№ 2
гр. Асеновград, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20215310200523 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №38-64/21.07.2021г., издадено от Председателя на Държавна
Агенция „Национална сигурност”, гр. София, с което на „Микро Кредит”АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, бул.
„Цариградско шосе” №137, ет.3, представлявано заедно и поотделно от Г.А.А. с
ЕГН********** и В.М.В. , с ЕГН **********, като изпълнителни директори, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.116, ал.3,т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на
пари /ЗМИП/, е била наложена имуществена санкция в размер на 20 000.00 лева
/двадесет хиляди лева /, за нарушение по чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП
Представляващите дружеството жалбоподател, изпълнителни директори, не се
явяват лично в съдебно заседание. Чрез отразеното в подадената от страна на
процесуалния представител жалба, се изразява становище, че обжалваното НП следва
да се отмени, като незаконосъобразно.
Сходно становище изразява адв. Г.М., който се явява в хода на съдебното
производство, като повереник на дружеството жалбоподател. Освен че оспорва изцяло
констатираното с обжалваното НП нарушение, то се навеждат и доводи за неговата
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендира да им бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
Представителят на въззиваемата страна е на становище, че НП следва да бъде
1
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът
намира за установено следното:
„Микро Кредит”АД е финансова институция по смисъла на Закона за
кредитните институции, вписана в регистъра на финансовите институции / по чл. 3а
ЗК/ воден в БНБ под № BGR00279 със Заповед за вписване № БНБ-76513/1408.2015г.
Във връзка с това си качество дружеството се явява задължено лице по чл.4, т.3 от
ЗМИП. Предвид това, въз основа на Заповед рег.№ ФР-9-100/28.07.2020г. издадена от
Директора на Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване” /
САД ФР/ на ДАНС било възложено на служители при същата агенция да извършат
проверка на „Микро Кредит”АД. В екипа извършващ проверка взел участие св. Р.А. Т.,
експерт в отдел САД ФР-ДАНС, като целта на проверката било да се установи дали
дружеството изпълнява задълженията си като финансова институция съгласно
изискванията на глава ІІ на ЗМИП. Проверката трябвало да обхване периода от
01.01.2019г. до 31.07.2020г. , като тя следвало да се проведе за времето от 04.08.2020г.
до 12.08.2020г. В хода на проверката, на 04.08.2020г. проверяващите провели среща с
единия от изпълнителните директори на дружеството, на който бил връчен препис от
Заповед рег.№ ФР-9-100/28.07.2020г. Във връзка с проверката, с писмо от 11.08.2020г.
от страна на дружеството на проверяващите били предоставени множество документи
и информация на СД и ДВД носители, включително и копия от клиентски досиета.
Констатациите относно проверката били удостоверени от проверяващите в съставения
от тях подробен Констативен протокол с дата от 09.02.2021г. В същия било отразено
това, че дружеството е специализирано в отпускането на бързи кредити без
обезпечение на физически лица. Договорите за заем се сключвали на място в
изградената от дружеството търговска мрежа, състоящата от 70 локални офиса и над
1000 кредитни консултанта, както и онлайн-чрез разработената от дружеството
платформа, достъпна на интернет адреси:www.microcredit.bg и www.credinet.bg.
Бързите кредити осигурявали финансиране за суми от 200 до 3300 лева за срок на
погасяване от 3 до 18 месеца. Кредитът не изисквал обезпечение, гаранции или
поръчители. Сумата по заема можела да бъде усвоена от клиенти в брой на място в
офис на дружеството, на каса на Изипей или по банков път чрез превод по посочената
от клиента банкова сметка. За проверявания период дружеството предоставяло четири
основни кредитни продукта-CrediNet, CrediHome, CrediGo и CrediTrade. През 2019г.
продуктите CrediHome и CrediGo били слети в един продукт-Microcredit. Установено
било, че през проверения период са били отпуснати кредити на 8693 клиента, като от
тях 1995бр. са били сключени дистанционно, а 6698 физически на място в офис на
компанията. От общо 8693 кредита, 634 били отпуснати, чрез банков превод, 3675 в
брой в офиси на дружеството и 4384 в брой на касите на Изипей. В представителна
2
извадка били избрани 58 бр. досиета на клиенти /физически лица/, с които
дружеството е установило делови взаимоотношения в проверения период. Установено
било , че дружеството не е отпускало кредити на юридически лица. От извършената
физическа проверка на досиетата се установило, че идентификацията на клиентите
била извършвана чрез предоставяне на копие от документи за самоличност.
Проверката на идентификация на клиента се извършвала чрез сравняване на
декларираната от клиента информация с тази, получена от вътрешната база данни /
„червен списък”, наличие на активни кредити или отказани молби/ външни независими
източници /МВР, НАП, НОИ, ЦКР/ задаване на контролни въпроси, в телефонен
разговор, свързани със самоличността му и др. По време на проверката, в отговор на
писмо-искане №4 от 12.08.2020г. на проверяващите допълнително били представени
заверени копия на документи за самоличност на 28 от изисканите 34 бр. клиенти
физически лица на „Микро Кредит”АД по договори за заем. По 6бр. договори за заем
обаче не били представени такива документи, като идентифицирането на клиентите не
било извършено съгласно реда и условията, предвидени в чл. 53, ал. 1 вр. чл. 15, ал.1
от ЗМИП . С горното проверяващите счели, че „Микро Кредит”АД е допуснало 6бр.
отделни идентични нарушения, които касаят следните договори:
1.По договор CrediHome № 1192-00048179/29.01.2019г.със заемополучател Т.З.,
2.По договор CrediHome № 1192-00051111/30.03.2019г.със заемополучател А.Б.
3.По договор CrediHome № 1192-00053869/04.06.2019г.със заемополучател М.Д.
4. По договор CrediHome № 1192-00053869/04.06.2019г.със заемополучател А.О.
5. По договор Microcredit № 9002-00001252/31.07.2019г.със заемополучател
Ю.А.
6. По договор Microcredit № 9002-00009051/16.11.2019г.със заемополучател Р.
АЛ. УВ.
В съставения констативен протокол било посочено и това, че съгласно чл.53,
ал.1 от ЗМИП –идентифицирането на физическите лица се извършвало чрез
представяне на официален документ за самоличност или снемане на копие от него. В
същия констативен протокол подробно били описани времето и мястото на
извършване на всяко едно от констатираните 6бр. нарушения, измежду които и това,
касаещо идентификацията на клиента преди сключване на договора със св. Р. АЛ. УВ..
По отношение на св. У. в констативния протокол било посочено, че Договора с
него е бил сключен на 16.11.2019г. в гр. Асеновград. Със сключване на договора за
заем между него и дружеството заемодател, то между страните се установило делово
взаимоотношение по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗМИП. Цитираната разпоредба на чл.
15, ал. 1 от ЗМИП задължава лицата по чл. 4 от ЗМИП да идентифицират клиентите и
да проверят тяхната идентификация преди установяването на делови взаимоотношения
по чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗМИП. Според посоченото в КП, като задължено лице по чл. 4,
3
т. 3 от ЗМИП, „Микро Кредит” АД, е било длъжно да идентифицира заемополучателя
по Договор за заем Microcredit № 9002-00009051/ 16.11.2019г. , в случая св. Р. АЛ. УВ.
преди сключването на същия договор, съгласно изискванията на чл. 53, ал. 1 от ЗМИП,
а именно - чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на
копие от него.
Във връзка с идентификацията на св. Р. АЛ. УВ.,като клиент, в хода на
проверката от страна на „Микро Кредит” АД било предоставено само копие на
разрешение за пребиваване на чужденец № *********, издадено на 20.03.2014г„ от
МВР София, валидно до 21.04.2022г. В хода на проверката се установило, че данните
от същото Разрешение за пребиваване са вписани в: Договор за заем Microcredit №
9002- 00009051/ 16.11.2019г.,Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №
9002-00009051/ 16.11.2019г. и Искане за заем Microcredit № 9002-00009051 от
16.11.2019г., като данни от лична карта на клиента. В срока на проверката не е
предоставено копие на официален документ за самоличност.
В протокола е цитирана изрично и т. 12 от § 1, от Допълнителните разпоредби
на ЗМИП, където е посочено, че разрешението за пребиваване не е официален
документ за самоличност, а съгласно чл. 3, ал. 4 от Закона за българските лични
документи (ЗБЛД), документите за пребиваване удостоверяват само правото на
пребиваване на територията на Република България.
От представените документи, проверяващите заключили, че „Микро Кредит”
АД не е идентифицирало клиента си Р. АЛ. УВ., ЕГН **********, чрез официален
документ за самоличност и не е снело копие от него, преди сключване на договор за
заем Microcredit № 9002-00009051/ 16.11.2019г. Като не е идентифицирало чрез
официален документ за самоличност - Р. АЛ. УВ., за който се установило, че е
гражданин на Руска Федерация, преди подписването на Договор за заем Microcredit №
9002- 00009051/ 16.11.2019г., на 16.11.2019г., в гр. Асеновград, „Микро Кредит” АД, е
извършило административно нарушение по чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП.
Идентични нарушения /още 5бр./, във връзка с идентификацията били
установени и по отношение на сключените договори между „Микро Кредит”АД и
лицата Ю.А., А.Б., М.Д., А.О. и Т.З.. Тъй като констатираните в хода на проверката,
общо 6 бр. нарушения на чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП, били извършени в
рамките на една година, то последните две от тях, а именно тези свързани със липсата
на съответна идентификация при сключване на договори Microcredit № 9002-
00001252/31.07.2019г.със заемополучател Ю.А. и Microcredit № 9002-
00009051/16.11.2019г.със заемополучател Р. АЛ. УВ., били квалифицирани като
системни, представляващо деяния, наказуеми по чл. 116, ал. 3, т. 3 от ЗМИП.
Съставения констативен протокол бил връчен срещу подпис на единия от
изпълнителните директори на „Микро Кредит”АД, като с неговото връчване били
4
дадени и конкретни предписания и срокове за тяхното изпълнение.
Във връзка с констатираните нарушения по чл.53 от ЗМИП, удостоверени със
съставения на 09.02.2021г. констативен протокол, срещу „Микро Кредит”АД били
съставени 6бр. АУАН и издадени въз основа на тях 6 бр. наказателни постановения.
1.По договор за заем CrediHome № 1192-00048179/29.01.2019г. сключен в гр.
Варна със заемополучател Т.З. бил съставен АУАН ФР-10-929/09.02.201г. и издадено
НП 38-59/21.07.2021г. ,
2.По договор за заем CrediHome № 1192-00051111/30.03.2019г. сключен в гр.
Бургас със заемополучател А.Б. бил съставен АУАН ФР-10-930/09.02.201г. и издадено
НП 38-60/21.07.2021г. ,
3.По договор за заем CrediHome № 1192-00053869/04.06.2019г. сключен в гр.
София със заемополучател М.Д. бил съставен АУАН ФР-10-931/09.02.201г. и издадено
НП 38-61/21.07.2021г. ,
4. По договор за заем CrediHome № 1192-00053869/04.06.2019г. сключен в гр.
Пазарджик със заемополучател А.О. бил съставен АУАН ФР-10-932/09.02.201г. и
издадено НП 38-62/21.07.2021г. ,
5. По договор за заем Microcredit № 9002-00001252/31.07.2019г. сключен в гр.
Шумен със заемополучател Ю.А. бил съставен АУАН ФР-10-933/09.02.201г. и
издадено НП 38-63/21.07.2021г. ,
6. По договор за заем Microcredit № 9002-00009051/16.11.2019г. сключен в гр.
Асеновград със заемополучател Р. АЛ. УВ. бил съставен АУАН ФР-10-934/09.02.201г.,
като въпреки депозираното възражение с вх.№ ФР-11-1743/12.02.2021г. било издадено
НП 38-64/21.07.2021г. ,/последното предмет на настоящето дело/
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
веществени, както гласни доказателства в лицето на разпитаните в качество на
свидетели-Р.А. Т. и Р. АЛ. УВ..
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна, в законоустановения за това срок, като съдържа и необходимите
реквизити, а разгледана по същество по отношение на искането за цялостната отмяна
на обжалваното НП за неоснователна.
Безспорно е това, че при извършената проверка на посочените в АУАН и НП
дата, е било установено това, че в гр. Асеновград при сключването на договор за заем
Microcredit № 9002-00009051/16.11.2019г. между „Микро Кредит”АД със
заемополучател Р. АЛ. УВ. е било извършено нарушение по чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 15,
ал. 1 от ЗМИП. Същото се изразява в бездействие, като от страна на дружеството не е
било извършена съответна идентификация при сключване на договора, чрез
изискване на официален документ от страна на заемополучателя. От материалите по
5
делото безспорно се установява, че св.У. е руски гражданин, като преди отпускане на
заема от страна на заемодателя е бил представен като документ Разрешение за
постоянно пребиваване в Република България на чужденец № *********. Съгласно
т.12 от § 1 към ДР от ЗМИП разрешението да постоянно пребиваване не представлява
официален документ. Направените в тази насока възражения за отмяна от страна на
повереника се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение. Без значение
е в случая е обстоятелството, че св. У. е имал валиден руски паспорт. След като копие
от същия не е бил предоставен до издаване на АУАН, то е ясно, че няма как
нарушението да бъде омаловажено. Извода който следва, е че до отпускане и
предоставяне на сумата по договора дружеството не е изпълнило задължението си по
чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП. С това на практика с бездействие е бил
осъществен и състава на този текст. Неоснователно се явява и твърдението на
защитата, че с това си бездействие дружество не е осъществило състава на този текст,
а евентуално на друг такъв от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал.1 от
ЗМИП „ Идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне на
официален документ за самоличност и снемане на копие от него”. Именно „Микро
Кредит”АД, като финансова институция и задължено лице по чл. 4, т.3 от ЗМИП, се
явява адресат на тази норма. Неоснователно се явява и възражението относно
допуснато нарушение по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Констатираното нарушение е по ЗМИП,
като за него следва да се приложи текста на чл. 34, ал.2 от ЗАНН. Съгласно този текст
„За нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и
отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция ,
както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу
изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и за нарушение на Закона за
енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите
нормативни актове по прилагането им на Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на
пазара за търговия на едро с енергия (OB, L 326/1 от 8 декември 2011 г.) както и за
нарушение на Закона за независимия финансов одит, Закона за платежните услуги и
платежните системи не се образува административнонаказателно производство, ако не
е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от
откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на
нарушението. В тези случаи предвидените срокове в ал. 1 не се прилагат. Доколкото по
делото, се установява, че нарушението е било извършено на 16.11.2019г., като същото е
установено чрез съставения на 09.02.2021г. констативен протокол, във връзка с който е
бил съставен на 09.02.2021г. АУАН, то следва извода, че не е допуснато процесуално
нарушение водещо до отмяна на обжалваното НП. Твърдението, че на 07.08.2020г.
нарушителят вече е бил открит от извършващите проверката органи, не кореспондира
със събраните по делото доказателства. В тази насока е достатъчно да се посочи факта,
6
че основните документи въз основа на които е било извършено проверката са били
предоставени на проверяващите с писмо от страна „Микро Кредит”АД с дата от
11.08.2020г. Дори условно да се приеме, че на 11.08.2020г. нарушението е вече било
установено от страна проверяващите, то към 09.02.2021г. шестмесечния срок за
съставяне на акта, все още не е бил изтекъл.
Неоснователно се явява и възражението относно допуснато нарушение по чл.15,
ал.1 от ЗМИП. От съдържанието на АУАН и НП се установява, че в тях изключително
подробно е описана цялата фактическа обстановка както по установяване на
нарушението, а така и по отношение на състава и квалифициращите обстоятелство на
самото нарушение. Основното нарушение е квалифицирано, като такова по чл. 53, ал.1
от ЗМИП, като това, че същото е квалифицирано и във връзка с чл. 15, ал.1 от същия
закон в никаква степен не е затруднило дружеството нарушител да разбере, точно за
какво нарушение се ангажира административнона-казателната отговорност на същото.
В текста на чл. 15, ал.1 от ЗМИП е посочено, че „Мерките за комплексна проверка на
клиентите по чл. 10, т. 1 и 2 се прилагат преди установяването на делови
взаимоотношения, откриването на сметка по чл. 11, ал. 1, т. 1, извършването на
случайна операция или сключването на случайната сделка по чл. 11, ал. 1, т. 2 - 4,
вписването в регистъра по чл. 12, ал. 1, т. 1, извършването на операция или сделка по
чл. 12, ал. 1, т. 2 и 3, влизането в сила на постановлението за възлагане по проведена
публична продан по чл. 13, ал. 2 или сключването на застрахователен договор по чл.
19, ал. 1, освен в предвидените от закона случаи”. Доколкото по делото е безспорно
установено, че преди сключване на договора със св. У. не е било изпълнено едно от
задълженията на дружеството, а именно това по чл.53, ал.1 от закона, то следва и
извода, че нарушението правилно е било квалифицирано във връзка и с чл.15, ал.1 от
ЗМИП. В тази насока са били и изложените в НП мотиви от страна на АНО, които
съдът изцяло споделя. За коректност следва да се посочи и това, че АНО не е имал
каквото и да е задължение да квалифицира нарушението по чл.11, ал.1,т.1 от ЗМИП.
Направеното възражение в тази насока също се явява неоснователно.
Анализа на събраните по делото доказателства, дава основание да се направи
извод, че случая свързан с установеното по отношение на св. У. нарушение не следва
да се квалифицира като „системно”. Легалното определение за това какво има предвид
закона под „Системно нарушение” е дадено в т.15 от § 1 към ДР от ЗМИП, от където
става ясно, че то е налице, когато са извършени 5 или повече административни
нарушения на този закон или на правилника за прилагането му от същия вид в рамките
на една година. В действителност по делото безспорно се установи, че при
извършената спрямо „Микро Кредит”АД проверка от служителите на ДАНС, то със
съставения на 09.02.2021г. констативен протокол са били установени извършени общо
шест нарушения от един и същи вид, като това по отношение на св.У. е било
последното такова. Формално погледнато, предпоставките за квалификацията по т.15 §
7
1 към ДР от ЗМИП са налице. Вземайки предвид обаче размера на предвидените
санкции по чл. 116, ал.1,т.3 от ЗМИП за нарушението по чл. чл.53, ал.1 от ЗМИП и тези
за извършените нарушение при условията на системност по чл. 116, ал.3,т.3 от същия
закон дават основание за едно по различно тълкуване на закона, което би се явило
справедливо и правилно. В този смисъл е и съдебната практика в страната, от която
може и следва да се направи извод, че системността като квалифициращ признак
обуславя по-тежки по вид и размер административни наказания и е индиция за трайна
нагласа за неспазване на установените норми и незачитане на правовия ред. В случая
по отношение на „Микро Кредит”АД, поради липса на доказателства, няма как да се
направи извод за такава трайна нагласа, като макар и налични общо шест нарушения,
то няма как да не се отбележи и факта, че те са били установени в един и същи момент,
описани в един протокол , като по отношение и на шестте са били издадени също така
актове и НП в едни и същи дни. Тези обстоятелства няма как да бъдат пренебрегнати
при обсъждане на възражението относно наличната квалификация „системност на
нарушението”. В този смисъл направеното възражение относно този квалифициращ
признак се явява основателно, като то следва да бъде уважено и обжалваното НП да
бъде отменено частично. Налице е действително нарушение на административно-
производствените правила при издаване на НП, но то се явява от категорията на
несъществените, тъй като не се препятства правото на защита на наказаното
дружество, т.с. то е научило какво точно нарушение е извършило още с издаването на
АУАН. Системността в случая не е елемент от самото нарушение от обективна страна,
а се свързва с предвидената санкция. При обсъждането на системността като
квалифициращо обстоятелство, съдът намира за необходимо да посочи и това, че за
АНО не съществува законово задължение да издаде само едно НП в което да опише,
квалифицира и съответно да санкционира всички констатирани нарушения.
Направеното възражение в тази насока също се явява неоснователно. Липсата на пълно
описване на всички нарушения, които според АНО обуславят наличността на
„системност“ също не представлява допуснато процесуално нарушение. Все пак съдът
отменя обжалваното НП по отношение на този квалифициращ елемент като счита, че
не следва да излага повече доводи в тази насока.
Предвид гореизложеното съдът намира за доказано, че дружеството
жалбоподател е осъществило на нарушението по чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 15, ал. 1 от
ЗМИП и за недоказано, че същото е извършено в условията на „системност”. Поради
това обжалваното НП следва да бъде частично отменено и изменено по отношение на
основанието за определяне на размера на имуществената санкция. В този случай това
следва да стане на основание чл. 63, ал.5 и чл.63, ал.7,т.1 от ЗАНН, като по отношение
на нарушението, при отпадане на квалифициращия елемент „системност“ ,следва да се
приложи закон за по-леко наказуемото нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Пред липсата на системност то следва, да намери
8
приложение не текста на чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП посочен в НП , а де се приложи този
на чл.116, ал.1, т.3 от същия закон, който гласи, че „Който извърши или допусне да се
извърши нарушение на чл. 7, чл. 9, чл. 11, ал. 1 - 3, чл. 12 - 22, чл. 24 - 31, чл. 33 - 60,…
ако деянието не съставлява престъпление, се наказва със имуществена санкция от 5000
до 50 000 лв., когато нарушителят е лице по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 – 11“. Като се вземат
предвид всички обстоятелства по делото, наред с оказаното пълно съдействие при
извършване на проверката, размера на отпуснатия на св.У. кредит и това, че все пак
заемополучателя е предоставил макар и след съставяне на АУАН копие от наличния си
международен паспорт, то съдът счита на размера на имуществената санкция следва да
бъде определен към минимума или в размер на 5000лв.
Искането за приложените на чл.28 от ЗАНН се явява неоснователно и също
следва да се остави без уважение. Наказващият орган е изложил подробни мотиви за
липсата на предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН , които са обосновани и се
споделят от настоящият състав. Тъй като нарушението е формално, преценката
относно приложението на чл.28 от ЗАНН се прави не с оглед наличието или липсата на
вредни последици и размера на отпуснатия кредит, а според степента, с която
нарушението е застрашило конкретните обществени отношения. Извършеното
нарушение не представлява маловажен случай, тъй като своевременното представяне и
проверка на необходимата информация относно идентификацията на лицата преди
установяването на делови взаимоотношения, се явява само една от мерките, свързани с
основните цели на ЗМИП, една от които е превенция използването на финансовата
система за изпирането на пари,както и организацията и контрола по тяхното
изпълнение. Мерките посочени в закона и организацията и контрола по тяхното
изпълнение се явява дейност с приоритет в държано-регулираните отношения. В този
смисъл са и предвидените удължени срокове в ЗАНН за съставяне на АУАН при
констатирани нарушение по ЗМИП.
Направеното искане на основание чл. 63,ал.3 от ЗАНН за присъждане на
направените по делото разноски от страна на повереника на дружеството жалбоподател
се явява допустимо, а разгледано по същество за частично основателно. Съгласно тази
разпоредба, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По настоящото
производство те се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1356
лв. /видно от пълномощни и договор за правна помощ, фактура, списък разноски,
листи 7,8,40-42 от съд. дело/. В случая адвокатското възнаграждение е определено
съгласно Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения и в договора за правна
помощ е посочено че е платено по банков път. Искане за прекомерност съгласно чл.63,
ал.4 от ЗАНН не се прави от въззиваемата страна до края на съдебното заседание, но
предвид факта, че съдът изменя НП, като намали размер на имуществената санкция
четири пъти под първоначално определения то пропорционално следва да намали и
9
размера на адвокатското възнаграждение или то се определи в размер на 339.00лв.
Предвид и което искането следва да бъде частично уважено, като Държавна Агенция
„Национална сигурност”, гр. София следва да бъде осъдена да заплати на „Микро
Кредит”АД, с ЕИК *********, сумата от 339 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
При този изход на делото частично основателно се явява и искането на
представителя на Държавна Агенция „Национална сигурност”, гр. София за
присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е
дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да
бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 80 до 120 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки
спор се определя от съда. В случая казусът се отличава с особена фактическа и правна
сложност, като съдът счита, че обосновано би било да се определи по-голямо
юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ. Така, съобразно фактическата и правната сложност на
делото съдът счита, че на ответника се следва да се определи първоначално
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 120 лева на
основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ. Предвид решението на съда да коригира размера на наложената
имуществена санкция от 20 000лв. на 5000 лева, то би следвало пропорционално да се
намали и размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение като то се определи
в към минимума или в размер на 80лв. Посочената сума следва да се присъди в полза
на Държавна Агенция „Национална сигурност”, гр. София.
С оглед изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НП №38-64/21.07.2021г., издадено от Председателя на Държавна
Агенция „Национална сигурност”, гр. София, с което на „Микро Кредит”АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, бул.
„Цариградско шосе” №137, ет.3, представлявано заедно и поотделно от Г.А.А. с
ЕГН********** и В.М.В. , с ЕГН **********, като изпълнителни директори, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.116, ал.3,т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на
пари /ЗМИП/, е била наложена имуществена санкция в размер на 20 000.00 лева
/двадесет хиляди лева /, нарушение по чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП, като на
основание на чл. 63, ал.5 ОТМЕНЯВА НП относно приложението на чл.116, ал.3, т.3
от ЗМИП във връзка с квалификацията относно „системността на нарушението” и
10
наложената имуществена санкция в размер на 20 000.00 лева /двадесет хиляди лева /,
като на осн. чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН вр. чл. 116, ал.1,т.3 от ЗМИП НАЛАГА на
„Микро Кредит”АД, с ЕИК ********* имуществена санкция в размер на 5000.00 лева
/пет хиляди лева/.
ОСЪЖДА Държавна Агенция „Национална сигурност”, гр. София да заплати на
„Микро Кредит”АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Младост, бул. „Цариградско шосе” №137, ет.3, представлявано заедно и
поотделно от Г.А.А. с ЕГН********** и В.М.В. , с ЕГН **********, като
изпълнителни директори, сумата от 339.00 лева /триста тридесет и девет лева / за
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Микро Кредит”АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе” №137, ет.3,
представлявано заедно и поотделно от Г.А.А. с ЕГН********** и В.М.В. , с ЕГН
**********, като изпълнителни директори, да заплати на Държавна Агенция
„Национална сигурност”, гр. София сумата от 80.00 лева /осемдесет лева / за
направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
11