Р Е Ш Е Н И Е
№ 260935 01.07.2021 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
тридесети юни две
хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 8162/2020 г. по описа на БРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба
на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД против Р.С.А. за установяване
на дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело
№ ***/2020 г. по описа на БРС.
С
определение от 15.03.2021 г. съобщението, с което са изпратени на ответника А.
книжата по делото за отговор, е приложено като редовно връчено и й е назначен
особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК. С определение от 08.04.2021 г. за особен представител на
ответника е назначен адв. И.Ч., която депозира отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание представител на ищцовото
дружество не се явява. Преди първото по делото съдебно заседание депозира
писмено становище, с което моли съда да уважи исковете и да присъди на страната
сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда да отхвърли
исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
За
периода 19.10.2018 г. – 04.12.2019 г. ответникът е „потребител” на електрическа
енергия и мрежови услуги, предоставени от ищцовото дружество, като собственик на
апартамент с административен адрес гр. ***. За надлежно водене и остойностяване
на потреблението е открита и заведена партида в базата данни на дружеството с
клиентски номер *** на името на А..
За
доставената електрическа енергия за процесния период са издадени от дружеството
6 фактури на обща стойност 264,20 лева. Срокът за плащане по всяка една фактура
е 1 месец от датата на издаването й, а към тях се „добавят“ и още 10 дни според
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД (за краткост ОУ) – чл.19, ал.2 от ОУ. Неполучаване на
съобщение за дължимата сума не освобождава потребителя от задължението му да я
заплати в срок – чл.19, ал.8 от ОУ.
По
издадените фактури плащания не постъпват. Законната лихва за забава върху
неизплатените суми, изчислена от датата, следваща датата на падеж на плащане по
всяка една фактура, до 08.05.2020 г., възлиза на 24,73 лева.
На
21.05.2020 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело
№ ***/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница, което е прекратено и изпратено
по подсъдност на РС – Бургас, пред който е образувано ч. гр. дело № ***/2020 г.
по описа на този съд. На 03.08.2020 г. по това дело е издадена заповед за
изпълнение № *** за следните суми: 264,20 лева, цена на електрическа енергия и
мрежови услуги, доставени на длъжника през периода 19.10.2018 г. – 04.12.2019
г. по клиентски номер ***; 22,48 лева обезщетение за забавено плащане за
периода 22.12.2018 г. – 08.05.2020 г.; законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Тъй като
длъжникът е уведомен за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, дружеството
предявява претенциите си по исков ред, като е образувано настоящото
производство.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, и
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Предявени
са
два иска с правно основание чл.
422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По
силата на законовата уредба продавач
на доставената електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл.94а, респективно по чл.95 от Закон за енергетиката),
а купувач – крайният клиент (чл. 91
– 92, вр.
чл. 97
– Закон
за енергетиката).
След
измененията на Закона за
енергетиката (за краткост ЗЕ)
през 2012 г. битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени
битови нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР
на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. с изм. от ДВ бр. 35/2015 г.,
потребител на енергийни услуги е: а) краен клиент, който купува енергия и/или
б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с
енергия.
Легалната
дефиниция на понятието „битов
клиент“ се отнася и за
правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т.
4 ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на
собственик или на носител на ограниченото вещно
право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната
енергия е „за
собствени битови нужди“
и друго не е уговорено с крайния снабдител –
аргумент от Решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д.
№ 439/2018 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС.
Установи
се,
че ответникът е титуляр на
право на собственост върху електроснабден имот, находящ се в гр. ***, в процесния период от 19.10.2018 г. до 04.12.2019 г. Операторът е изпълнил
задължението си да достави електрическа енергия,
което, от своя страна, е основание за
ангажиране на отговорността на ответника,
в качеството й на потребител, да заплати
доставената услуга.
Без
значение е обстоятелството дали „друго“ лице фактически е „изразходвало
електрическата енергия“ в апартамента, тъй като няма доказателства друго лице,
различно от ответника, да притежава вещни права в имота (например вещно право
на ползване). Според чл.42, ал.1 от ОУ дружеството има право, но не е длъжно,
да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия в случай, че
потребителят не изпълни което и да е свое задължение съгласно ОУ. В този смисъл
причина за „натрупване“ на задължения е бездействието на клиента да заплати
сумите за потребление, а не неупражняване на правото на оператора да прекрати снабдяването
с електрическа енергия.
И
при нередовно издаване
на фактури за дължимите суми не е налице освобождаване
на потребителя от задължението му да
заплати електроенергията в периода, за
който тя е реално отчетена.
Ето
защо дружеството ищец има вземане срещу ответника за сумата от 264,20 лева
главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 21.05.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата. Тук се налага следното уточнение:
Според
разпоредбата на чл.6 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в редакцията й в периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г.,
брой 28 на ДВ, до отмяната на извънредното положение не се
прилагат последиците от забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните
последици като предсрочна изискуемост, разваляне
на договор и изземване на вещи.
Очевидно е, че законодателят не прави разлика от какво основание са възникнали
задълженията. Ето защо за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. не може да
се начислява лихва за забава върху дължимата сума за главница.
Ето
защо вземане за обезщетение за забава следва да се признае за периода от 22.12.2018
г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. до 08.05.2020 г., като
изчислено от съда на основание чл.162 от ГПК то е в размер на 22,74 лева, т.е.
в размер по-висок от претендирания, поради което искът следва да се уважи за
сумата от 22,48 лева, с изключение на периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само
ищецът, тъй като исковете са уважени изцяло като размер, макар и обезщетението
за забава да е отхвърлено за определен период.
Ищцовото дружество представя списък на разноски по чл. 80 от ГПК (л.59 от исковото производство), като претендира такива в исковото производство, включващи изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 113 лева, доплатената държавна такса в размер на 75 лева, заплатени възнаграждение за особен
представител на ответника в размер на 200 лева и възнаграждение за вещото лице
по съдебно-икономическа експертиза в размер на 200 лева, поради което следва да му се присъди сума в размер на 588 лева, заедно със сумата от 88 лева разноски в заповедното производство.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по делото, че
Р.С.А., ЕГН – **********, дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК – *********, следните суми: 264,20 лева (двеста шестдесет и четири лева и двадесет
стотинки), цена на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени на длъжника
през периода 19.10.2018 г. – 04.12.2019 г. по клиентски номер ***, ведно със
законната лихва от 21.05.2020 г. до окончателното й изплащане; 22,48 лева
(двадесет и два лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода от 22.12.2018 г. до 12.03.2020 г.
и за периода от 09.04.2020 г. до 08.05.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ установителния иск за вземане за обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Р.С.А., ЕГН – **********, да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК – *********, сумата от 588 (петстотин
осемдесет и осем) лева, представляваща разноски в исковото производство, и
сумата от 88 (осемдесет и осем) лева, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