Р Е Ш Е Н И Е №831/21.12.2018г.
21.12.2018 година град Ямбол
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, 16-ти граждански състав
На двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Г.Георгиев
при секретаря Ив. Г.,
като разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 1507 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Н.Г.Ч.,ЕГН ********** и Г.С.Ч.,ЕГН ********** и двамата с пълномощник адв.Г.-ЯАК,със съдебен адрес за призоваване и получаване на съобщенията гр.Я.,ул.“*** срещу В.П.В.,ЕГН **********,Е.Е.П.,ЕГН ********** и Т.И.Г.,ЕГН ********** установителен иск и пасивно субективно съединени искове,първия с правна квалификация чл.124,ал.1 ГПК за приемане на установено по отношение на ответниците,че ищците са собственици на находящ се в гр.Я.,ул.“***,целия таван с идентификатор № 87374.540.158.1.3,със застроена площ от 109 кв.м.,изграден над втори етаж на жилищна сграда с адм.адрес в гр.Я.,ул.“***,който обект попада в двуетажна еднофамилна жилищна сграда идентификатор № 87374.540.158.1,изградена в поземлен имот с идентификатор № 87374.540.158,състояща се от първи /сутеренен/ етаж-самостоятелен обект с идентификатор № 87374.540.158.1.1,със застроена площ от 110 кв.м.,заедно с прилежащите му сервизни помещение с площ от 30 кв.м.,при съседи : над обекта-обект с идентификатор № 87374.540.158.1.2,който самостоятелен обект попада в жилищна сграда с идентификатор № 87374.540.158.1,изградена в поземлен имот с идентификатор № 87374.540.158,целия с площ от 255 кв.м.,при граници на имота : имот с идентификатор № 87374.540.154,№ 87374.54.157,№ 87374.540.163 и № 87374.540.159,както и жилище –апартамент на втори етаж-самостоятелен обект с идентификатор № 87374.540.158.1.2,със застоена площ от 120 кв.м.,който самостоятелен обект попада в жилищна сграда с идентификатор № 87374.540.158.1,както и на основание чл.26, ал.2, предл.1 вр. чл.38, ал.1 ЗС за признаване със сила на присъдено нещо, че договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.04.2008 г., обективиран в нотариален акт №***, том ***, дело № *** г. на нотариус С. С., е нищожен, поради невъзможен предмет и не е породил вещно-правно действие.
В исковата молба са изложени твърдения,че ищците са придобили в условията на СИО по силата на нотариален акт за покупко-продажба № ***,том ***,рег.№ ***,дело № *** год. следния недвижим имот с административен адрес гр.Я. ул.“***, представляващ двуетажна еднофамилна жилищна сграда,състояща се от първи етаж с идентификатор № 87374.540.158.1,със застроена площ от 110 кв.м.,заедно с прилежащите му сервизни помещение с площ от 30 кв.м. и жиище-апартамент-втори етаж-самостоятелен обект с идентификатор № 87374.540.158.1.2,със застроена площ от 120 кв.м.,който самостоятелен обект попада в жилищна сграда с идентификатор № 87374.540.158.1,изградена в поземлен имот с идентификатор № 87374.540.158,целия с площ от 255 кв.м.
Ищците твърдят,че през второто тримесечие на 2016 год. извършили справка и констатирали,че ответника В.П.В. придобил и станал собственик по силата правна сделка-договор за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, дело № *** г. на нотариус С. С. на недвижим имот,находящ се в гр.Я. ул.“***,а именно : 105/252 идеални части от поземлен имот с идентификатор № 87374.540.158,целия с площ от 252 кв.м. по титул за собственост,а по кадастрална карта целия с площ от 255 кв.м.,със стар идентификатор № 3386,съставляващ УПИ *** в кв.*** по плана на гр.Я.,заедно с целия таван-самостоятелен обект с идентификатор № 87374.540.158.1.3,със застроена площ от 109 кв.м.,изграден над втори етаж на жилищната сграда,който самостоятелен обект попадал в жилищна сграда с идентификатор № 87374.540.158.1,изградена в описания поземлен имот с идентификатор № 87374.540.158.
Твърди се,че ответника В. придобил описания недвижим имот от Б.П. Д.-П.,като същия е действал при условията на чл.38 ЗДД и е извършил представителство на продавача по сделката.
Ищците със заявление № *** год. са поискали от АГКК извършване промяна в кадастралните записвания,с оглед на това,че обекта който е придобил ответника В. нямал самостоятелен статут,като подкрепили това искане с архитектурна и обяснителна записка. Съща така ищците твърдят,че придобитата от тях сграда представлява двуетажна еднофамилна жилищна сграда,като такава била отразена в кадастралния регистър на имот № 87374.540.158. С оглед на това било незаконно въвеждане чрез кадастралната схема на самостоятелен обект с идентификатор № 87374.540.158.1.3-таван,над втори етаж,който бил придобит от ответника В.. Таванът бил складово помещение на самия втори етаж и нямало самостоятелен достъп.Цялата сграда в очертанието след 1968 г.с изключение на гаража представлявала единствен самостоятелен обект-двуетажна еднофамилна жилищна сграда. Твърди се,че под покривното пространство/таван/ ,нямало самостоятелен статут и не можело да бъде предмет на прехвърлителна сделка.Същия не бил самостоятелен обект,нямал нужната височина,площ и обем,нито имало достъп до него по нормалната стълба и бил неизползваем.Същия представлявал обща по предназначението част на сградата,която била тяхна индивидуална собственост.
Считат, че така сключената сделка от ответника е нищожна, , не е породила правни последици и поради това, се претендира да бъде установено спрямо ищеца, че ответникът В. не е собственик на недвижимия имот, съответна като последица от това да бъде отменен нотариален акт № ***, том ***, дело № *** г. на нотариус С. С.
В съдебно заседание ищците се представляват от процесуален представител, който поддържа исковете, сочи доказателства и претендира разноски.
Ответникът Е.Е.П.,чрез особения си представител адв.А. -ЯАК в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който излага твърдения, че част от исковете са процесуално недопустими, тъй като искът за прогласяване нищожността на сделката липсва правен интерес за ищците. В останалата част исковете били допустими,но неоснователни.
В съдебно заседание ответника П. се представлява от особения си представител,като поддържа отговора на исковата молба и моли за тяхното отхвърляне.
В срока по чл.131 ГПК ответника Т.И.Г. твърди,че се е отказал от наследството на майка си Б.П.Д.-П.,като отказа бил вписан в специалната книга на съда.
В съдебно заседание ответника Г. не се явява и не се представлява.
В срока по чл.131 ГПК ответника В.П.В.,чрез пълномощника си адв.М.Х.-ЯАК е депозирал отговор на исковата молба. Считат,че предявените искове са неоснователни,като оспорва всички твърдения.
В съдебно заседание ответника В. се представлява от процесуален представител,поддържа отговора на исковата молба,представя доказателства и моли за отхвърляне на исковете.
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят,че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,том ***,рег.№ ***,дело *** г. на нотариус с рег.№ *** с район на действие ЯРС,ответника В.П.В. продал на ищците Н.Г.Ч. и Г.С.Ч.,следните свои недвижими имоти,находящи се в гр.Я.,ул.“***,а именно : Целия първи етаж-самостоятелен обект с идентификатор № 87374.540.158.1.1,със застоена площ от 110 кв.м.,заедно с прилежащите му сервизни помещения с площ от 30 кв.м.,при съседи : над обекта-обект с идентификатор № 87374.540.158.1.2,който самостоятелен обект попада в жилищна сграда с идентификатор № 87374.540.158.1,изградена в поземлен имот с идентификатор № 87374.540.158,целия с площ от 255 кв.м. и жилище-апартамент-втори етаж-самостоятелен обект с идентификатор № 87374.540.158.1.2,със застроена площ от 120 кв.м.,който самостоятелен обект попада в жилищна сграда с идентификатор № 87374.540.158.1,изградена в поземлен имот с идентификатор № 87374.540.158,целия с площ от 255 кв.м..
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,том ***,рег.№ ***,дело *** г. на нотариус с рег.№ *** с район на действие ЯРС,Б.П.Д.-П.,чрез пълномощника си ответника В.П.В.,продала на последния следния свой собствен недвижим имот,находящ се в гр.Я.,ул.“***,а именно : 105/252 ид.части от поземлен имот с идентификатор № 87374.540.158,целия с площ от 252 кв.м. по титул за собственост,а по кадастрална карта целия с площ от 255 кв.м.,със стар идентификатор № ***,съставляващ УПИ *** в кв.*** по плана на гр.Я. ,при съседи на целия ПИ:ПИ с идентификатори № 87374.540.154,№ 87374.540.157,№ 87374.540.163 и № 87374.540.159,заедно с целия таван-самостоятелен обект с идентификатор № 87374.540.158.1.3,със застоена площ от 109 кв.м.,изграден над втори етаж на жилищната сграда,при съседи на обекта : под обекта-обект с идентификатор № 87374.540.158.1.2,който самостоятелен обект попада в жилищна сграда с идентификатор № 87374.540.158.1,изградена в описания поземлен имот с идентификатор № 87374.540.158.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза в която в.лице инж.Д. дала заключение,че недвижим имот,находящ се в гр.Я. ул.“***, представляващ целия таван с идентификор 87374.540.158.1.3 със застроена площ от 109 кв.м.,изграден над втори етаж на жилищна сграда с посочения административен адрес дали представлява самостоятелен обект по смисъла на закона или е обща чест към сградата,по смисъла на чл.38 ЗС е посочила,че тълкувание за самостоятелен обект по ЗКИР било самостоятелен обект в сграда е етаж или част от етажа в сградата,който имал самостоятелно функционално предназначение и собствеността върху него се удостоверявала с документ за собственост или друго вещно право. Не са самостоятелни обекти общите части и помещения в сградата,паркоместата,мазета,тавански складове и други помещения,обслужващи самостоятелните обекти в сградата. Функционалното предназначение на процесния обект –таван,построен над втори етаж,по документи за собственост бил таван. По схема от КК обекта бил предназначен за склад. Съгласно удостоверение за търпимост процесния обект бил „Преустройство и промяна на предназначението на таванското помещение в жилище“,като в действителност било извършено такова преустройство,но на вещото лице не са представени строителни книжа,нито от собственика ответника В.,***. За процесния таван нямало осигурен самостоятелен вход за достъп,като достъпа до него се осъществявал през помещение /вестибюл/ от жилището на втория етаж,чрез вътрешно дървено стълбище. Вида и характера на сграда с идентификатор 87374.540.158.1 бил жилищна сграда,с изградени първи /сутеренен/ етаж,втори етаж /жилищен/ и тавански етаж/разположен в подпокривното пространство/. В кадастралните регистри сградата била записана-фамилна жилищна сграда-жилище с идентификатор 87374.540.158.1.1-първи етаж,жилище с идентификатор 87374.540.158.1.2- втори етаж и самостоятелен обект с идентификатор 87374.540.158.1.3-склад. На тавана имало извършено преустройство,но нямало строителни книжа затова,като към момента на огледа вещото лице установило,че тавана не е складово помещение,като при извършеното преустройство нямало осигурен самостоятелен достъп до преустроения обект-таван. За процесния обект таван,в архива на Община-Я. нямало запазени строителни книжа за извършено преустройство и промяна на предназначението на таван в жилище,ателие или друго. За процесния обект било издадено от Община-Я.,Удостоверение за търпимост № *** г. по искане на ответника В..
На 01.04.2008 г. е подадено заявление от Б. Д.,чрез упълномощения от нея В.,с молба да бъде нанесена промяна в КК за имот с идентификатор № 87374.540.158.1.3.От Началника на СК-Я. е издадена Заповед № *** г.,с която е одобрено изменението в КК и КР на гр.Я. за сграда с идентификатор № 87374.540.158.1.1,с адм.адрес гр.Я., ул.“***. Изработена е схема на самостоятелен обект с идентификатор № 87374.540.158.1.3-склад с площ от 109 кв.м. по представена схема на собственика.Вещото лице инж. Д. е изработила и допълнение към съдебно-техническата експертиза като от община-Я. и предоставили разрешение за строеж № *** г.,с което се разрешавало преустройството на подпокривното пространство за жилищни нужди и промяна на дървени междуетажни подови конструкции със стоманобетонови и след като се запознала с проектната документация към издаденото разрешение за строеж,част от които е обяснителната записка към проекта,част архитектурна в която било записано,че втори етаж и тавана се обединявали в едно жилище,като за целта подпокривното пространство се преустройвало по начин позволяващ максималното използване на площта му за жилищни нужди. Връзката между двете нива ставала посредством съществуващата вътрешна дървена стълба.
В проведеното съдебно заседание вещото лице инж.Д. е категорична,че достъпа до преустроения таван се осигурявал от вътрешно дървено стълбище ,от втори жилищен етаж,като нямало самостоятелен вход до дървеното стълбище и не можело да се стигне до него,само от вестибюла на втори жилищен етаж. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и съдът го възприема като компетентно.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза която е извършена от вещо лице арх.В. А.-Д. която е дала заключение,че със заявление до АГКК-СК гр.Я. с вх.№ *** г. на Б. П. Д.,подадено чрез В.В.-упълномощено лице е поискано отразяване на промяна в КККР,касаеща нанасяне на нов самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.540.158.1.1,с адм.адрес гр.Я. ул.“***. Със заповед № *** г. на Началника на СК-Я. е одобрено изменение на КККР и е нанесен нов самостоятелен обект с идентификатор № 87374.540.158.1.3,със застроена площ от 109 кв.м. с код 670-склад,находящи се на трети етаж в сграда идентификатор № 87374.540.158.1.1. Въз основа на приложените документи и книжа и извършен оглед на място,се установило,че за жилищната сграда,находяща се на адрес : гр.Я.,ул.“*** бил одобрен инвестиционен проект,въз основа на който е издадено *** г. за строеж „Преустройство на подпокривно пространство за жилищни нужди и подмяна на дървени междуетажни подови конструкции със стоманобетонови“. Понастоящем предвидените СМР по проект РС № *** г. били почти изцяло изпълнение с изключение на малък обем СМР,които по проект и като изпълнение на място са предвидени за жилищни помещения.Попосочения проект и съгласно изпълнените СМР единствения достъп до новообособените жилищни помещения в таванския етаж било от двураменно дървено стълбище,започващо от втори жилищен етаж,т.е за таванския етаж нямало самостоятелен /независим достъп.Съгласно нотариално заверена декларация на В.В.,приложена към подаденото в Община-Я. заявление с вх.№ *** г. извършените СМР по преустройството на неизползваемото подпокривно пространство и обособяването му като жилищни помещения с площ от 109 кв.м. е изпълнено през 1999 г.
С оглед на това,неправилно със заповед № *** г. на Началника на СК-Я. е одобрено изменение на КККР и е нанесен нов самостоятелен обект с идентификатор № 87374.540.158.1.3,със застроена площ от 109 кв.м. с код 670-склад,находящ се на трети етаж в сграда идентификатор № 87374.540.158.1.1,тъй като към този момент площта на таванския етаж в сградата е обособена като жилищни помещения,с достъп единствено през стълбище,започващо от втория етаж. За помещенията находящи се на трети тавански етаж от сградата нямало самостоятелен достъп,като същия се осъществявал през преминаване през жилището,находящо се на втория етаж на сградата. Предвид изискванията по ЗУТ и Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ за жилищата,вещото лице счита,че помещенията,находящи се на третия тавански етаж в сградата понастоящем не представлявали самостоятелен обект по смисъла на т.39 от параграф 5 на ДР на ЗУТ. Съществувала техническа възможност за обособяване на помещенията от третия тавански етаж като самостоятелен обект-жилище,но за целта следвало да се осигури самостоятелен/независим достъп да етажа,чрез изграждане на ново стълбище съобразно действащата нормативна уредба при спазване на нормативните актове.
Пред настоящия съдебен състав по искане на ищците по делото е разпитан като свидетел А.Д.Б..Свидетеля сочи,че неговата професия е архитект. Бил ангажиран от ищците за посочената сграда във връзка с нейната реконструкия и евентуално изграждане на нова сграда в рамките на имота. След като заснел цялата сграда от ищеца Ч. разбрал,че се е срещнал с Ю. и тя му казала,че има нотариален акт за таванския етаж. Силно се усъмнил,защото таванския етаж нямал показатели на самостоятелен обект. Поискал от община Я. да му бъдат предоставени строителните разрешения за съответните преустройства,като от там му отговорили,че исканите от тях заверени копия за периода 1997 год. до 2007 г. не са намерени в архива на общината. Физически сградата представлявала двуетажна еднофамилна жилищна сграда. Била построена през 40-те години,като над жилищния етаж нещата са били на гредоред и съответно дървена покривна конструкция,като в подпокривното пространство е имало складове,ползвани от живущите на жилищния етаж с вътрешни стълби. Таванското помещение което било предмет на спора,още при разменянето открил ремонтни дейности,които не съответствали на нотариалния акт. При разговор с проектантите,те му отговорили,че на времето са правили проекти,но всичко било унищожено.Също така му направило впечатление изключителното несъответствие между схемите на имота и самата сграда. Обърнал се към Агенцията по кадастър за отстраняване на грешките в кадастралните схеми. В него момент получил и нотариалния акт за таванското помещение,като това за него било безсмислено,като този нотариален акт прехвърлял обслужващо помещение на жилищна сграда на трети собственик.
Пред настоящия съдебен състав по искане на ответника В. по делото са разпитани като свидетели Ю.В.Д. и П. Д. В. Свидетелката Ю. В. заявява,че е майка на ответника В. и живее в гр.Н. Живяла е на ул.“*** в гр.Я.,която и била бащина къща,който бил в съседство с посочения по-горе имот,като притежавала от него гараж и 21 ид.ч. от дворното място. Синът й В.В. притежавал ½ ид.ч. от цялото дворно място и жилище на третия етаж .За жилището се стигало през коридор,вестибюл и след това се качвал на него. Там имало обособени ел.инсталация и ВиК инсталация,имало кухня,трапезария с хол,имало спалня с килер,баня и тоалетни самостоятелни. Този трети етаж си бил жилище,имало само баня е тоалетна,но нямало това разпределение. Можело да се влиза през две места. Имало ново стълбище,което водило към третия етаж.
Свидетеля П. В. също заявява,че бил съсед,като познавал и техническия ръководител който ръководил ремонта –преустройството на къщата. Знае,че имало проект,като жилището на третия етаж било законно и сина му го купил.Качвал се е горе имало електрическа партида с електромер което било напълно законно. Имало достъп и сега можело да се качи,не било проблем. От службата по кадастъра им се обадили,че имало искане за вписване на двама собственици. Обърнали се към геодезист,който им оставил скица,която трябвала да бъде надлежно вписана,но се указала,че не е приложена в материалите в Кадастъра.Достъпа до таванския етаж ставало през второ стълбище.
По делото са приложени писмените доказателства от община-Я. за издаване разрешение за строеж ,както и административната преписка.
Въз основа на така установена фактическа обстановка,ЯРС прави следните правни изводи :
Предявените кумулативно обективно и субективно съединени искове са установителни с правно основание чл. 124 ГПК .
Предвид посочената правна квалификация, предмет на настоящото дело е установяване по отношение на ответниците В.П.В. и Б. П. Д.-П.,починала и заместена в процеса от Т.И.Г. и Е.Е.П. , че Н.Г.Ч. и Г.Г.Ч. са собственици на находящ се в гр.Я.,ул.“***,целия таван с идентификатор № 87374.540.158.1.3,със застроена площ от 109 кв.м.,изграден над втори етаж на жилищна сграда с адм.адрес в гр.Я.,ул.“***,който обект попада в двуетажна еднофамилна жилищна сграда идентификатор № 87374.540.158.1,изградена в поземлен имот с идентификатор № 87374.540.158,състояща се от първи /сутеренен/ етаж-самостоятелен обект с идентификатор № 87374.540.158.1.1,със застроена площ от 110 кв.м.,заедно с прилежащите му сервизни помещение с площ от 30 кв.м.,при съседи : над обекта-обект с идентификатор № 87374.540.158.1.2,който самостоятелен обект попада в жилищна сграда с идентификатор № 87374.540.158.1,изградена в поземлен имот с идентификатор № 87374.540.158,целия с площ от 255 кв.м.,при граници на имота : имот с идентификатор № 87374.540.154,№ 87374.54.157,№ 87374.540.163 и № 87374.540.159,както и жилище –апартамент на втори етаж-самостоятелен обект с идентификатор № 87374.540.158.1.2,със застоена площ от 120 кв.м.,който самостоятелен обект попада в жилищна сграда с идентификатор № 87374.540.158.1
В тежест на ищците е да установят правния си интерес от водените искове и придобито от тях по оригинерен или деривативен способ право на собственост на посочения недвижим имот с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,том ***,рег.№ ***,дело *** г. на нотариус с рег.№*** с район на действие ЯРС,респ. в тежест на ответниците е да докажат, че са придобили по оригинерен или деривативен способ право на собственост върху посочените в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,том ***,рег.№ ***,дело *** г. на нотариус с рег.№ *** с район на действие ЯРС, идеални части от гореописаната недвижима вещ, която представлява самостоятелен обект на правото на собственост съобразно с § 5 т. 30 ЗУТ вр. чл. 39 ЗС или §5 т.39 ЗУТ.
Исковете са допустими съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 8/2012 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. За ищците е налице правен интерес от търсената чрез тях защита, доколкото заявяват свои права върху процесния имот, които се отричат и оспорват от ответниците, като такива идентични права се претендират и от тях чрез издаване на посочения нотариален акт. Налице е конкуренция на права /право на собственост/, която обуславя и правния интерес от иска.
Предмет на придобиване на вещни права по чл. 28 и сл. ЗС са само самостоятелно съществуващи движими и недвижими вещи или идеални части от тях. Съгласно чл. 98 ЗС, освен ако не е постановено или уговорено друго, принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и съответно не може да се придобива самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ. Когато недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива или цялата сграда или само такава част от нея, която по силата на архитектурен /инвестиционен/ проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен обект /жилище, ателие, гараж или др. подобни/. Според действащото определение в § 5, т. 30 ДР ЗУТ жилище е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. В т.см. Решение № 300 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4521/2013 г., I г. о., ГК, Решение № 10 от 6.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4598/2014 г., II г. о., Решение № 30 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 401/2011 г. и др. Когато се касае за част от сграда, въпросът кои помещения принадлежат към този самостоятелен обект се преценява с оглед строителните книжа, когато обекта е изграден като самостоятелен или с оглед волеизявленията на собственика или съсобствениците при разделянето на една сграда на повече самостоятелни обекти в нея и въведените в законодателството към този момент нормативни изисквания за самостоятелност на обекта от съответния вид. В чл. 38, ал. 1 ЗС са изброени примерно отделни елементи от сградата, които не са самостоятелни обекти на правота на собственост, а представляват общи части и е обобщено, че такива части са и „всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване.” От значение за определяне статута на спорното помещение като самостоятелен обект на правото на собственост или като обща част по смисъла на чл. 38 ЗС е предназначението, което то е имало към момента на възникване на етажната собственост. Достатъчно е волеизявленията за разделяне на сградата да индивидуализират главните помещения, изисквани от нормативната уредба за самостоятелност на жилищата. Не е задължително помещения като антре, вестибюл, коридор и др. подобни, да се посочат изрично в титула за собственост, като принадлежността на правото на собственост върху такива помещения може да се определи и от тяхното функционално предназначение и разположение, щом без тях не би могло да съществува жилището като самостоятелен обект на вещни права. Горното се отнася и за общите части. Ако обектът е самостоятелен, той по силата на закона има и квота от тях. За последното не е нужно изричното им вписване в актовете, с които възниква или се транслира собствеността, тъй като с прехвърлянето на едно жилище се считат прехвърлени и обслужващите го помещения, макар че те не фигурират в нотариалния акт за прехвърляне. Тогава и всеки отделен обект участва в общата етажна собственост с квота, съобразно уреденото в закона. Наличието на множество апартаменти или други помещения не създава етажна собственост. Тя възниква, когато отделните обекти в сградата станат притежание на различни лица (поне двама). В т.см. Решение № 211 от 13.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1940/2009 г., Решение № 123 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4812/2007г. и др. Решение № 812 от 6.11.1998 г. на ВКС по гр. д. № 391/98 г. Това означава, че за настоящия казус в контекста на обособяването на самостоятелни обекти в сградата меродавната дата е 14.12.2007 г., когато ищците са придобили еднолично сградата.
Принципно общите части по предназначение могат да преминат в самостоятелна собственост на някои от собствениците или на трети лица, а също и да се придобиват по давност. Промяна в предназначението им може да се извърши по общо съгласие на собствениците, за което не се изисква особена форма, като може да бъде дадено и мълчаливо или да следва недвусмислено от поведението им. В т. см. Решение № 151 от 3.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 890/2014 г., I г. о., ГК, ТР № 39/23.06.1986 г. на ОСГК на ВС (за промяната на предназначението на общата част по предназначение) и Решение № 743 от 14.03.2011 г. по гр. д. № 1720/2009 г., на ВКС, I г. о. По настоящото дело липсват такива твърдения – за придобиване от някоя от страните на отделни части или целия тавански етаж /като обща част/ чрез сделка или давност след промяна в предназначението им. Следва да се има предвид, че обслужващите помещения, макар и преустроени като жилищни, не придобиват статут на самостоятелен обект на правото на собственост, ако не отговарят на законовите изисквания за жилище. В този смисъл решение по чл. 290 ГПК № 214 от 24.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1441/2010 г., което препраща към Решение № 673 от 1.11.1996 г. по гр. д. № 635/1996 г.и Решение № 585 от 6.11.2003 г. на ВКС по гр. д. № 248/2003 г. Поради това в настоящото производство, въпроса за ползването на таванското помещение като жилище от лицето придобило същия с нотариален акт, е ирелевантен за изхода на спора.
В случая подпокривното пространство в сграда-етажна собственост,ако не представлява застроен обем,е обща част на сградата. Когато таванът няма до него достъп от редовна стълба и е неизползваем,той е обща част по естеството си и не може чрез преустройство да се разделя между етажните собственици. Когато обаче има нужната височина и обем и в него могат да се изградят самостоятелни обекти,той е обща част по предназначение. Предназначението му може да се промени със съгласието на всички етажни собственици.Това съгласие може да бъде дадено изрично или мълчаливо с фактически или правни действия и във всички случаи с преразпределението на идеалните части от общите части на сградата,така,че на новосъздадените обекти да се припадат полагащите им се ид.части. Промяната в предназначението на една обща по предназначение част от сграда-етажна собственост се извършва въз основа на архитектурен проект и договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма,въз основа на които се издава разрешение за строеж-чл.185,ал.3 ЗУТ.
В тази насока вещото лице е категорично,че,неправилно със заповед № *** г. на Началника на СК-Я. е одобрено изменение на КККР и е нанесен нов самостоятелен обект с идентификатор № 87374.540.158.1.3,със застроена площ от 109 кв.м. с код 670-склад,находящ се на трети етаж в сграда идентификатор № 87374.540.158.1.1,тъй като към този момент площта на таванския етаж в сградата е обособена като жилищни помещения,с достъп единствено през стълбище,започващо от втория етаж. За помещенията находящи се на трети тавански етаж от сградата нямало самостоятелен достъп,като същия се осъществявал през преминаване през жилището,находящо се на втория етаж на сградата. Предвид изискванията по ЗУТ и Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ за жилищата,вещото лице счита,че помещенията,находящи се на третия тавански етаж в сградата понастоящем не представлявали самостоятелен обект по смисъла на т.39 от параграф 5 на ДР на ЗУТ.
Въз основа на така изложените съображения, настоящия съдебен състав намира, че към момента на възникване на етажната собственост в процесната сграда, таванския етаж не е бил самостоятелен обект на правото на собственост с характер на жилище, като не е такъв и понастоящем. Не се установи части от него да са придобити от някой от съсобствениците като общи части по предназначение.Предвид така изведените доводи исковете следва да бъдат уважени изцяло.
Относно искането на основание чл.26, ал.2, предл.1 вр. чл.38, ал.1 ЗС за признаване със сила на присъдено нещо, че договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.04.2008 г., обективиран в нотариален акт №***, том ***, дело № *** г. на нотариус С. С. е нищожен, поради невъзможен предмет и не е породил вещно-правно действие.
Нотариалния акт,с който се удостоверява извършването на правна сделка с вещни права върху недвижим имот се издава в охранително нотариално производство.Вещнопрехвърлителното действие на сделката,сключена с нотариален акт,настъпва само тогава,когато праводателя е бил титуляр на вещното право.Ако той не го притежава,то не настъпва и вещнопрехвърлителния ефект на сделката,поради което и правата на трети лица не се засягат от нейните последици,които в този случай са облигационни и относителни /само между страните по сделката/-по арг. на чл.21 ЗЗД.Сделката обаче е действителна и поражда права и задължения между страните така,както е уговорено.Нотариалния акт,обективиращ тази сделка,има значение на форма на действителност и е елемент от фактическия състав,от който възникват последици на удостоверената правна сделка,като в това се изразява конститутивния ефект на този нотариален акт.Формата на действителност трябва да бъде запазена,предвид бъдещо реализиране на права,произтичащи от неизпълнението на валидния договор,който не е произвел транслативен ефект.Трети лица,които претендират в исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката,се ползват от защита срещу легитимиращо действие на нотариалния акт чрез вписване на исковата молба,както и на постановеното в исковото производство решение,като производството в тази част следва да бъде прекратено.
При този изход на спора, в полза на ищците следва да се присъдят на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК сторените от тях по делото съдебно–деловодни разноски, възлизащи според представения списък по чл. 80 ГПК на общо от 1978,55 лв.
Направеното от особения представител на ответника Е.П. възражение по см. на чл. 78 ал. 5 ГПК, съдът намира, че е неоснователно. В тази насока следва да се отчете високата фактическа и правна сложност на делото, изразяваща се в интензитета на проведеното доказване, броя на предявените искове, минималния размер на адвокатското възнаграждение съобразно Наредба 1/2004г. на ВАдвС , който следва да се отнесе към платеното поравно от доверителите възнаграждение от 1000 лв. - като тази сума не надвишава съществено минимума .
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124 ГПК по отношение на В.П.В., ЕГН **********, Т.И.Г.,ЕГН ********** и Е.Е.П.,ЕГН **********, че Н.Г.Ч.,ЕГН ********** и Г.С.Ч.,ЕГН ********** са собственици на находящ се в гр.Я.,ул.“***,целия таван с идентификатор № 87374.540.158.1.3,със застроена площ от 109 кв.м.,изграден над втори етаж на жилищна сграда с адм.адрес в гр.Я.,ул.“***, който обект попада в двуетажна еднофамилна жилищна сграда идентификатор № 87374.540.158.1,изградена в поземлен имот с идентификатор № 87374.540.158,състояща се от първи /сутеренен/ етаж-самостоятелен обект с идентификатор № 87374.540.158.1.1,със застроена площ от 110 кв.м.,заедно с прилежащите му сервизни помещение с площ от 30 кв.м.,при съседи : над обекта-обект с идентификатор № 87374.540.158.1.2,който самостоятелен обект попада в жилищна сграда с идентификатор № 87374.540.158.1,изградена в поземлен имот с идентификатор № 87374.540.158,целия с площ от 255 кв.м.,при граници на имота : имот с идентификатор № 87374.540.154,№ 87374.54.157,№ 87374.540.163 и № 87374.540.159,както и жилище –апартамент на втори етаж-самостоятелен обект с идентификатор № 87374.540.158.1.2,със застоена площ от 120 кв.м.,който самостоятелен обект попада в жилищна сграда с идентификатор № 87374.540.158.1.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта с която Н.Г.Ч.,ЕГН ********** и Г.С.Ч.,ЕГН ********** са поискали на основание чл.26, ал.2, предл.1 вр. чл.38, ал.1 ЗС за признаване със сила на присъдено нещо, че договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.04.2008 г., обективиран в нотариален акт №***, том ***, дело № *** г. на нотариус С.С., е нищожен, поради невъзможен предмет и не е породил вещно-правно действие.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 ГПК В.П.В., ЕГН **********, Т.И.Г.,ЕГН ********** и Е.Е.П.,ЕГН **********, да заплатят на Н.Г.Ч.,ЕГН ********** и Г.С.Ч.,ЕГН **********, сумата от 1978,55 лева, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски.
ДАВА на основание чл. 115 ал.2 от ЗС на ищците Н.Г.Ч.,ЕГН ********** и Г.С.Ч.,ЕГН ********** шестмесечен срок от влизане на настоящото решение в сила за отбелязването му в Службата по вписванията.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните, а в частта с която се прекратява производството има сила на Определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ямбол в едноседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: