Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр. Пазарджик, 05.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично
заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 2219/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.К.С., ЕГН **********, с
адрес ***, против Наказателно постановление № 454787- F496623 от 01.08.2019 г.
издадено от директор офис /дирекция/ за обслужване Пазарджик към ТД НАП
Пловдив, с което за нарушение на чл.92 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗКПО е наложена глоба
в размер на 200 лева на основание чл.264 ал.1 от ЗКПО.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено
се свеждат до това, че НП е материално незаконосъобразно, с оглед на което се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично, като поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага аргументи в
подкрепа на становището си за основателност на жалбата и незаконосъобразност на
НП.ЗАНН. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща
процесуален представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и
изразява подробно становище, че НП е издадено в съответствие с изискванията на
закона, като предлага същото да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на
жалбата, като прецени доводите в същата и
становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено от фактическа страна следното:
Св.
В.М.- инспектор по приходите в НАП извършила проверка в наличните данни на
информационния масив на Агенцията във връзка с подаваните ГДД по чл.92 от ЗКПО.
Проверката касаела спазване на срока за подаване на декларациите за 2018 г.,
който изтекъл на 01.04.2019 г., тъй като 31.03.2019 г. бил неработен
(неприсъствен) ден. В рамките на проверката по наличните данни св. М. установила,
че синдикът на дружество „Ф.“ АД жалбоподателят Д.С. не е подал в ТД на НАП- Пловдив,
офис- Пазарджик годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2018 година в
законоустановения срок до 01.04.2019 г. по отношение на дружеството. Св. М.
установила също, чрез справка в информационните масиви на НАП на 27.06.2019 г.,
че дружество „Ф.“ АД било подало 1 362 бр. декларации обр.1 „Данни за
осигурителни вноски“, 40 бр. декларации обр.6 „Данни за дължими вноски и данък
по чл.42 от ЗДДФЛ“, справки-декларации за ДДС за периода януари-декември 2018
г. с декларирани данъчни основи за облагане с ДДС и начислен ДДС. Всичко това
показвало, че дружество „Ф.“ било осъществявало дейност през 2018 г.,
вследствие на което възникнало задължение за облагане с корпоративен данък по
смисъла на ЗКПО, което обстоятелство е следвало да се декларира с подаването на
ГДД в посочения срок.
Такава
декларация не била подадена и до съставянето на АУАН (28.06.2019 г.). Това
бездействие съставлявало нарушение по чл.92 ал. във вр. с ал.1 от ЗКПО, което
се установявало от ПП на НАП- Справки данни за осигуряването, справки за
задълженията на осигурител по декларации обр.6 за 2018 г. и справки-декларации
по ЗДДС за 2018 г.
При
така установеното против жалбоподателя св. М. съставила АУАН с бл. № F496623 от
28.06.2019 г. в отсъствието на жалбоподателя на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН.
Впоследствие на 25.07.2019 г. АУАН бил предявен и връчен срещу подпис на
жалбоподателя.
Въз основа на акта на 01.08.2019 г. било издадено атакуваното НП, което
било връчено на жалбоподателя по пощата на 05.11.2019 г., видно от известие за
доставяне на л.26 от делото. Жалбата против НП е подадена от санкционираното лице
лично чрез АНО до съда, като била входирана в ТД на НАП Пловдив, Офис Пазарджик
на 12.11.2019 г., поради което е процесуално допустима като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. В.М. и св. М.Х.- счетоводител на „Ф.“ АД. Съдът кредитира
изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са
достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
С оглед характера на настоящото съдебно производство,
съобразно жалбата, а и от гледна точка естеството на констатираното нарушение,
съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел
необходимите и възможни мерки за разкриването на обективната истина.
Същевременно е осигурил и достатъчна възможност на всяка от страните да защити
и обоснове позицията си по делото.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата
доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, в
случая от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна.
Като инстанция по същество в производството по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в
присъствието на свидетел, в отсъствие на нарушителя, на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН. Установи се, че поканата до жалбоподателя за съставяне на АУАН не му е
била връчена, като по данни на връчителя, книжата не са потърсени от техния
адресат (виж покана и известие за доставяне л.71-72). Видно от документите
същите са изпратени на жалбоподателя на адреса на седалището на дружество „Ф.“
АД гр. Брацигово. В този смисъл може да се приеме, че жалбоподателят не е бил
надлежно поканен за съставяне на АУАН като представляващ дружеството в
качеството му на синдик. При това положение не са
били налице предпоставките на чл.40 ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в
отсъствие на законовия представител на дружеството или упълномощено от него
лице. Посочената норма разписва, че АУАН може да бъде съставен в отсъствие на
нарушителя, когато той е бил надлежно поканен, но не се е явил. В този смисъл е
допуснато процесуално нарушение, но съдът намира, че същото не е съществено,
доколкото не е засегнато правото на защита на жалбоподателя. Това е така, тъй
като същият е бил надлежно поканен за връчване на АУАН и последният му е
предявен и връчен на 25.07.2019 г. (по-малко от месец след съставянето на
акта). По този начин жалбоподателят е узнал описаните обстоятелства по
извършване на нарушението и е гарантирана възможността му да се защитава по
тях. Вярно е, че той не може да се защити по останалите обстоятелства описани в
АУАН, а именно достоверността на отразената дата на съставянето му,
присъствието на сочените свидетели при съставянето и относно самия
актосъставител. Най-същественото от тези три обстоятелства е достоверността на
датата на съставяне на АУАН с оглед преценка спазването на сроковете по чл.34
от ЗАНН. Съдът намира, че отразената дата на съставяне на АУАН- 28.06.2019 г. е
достоверна, тъй като в поддържания регистър в НАП за издаваните АУАН номерата
им и датите на издаване се генерират автоматично от ползвания софтуерен
продукт, така че процесният акт е издаден на датата, посочена в него. Това се
установява и от самата бланка на процесния АУАН. И с оглед на това, че по-малко
от месец след това е предявен и връчен на нарушителя, то това че актът е
съставен в негово отсъствие въпреки, че не е бил надлежно поканен, не
накърняват неговото право на защита.
По-нататък съдът намира, че АУАН е съставен в
законоустановения тримесечен срок по чл.34 от ЗАНН. Както се установи от
показанията на св. М., тя е получила от ЦУ на НАП списъците на лицата, които не
са подали ГДД по чл.92 от ЗКПО до 01.04.2019 г., като й е било възложено
извършването на проверка, в това число и за дружество „Ф.“. Тя не можа да
посочи кога са получени списъците и кога е извършена проверката, но дори да се
приеме, че обстоятелствата по установяване на нарушението и нарушителя, да са
станали известни на органа по приходите на датата на извършване на нарушението-
01.04.2019 г., то АУАН е съставен на 28.06.2019 г. и към този момент не е
изтекъл тримесечният срок. Датата на съставяне на АУАН е достоверна с оглед на
това, че номера и датата на съставяне на АУАН се генерират автоматично от
ползвания софтуерен продукт от информационната система на НАП.
На следващо място съдът намира, че АУАН и НП са
съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им. И в двата акта са
отразени датата и мястото на нарушенията и същото е описано точно и ясно, като
са изложени всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото,
съгласно възприетата правна квалификация.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че в хода на АНП не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на
жалбоподателя.
Съдът обаче счита, че е допуснато нарушение на материалния закон, което
обуславя и незаконосъобразността на издаденото НП.
Не е спорно по делото, че дружество „Ф.“ АД е данъчно задължено лице. Не се
спори също, че ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018 г. не е подадена от дружеството в
ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик (виж справки на л.45, л.74). Установи се също
така, че дружеството е извършвало през 2018 г. дейност, видно от подадените
справки-декларации и декларации обр.1 и обр.6., както и от показанията на
свидетелите М. и Х.. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя. Няма
спор също, че жалбоподателят към датата на извършване на нарушението е имал
качеството на синдик и представляващ данъчно задълженото лице- дружество „Ф.“
АД (справка в ТР). Следва обаче да се има предвид, че съгласно справката в ТР,
а и от приетото като писмено доказателство определение № 162/14.03.2019 г на ОС
Пазарджик по т.д. № 201/2017 г., че жалбоподателят е назначен за синдик на „Ф.“
АД/в несъстоятелност/, като е встъпил в длъжност на 22.03.2019 г. От приетите
като писмено доказателства по делото описи на предадени документи от „Ф.“ АД на
назначените синдици, се установява, че на предходния синдик Борис Б.за 2018 г.
са били предадени част от документите, в това число и счетоводни за 2018 г., а
именно папки „клиенти“, „банка“, работни заплати и ведомости за месеците от
януари до декември 2018 г.“, „Трудови досиета на напуснали работници“което е
станало на 28.01.2019 г. (л.11, л.14). Пак от съставените описи се установява,
че на жалбоподателя С. в качеството му на синдик са предоставени документи за
2015, 2016 и 2017 г. на дружеството (л.16, л.20-21), както и за периоди от 1995
до 2015 г. (л.17-18), част от документите за 2018 г. и 2019 г., в това число
дневници за покупки и продажби по ДДС за 2018 г. и аналитични регистри на
сметки 501 и 503 за 2018 г. (л.19), фактури, журнали, аналитични обороти, част
от ведомости (л.22, л.23 и л.24). Видно от описите е, че повечето документи са
предоставени от счетоводителя на „Ф.“ АД на жалбоподателя след съставяне на
АУАН и НП, а именно - на 04.09. и на 18.09.2019 г. Не се ангажираха
доказателства от АНО, а от представените описи не се установи предадените
счетоводни документи от дружеството на синдика Б.за 2018 г. да са били
предадени на жалбоподателя след назначаването му за синдик на дружеството. При
това положение се установи, че към момента на назначаването му за синдик и до
изтичане на срока за подаване на ГДД, жалбоподателят не е разполагал с всички
документи за дейността на дружество „Ф.“ АД необходими му за изготвяне на ГДД.
Освен това той обективно не е имал възможността и да организира предприемането
на действия по изготвяне и представяне на ГДД, като се има предвид краткия
срок, с който е разполагал от назначаването си до крайната дата на подаване на
декларацията- само 10 дни.
При
това положение съдът счита, че по делото не е доказано до необходимата степен
на несъмненост, че жалбоподателят С. е имал необходимата информация за
дейността на дружеството за 2018 г. и въпреки това не е подал ГДД за посочената
година. Доколкото в случая става въпрос за физическо лице съдът счита, че по
делото не е доказано виновно поведение на жалбоподателя. Тоест не се доказа, че
той е разполагал с всички необходими документи и информация за дейността на „Ф.“АД
и е имал възможността да подаде ГДД. В този смисъл са и показанията на св. Х.-
счетоводител на дружеството. Това води до необоснованост на НП и е основание за
неговата отмяна.
Независимо
от това обаче съдът счита, че в случая е допуснато и още едно нарушение от АНО.
Дори и да се приеме хипотетично, че жалбоподателят е разполагал с нужната му
информация за подаването на ГДД, то срокът с който е разполагал за изготвянето
й е твърде кратък- само 10 дни и в същия е обективно невъзможно да изпълни
задължението си- да проучи цялата информация за 2018 г. и да изготви
съответната ГДД, респ. да организира дейността по изготвянето й. Освен това
нарушението е извършено за първи път. Липсват настъпили вредни последици. Всичко това обуславя маловажността на случая и
приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Наказващият орган от своя
страна в постановлението не е изложил мотиви защо приема, че случаят не е маловажен
и без обсъждане на всички обстоятелства, установени в хода на проверката е
издал наказателно постановление, като е наложил на жалбоподателя наказание в
минималния предвиден в закона размер. Като не е приложил чл.28 от ЗАНН,
наказващият орган неправомерно е ангажирал отговорността на жалбоподателя за
нарушение, представляващо маловажен случай, поради което е допуснато нарушение
на материалния закон, представляващо самостоятелно основание за отмяна на НП
като незаконосъобразно.
При този изход от делото не може да бъде
удовлетворено искането на процесуалният представител на АНО за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Право на присъждане на разноски в
тази ситуация би имало дружеството жалбоподател, но не бе направено такова
искане, поради което съдът служебно не би могъл да присъди такива.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН РС Пазарджик в настоящи състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 454787- F496623 от 01.08.2019 г. издадено от директор офис
/дирекция/ за обслужване Пазарджик към ТД НАП Пловдив, с което на Д.К.С., ЕГН **********,
с адрес ***, за нарушение на чл.92 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗКПО е наложена глоба
в размер на 200 лева на основание чл.264 ал.1 от ЗКПО, като
незаконосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на АНО.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: