Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.04.2018 г. гр.Балчик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Балчик
граждански състав
на
двадесет и седми март през две
хиляди и осемнадесета година
в
открито заседание в състав:
Председател: Цонко И.
секретар:
Радостина Стоилова
прокурор:
без
като
разгледа докладваното от съдия И.
гр.д.
№ 660 по описа за 2016 г.и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по искова молба
от Р.Г.Й. с ЕГН: **********,***, против Р.П.- Г.Т.с административен адрес: ***
представлявана от Административен ръководител Й.Ч., с правно основание чл.344,
ал.1, т.т.1, 2 и 3
от КТ и цена на иска по чл.225, ал.1 от КТ 12991.44 лв.
Ищецът твърди, че работела при
ответника на длъжност „гл. счетоводител“ и изпълняващ функциите на адм. секретар от 01.10.1987 г. до 15.09.2016 г. Посочва, че
на 15.09.2016 г. получава заповед № РД-08-05/14.09.2016 г. на представляващия
ответника, с която и е наложено наказание „Дисциплинарно уволнение“ от същата
дата и се прекратява трудовото правоотношение. Оспорва изцяло изложеното в
заповедта за уволнение и твърди, че не е извършила сочените в нея нарушения.
Твърди, че при издаване заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения
водещи до нейната незаконосъобразност. Твърди, че са нарушени разпоредбите на
чл.195, ал.1 от КТ, издадена при нарушение чл. 194, ал.1 КТ след изтичане на преклузивния двумесечен срок. Твърди, че не е извършвала
никакви нарушения, а е изпълнявала разпорежданията на адм.
ръководител и всички изготвени от нея доклади във връзка със заповед №
РД-04-14/05.04.2016 г. за изготвени във писмен вид, съгласувани и одобрени от адм. ръководител с резолюция. Излага твърдения, че за
кариерата си от 29 години в Р.П.–Ген. Тошево не е позволявала да се държи
неетично с който и да е и не е нарушавала трудовата дисциплина и е изпълнявала
разпорежданията на адм. ръководител, поради което
счита, че не е извършила никакви нарушения. Посочва, че при издаването на
заповедта за уволнение работодателя не е спазил и разпоредбата на чл.189 от КТ.
Моли съдът, като се убеди в основателността на твърденията й, да постанови
решение, с което да отмени заповед №
РД-08-05/14.09.2016 г. на адм. ръководител на Р.П.- Г.Т.,
с което и е наложено наказание „Дисциплинарно уволнение“ и е прекратено
трудовото правоотношение на осн. чл.330, ал.1, т.6 от КТ, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, да бъде
осъден ответника да и заплати обезщетение за оставането и без работа за шест
месеца, считано от датата на незаконното и уволнение -15.09.2016 г. до
15.03.2017 г. в размер на 12991.44лв. на осн. чл.225,
ал.1 от КТ, като претендира и направените разноски по делото.
Ответника Р.П.- Г.Т.с
административен адрес: *** представлявана от Административен ръководител Й.Ч.
на основание чл. 131 ал. 1 от ГПК в указания от съда срок представя писмен
отговор, като излага становище по иска, който се явява допустим, а исковата
молба редовна от външна страна. По основателността на исковете намира исковата
претенция за изцяло неоснователна. Исковата молба, в която е обективирана тази претенция, съдържа неправилен и неточен
анализ на обстоятелствата, касателно констатираните,
санкционирани с процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина. В
противоречие на изложеното от ищцата, заповедта се явява правилна и
законосъобразна. Ищцата по силата на трудово-правна обвързаност, е била служител
в Р.П.- Г.Т.на длъжност „Главен счетоводител” и изпълняващ функциите на
„Административен секретар”. По повод на така регламентираните правоотношения за
ищцата, е създадено и водено трудово досие, което прилага към
отговора. По повод на констатирани множество и системно допуснати
нарушения, е издадена процесната Заповед РД-08-05/14.09.2016 г. за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта се
основава на реално установени нарушения на трудовата дисциплина, респективно на
нормативни актове, обстоятелствено мотивирана е и основателно ангажираща
дисциплинарната отговорност на ищцата. По повод на оспорванията от ищцата и
оспорванията й за липса на конкретизация, и точно посочване на датата, и
мястото на извършването, както и за изтекла давност по смисъла на чл. 194 ал. 1
от Кодекса на труда се явяват неоснователни и несъстоятелни. Предвид класификатора на длъжностите, ищцата, с оглед заеманата
длъжност на „Главен счетоводител” и изпълняващ функциите на „Административен
секретар”, в качеството на такъв служител е натоварена с посоченото задължение
с нарочна заповед /Заповед № РД-04-78
от 19.11.2015 г. на адм. ръководител на РП - гр. Г.Т./, чиято законосъобразност не се поставя под съмнение и
задължението за изпълнението й също не следва да се третира като
незаконосъобразно вменено, независимо от внушенията в обратна посока, съдържащи
се в исковата молба. Неточното изпълнение или направо неизпълнението на тези
задължения за въвеждане на данни, е обстоятелствено документално констатирано и
е подробно описано в оспорената заповед. Видно от датата, на която са получени
данните от „Обобщена информация за образуването, движението и приключването на
преписките и делата в Прокуратурата на Република България” през първото
шестмесечие на 2016 г., нарушението е установено на 04.08.2016 г. и касае
периода от 17.12.2015 год. - 04.08.2016 год. Поради това несъстоятелни се
налагат твърденията за липса на точно посочена дата на извършване на
нарушението, а що се отнася до местоизвършването, то
с оглед естеството на нарушението е ясно, че местоизвършването
се явява работното място на ищцата. Съгласно правилата на чл. 194,
ал. 1 от КТ, соченият от ищцата двумесечен преклузивен
срок започва да тече от датата на откриване на нарушението, като
дисциплинарното наказание може да бъде наложено в срок не по-късно от една
година от извършването му. С оглед на горното, налага се изводът, че
констатирано на 04.08.2016 г. нарушение, по отношение на което е наложено
дисциплинарно наказание, е установено в двумесечния законов срок, а именно на
14.09.2016 г., и то в рамките на едногодишния срок от извършването на
нарушението, предвид началната дата на процесния период, а именно - 17.12.2015
г. Счита, че по отношение на първо посоченото нарушение, заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание се явява изцяло основателна и мотивирана, подкрепена
с достатъчно приложен доказателствен материал, издадена в сроковете по чл. 194
ал. 1 от КТ и при спазване на трудовото законодателство, касателно
действията на налагащия дисциплинарното наказание. Съгласно константната
съдебна практика, дисциплинарното наказание се определя по преценка на
работодателя, като тази преценка се основава и на значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните
неблагоприятни последици за работодателя. За тежестта на нарушението са от
значение характерът на изпълняваната работа, характерът на възложените трудови
функции и доколко те сочат на оказано от работодателя по-високо доверие, респ.
доколко са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на
работата. С оглед на тези критерии, процесното нарушение е съществено, поради
което и дисциплинарното наказание се явява най-тежкото. Посоченото в процесната
заповед и съответно в исковата молба второ констатирано нарушение, се твърди от
ищцата като неизвършено, тъй като същата била съгласувала с представляващия
ответника всички свои действия и се ръководела от дадена устна заповед. Така
изложените твърдения не комуникират с действителността и най-вече с правилата
за работа в районната прокуратура: След издаване на Разпореждане изх. № 772/2013
г. - ГП от 06.11.2015 г. на Н.Г., е издадено Разпореждане на административния
ръководител на ОП - Добрич - изх. № А-203/2014 г. от 09.11.2015 г., изпратено
по ел. поща, съгласно което административните ръководители на районните
прокуратури в областта са задължени да разпоредят проверка на въведените през
2015 г. в УИС-2 актове по административно-ръководната дейност, съгласно десетте
показателя от Раздел 9 от Правилата на ВСС и при констатиране на неправилно
въведени данни, да бъдат отстранени. С Разпореждане изх. № А-00087/2014 г. от
11.11.2015 г. на административния ръководител на РП - Г.Т., е възложено на гл.
счетоводител, и.ф. административен секретар в Р.П.- Г.Т.госпожа Й.,
изпълнението на разпореждането. На 19.11.2015 г., с изх. № А-00087/2014 г. на
РП - Г.Т., е изпратен доклад относно извършеното и проверката на Окръжния
прокурор на ОП - Добрич. Издадена е Заповед № РД-04-78 от 19.11.2015 г. на
административния ръководител на РП - Г.Т., с която е вменено конкретно на
гл.счетоводител, и.ф. адм. секретар в РП - Г.Т.г-жа Й.
отразяването в УИС-2 и отчитането на натовареността на административния
ръководител, както и контрол върху отразяване на данните за индивидуалната
натовареност на прокурорите, въвеждани от съдебния секретар. В съответствие с
Разпореждане изх. № 772/2013 г. от 15.03.2016 г. на Пенка Богданова за
създаване на организация за извършване на периодични проверки чрез съпоставяне
на данните от информационната система УИС-2 и хартиен носител по конкретните
наказателни производства и преписки и дейността по администриране, със Заповед
№ РД-04-14 от 05.04.2016 год. на административния ръководител на РП - Г.Т., е
вменено на г-жа Й. в задължение, да извърши проверка чрез съпоставяне на
данните от УИС-2 и хартиен носител, относно натовареността на отделните
магистрати/индивидуалната натовареност/, а също и относно натовареността на
административния ръководител. В изпълнение на посочената заповед натовареният с
нея служител, вместо да изпълни точно задълженията си, е извършил прочит на
данните във входящия регистър - само на хартиен носител
и е нанесъл нечетливи и неясни корекции. С тези си действия освен, че не е
изпълнила задълженията си, г-жа Й. неправомерно е манипулирала входящия
регистър, което вместо да доведе до унифициране на данните, въвежда
документален безпорядък. Съгласно цитираната заповед, на гл. счетоводител, и.ф.
административен секретар, е възложено извършването на аналогични периодични
проверки и сверяване на данните от информационната система и книжните носители.
При извършването на такива проверки, видно от представените Доклади за
констатациите по Заповед № РД-04-14/05.04.2016 г., изготвяни и подписвани от
г-жа Й., приложение към настоящия отговор, не са били констатирани
пропуски. Това обстоятелство е невярно, предвид констатираната липса на въвеждане
на данни или некоректното въвеждане на такива, съгласно описаното и в т. 1 от
процесната заповед нарушение, видно и от Обобщената информация. Що се отнася до
твърдението за устно изпълнена заповед, то счита същото за несъстоятелно,
предвид факта, че както на адм. ръководител, така и
на дългогодишен служител на Р.П.- Г.Т., като госпожа Й. е наясно, че в
структурата, в която се трудополага, се спазват
стриктно правилата на Закона за съдебната власт, съгласно чл. 136, от който
закон прокуратурата е единна, изпълняват се стриктно разпорежданията на горестоящия по длъжност прокурор, а устни разпореждания и
указания във връзка с работата по делата и преписките са недопустими /чл. 143 ЗСВ/. Издаването на гореописаните писмени заповеди, също показва, че не се
касае за издаване на устни нареждания. За третото конкретно посочено в
процесната заповед нарушение, че не е било извършено от ищцата се доказва с
факта, че е изискано от съдебен секретар М.Р. даване на обяснения по случая.
Намира за неоснователни твърденията на ищцата. Със заповед от 23.08.2016 год. е
задължена ищцата да отстрани допуснатите фактически грешки в данните, въведени
в УИС-2. Тъй като при извършена от представляващия ответника проверка на
29.08.2016 год. се установява неизпълнение на посочената заповед, издава нова
Заповед № РД-04-57/30.08.2016 г., а поради некоректното й изпълнение и друга -
Заповед 58/31.08.2016 год., в които конкретно са посочени данните, по отношение
на които са били допуснати фактически грешки и следва да бъдат коригирани.
Изискани са от г-жа Й. писмени обяснения. Такива обяснения са дадени и се
установява от тях, че г-жа Й. косвено признава своето неизправно поведение,
оправдавайки се с невярно дадените указания за поправянето на фактическите
грешки от съдебен секретар М.Р.. Съпоставени, исковата молба и дадените от г-жа
Й. на 29.08.2016 г. писмени обяснения, съдържат изложени крайно противоречиви
обстоятелства, досежно едно и също нарушение. Счита за недопустимо служител,
заемащ процесната длъжност, в изпълнение на своите задължения да се ръководи в
действията си от указанията на съдебен секретар и да оправдава неизправността
им с такива указания, каквито между впрочем не се доказват да са давани.
Изрично в разпорежданията на заместниците на главния
прокурор под № 772/2013 г. се посочва, че при въвеждане на данните следва да се
спазва стриктно издаденото писмено ръководство за работа с УИС-2, с което г-жа Й.
е разполагала на хартиен и на електронен носител, а при възникнали въпроси
относно работата с УИС-2, служителите следва да се обръщат към „Център за
помощ“ при Администрация на Г.П. При г-жа Й. в качеството и на изпълняващ
функциите на административен секретар се съхраняват и горепосочените
разпореждания на заместниците на Г.П. Касателно нарушението, описано в т. 4 от процесната заповед
и исковата молба, също е въведено твърдение за неизвършването му, което се
явява неоснователно. Неспазването на служебната йерархия се установява
документално и спор за извършване на това нарушение липсва.
Нарушението
в т. 5 от процесната заповед намира категорично за извършено, а твърденията в
обратна посока за несъстоятелни. Нарушението по т. 6 от заповедта намира за
извършено и документално установяемо. Ищцата работи в
РП - Г.Т.отпреди 29.12.2004 г. и по времето на няколко административни
ръководители. В качеството и на изпълняващ функциите на административен
секретар към 02.09.2016 г., е запозната с това кой от двамата прокурори на кой
надзор е отговорник. Така на 02.09.2016 г., в срока, определен от Главния
инспектор при ИВСС, подписва и изпраща единствено справките, изготвени от
деловодството. След уволнението на ищцата, документи и информация, които е
следвало да подаде тя, са представяни на инспектор Л.К., водещ екипа от ИВСС по
време на проверката на инспектората и впоследствие по електронна поща. Заявява, че с оглед всички събрани данни в
производството по налагане на дисциплинарното наказание на г-жа Й., процесиите
нарушения се явяват извършени и съответно санкционирани, съобразно правилата на
чл. 189 ал. 1 от КТ. Независимо от това, че в процесната заповед липсва изричен
текст, досежно формираната у адм. ръководител воля за
налагане на дисциплинарно наказание от конкретния вид, счита че правилно е
съобразила критериите на чл. 189 от КТ. Налице се констатирани множество
нарушения на трудовото законодателство и трудовата дисциплина. В дадените от
г-жа Й. писмени обяснения във връзка с уволнението /неподписани от нея,
но съответно входирани от нея и докладвани за разпределение и въвеждане
в УИС и входящите регистри/, се съдържат текстове, които следва
да се приемат като признание за извършените нарушения, но и за ясно
доказателство за това, че ищцата проявява безкритичност към поведението си.
Същата не съзнава последиците от допускането на извършването на процесиите
нарушения, от неспазването на трудовата дисциплина и изобщо трудовото
законодателство, както и не съзнава отговорността, която е поела ангажирайки се
трудово на ръководен пост в държавна структура по правоприлагане, чиято единица
съставлява Р.П.- Г.Т.. Моли да се отхвърли исковата претенция като
неоснователна и недоказана и потвърди издадената заповед. Моли присъждане
сторените разноски по водене на делото.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи: Предявените от ищцата при условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и 3 от КТ и чл.225, ал.1 КТ,
са процесуално допустими, страните са легитимирани да участват в процеса. Не се спори, че страните са били в трудово
правоотношение, прекратено с атакуваната заповед. Безспорно е, че между
страните е било налице валидно трудово правоотношение възникнало по силата на
трудов договор за неопределено време, като ищцата е заемала длъжност „Главен счетоводител” и изпълняващ
функциите на „Административен секретар”. През годините докато е била служител
ищцата видно от приложените в трудовото й досие длъжностни характеристики,
неоспорени от нея са се променяли основните задължения на заеманите от нея длъжности.
С промяната на законите и изискванията към заеманите длъжности ищцата е
преминала и съответните квалификационни курсове. Във връзка с подписването на
всяка нова длъжностна характеристика ищцата е изготвяла и свой работен план. С всеки
план е поемала задължение да изпълнява възложените от Районния прокурор и
прокурорите задачи и да подпомага Адм. ръководител. С
всяка следваща длъжностна характеристика, която след 2012г. вече е обща за
двете длъжности, преките задължения са се увеличавали. В длъжностната
характеристика за 2013г., която ищцата е изготвила и посочила в т.4.3 нейната
отговорност да информира прекия си ръководител за всеки опит за нерегламентиран
достъп на други лица до база данни. В нея е посочила и йерархическата
подчиненост съгласно правилника на организацията и дейността на администрацията
на Прокуратурата на Република България. Изброени са и преките й задължения и
заповедите на прекия си ръководител. Ищцата на 27.05.2013г. е подписала
декларация, с която декларира, че е запозната с Вътрешните правила за работа с
АИС, АГП, ВКП и ВАП и Вътрешните правила за работа с АИС в ОЕ Окръжна
прокуратура - Добрич, заедно с районните прокуратури от Добрички съдебен район.
Задължила се е да спазва всички правила, указания, процедури и свързаните с тях
права, задължения и ограничения. В работния си план от 23.12.2014г. ищцата е
посочила да изпълнява служебните си задължения, качествено, организационно,
срочно, добросъвестно, съобразно длъжностната си характеристика и изискванията
на КТ, ЗСВ, ЗС и ПАПРБ. Посочила е да спазва вярност на подадената информация
на горестоящите институции, стриктно спазване
правилата на професионалната етика и да изпълнява възложените задачи от Адм. ръководител. Същия работен план е изготвила и за
период от 01.11.2015-30.11.2016г. Представените с отговора писмо от ВКП за
осигуряване прецизност на администрацията при работа със информационната система
за точно и коректно въвеждане на видовете актове/действия на прокурорите, както
и осигуряване на точните данни за тях и за работа с УИС-2 не се оспорват, че не
се познават от ищцата. Посочено е, че при въвеждането на данните да се спазва
стриктно ръководството за работа с УИС-2 и ако има нужда от допълнителни
въпроси относно работата да се обръщат към сектор „Център за помощ“-АГП. Не се
оспорват и другите писма от ВКП, както и разпореждането на Адм.
ръководител - Окръжен прокурор гр.Добрич от 09.11.2015г. с поставен срок за
проверка и отстраняване на неправилно въведени данни в УИС на РП в Добрички
съдебен район. Налице е заповед №РД-04-78/19.11.2015г., с която представляващия
ответника е изменил заповед №РД-04-49/30.12.2014г. на предходния ръководител, като
е определена ищцата да отразява в УИС отчитането натовареността на адм. ръководител. Не се оспорва и разпореждането на
представляващия ответника от 14.09.2016г. и докладната към него от секретар Р.за
извършена проверка и отстраняване пропуски на въвежданията
в УИС-2. В тази връзка е издадена заповед РД-04.50/23.08.2016г. на
представляващия ответника, с която е заповядано на ищцата, като лице определено
със заповед №РД-04-49/30.12.2014г. да въвежда и отчита натовареността на адм. ръководител и осъществява контрол по изпълнение на
същата да отстрани фактическите грешки при въвеждане данните в УИС-2, считано
от 17.12.2015г. до датата на заповедта, както и да изготви писмени обяснения
относно причините за погрешно въвеждане на данните. За изпълнението ищцата да
изготви и нарочен доклад до 29.08.2016г. за изпращането му във ВКП. На
29.08.2016г. ищцата е представила писмени обяснения, че е въвеждала данните
така както и били казали колежки от ОП - Добрич, секретар Р.и била казала какво
да въвежда и не била преминала курс на обучение за въвеждане данни в УИС и
затова се доверила на Р.и е отстранила фактическите грешки в УИС-2, считано от
17.12.2015г. до 29.08.2016г. На
31.08.2016г. ищцата е подала докладна до инж. Г. - и.ф. администратор по информационна
сигурност, че констатирала неоторизиран достъп до служебния й компютър.
Разпитани
са свидетеля И.М.И.,***, поддържащ компютрите в РП в съдебния район. Посочва,
че ищцата е подала сигнал за неоторизиран достъп, но той не е установил такъв.
Файловете в компютъра, на който е работела ищцата, не са изтрити, както тя
сочела, а били разпределени по начин, по който не се визуализира нормално
съдържанието на файловете и папките, като посочва че е възможно поради
недостатък на информационна система. Посочва, че по някога при рестартиране на
компютъра папките и файловете се подреждат по нормалния ред. Достъпът е
осъществен с потребителско име и парола за този компютър. Свидетелят посочва,
че това е станало в събота е невъзможно от външен носител да влезе в този
компютър. Посочва, че може случайно или умишлено да е направено. Свидетелят Н.В.В. - съдебен администратор в ОП - Добрич, твърди, че с
встъпването в длъжност през 2014г. на адм. ръководител
на РП - Г.Т., тя и нейни колеги са ходили за разрешаване конфликти между ищцата
и другите служители в прокуратурата. Ходила е по повод молби за напускане от
секретарката и деловодителката, защото ищцата имала лошо отношение към тях.
Ищцата се оплакала също от тях, че имат лошо отношение към нея. Имало взаимни
обвинения за скриване на документи, но не е установено такова. Свидетелката е
установила личностни конфликти възникнали в процеса на работата. Помолила ги да
се извинят една на друга и да си изпълняват служебните задължения. Относно
програмата УИС св. В. посочва, че от години никой не ходи на обучения, защото
има чудесно ръководство от около 300 страници,
по което всички се обучават, като има и вътрешен форум, където се задават и
въпроси. Ищцата споделяла с нея, че не можела да работи с УИС, защото не била
преминала курс на обучение, а тя и казвала, че с ръководството всички останали
се научили и за нея няма да е проблем. За твърденията на ищцата за неоторизиран
достъп до компютъра й е следвало първо да бъде уведомен адм.
ръководител г-жа Ч., а не директно системния администратор. Св. М.Р.С.- секретар
в РП - Г.Т., посочва, че при постъпването и на работа я определят за лице,
което въвежда данни в УИС. Твърди, че е пристигнало писмо от Главна прокуратура,
с което определят адм. секретари да въвеждат
натовареността на адм. ръководители на прокуратурите.
Ищцата е следвало само да отразява натовареността на адм.
ръководител. Посочва, че адм. ръководител и възлага
да извърши проверка и отстрани грешно въведени данни. Търсила е съдействие на
Главна прокуратура, като са и указали, че има достатъчен срок поради допуснати
много грешки. Посочва, че г-жа Ч. е искала справките да са изготвени до 02.09.,
но г-жа Й., която е следвало да провери справката й, за да изготви тази на адм. ръководител казала, че има обедна почивка, като е
излязла и с това провалила изпращането на пощата. Твърди, че във връзка с
установените от ВКП грешни данни в УИС е трябвало да извършват проверка за 2 години
и напрежението помежду служителите довело до конфликти. Твърди, че ищцата не и
е давала паролата си за достъп до компютъра й, като всеки си има парола за
достъп в УИС-2. Изслушани са назначените техническа и счетоводна експертизи и
като неоспорени са приети от съда. Изискани са справки от ПРБ за лог-файл, но отговора е че се пази до 3 месеца и не се
съхранява. Изискана е справка и от инспектора на ВСС относно изпратени лог-файлове, но отговора е, че не са администратор на ел.
пощи на Прокуратурата на РБ. Св. Г.П.Г. извършил проверката по сигнала на
ищцата за неоторизиран достъп до компютъра й посочва, че компютъра е бил в
работещо състояние от 15.30.53ч. на 27.08.2016г. до 15.38.24ч. Твърди, че
времето, през което е можело да се работи с компютъра, е бил около 5 минути и
53 секунди. Твърди, че компютъра е стартиран с паролата, която ползва ищцата.
Директно е влизането, и то от човек познаващ паролата, и в този случай не може
да се каже, че има неоторизиран достъп до компютъра. Твърди, че от септември
2016г. вече всеки е с индивидуална парола.
Срокът за налагане на
дисциплинарното наказание на основание чл. 194 от КТ, не е погасен с оглед
доказателствата.
За да наложи най-тежката
дисциплинарна санкция на служителя, работодателят е длъжен да проведе
дисциплинарно производство, което може условно да се определи като двуфазно,
включващо производство по установяване на нарушение на трудовата дисциплина и
такова по налагане на дисциплинарното наказание, при съобразяване тежестта на
нарушението на трудовата дисциплина. Кодексът на труда не съдържа разпоредби за
откриване на специална процедура за дисциплинарно производство. Необходимо и
достатъчно за изпълнението на чл. 193 от КТ е преди налагане на наказанието
работодателят да поиска обяснения от работника или служителя за действия или
бездействия, които счита за нарушения на трудовите задължения и което
представлява формалноправна предпоставка за
законосъобразност на уволнителния акт. В процесния случай такива обяснения са
били изискани. Служителката - ищец е дала обяснения по повод вменените й
дисциплинарни простъпки, поради което работодателят, спазвайки формалноправните предпоставки за това, се е произнесъл със
заповед № РД-08-05/14.09.2016 г., с която именно за нарушения, за което е
образувал дисциплинарното производство против Р.Й., й е наложил дисциплинарното
наказание "уволнение".
Ищцата е възвела основание за
незаконосъобразност на уволнителния акт, тъй като заповедта е немотивирана и не
сочи достатъчно конкретни факти от обективната действителност, които да
осъществявали съставите на нарушение на трудовата дисциплина. Поискани са и са
приети писмени обяснения подробно посочени по констатациите от проверката, от
което е видно, че ищцата е запозната в подробности с фактическите констатации.
Събрани са допълнителни косвени доказателства, сигнали, които в съвкупност с
оглед процесните констатации са оценени. Извършените действия от ищцата в
противовес на скрепените й задължения с длъжностната характеристика, декларации,
на цитираните по-горе заповеди и нормативни актове по същество представляват
нарушение на трудовата дисциплина - неизпълнение на законно нареждане на
работодателя и неизпълнение на други трудови задължения визирани в закони и др.
нормативни актове, извършени системно по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели И. и Г., които намират
опора в техническата експертиза, досежно начина за работа с персонален
компютър, съхраняване на паролата за достъп и начина от предаваната служебна
информация от ищцата. Установено е, че с ползване на паролата за достъп
известна само на съответния служител за УИС-2, може да бъде извършено изпращане
по електронен път на информация. Горното доказва и нейното авторство. Обратното
не се доказва, което е в тежест на ищеца.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от
Кодекса на труда, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, описание на нарушението и кога е
извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който последното се
налага. Задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за
уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на
сроковете по чл. 194 от КТ и възможността на наказания служител за защита в
хода на съдебното производство по чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и 3 от КТ. За да е
законосъобразна заповедта за уволнение, тя трябва да отговаря на минималните
изисквания по чл. 195, ал. 1 от КТ - нарушението на трудовата дисциплина е
посочено по разбираем за работника или служителя начин; посочени са
осъществените действия или бездействия, които са в разрез със закона или с
въведените от работодателя изисквания при осъществяване на трудовата функция. Посочени
са докладните записки, заповедите, разпорежданията, които са нарушени. Вмененото
в тежест на ищеца дисциплинарно нарушение е описано ясно и то е меродавно за
законността на заповедта за уволнение. Заповедта покрива минимално изискуемото
по чл. 195, ал. 1 от КТ съдържание за мотиви на уволнителнителен
акт - посочен е нарушителят, описание на нарушението, времето и мястото на
извършването му, както и наказанието и законовия текст, въз основа на който
последното е наложено. Посочването на "дисциплинарно уволнение" като
основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ е достатъчно, за да стане ясно, че такова дисциплинарно
наказание му бива наложено. Следователно доказателствата по делото, ценени
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, сочат, че ищцата е извършила
вменените й нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ за
периода 17.12.2015г. до 02.09.2016г., които съдът счита, че са достатъчно тежки,
за да обусловят налагането на най-тежката дисциплинарна санкция, дори и на ищцата
да не са били налагани предходни по-леки наказания по КТ.
С оглед изложените съображения
съдът счита, че извършеното от работодателя уволнение не е незаконосъобразно и
не следва да бъде отменяно. Ищцовата претенция е
неоснователна за главния иск и следва да бъде отхвърлена акцесорната
претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за осъждане на
работодателя - ответник да заплати на ищеца - работник обезщетение за времето,
през което е останал без работа поради незаконното уволнение.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът следва да възложи на ищеца сторените от
ответника разноски.
При така установеното, съдът
намира, че не са налице визираните от ищеца основания за незаконосъобразност на
заповедта за уволнение, а предявеният иск по чл. чл. 344, ал.1, т.1 от КТ,
както и обусловените от него искове за възстановяване на предишната работа и
присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. КТ, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани.
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
претенцията на Р.Г.Й., с ЕГН: **********,***, против Р.П.- Г.Т., с
административен адрес: гр. Г.Т.*** представлявана от Административен
ръководител Й.Ч. за признаване незаконността на уволнението й извършено със заповед
№ РД-08-05/14.09.2016г. и за отмяна на посочената заповед като
незаконосъобразна.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
претенцията на Р.Г.Й., с ЕГН: **********,***, за възстановяване на длъжността „Главен счетоводител” и изпълняващ функциите
на „Административен секретар“, която е заемала преди уволнението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
претенцията на Р.Г.Й., с ЕГН: **********,***, против Р.П.- Г.Т., с
административен адрес: гр. Г.Т.*** представлявана от Административен
ръководител Й.Ч., да й заплати сумата от 12991.44 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа поради уволнението, ведно със законната
лихва до окончателното изплащане, представляваща размера на брутното и трудово
възнаграждение за шест месеца - обезщетение на основание чл. 225, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА Р.Г.Й., с ЕГН: **********,***,
да заплати на Р.П.- Г.Т., с административен адрес: *** представлявана от
Административен ръководител Й.Ч. сумата от 460 /четиристотин и шестдесет/ лева,
представляваща направените по делото разноски
пред тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчване препис на страната пред Окръжен съд - Добрич.
Районен
съдия: