Решение по дело №4762/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ……….21.12..

Година 2020

гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, ЧЖ в публичното

на втори декември

Година 2020

в публичното заседание в следния състав:

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Костадинова 

ЧЛЕНОВЕ: Радостина Данаилова

Владимир Вълков 

 

секретаря                                      Весела Станчева                                               като разгледа докладваното от                съдия Вълков             частно гражданско дело № 4762 по описа за 2020 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

 

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

            Предмет на разглеждане е въззивна жалба на П.С. Р.срещу решение № 221237/19.09.2019 г. по гр.д. № 36 273/2019 г. по описа на СРС, ГО, 153 състав в частта, с която е отказано разсрочване на изпълнението по заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 70896/2017 г. на СРС, 153 с-в. В жалбата се сочи, че жалбоподателят е декларирал гражданското и имотното си състояние, но въпреки това съдът е приел, че липсват доказателства за имотното му състояние.  Застъпена е теза, че съществуващата процесуална възможност за спиране на изпълнението не гарантира постигането на желания резултат – разсрочване на задължението. Иска се решението да бъде отменено, а задълженията – разсрочени.

В отговор по въззивната жалба от името на „Ч.Е.Б.“ АД се сочи, че липсват убедителни доказателства в подкрепа на твърдяното затруднено материално положение. Претендират се разноски.

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на въззивника  – адв. Д. с потвърдена представителна власт в настоящото производство,  заявява искане за служебно събиране на доказателства относно доходите На П.Р. чрез изискване на данъчна и осигурителна информация, съответно събиране на данни за декларираните от него имоти и здравословното му състояние с оглед казаното й от подпомагащата страна Ц.Б.. По същество поддържа жалбата.

Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание като е депозирано писмено становище за неоснователност на жалбата. Представен е и списък на претендираните разноски.

 

При служебната проверка не се установяват пороци, обуславящи нищожност на решението, нито недопустимост на акта в обжалваната му част, нито да е постановено в нарушение на императивна правна норма.

Съгласно чл. 269 ГПК изр. второ ГПК преценката по законосъобразността на първоинстанционното решение в останалата част е ограничена до посоченото в жалбата. Съдът като обсъди наведените доводи в рамките на отнесения пред въззивния съд спор и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 273 вр. чл. 235 ГПК, от фактическа страна съдът намира следното:

Въззивникът П.С.Р. е поискал при уважаване на иска да бъде разсрочено задължението като с декларация от 02.07.2019 г. е декларирал, че не получава месечен доход, има сключен граждански брак като съпругата му също не получава доход, не притежават недвижими имоти, моторно превозно средство, дялове и акции в търговски дружества и парични влогове, не страдат от заболяване, което да налага постоянни разходи.

С решение № 221237 от 19.09.2019 г. по гр.д. № 36273/2018 г. е признато за установено, че въззивникът дължи на въззиваемия „Ч.Е.Б.“ АД сумата 2100,56 лв. – главница за ползвана електрическа енергия по хактури за периода от 14.02.2016 г. до 11.08.2017 г. за апартамент № 27, находящ се в гр. София, ж.к. „********вх. „*“, ведно със законна лихва за периода от 04.10.2017 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 153,64 лв. за периода от 16.04.2016 г. до 27.09.2017 г, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 70896/2017 г. на СРС, 153 с-в. Първоинстанционният съд е отхвърлил искането за разсрочване на задълженията като е приел, че липсват доказателства за имотното състояние на ответника или за наличие на други обстоятелства, които да обосновават необходимостта от разсрочване. Посочено е, че ответникът при всички случаи разполага с възможност да изпълнява доброволно както и да постигне разсрочване на задължението по споразумение със съдебния изпълнител в случай, че се стигне до принудително изпълнение.

 

Законът утвърждава като принцип, че задълженията следва да бъдат изпълнявани точно както с оглед съдържанието на дължимото, така и във времето. Правилото на чл. 241 ГПК регламентира изключение, овластявайки съда да разсрочи изпълнението му, когато имотното състояние на страната или други обстоятелства налагат това. Искането засяга принципно признатото право на ищеца да наложи изпълнение на признатото му вземане, което е оправдано само при  наличие на противопоставим и зачетен от правния ред интерес на ответника. Желанието на ответника да се противопостави на пълното изпълнение на изискуемо вземане на кредитора не намира опора в закона, поради което и само по себе си не е достатъчно. Ответникът дължи да докаже конкретна своя нужда, чиято реализация е постижима чрез отлагане или разсрочване на изпълнението.

Законът не признава доказателствена стойност частен документ за ползващи създателя му обстоятелства, какъвто се явява представената по делото декларация. Изключението от това правило е изрично уредено. Производството по чл. 241 ГПК не придава доказателствена сила на декларацията, за да обоснове изграждане на фактически извод за посочените в нея обстоятелства. Настоящият състав приема, че на общо основание на доказване подлежат и отрицателни факти, когато те оставят следва в действителността. В тази насока и посочените от адв.Д. източници на информация са в състояние да я осигурят, но в състезателното производство ответникът (търсещ защита чрез разсрочване на изпълнението) дължи да докаже както своето имотно състояние, така и конкретната си нужда, чието удовлетворяване цели.

Дори да се приеме, че твърдението на ответника, обективирано в декларацията е достатъчно за извод, че той не разполага с имущество, не се установява конкретна потребност у ответника, която би могло да бъде защитена чрез търсеното разсрочване на изпълнението. Липсващото имущество пряко засяга интереса на кредитора, доколкото реализацията на произтичащата от осъдителното решение принуда е обективно невъзможна.

Поради припокриване на крайния извод обжалваният акт следва да бъде потвърден.

 

По разноските

При установения изход от спора в тежест на въззивника следва да бъдат възложени претендираните от въззиваемия разноски. Съгласно чл. 81 ГПК в рамките на настоящото производство може да бъде разгледано искане, а следователно и да бъдат отчетени сторени разноски, относими към настоящото производство. Приложеният списък и доказателство за извършени разноски сочи на заплатено възнаграждение за защита по договор в претендирания според списъка размер от 5 лв.

            Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 221237/19.09.2019 г. по гр.д. № 36 273/2019 г. по описа на СРС, ГО, 153 състав в частта, с която е отказано разсрочване на изпълнението по заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 70896/2017 г. на СРС, 153 с-в.

            ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК П.С.Р. *** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, р-н „Младост“, бул. ********бл. БенчМарк Бизнес Център, сумата от 5,00 (пет) лева – разноски за адвокатско възнаграждение пред Софийски градски съд.

 

            Решението не подлежи на обжалване – чл.280 ал. 3 т. 1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: