РЕШЕНИЕ
№ 3391
гр. Варна, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. С.
при участието на секретаря А. Ст. А.
като разгледа докладваното от М. С.Гражданско дело № 20253110100014 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 12 вр. § 1 от ЗР от ЗЗДН вр. гл. „ХVІІІ-та” от
ГПК.
Делото е образувано въз основа на молба подадена от К. Й. А., ЕГН ********** и
непълнолетния М. К. А., ЕГН **********, действащ със съгласието на баща си К. Й. А., и
двамата с адрес: гр. В***, ул. „Г**** К****“ № ****, вх. ***, ет.****, ап.****срещу З. Т. М.,
ЕГН:**********, с адрес: гр.В****, ул. „Л*****“ № ***, вх. ***, ап.*** – съпруга на
молителя и майка на детето, с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие за
максималния посочен в закона период както следва: да се задължи ответницата да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя и детето; да се отстрани
ответницата от съвместно обитаваното жилище на адрес: гр.В*****, ул. „Л*****“ № ***,
вх.***, ап.****; да се забрани на ответницата да приближава молителя и детето на по-малко
от 50 метра, както и жилище им находящо се в гр.В****, ул. „Л****“ № ****, вх. ***,
ап.****; да се определи временно местоживеенето на детето М. К. А. при бащата К. Й. А.; да
се задължи ответницата да посещава специализирана програма за извършители на насилие.
Молителят и детето чрез адв. М. Н. сочат, че с ответницата са съпрузи и родители на
детето М. К. А., ЕГН **********, като през последните осем години ответницата редовно е
биела и обиждала молителя пред детето. Излага се, че обижда и детето, че е „малоумен
идиот“, като баща си, контролира разговорите между двамата, ограничава джобните на
детето, бие го по гърба и седалището с колан или пластмасова обувалка за малки грешки
през ежедневието, редовно го обижда, че е „идиот“ и за това и няма приятели. Молителят
сочи, че когато се върне от контракт детето не му споделя, поради заплаха от побой. Излага,
че ответницата го е гонила от семейното жилище повече от десет пъти, три пъти през
последните девет месеца, като е спал на пейки в М**** градина, хотел или в семейното
жилище на брат си В**** Й. А.. Излага се, че ежедневно ответницата го обижда с думите:
„курвар ненормален“ и „плешив дъртак“, биела го и му крещяла за незначителни грешки,
обвинявала го, че има любовница в съседния вход и други такива подобни. Поддържа, че
през последните три месеца обстановката се влошила: изпращала детето да го следи и снима
като хвърля боклука, вземала му ключа за семейното жилище и след като изпрати детето му
отключвала когато тя прецени, забранявала му да излиза навън без нейно разрешение.
1
Обиждала го с думите „дъртак ненормален“, „изрод си ти, като твоето семейство“, „майка
ти е курва“, „брат ти е курвар“, „племенниците ти са ненормални“, казвала „като не ти
харесва знаеш къде е вратата и му мисли какво ще направя М.“. Относно конкретните актове
на насилие се сочи следното: 1) на 06.12.2024 г. около 19:00 ч. молителят повишил тон на
детето, докато решавали задачи по математика, а ответницата ги изгонила от семейното
жилище с думите : „Вземай си ненормалния син и се махайте от къщата ми!“, като им дала
ключ за нейната гарсониера, а те събрали набързо най-необходимото и напуснали
апартамента до 08.12.2024 г. 2) В събота на 08.12.2024 г. около 12:15 ч. М. се връщал от урок
и се засекли с молителя, а когато се върнали в гарсониерата ответницата се обадила на
детето и му вдигнала скандал, че защо лъжел, че баща му не е до него, когато му звъннала. 3)
На 08.12.2024 г., детето занесло готова храна на майка си, която го пребила с новата
пластмасова обувалка, която беше купила, а старата била счупена от бой. Ответницата го
ударила седем-осем пъти, докато момчето си предпазвало лицето с ръката. Докато го удряла
го обиждала с думите „идиот“, „двойкаджия“, „ненормален“, „неблагодарен“. Тогава
момчето избягало в гарсониерата при баща си. 4) Ha 08.12.2024 г. около 12:40 ч. молителят
провел телефонен разговор с ответницата, в който тя казала относно детето „като е
ненормален, ще го смажа, копеленцето ще бъде пребит, ще го направя син парцал, като
миналата година“. 5) На 09.12.2024 г. в нов телефонен разговор му казала „ти трябва да
пукнеш, боклук такъв, не ме интересува М.чо, ако ще да пукне, аз не искам да се занимавам
повече с него“. Молителят сочи, че го е било срам да споделя какво се случва вкъщи, но на
30.12.2024г. потърсили помощ и подкрепа във Ф*** „**** с*** в р***“ - В***.
Направено е искане за издаване на заповед за незабавна защита, което е уважено с
определение от 03.01.2025г.
В проведените по делото открити съдебни заседание, молителите чрез процесуален
представител поддържат молбата. Ответницата - лично и чрез процесуален представител е
депозирала писмен отговор, с който се оспорват всички твърдения изложени в молбата за
защита. Твърди се, че причината за подаване на молбата е желанието на молителя К. А. да
получи ползването на семейното жилище, което е лична собственост на ответницата и
всъщност той е насилникът в семейстовто, като са изброени множество извършени от него
деяния в такъв смисъл спрямо съпругата му и детето им.
От *** В**** са подали писмено становище, според коего са констатирали
конфликтни взаимоотношения между родителите на детето М. К. А.. Детето е въвлечено в
конфликта. Предвид, че към момента трайно живее с баща си, М. е повлиян от неговото
отношение към майката и показва нежелание да общува с нея. Констатират се сериозни
предпоставки за нарушаване на емоционалната връзка между двамата. В тази връзка молят
за налагане на мярка само на основание чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН. Ако съдът счете, че следва да
се наложи и други ограничителни мерки, те да не са с продължителен срок на изпълнение, за
да не се задълбочат негативните чувства и емоции при детето към неговата майка.
След съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените към
молбата и събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства, и като
съобрази разпоредбите на закона, Варненският районен съд намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН.
Молбата за защита е с правно основание чл. 9 вр. чл. 8, ал.1, т.1 вр. чл. 5, ал. 1, т.1, т.2,
т. 3, т. 4, т.5 и т.6 вр. чл. 3 т. 1 и т.4 от Закона за защита срещу домашното насилие.
Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при
проверката й за допустимост съдът взе предвид следното:
В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по
предвидения в закона ред, а в чл. 10 от него е регламентиран тримесечен срок за подаването
на молбата, считано от извършване на деянието. В случая от приложените към молбата
удостоверения за сключен граждански брак и за раждане се установява, че молителите са
съответно съпруг и дете на сочения извършител- т.е изхожда от и срещу легитимирано лице
по смисъла на чл. 3, т. 1 и т.4 вр. чл. 8, ал.1 т. 1 от ЗЗДН.
За дати на процесните актове на извършено домашно насилие се сочат 06.12.2024г. и
08.12.2024г., а молбата е депозирана на 03.01.2025г. в преклузивния общ тримесечен срок по
чл. 10, ал.1 от ЗЗДН, поради което е процесуално допустима.
2
Разгледана по същество молбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН легалното определение за домашно
насилие срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие - чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН.
В настоящия случай е налице подадена от всеки от молителите декларация по чл. 9
ал. 3 от ЗЗДН, която съобразно изричната уредба на закона е самостоятелно и годно
доказателство във връзка с наведените от молителката твърдения (арг. чл.13, ал.3 от ЗЗДН).
Подаването на такава декларация не е задължителен елемент от молбата по чл. 9 ЗЗДН
/съобразно действащата редакция на нормата – обн. ДВ, бр. 66 от 2023г., в сила от
01.01.2024г./, като при положение, че няма други доказателства по делото, следва да се цени
самостоятелно, въпреки че по съществото си представлява частен документ. Декларацията
се ползва с презумптивна доказателствена стойност, относно истинността на твърденията в
молбата за осъществени действия от страна на посочените в нея извършители,
съставляващи, която и да било от проявните форми на домашно насилие. Това правило не е
абсолютно и няма пречка същата да се цени на общо основание с останалия доказателствен
материал по делото. Нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН не следва да се тълкува буквално, а в
контекста на останалите разпоредби от закона и целта на същия.
Безспорен факт по делото е, че бащата и детето след 06.12.2024г. са живеели извън
семейното жилище. Заявената от молителя и детето причина за това – изгонването им от там
на тази дата чрез насилствени действия от страна на майката не беше опровергано. Според
показанията на водените от молителите свидетели - В**** Й. А. и К*** Д*** А.а те лично
многократно са възприемали актове на насилие от страна на ответницата чрез обиди спрямо
К. А. с по-голяма давност във времето, което косвено сочи за една системност в тази насока.
Тези свидетели на са имали преки възприятия относно процесните актове на насилие, а
преразказват споделеното им от молителите в по-късен период. Изложените от тях
обстоятелства относно извършеното физическо насилие спрямо детето на 08.12.2024г. се
опровергават от показанията на водения от ответната страна свидетел П*** Н***** М****,
която заявява, че през целия ден на 08.12.2024г. е била заедно със З. Т.-А.а и като пряк
очевидец изключва възможността тя да се е срещала с молителите, респ. да е осъществявала
физическо насилие над тях. Същевременно заявява, че в този ден е присъствала на един
разговор по телефона между З. и детето й, което казало, че няма да дойде в жилището им, за
да остави поръчани хранителни продукти, като не може да заяви с категоричност, че не е
имало други телефонни разговори между З. и детето и/или съпруга й, проведени в нейно
отсъствие от друга стая на апартамента.
В тази насока съдът счита за относими приетите ел. документи съдържащи аудио
записи, според съдържанието на които /неоспорено относно авторството му/, на 08.12.2024г.
ответницата е обиждала и заплашвала съпруга и детето си с изразите „Ще го смажа, не ме
интересува какъв му е шибания проблем като ненормален вкарай го в психиатрията където
беше майка ти“. „Изслушай ме какво ще ти кажа, не ме интересува – що се хили като
ненормална мастия? Тъпака ненормален.“ „Това мръсно копеле миналата година ме вкара в
гроба дето не щеше да чете и да учи и не може нищо да направи сам.“ „Не искам да го знам!
Това копеле лъже същото като тебе мастията.“ „то и заради това оня ден трябваше да я убия
ама не я убих“; „Кучко ненормална, и ти до него и той да лъже ...?“ „Дано да пукнете и
двамата, не искам да ви виждам, да знаеш. И това детенце както миналата година син
парцал беше в продължение на девет месеца докато го учих аз, сега също ще го направя син
парцал, това искам да ти кажа.“
Съдът не кредитира заявеното от името на детето в молбата и лично от него в
декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, в частта му относно нанесени от майка му травми на
08.12.2024г. и предвид приетите заключения по допуснатите СППЕ, които сочат, че е
склонно към манипулация и внушение, както и да приема ролята на жертва.
В контекста на горепосочените СППЕ, съдът кредитира в по-голяма степен първата
от тях по отношение на наличието на някои задръжки в психическото развитие у детето,
манипулируемостта и зависимостта му от неговия отглеждащ родител, предвид по-голямото
3
й съвпадение с изводите произтичащи от другите събрани по делото доказателства и
личното изслушане на детето, при което то примерно неколкократно заявява дата на своя
рожден ден различаваща се с няколко месеца от действителната.
По настоящото дело, с оглед обсъдената доказателствена съвкупност, ВРС приема за
доказани част от изложените в декларациите факти, а именно, че З. Т. М. е осъществила
спрямо К. Й. А. и непълнолетния М. К. А. актове на домашно насилие, изразяващи се в
обиди и принуда да напуснат семейното жилище на 06.12.2024г., и в обиди и заплахи по
време на телефонни обаждания на 08.12.2024г., поради което молбата за закрила следва да
бъде уважена.
Обстоятелствата свързани с евентуално извършвани актове на домашно насилие от
страна на молителя спрямо съпругата и детето му /за каквито има данни в заключенията и
по двете СППЕ/ и за което е налице образувано дело по ЗЗДН с № 3449/2025г. на ВРС, са
ирелевантни за наличието на осъществено домашно насилие от страна на ответницата
спрямо молителя и детето им.
При наличието на установено извършване на актове на домашно насилие, следва да
се задължи извършителя да се въздържа от извършване на такова спрямо молителите, като
тази мярка не е ограничена със срок. Предвид установия вид и характер на извършените
актове и най-вече предвид установените отношения между родителите от една страна и
между детето и майка му, следва ответницата да бъде изведена от ползваното общо жилище,
за срок от 18месеца, който съобразно чл. 5 ал. 2 от ЗЗДН тече от издаването на заповедта за
незабавна защита - 03.01.2025г. Очевидна е невъзможността за продължаване на
съвместното съжителство на семейството – в тази насока е фактът на образувано дело за
развод между родителите, в хода на което са постановени привременни мерки с определение
от 16.05.2025г., с които упражняването на родителските права по отношение на детето М. К.
А. е предоставено на бащата К. Й. А., при когото е определено местоживеенето на детето на
адрес: град В****, ул. „Л****“ № ***, вх. ****, ап.****, което жилище като семейно е
предоставено за ползване на К. Й. А. и детето.
В тази насока съдът намира за необходимо да посочи, че страните следва да се
съобразят с наличието на общо дете, по отношение на което следва да се осигури
възможност на майката да осъществява режим на лични отношения.
На осн. чл. 5 ал. 3 вр. ал.1 т. 5 от ЗЗДН съдът намира, че следва временно да
определи местоживеенето на детето на страните при пострадалия родител, тъй като в случая
това ще е в негов интерес. Срокът следва да бъде съобразен с изказаното от него желание
пред съда и вещите лица да живее с баща си, и необходимостта майката да демонстрира
положителен прогрес в отношението си към него и баща му.
На основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН и чл. 16 ТДТССГПК, и предвид изхода на делото, в
тежест на ответника по молбата следва да се възложи задължението за заплащане на
дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
По отношение на разноските. На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, на молителите
следва да се присъдят разноски в размер на 2000 лева, а на представлявалия ги адвокат
следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА,
определено от съда в размер от 1000 лв. съобразно фактическата и правна сложност на
спора и броя на проведените открити съдебни заседания.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15 във вр. с чл. 5, ал.1 и ал. 4 от Закона за
защита от домашното насилие, Варненският районен съд
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 5, ал. 2 вр. ал.1, т. 1 от ЗЗДН З. Т. М., ЕГН:**********, с
адрес: гр.В******, ул. „Л*****“ № ****, вх. ***, ап.**** да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо съпруга й К. Й. А., ЕГН ********** и непълнолетното й дете М.
К. А., ЕГН ********** - двамата с адрес: гр. В****, ул. „Г**** К***“ № ***, вх. ***,
ет.****, ап.***.
ОТСТРАНЯВА на осн. чл. 5, ал. 2 вр. ал.1, т. 2 от ЗЗДН З. Т. М., ЕГН:********** от
съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр. В****, гр.В****, ул. „Л****“ № ***, вх.
***, ап.****за срок от 18 месеца считано от 03.01.2025г.
4
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 5 ал. 3 вр. ал.1 т. 5 от ЗЗДН местоживеенето на детето на
страните М. К. А., ЕГН ********** да бъде при пострадалия родител К. Й. А., ЕГН
********** на адрес гр. В****, ул. „Л****“ № ****, вх. ****, ап.****, за срок от 18 месеца
считано от 03.01.2025г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА З. Т. М., ЕГН:**********, с адрес: гр. В*****, че при
неизпълнение на заповедта, полицейският орган констатирал нарушението, задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата на основание чл. 21, ал. 2
ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на К. Й. А., ЕГН ********** и М. К. А., ЕГН **********,
действащ със съгласието на К. Й. А. заповед за защита с постановените мерки на основание
чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се връчат на страните и на началника на
съответното РУ на МВР по адрес на страните, който следва да следи за изпълнението им на
основание чл. 21, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН З. Т. М., ЕГН:********** да заплати
в полза на бюджета на ВСС по сметка на ВРС дължимата за разглеждане на делото държавна
такса в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН З. Т. М., ЕГН:********** да заплати
на К. Й. А., ЕГН ********** и М. К. А., ЕГН **********, действащ със съгласието на К. Й.
А. сумата от 2000 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т.2 ЗА З. Т. М.,
ЕГН:********** да заплати на адвокат М. Н. Н. от ВАК сумата от 1000 лева – адвокатско
възнаграждение за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Варненският окръжен съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5