Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 14.03.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Михаела
Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12238 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за собственост по чл. 108 от ЗС.
Ищецът И.Т. ЕООД излага следните обстоятелства за
обосноваване на искането си: принадлежност на правото на собственост върху
автомобил Ленд Ровер с ДК № СВ ******въз основа на покупка по фактура от
дружество в Германия за цена от 45870 евро; задържането на управителя на
дружеството на 10 август 2016 г. при управление на автомобила в гр. София
поради липсата на валидни документи за пребиваване в страната и ескортирането
му до границата с Турция; задържане и на автомобила, без да бъде уведомен за мястото
на неговото съхранение; ползване понастоящем на автомобила от ответника Б.А.,
установен въз основа на предприети действия на негови представители, и който го
ползвал без негово съгласие; отказ на ответника да върне автомобила и след
покана. Иска признаване на собствеността и предаване на автомобила от ответника.
Претендира разноски.
Ответникът Б.А. в законоустановения срок не е подал
отговор.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи съгласно
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното:
По делото е представена фактура № 85-16 от
17.05.2016 г., видно от която ищецът И.Т. ЕООД е закупил от търговско
предприятие в Република Германия – НРВ Хенделсунтернемен, гр. Люденшайд, лек автомобил
Рейндж Ровер Спорт с първоначална регистрация м. 02.2012 г. и рама № SALLSAAG6CA740580 за сумата от 45870 евро. Установява се също от
представеното удостоверение с рег. № 194134003546 от 14.02.2019 г., издадено от
Отдел Пътна полиция при СДВР на МВР, че процесният автомобил е регистриран в
страната с ДК № ******, като при регистрацията му ищцовото дружество е вписано
като негов собственик. За автомобила през 2018 г. е сключена със ЗД Бул Инс АД
и застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, за която по делото е
представен издаден по искане на представител на ищцовото дружество от застрахователя
дубликат на застрахователна полица № BG/02/118001655692 от 2018 г.
След извършена проверка от управителя на ищцовото
дружество, чрез упълномощени от него адвокати, за установяване на
местонахождението на автомобила, същият е получил отговор от 29.03.2019 г. от
Отдел Противодействие на криминалната престъпност при СДВР на МВР за липса на
установено от тях при извършената проверка за автомобила престъпление от общ характер
и задържане на същия от органите на МВР. От същото писмо за резултатите от
извършената проверка за автомобила се установява, че автомобилът от м. август
2016 г. се намирал във владение на Б.А. – ответник по производството. В тази
насока са и представеното постановление от 28.04.2020 г. по пр. пр. № 8382/2020
г. на СГП и събраните по делото пред настоящата инстанция гласни доказателствени
средства чрез разпита на св. А.Е., показанията на който като възпроизвеждащи
непосредствените му възприятия и кореспондиращи с останалите данни по делото
съдът намира за достоверни и им дава вяра. С показанията си свидетелят изяснява,
че бил потърсен от съпругата на управителя на ищцовото дружество за съдействие
като преводач за намиране на адвокат, а по-късно и за провеждане на разговор с
ответника Б.А., в който били събрани данни, че се намира автомобилът, от
сключени от последния застрахователни договори и наложени му глоби при
управлението на автомобила. Свидетелят провел два телефонни разговора с него,
като при втория разговорил ответникът Б.А. заявил, че автомобилът бил в негово
държане, но нямало да го върне на управителя на дружеството и затворил телефона.
Държането на автомобила от ответника е и факт, прието за несъмнено установен при
осъществената проверка по посочената прокурорска преписка.
Представена е по делото и нотариална покана за
връщане на автомобила, но от нея не се установява връчването й на ответника Б.А..
В прокурорското постановление се съдържат данни за връчването й от нотариуса по
реда и условията на чл. 47 от ГПК, но приети за неприложими в наказателното
производство.
Други доказателства не са ангажирани от страните в
преклузивните срокове.
