№ 703
гр. София, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000842 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по две жалби – и
двете насочени против Решение № 260703/29.04.2021 г., постановено по т.д. № 187/2020 г.
по описа на СГС, ТО.
Въззивната жалба на „Софметал Трейд“ЕООД, чрез адв.Р.И. от САК е насочена против
частта от горепосоченото решение, с която предявените от този въззивник искове с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД против „Уникредит Булбанк“АД са
отхвърлени за разликата над сумата от 1 106,84 евро до пълния предявен размер от 14 152,55
евро главница, над сумата от 358,20 евро до предявения размер от 561,89 евро –
възнаградителна лихва и над сумата от 120,55 евро до предявения размер от 134,89 евро,
мораторна неустойна.
В тази жалба се правят оплаквания за постановяване на първоинстанционното решение
в обжалваните му отхвърлителни части при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото
доказателства, при неправилно приложение на материалния закон, както и за
необоснованост.
Поддържа се във връзка с тях, че СГС неправилно и едностранчиво е преценявал
клаузите от договора за банков ипотечен кредит с физическо лице в частта му, касаещ
клаузите относно формирането на БЛР стойността на „премията“, която според въззивника е
променлив, а фиксиран компонент.
В този смисъл и неправилно СГС приел, че премията трябва да е една и съща величина
през целия срок на договора. По този начин реално се стигнало до допълване на
неравноправни клаузи с цел отстраняване на порока им. Това тълкуване освен посоченото
било и неблагоприятно за потребителя – обстоятелството, че банката намалила стойността
на премията от 4% на 0% показвало, че разходите й по набиране на паричен ресурс са
1
намалели и това трябвало да бъде отразено в лихвите, които потребителят плаща.
В обобщение на посочените оплаквания се поддържа, че в случая не бил налице ясен
механизъм за определяне на премията и изводът, че трябва да се прилага първоначално
посочения в договора размер на премията за целия период на договора, бил необоснован и
напрактика изменял волята на страните относно вида на компонентата. Подобно тълкуване
противоречало на практиката на СЕС по идентични казуси.
Поддържа се, че при условие, че съдът приеме клаузите относно премията за нищожно,
то премията трябвало да се изключи като лихвообразуващ компонент в БЛП, респ. – ГЛП да
се образува без приложението на премията.
Оспорва се и възприетото от първоинстанционния съд, че банката приела решение
стойността на премията да е 0% само по отношение на кредити, сключени след 01.04.2010 г.
Последното тълкуване противоречало на установеното от доказателствата по делото и от
общодостъпните документи на електронния сайт на банката.
В тази връзка се излагат доводи, че след като банката е решила, че през м.август 2010
г. пазарните показатели показват, че стойността на премията е 0, то тя трябвало да е нула за
всички потребители, защото тя не е индивидуално договаряне за всеки договор компонента,
а вид референтен индекс, определян от банката на база на пазарните условия.
Затова и банката е следвало да приложи новата стойност на премията спрямо договора
на С. С. и като не го е направила, кредитополучателят е заплащал ГЛП, с 4% по-висок от
дължимия.
Изслушаната по делото експертиза установила, че ако насрещната страна е
изчислявала ГЛП при премия в размер на 0%, то кредитът е изцяло погасен към 25.06.2014
г.
Поради това и заплатените суми за главница през 2015 г. били получени от банката без
основание, т.к. главницата вече е била погасена. Размерът й е установен от експертизата, а
предявеният иск се явявал основателен.
По изложените съображения е поискано от настоящата инстанция да отмени
първоинстанционното решение в обжалваните му отхвърлителни части и по съществото на
спора да постанови уважаване на предявените искове в пълен размер.
В отговора по тази жалба насрещната страна е оспорила развитите в нея доводи и
поддържа правилност на решението в обжалваните му части.
„Уникредит булбанк“АД е подала въззивна жалба против първоинстанционното
решение в уважителните му части, а именно – с които е осъдена да заплати на „Софметал
трейд“ЕООД съответно сумите от 1 106,48 евро главница, 358,20 евро възнаградителна
лихва и 120,55 евро мораторна неустойка.
В нея се твърди, че в тези му части същото е необосновано, т.к. не е съобразено от
СГС, че клаузата на т.9.4 от Общите условия /ОУ/ изрично предвижда, че договореният
годишен лихвен процент по кредита не може да бъде по-нисък от размера му, определен
към датата на договора за кредит.
Приемайки, че този текст е нищожен, като неравноправен, защото предвижда
изменение на лихвата само при увеличение на индекса, съдът не е съобразил, че по
договорения начин на кредитополучателя се осигурява пълна предвидимост относно
минималния размер на задължението му.
Не е съобразил и тълкуването на относимия материален закон, дадено в множество
актове на касационната инстанция.
Поискано е от въззивния съд да постанови отмяна на решението му в обжалваните
части и по същество да отхвърли изцяло предявените искове.
В отговора по въззивното жалба насрещната страна е оспорила развитото в нея и
обосновава правилност на първоинстанционното решение в уважителните му части.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
2
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразявайки основанията за неправилност срещу първоинстанционния
съдебен акт, посочени във въззивната жалба, приема следното:
Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по
редовно предявени искове.
Разгледани по същество оплакванията за неправилност на същото настоящата
инстанция намира за ……….., като за да достигне до този извод съобрази от фактическа и
правна страна следното:
СГС е бил сезиран при условието на обективно кумулативно съединяване с искове с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Софметал Трейд“ЕООД против
„Уникледит Булбанк“АД.
В обстоятелствената част на исковата молба се е твърдяло, че ищцовото дружество е
цесионер по договор за цесия от 24.01.2020 г., по който цедентът С. В. С. му прехвърлил
своето вземане срещу ответника в общ размер от 14 849,33 евро, получени от последния без
основание.
Твърдяло се и че цедентът и „Уникредит Булбанк“АД са били обвързани от договор за
банков ипотечен кредит от 30.09.2009 г., по който кредитополучателят С. получил кредит в
размер на 120 000 евро.
Т. 9.2, т. 9.4 и т. 9.6 от Общите условия /ОУ/, приложими към посоченото кредитно
отношение обаче били нищожни на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.147, ал.1 ЗЗП, чл.143,
т.3 и т.10 от с.з. и чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ. Посочените клаузи от договора били неравноправни
и не били уговорени индивидуално.
Въз основа на тях ответната банка получила възнаградителна лихва в размер на 561,89
евро повече от дължимото, както и главница в размер на 14 152,55 евро, която била
предсрочно погасена още към 25.01.2015 г. и не се дължала.
Твърдяло се и че ответникът недопустимо начислил в тежест на цедента и наказателна
лихва от 134,89 евро.
Поискано е съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът да заплати на
ищеца посочените суми, защото са получени без основание.
По повод възраженията на ответника в допълнителната искова молба е пояснено, че
предмет на договорът за цесия не били бъдещи вземания, и съществуващи такива към
момента на сключването му и възникнали пред 2015 г., когато банката ги получила без
основание – главницата от 14 152,55 евро била платена в периода 25.01.2015 г. – 29.04.2015
г. Цесията била съобщена на длъжника преди подаване на исковата молба с нарочно
съобщение, ,като следвало да се приеме и че съобщаване е извършено и с връчването на
препис от исковата молба.
В размерените книжа /отговор и допълнителен такъв/ по исковите молби „Уникредит
Булбанк“АД е оспорила предявените искове по основание и размер.
На първо място е въвела възражение за недействителност на договор за цесия, тъй като
в същия вземанията не били индивидуализирани, а неопределеността на прехвърлените
вземания обуславяла недействителност на цесията. Освен това описаните вземания били
бъдещи такива, а и цесията не била съобщена на банката.
Въвела и правопогасяващо възражение за давност с твърдение, че прехвърлените
вземания били сборове от ежемесечни плащания, извършени от кредитополучателя, като
всички те били извършени преди 28.01.2015 г.
Оспорила е твърдението в исковата молба, че сумата 14 152,55 евро представлява
главница и поддържа от своя страна, че тя била възнаградителна лихва, но също погасена по
давност.
Поддържала е, че лихвите били индивидуално и детайлно уредени в договора и
клаузите в тази насока не били нищожни, а тези на общите условия не били приложими.
3
Освен това лихвите били начислени съобразно постигнатото между страните споразумение
в договора, според който се формирали от базов лихвен процент, представляващ сбора от
базов лихвен индекс – едномесечен Юрибор в размер на 0,485 % и премия в размер на 4 %.
Тази премия била уговорена в договора и нямало основание да бъде 0 %. Възнаградителната
лихва случая била променлива, поради променливия индекс Юрибор. Премията, прилагана
от кредитодателя била точно уговорената в договора и не била променяна.
След самостоятелна преценка на приобщените пред първоинстанционния съд
доказателства настоящият въззивен състав приема за установено следното от фактическа
страна:
Страните не са спорили по установените и от анализът на приобщените писмени
доказателства факти, че С. В. С. и „Уникредит Булбанк“АД са били надлежно обвързани от
договорно правоотношение по договор за ипотечен кредит на физическо лице от 30.09.2009
г., при разписаните в него права и задължения за страните.
Според съдържанието на договора банката, като кредитор е предоставила на С., като
кредитополучател, при солидарна задълженост и на длъжниците А. С., „С. – 73“ООД и
„Васпласт“ООД универсален ипотечен кредит в размер 120 000 евро. Крайният срок за
усвояване на кредита е бил определен на 30.10.2009 г., а за погасяване – 25.09.2034 г.
Последното е уговорено да се извършва на анюитетни вноски, платими ежемесечно на
25-то число.
В т. 4.1.а от договора страните са се споразумели, че годишният лихвен процент върху
редовна главница за кредитите, изплащани на анюитетни вноски, какъвто е и процесният, се
формира по следния начин: 1/ от базов лихвен индекс – 1-месечния Юрибор (EURIBOR) в
размер на 0,485 %, 2/ премия от 4 % (или общо 4,485 %) и 3/ надбавка от 8,615 %. Така се
формира общ годишен лихвен процент от 13,10 %, който е ясно определен към сключването
на договора.
Уговорено е в т.4.3 от договора при забава в плащанията на главница и/или лихва да
се начислявали допълнително 5,00 %.
В т.10 страните са се съгласили, че кредитът се води, отчита и ползва при условията по
Раздел II и т.24.3 от ОУ, както и т.9 от договора, доколкото има такива.
В т.11.1 е уговорено, че за ползвания кредит кредитополучателят заплаща лихви в
съответствие с Раздел III от ОУ в размерите по т.4 от договора, като в т.11.1 – т.11.1.3 са
детайлизирани начините на начисляване и изплащане на лихвите в различните хипотези на
редовно погасяван, предсрочно погасяване и при неиздължаване /просрочване/ на вноските.
Кредитополучателя и солидарните длъжници са се съгласили приложими към него да
са още ОУ на банката и погасителния план.
Така от т. 9.2 на ОУ е видно, че банката предоставя ипотечни кредити на физически
лица, като базовият лихвен процент по кредитите се формира като сбор от съответния
пазарен лихвен индекс, определен в зависимост от кредита и периода на олихвяване и
премия. Посочено е, че банката разполага с възможността едностранно да променя размера
на премията по реда, установен в ОУ.
В т. 9.3.2 е предвидено за кредитите в чуждестранна валута да се прилага
едноседмичен или едномесечен EURIBOR /за кредити в евро/, равен на индекса, публикуван
на страница EURIBOR на REUTERS в 11.00 часа централно европейско време два дни
преди първия работен ден от всеки месец до деня, предхождащ първия работен ден на
следващия месец.
В т.9.4 е предвидено при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, годишният
лихвен процент по кредита да се променя, в случай че базовия лихвен процент се промени с
повече от 0,5 процентни пункта, спрямо действащия към промяната размер, като
минималният размер на годишния лихвен процент по кредита не може да бъде по-нисък от
размера му, определен към датата на договора за кредит. Промяната влиза в сила
автоматично с обявяването на новата стойност на базовия лихвен процент при запазване на
определената в договора надбавка и без затова да е необходимо сключване на допълнително
споразумение между страните. Банката може да промени размера на анюитетната вноска по
4
нейна преценка в интерес на кредитополучателя, включително и към момент, различен от
промяната на лихвения процент.
В т. 9.6 от ОУ е закрепено, че при промяна на нормативната база и/или условията на
финансовите пазари и/или възникване на други обективни обстоятелства, водещи до
съществено повишаване разходите на банката по привлечения ресурс и/или по
допълнителни разходи по предоставените кредити, банката да има право да привежда
базовия лихвен процент в съответствие с пазарните условия като към приложимия за
периода на олихвяването договорен пазарен лихвен индекс начислява допълнителна,
респективно променя съществуващата премия в размер до 2 процентни пункта за всяка
такава актуализация, за което банката уведомява кредитополучателите по реда, установен в
ОУ.
Страните по делото не спорят по установения от анализа на приобщените писмени
доказателства и изслушана експертиза факт, че обсъжданото по-горе договорно
правоотношение между С. С. и „Уникредит Булбанк“АД е било прекратено, поради
предсрочно изпълнение от страна на кредитополучателя на задължението му за връщане на
заемната сума.
С договор за цесия от 24.01.2020 г. С. С. прехвърлил на „Софметал Трейд“ЕООД
вземанията си, произтичащи от договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 20,
сключен на 30.09.2009 г., възникнали в периода 25.01.2015 г. – 29.04.2015 г. и
представляващи неоснователно получени от банката и подлежащи на връщане суми,
конкретизирани по следния начин: 1/ сума в размер на 561,89 евро – възнаградителна лихва;
2/ сума в размер на 14152,55 евро – главница и 3/ сума в размер на 134,89 евро – наказателна
лихва (мораторна неустойка).
Според клаузите на договора цедентът се е задължил да уведоми длъжника, както и да
предаде на цесионера намиращите се в него документи, установяващи вземането.
Уведомлението е изпратено на „Уникредит Булбанк“АД чрез пощенски оператор
„Еконт“, с подател Надя Манчева, като на представената по делото разписка липсва
отбелязване относно съдържанието на пратката, както и че тя е била приета от адресата.
Пред първоинстанционния съд е била допусната и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, която е дала основно и допълнително заключения – и двете неоспорени от
страните, поради което и въззивната инстанция приема, че същото следва да се кредитира,
като компетентно и безпристрастно изготвено.
По тях вещото лице е докладвало по зададените му въпроси, че за периода 16.10.2009 г.
- 02.05.2011 г. годишният лихвен процент (ГЛП) по процесния кредит е бил в размер на
13,10 %, и същият е включвал два компонента - базов лихвен процент (БЛП) в размер на
4,485 % и надбавка от 8,615 %; за периода 02.05.2011 г. - 01.02.2012 г. годишният лихвен
процент (ГЛП) по кредита е бил в размер на 13,842 %, включващ в себе си базов лихвен
процент (БЛП) в размер на 5,227 % и надбавка от 8,615 %; за периода 01.02.2012 г. -
28.04.2015 г. годишният лихвен процент (ГЛП) по кредита е бил в размер на 13,336 %,
състоящ се от базов лихвен процент (БЛП) в размер на 4,721% и надбавка от 8,615 %.
Докладвало е, че намаляване през периода на кредита спрямо първоначалния годишен
лихвен процент не е налице, като при намаляване стойността на пазарния лихвен процент
това обстоятелство не е отразявано при олихвяването на кредита.
Банката е отразила две промени на стойността на EURIBOR спрямо първоначалния от
0,485 %, в резултат на което са били извършени и двете промени на ГЛП спрямо
първоначалния размер от 13,10 % - увеличение на 1,227 % за периода 02.05.2011 г. -
01.02.2012 г. и на 0,721 % за периода 01.02.2012 г. - 28.04.2015 г.
Експертът е категоричен, че за период на кредита до пълното му погасяване премията е
начислявана в размер на 4 %, а надбавката в размер на 8,615 %.
Към датата на подписване на договора премията, която един от двата компонента при
формирането на БЛП, е била в размер на 4 %.
Поради тази причина и за изчисляването на БЛП не е налице формула, тъй като е
посочена твърда величина (определен процент) за размер на премията.
5
Във връзка с поставените му задачи в основното заключение вещото лице е направило
преизчисление на вноските по погасителния план, така че възнаградителната лихва да
включва премия от 0 %, при запазване размера на анюитетната месечна вноска – 1 369 евро,
спрямо погасителен план по реалния кредит и отчитане на извършено на 15.04.2013 г.
предсрочно погасяване на главница в размер на сумата 80 000 евро.
При тези условия е изчислило, че лихвата следва да е в размер на 36 725,18 евро в
общо 57 погасителни вноски, платени на 25-то число на всеки месец. Общата погасена лихва
по кредита, според представена от банката справка, включваща премията от 4% е в размер
на 62 345,53 евро – т.е. налице е разлика между двете изчисления от 25620,35 евро.
Поради по-ниските лихвени нива от тези, при които кредитът е бил олихвен – с
включена премия от 4 %, както и предвид предсрочното погасяване на главница в размер на
80 000 евро на 15.04.2013 г., кредитът би бил изплатен с 57-та вноска на 25.06.2014 г.,
вместо с 67-та вноска през месец април 2015 г., на която също има предсрочно погасяване
на вземане за главница.
Причината за по-бързото изплащане освен по-ниската лихва е и че олихвяемата
главница намалява подобно на геометрична прогресия – тъй като начислената лихва е по-
ниска от тази в погасителния план, предоставен от банката, а вноската е анюитетна
/т.е./фиксирана/, то остава по-голяма сума за погасяване на олихвяема главница. Това на
свой ред, предполага още по-ниска начислена лихва за следващия олихвяем период и
респективно още по-голям остатък от вноската, който да се отнесе за погасяване на
олихвяема главница.
Според предоставената справка от счетоводството на банката „Движение по
контракти“ за процесния кредит, съдържаща всички погашения по дати и компоненти,
погашенията на главница за периода 25.01.2015 г. до 29.04.2015 г. са в размер на 12910,86
евро.
За посочения период кредитополучателят е заплатил два вида наказателни лихви -
едната е за просрочена главница, като лихвеният й процент е в размер на БЛП + надбавка от
10.615 % или 15.336 % за срока на изчисление и е начисляван върху размера на
просрочената главница. Общо начислената наказателна лихва е в размер на 31,42 евро.
Втората наказателна лихва е за текуща главница, като лихвеният й процент е фиксиран в
размер на 5 % и е начислявана върху целия размер на остатъчна главница. Общо
начислената наказателна лихва по този компонент е в размер на 103,47 евро.
За периода 28.01.2015 г. - 29.04.2015 г., при стойност на 1-месечния EURIBOR в
размер на 0.721 %, който банката използва за изчисляване по реалния кредит, алтернативно
изчисление показва, че възнаградителните лихви следва да са в размер на 385,78 евро.
Начислените от банката и платени от кредитополучателя такива са в размер на 385 евро, т.
е. налице е разлика от 0,78 евро, която е в рамките на стандартното отклонение.
За периода 25.01.2015 г. - 29.04.2015 г., при стойност на 1-месечния EURIBOR в
размер на 0.721 %, който банката използва за изчисляване по реалния кредит, алтернативно
изчисление показва, че възнаградителните лихви следва да са в размер на 400.15 евро.
Начислените от банката и платени от кредитополучателя са 399,37 евро, т. е. с допустима
разлика от 0,78 евро.
За периода 28.01.2015 г. - 29.04.2015 г., при стойност на 1-месечния EURIBOR, равен
на стойността 2 работни дни преди първия работен ден от месеца за всеки месец
алтернативно изчисление показва, че възнаградителните лихви следва да са в размер на
364,65 евро. Начислените от банката и платени от кредитополучателя са 385 евро или е
налице разлика от 20,35 евро.
За периода 25.01.2015 г. - 29.04.2015 г., при стойност на 1-месечния EURIBOR, равен
на стойността 2 работни дни преди първия работен ден от месеца за всеки месец
алтернативно изчисление показва, че възнаградителните лихви следва да са в размер на
378,26 евро. Начислените от банката и платени от кредитополучателя са 399,37 евро.
Разликата е в размер на 21,11 евро.
Извършената от вещото лице справка на официалния електронен сайт на „Уникредит
Булбанк“АД установила, че годишният лихвен процент (ГЛП) е равен на базовия лихвен
6
процент (БЛП) + твърда надбавка. От своя страна БЛП се формира от пазарен индекс и
премия. Публикуван е бил и размерът на премията, който съгласно решение на УС на
банката, считано от 31.08.2010 г. за кредити на физически лица с дата на договора след
01.04.2010 г. е в размер на 0 %. При прилагане на този размер на премията, кредитът би бил
погасен изцяло с 57-та вноска на 25.06.2014 г., което означава, че към зададения период от
25.01.2015 г. до 29.04.2015 г., кредитът вече няма да е активен, поради пълното му
погасяване и няма как да бъде начислявана лихва по него, респективно няма как да бъде
посочена разлика между начисленото по реалния кредит и алтернативното изчисление.
Гореустановеното от фактическа страна предпоставя следните правни изводи:
Теорията и практиката са се обединили в разбирането, че за да бъде уважен основателен
иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД то ищецът следва да се докаже
даването на престация, а ответникът от своя страна следва да установи наличие на
основание, на което да я задържи.
Началната липса на основание е налице тогава, когато още към момента на извършване
на престацията - "даването", изобщо липсва облигационна или друг вид правно релевантна
връзка между субектите в правоотношение, било поради нищожна клауза от договор или на
целия договор.
В процесния казус се е поддържало от ищеца, че неговият праводател е дал/платил
процесните суми на ответната банка, но между страните по договора за банков кредит
изначално не е била налице валидна облигационна връзка, предпоставяща правно основание
на извършените от кредитополучателя престации за погасяване на процесните суми като
главница и лихви, поради нищожност на клаузите от ОУ на „Уникредит Булбанк“АД в т.9.2,
9.4 и 9.6.
Анализът на приобщените доказателства еднозначно установяват наличието на първия
от посочените по-горе елементи от фактическия състав на хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД, а именно – даването на престацията – т.е. заплащането на парични суми от страна на С.
С. в периода 25.01.2015 г. – 29.04.2015 г., установени по размер от неоспорената експертиза
така, както е прието и от първоинстанционния съд.
А тези сума са: 1/ главница в размер на 12910,86 евро; 2/ възнаградителна лихва в
размер на 399,37 евро; и 3/ мораторна неустойка в размер на 134,89 евро.
Решаващият състав изцяло споделя и изводът на първоинстанционния съд, че
„Софметал Трейд“ЕООД се явява надлежно материално легитимиран носител на
претендираното парично вземане, в качеството му на цесионер по договора за цесия от
24.01.2015 г. , с оглед установеното съгласие между цесионерът, който има качеството на
потребител по договора за банков кредит, и цедентът за прехвърляне на вземането, вкл. при
съобщаването на цесия на длъжника с връчване на препис от исковата молба.
Изцяло споделими са и изложените мотиви относно частичната основателност на
предявените искове, до размера на уважените им части, които мотиви съответстват на
установените по делото факти и на приложимите норми от материалния закон – ЗЗП, ТЗ и
ЗЗД, вкл. са съобразени с тълкуването им, дадено от касационната инстанция и СЕС.
Поради това и за избягване на излишното им приповтаряне, се препраща към тях по
реда на чл.272 ГПК.
Във връзка с оплакванията, формулирани във всяка една от въззивните жалби, излага и
следното:
Несъстоятелно е оплакването на жалбоподателя „Софтметал Трейд“ЕООД за
неправилност на първоинстанционното решение, поради неточно установяване на
релавантния факт относно променливата величина на договорената премия, което довело и
до недопустима подмята на волята на страните по договора.
На това оплакване следва да се отговори, че уговореното между страните в т.4 от
сключения договор за банков ипотечен кредит е, че възнаградителната лихва, именована
Годишен лихвен процент /ГЛП/, се формира: 1/ базов лихвен процент /БЛП/, включваш от
своя страна два компонента - 1-месечен Юрибор, който има променлив характер и премия,
която е изрично определена в като абсолютно число и е ясно посочена – 4 %; и 2/
7
непроменлива надбавка, която също е изрично определена в договора пак като абсолютно
число - 8,615 %.
Вярно е, че за разлика от договора в ОУ на банката кредитор премията, като част от
компонентите на БЛП е посочена като величина, подлежаща на едностранно изменение от
банката. Посочено е още, че промяната в базовия лихвен процент обаче не може да води до
негов размер, по-нисък от размера, определен към датата на сключване на договора.
Тези безсъмнено установени по делото факти отнесени към разбирането, възприето от
съдебната практика, вкл. в цитираните решения на касационната инстанция от СГС
предпоставят единствено обоснован извод, че банката кредитор не е установила при
условието на пълно и главно доказване фактът, че относимите към спорния въпрос за
определяне на дължимата възнаградителна лихва клаузи от договора и общите правила /т.к.
според т.11,т.1 от договора кредитополучателят заплаща лихви в съответствие с Раздел III от
ОУ в размерите по т.4 от самия договор/ са индивидуално уговорени, доколкото не е
ангажирала доказателства по този спорен въпрос, сочещи на друг отговор.
Предпоставят още обаче, че тези клаузи да напълно ясни и разбираеми, като в тях по
прозрачен начин и на разбираем език са посочени правата и задълженията на страните по
договора, вкл. е разписана изчислителната процедура относно определяне на дължимата
възнаградителна лихва от кредитополучателя, чрез конкретно посочване на количествените
изражения и относителната тежест на всеки компонент.
Прочитът им не предполага друго освен, че възнаградителната лихва включва един
променлив показател - базов лихвен процент и един непроменлив – надбавка /защото тя е
фиксирана/, като тези две величини просто се сборуват, без да е необходимо използването
на някаква допълнителна и специална формула за определянето на крайния размер на този
показател.
Променливият показател – БЛП от своя страна също включва два компонента – 1/
един променлив, който е поставен извън влиянието на банката – индексът Юрибор,
представляващ средният лихвен процент, публикуван от Европейската банкова федерация в
Брюксел, Белгия, по който се предлагат междубанковите срочни депозити в евро в зоната на
Европейския валутен пазар; и 2 / един непроменлив - премия, предвид че в договора тя е
определена с фиксиран размер от 4 %.
Последното е ясно разписано в договора и не е изведено от първоинстанционния съд
въз основа на негов анализ на текстовете, каквото е оплакването във въззивната жалба.
Доколкото ОУ на банката в т.9.2 и т.9.6 определят премията като променлива
величина, при това - едностранно от кредитора, тези текстове се явяват нищожни, като
основаващи се на неравноправни клаузи.
Горният факт обаче по никакъв начин не рефлектира върху правилността на крайния
извод на СГС за частично основателност на предявените искове, предвид че не се установи
от съвкупният анализ на доказателствата банката да е приложила нищожната клауза и да е
третирала уговорената премия като променлива величина, вкл. да е променила размера й
едностранно.
В този смисъл както писмените доказателства, така и неоспорената съдебно-
счетоводна експертиза установиха, че за целия срок на договора е прилаган единствено
уговореният в договора като фиксиран размер на премията - 4 % - т.е. банката кредитор не е
упражнила правата си по неравноправните клаузи от ОУ едностранно да измени размера на
възнаградителната лихва.
Предвид категорично установеното от експертизата, че по време на погасяване на
кредита действително е настъпила промяна в нейния размер, но тя е била резултат
единствено от промяната на изначално уговорения като променлив неин компонент –
стойностите на Юрибора, които не се определят едностранно от банката и са извън контрола
й, то посочената промяна не сочи на неравоправност на обсъжданата клауза по т.4 от
договора, предвид установеното от разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
Доколкото експертизата е установила още, че тези изменения на променливия
компонент са били в две насоки – първо на увеличение, а след това на намаление на
стойностите му, то обоснован и изцяло споделим е изводът на първоинстанционния съд, че
8
клаузата на чл.9.4 от ОУ на банката кредитор, е нищожна, като неравноправна.
В тази връзка приема за несъстоятелни доводите за неправилност на посочения извод,
развити във въззивната жалба на „Уникредит Булбанк“АД, по следните съображения:
Цитираната т.9.4. от ОУ в изр.първо сочи, че при кредити, погасявани чрез анюитетни
вноски, годишният лихвен процент по кредита може да се промени, в случай че базовия
лихвен процент се промени с повече от 0,5 процентни пункта, спрямо действащия към
промяната размер, като минималният размер на годишния лихвен процент по кредита не
може да бъде по-нисък от размера му, определен към датата на договора за кредит.
Така определени общите прави за промяна на единия от компонентите на
възнаградителната лихва безспорно създават значителна неравнопоставеност между
страните, защото последиците от настъпването на един и същ факт – изменението на
индекса Юрибор, е предвидено да намират приложение към конкретното договорно
правоотношението само ако това води до увеличение на възнаградителната лихва.
Намаляването му не намира приложение, ако размерът на лихвата би достигнал нива, по-
ниски от тези при сключване на договора.
Тази редакция рефлектира неблагоприятно върху правната сфера на по-слабата в
договорната връзка страна – кредитополучателят физическо лице, доколкото промените в
нивата на компонента Юрибор е предвидено във всички случаи да водят до нейното
ощетяване, защото намират отражение само при завишаването им. След като не е налице
реципрочна разпоредба от ОУ, регламентираща идентична възможност за намаляване цената
на услугата в случай на намаляване нивата на променливия компонент, клаузата безсъмнено
нарушава общото изискване за добросъвестност по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП и е
нищожна /с Решение № 236/20.12.2016 г. по т.д. № 3082/2015 г. на ВКС, II т.о. е дадено
идентично разрешение при спор относно неравноправността на обсъжданата клауза от
процесните ОУ, като същата в нейната цялост е прогласена за нищожна/.
По изложените съображения като е приел, че базовият лихвен процент следва да се
определя в размера уговорен в договора, а именно – 1-месечния Юрибор + 4 % премия, като
намаляването на индекса Юрибор под нивото към датата на сключване на договора /0,485
%/ в периода след 25.04.2012 г. следва да се отчита в полза на кредитополучателя,
независимо дали промените в индекса са над 0,5% първоинстанционният съд е приложил
точно относимия към спора материален закон и съобразно установеното от неоспорената
експертиза правилно частично е уважил предявените искове.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на „Софметал Трейд“ЕООД, че
поради наличието на неясен механизъм за определяне на дължимата се по договора за
кредит премия, която се поддържа, че е уговорена като променлива, СГС неправилно е
приел в постановеното от него решение, че наличието на решение на управителните органи
на банката кредитор в насока, считано от 31.08.2010 г. към кредитите с дата на договора
след 01.04.2010 г. да се прилага премия от 0 %, не се е отразило на процесния договор.
Според въззивната инстанция както граматическото, така и логическото тълкуване на
установеното като налично решение на УС на „Уникредит Булбанк“АД не може да
обоснове извод, различен от направения от първоинстанционния съд, че в случая
посоченото решение не касае спорното правоотношение.
Последното, защото според точната му редакция размерът на премията от 0 % касае и
е приложимо, считано от 31.08.2010 г. към онези договори, сключени с дата на договора
след 01.04.2010 г.
В случая не е имало спор, а и е безсъмнено установено по делото, че процесният
договор е сключен на 30.09.2009 г. – т.е. е с дата, предхождаща 01.04.2010 г.
Затова и необосновано е поддържаното от въззивника-ищец, че обсъжданото
изменение е приложимо и към процесното правоотношение.
Не може да се сподели и доводът на същия въззивник, че след като клаузите относно
премията са приети за нищожни от първоинстанционния съд, то премията следвало да се
изключи изцяло като лихвообразуващ компонент и БЛП, респ. – ГЛП трябвало да се
образуват без приложението на премията.
9
Както ясно се изложи по-горе, неравноправността на клаузите в т.9.2 и т.9.6 от ОУ
засяга частта им, касаеща определянето от тях на премията като променлива величина, при
това - едностранно от кредитора, но с оглед установеното по делото, че премията е била
уговорена между страните и прилагана през целия период на договора от отпускане на
кредита до окончателното му издължаване с фиксиран размер от 4%, посочените клаузи са
неотносими към спора.
Изложеното не дава основание премията да бъде изключвана изобщо като компонент
на уговорената възнаградителна лихва – ГЛП, защото ясно и недвусмислено е уговорена
като негов задължителен, фискиран и определен стойностно размер.
Подобно действие би противоречало на уговореното между страните и би означавало
на практика недопустимо изменение на договора в частта му, касаеща постигнатите
съглашения за възнаградителната лихва, което е в разрез с изискването на чл.20а, ал.2 ЗЗД
договорите са бъдат изменяни единствено по взаимно съгласие на страните или на
основания, предвидени в закона.
По изложените съображения и поради липса на други оплаквания за неправилност на
обжалваното решение, същото следва да се потвърди изцяло.
Съобразно изхода от спора пред настоящата инстанция сторените от всяка една от
страните разноски във въззивното производство следва да останат за нейна сметка.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260703/29.04.2021 г., постановено по т.д. № 187/2020 г. по
описа на СГС, ТО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10