълнение, както коректно е подходил окръжният съд.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
3
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА решението № 13/12.01.23 г. по ч.н.д. № 2312/23 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд за допускане предаването на българския гражданин Е. М. М. в
изпълнение на Европейската заповед за арест от 21.11.22 г. на Главния прокурор на
Прокуратурата в гр. Дортмуд, ФРГ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4