При така установените данни съдът приема от правна
страна следното:
Предмет на настоящото производство е иск с правно
основание чл. 108 от ЗС, с предмет – спорния автомобил Ленд Ровер Рейндж. Чрез
този петиторен иск ищецът иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи
спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като
правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз
основа на това установяване да се допусне ответникът, който я владее или държи,
без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт на
собственика. Следователно, фактическият състав, при осъществяването на който
възниква материалното притезателно право да се иска предаване фактическата
власт, включва три юридически факта – две положителни и една отрицателна
материална предпоставка. По силата на правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК на
ищеца принадлежи правното задължение да установи, че е титуляр на правото на
собственост върху спорния автомобил, както и че ответникът го владее или държи,
а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е длъжен да установи, че упражнява
фактическата власт върху вещта на вещноправно или облигаторно основание. Това доказване
следва да бъде пълно и главно.
По делото се установи от съвкупната преценка на събраните
доказателствени средства, че ищцовото дружество И.Т. ЕООД е собственик на
процесния лек автомобил ЛЕНД РОВЕР Рейндж с ДК ******, придобит от него въз
основа на сключен в писмена форма договор за продажба в съответствие с чл. 144,
ал. 1 от ЗДвП и обективиран във фактура № 85-16 от 17.05.2016 г. Активната
материалноправна легитимация на ищцовото дружество, като собственик на процесния
автомобил, се установява и от представеното удостоверение от отдел Пътна
полиция при СДВР, издадено въз основа на свидетелството за регистрация, извършена
след закупуването на автомобила от ищеца И.Т. ЕООД въз основа на договора за
продажба от 17.05.2016 г., които като писмени доказателствени средства са неоспорени
от противната страна по производството. Удостоверението е официален документ,
удостоверяващ на чие име е регистриран автомобилът. Той като официален документ
съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с обвързваща съда доказателствена сила
за удостоверените с него факти. Съдържанието му не е опровергано с друг писмен
документ. При така установените правнорелевантни факти съдът приема, че ищцовото
дружество е носител на правото на собственост върху процесния автомобил на
заявеното от него придобивно основание – договор за продажба от 17.05.2016 г.
Установи се по делото и следваща материална
предпоставка, обуславяща основателността на предявения осъдителен петиторен иск
– упражняването на фактическата власт върху процесния автомобил от ответника.
Този факт на упражнявана от ответника Б.А. фактическа власт върху автомобила се
доказа по несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателствени средства.
Не се установи, а и не се твърди, за упражняваната от ответника Б.А. фактическа
власт върху процесния автомобил да е налице основание - вещноправно или
облигаторно.
Следователно възникването на всички правопораждащи
спорното материално право юридически факти са установени в процеса на доказване
от ищцовото дружество съобразно изискванията на чл. 154, ал. 1 от ГПК, поради
което предявеният ревандикационен иск трябва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищеца сторените от
него разноски по производството от 1328 лева, представляващи заплатени държавна
такса от 1128 лева и възнаграждение за вещо лице от 200 лева.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от
И.Т. ЕООД, ЕИК */******, със седалище и адрес на управление: гр. София 1202, район
Триадица, ж.к. Манастирски ливади, ул.*/******и съдебен адрес:*** независимост
№ 2, */******чрез адв. Г.П., против
Б.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***, иск по чл.
108 от ЗС, че И.Т. ЕООД е собственик въз основа на договор за продажба по фактура
№ 85-16 от 17.05.2016 г. на лек автомобил ЛЕНД РОВЕР Рейндж Спорт с ДК № ******,
първоначална регистрация м. 02.2012 г. и рама № SALLSAAG6CA740580, и ОСЪЖДА Б.Б.А.,
ЕГН **********, да предаде на И.Т. ЕООД, ЕИК */******, владението върху
гореописания лек автомобил.
ОСЪЖДА Б.Б.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на И.Т. ЕООД, ЕИК */******, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1202, район Триадица, ж.к. Манастирски ливади, ул.*/******и съдебен
адрес:*** независимост № 2, */******чрез адв. Г.П., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 1328 лева, представляваща разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: ________
Р. Бошнакова