№ 472
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000143 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно - по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 21101 от 26.08.2021 година, постановено по т. дело №
10/2021 година по описа на Окръжен съд – К., е обявена за недействителна на
основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на ЕТ „ С.-С.Г.“ / в несъстоятелност/, ЕИК *********,
възмездната сделка с недвижими имоти, извършена с нотариален акт за
покупко - продажба №* от 23.01.2020 г., том *, рег. № ***, дело № 7/2020 г.
по описа на нотариус с рег. №*** на НК, вписан в Служба по вписвания - гр.
К., с дв. вх. рег. № 251 от 23.01.2020 г., акт №***, том *, дело № 159/2020 г., с
който Едноличен търговец С.Г.Г. с фирма „С.-С.Г.“ гр. К. продава на Г. Р.
М., ЕГН **********, следните недвижими имоти: поземлен имот с
идентификатор №*********** по кадастрална карта и кадастралните
регистри на гр. К., с площ 1414.00 кв.м., ведно с всички подобрения и
приращения в него, при посочени граници на имота; поземлен имот с
идентификатор №*********** по кадастрална карта и кадастралните
1
регистри на гр. К., с площ 537.00 кв.м., ведно с всички подобрения и
приращения в него, при посочени граници на имота; поземлен имот с
идентификатор №********** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. К., с площ 3590.00 кв. метра, ведно с всички подобрения и
приращения в него, при посочени граници на имота, за обща продажна цена в
размер на 8 400 лева.
Осъдени са Г. Р. М., ЕГН **********, и И. Г. М., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес гр. К., бул. „Б.“ №**, бл. „АПК“, вх.*, ет.*, ап.*, да
върнат в масата на несъстоятелността на ЕТ „ С.-С.Г.“ /в несъстоятелност/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „С.“ бл.*,
вх.*, ет.*, ап.**, поземлен имот с идентификатор №*********** по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. К., с площ
1414.00 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в него, както и
поземлен имот с идентификатор №*********** по кадастрална карта и
кадастралните регистри на гр. К., с площ 537.00 кв.м., ведно с всички
подобрения и приращения в него.
Обявена е за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на ЕТ „С.-С.Г.“ / в несъстоятелност/ , ЕИК *********,
възмездна сделка с недвижим имот, извършена с нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот №**, том *, рег. №***, дело №** от 06.03.2020
г. на нотариус с рег. №*** на НК, вписан в Служба по вписвания - гр. К., с дв.
вх. рег. №*** от 06.03.2020 г., акт №***, том *, дело № 555/2020 г., с който Г.
Р. М., ЕГН **********, и И. Г. М., ЕГН **********, продават на „И.И.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „А.“ №**, ет.*, ЕИК
*********, поземлен имот с идентификатор №********** по кадастрална
карта и кадастралните регистри на гр. К., с адрес на поземления имот: гр. К.,
ПК 6600, „С.д.", с площ 3590.00 кв.м., за цена в размер на 9 500 лева.
Осъдено е „И.И.“ ЕООД, ЕИК *********, да върне в масата на
несъстоятелността на ЕТ „ С.-С.Г.“ /в несъстоятелност/, ЕИК *********,
поземлен имот с идентификатор №********** по кадастрална карта и
кадастралните регистри на гр. К., с адрес на поземления имот гр. К., ПК 6600,
„С.д.“ с площ 3590.00 кв.м.
Осъдени са Г. Р. М., ЕГН **********, И. Г. М., ЕГН **********, и
„И.И.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплатят в полза на масата на
2
несъстоятелността на ЕТ „С.-С.Г.“ / в несъстоятелност/, ЕИК *********,
направените по делото разноски в размер на 5 150 лева, от които 350 лева -
разноски за вещо лице и 4 800 лева с ДДС - адвокатски хонорар.
Осъдени са Г. Р. М., ЕГН **********, и И. Г. М., ЕГН **********, да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд -
К., държавна такса в размер общо на 1 110.30 лева, от които 992.24 лева -
държавна такса за предявения иск с правно основание чл. 649, ал. 1 във
връзка с чл. 647, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 647, ал. 2 от ТЗ, и 118.06 лева -
държавна такса за предявения иск с правно основание чл. 649, ал. 2 от ТЗ във
връзка с чл. 34 от ЗЗД.
Осъдени са Г. Р. М., ЕГН **********, И. Г. М., ЕГН **********, и
„И.И.“ ЕООД, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Окръжен съд - К., държавна такса в размер на 874.18 лева за
предявения иск с правно основание чл. 649, ал. 1 във връзка с чл. 135 от ЗЗД.
Осъдено е „ И.И.“ ЕООД ЕИК *********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-К.,
държавна такса в размер на 874.18 лева за предявения иск с правно
основание чл. 649, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 34 от ЗЗД.
Решението е постановено при участието на „Т.Г." ЕООД, ЕИК
*********, в качеството на трето лице - помагач на ищеца.
Така постановеното решение е обжалвано с две въззивни жалби.
„И.И.“ ЕООД е подало въззивна жалба с вх. № 21113 от 11.10.2021
година, в която посочва, че обжалва решението изцяло с оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност, както и за постановяването му в
противоречие със събраните по делото доказателства и с установените
обстоятелства. Формулирано е и искане за отмяна на първоинстанционното
решение и за постановяване на ново по същество, с което да се отхвърлят
предявените от синдика на ЕТ „С.-С.Г.“ / в несъстоятелност/ искове с
правно основание чл. 647, ал. 1 , т. 3 от ТЗ във връзка с чл. 649, ал. 1 от ТЗ и
този по чл. 649, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 34 от ЗЗД. Във въззивната жалба
на „И.И.“ ЕООД са изложени доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в частта, касаеща сделката, сключена с
нотариален акт №**, том *, рег. №***, дело №** от 06.03.2020 г. на нотариус
с рег. №*** на НК, по която купувач е жалбоподателят „И.И.“ ЕООД и за
3
осъждане на това дружество да върне в масата на несъстоятелността
недвижимия имот с идентификатор №********** по кадастрална карта и
кадастралните регистри на гр. К.. Поддържа се, че жалбоподателят в
качеството си на приобретател по сделката за покупка на недвижимия имот с
идентификатор №********** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. К., сключена на 06.03.2020 година, е добросъвестно лице по
смисъла на чл. 647, ал. 3 от ТЗ, придобило е имота много преди вписване на
исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото.
Твърди се, че добросъвестността на третото лице се предполага до доказване
на противното, освен ако не е свързано лице с длъжника или с лицето, с което
длъжникът е договарял, за каквито обстоятелства липсвали твърдения и
доказателства по делото. Според жалбоподателя изводът на
първоинстанционния съд за неговата недобросъвестност, направен въз основа
на цената на придобИ.е на недвижимия имот, бил неправилен, нямало
доказателства за т.нар. от съда „съпътстващи отношения“, а и не било ясно
какъв е смисълът, вложен в това понятие. За да се приемело наличието на
„скрита цел“ при сключването на сделката, тя следвало да се докаже, но това
не било сторено. Нито в теорията, нито в съдебната практика имало
становище, че краткият период между първата сделка и последващата такава,
сключена с трето лице, е индиция за недобросъвестност по смисъла на чл.
647, ал. 3 от ТЗ. Откритото производство по несъстоятелност на ЕТ „С.-С.Г.“
също не било такава индиция, доколкото продавач по сделката с
жалбоподателя не бил едноличния търговец, а лицата, придобили имота от
него по първата сделка. По отношение на цената по сделката се поддържа, че
жалбоподателят е придобил имота на цена по-висока от тази, заплатена по
първата сделка, което изключвало съмнението относно безвъзмездността й.
Цената била определена при условията на договорна свобода по смисъла на
чл. 9 от ЗЗД. Оспорени са като необосновани и незаконосъобразни, в
нарушение на принципа за законност по чл. 5 от ГПК изводите на съда, че
доколкото дружеството – жалбоподател извършвало търговска дейност,
свързана с покупката и продажбата на недвижими имоти, това предполагало
пълно проучване на имота и обстоятелствата, при които той се продава.
Жалбоподателят сочи, че за него в качеството му на приобретател няма
законово задължение да проучва праводателя на лицето, от което смята да
закупи имота и целта, с която е сключена първата сделка. При
4
неустановяване на неговата недобросъвестност, според жалбоподателя
предявеният срещу него иск за прогласяване на относителната
недействителност на процесната сделка, както и обусловеният осъдителен иск
за връщане на имота в масата на несъстоятелността, били неоснователни.
Изложени са и доводи за неправилна правна квалификация на обусловения
осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 от ТЗ, като се твърди, че той не би могъл да
бъде такъв по чл. 34 от ЗЗД. Претендират се разноски за първата и за
въззивната инстанция, включително адвокатско възнаграждение.
Срещу въззивната жалба на „И.И.“ ЕООД е подаден писмен отговор от
ищеца – синдика на ЕТ „С.-С.Г.“ / в несъстоятелност/ А. Н. с изразено
становище за нейната неоснователност. Оспорени са доводите на
жалбоподателя. Поддържа се, че неговата недобросъвестност се установява
от краткия период между двете сделки – 23.10.2020 година и 06.03.2020
година, първата от които е сключена след подаване на молбата за открИ.е на
производството по несъстоятелност на ЕТ „ С.-С.Г.“ /н./, а втората – след
решението за открИ.е на това производство. Недобросъвестността се
доказвала и от съотношението между цената, на която е придобит имота и
неговата пазарна и данъчна оценка, които били в пъти по-високи от
покупната цена. Освен това по делото не било установено заплащането на
някакви суми за придобИ.ето на имота както по първата сделка с длъжника,
така и по втората сделка, по която приобретател било дружеството –
жалбоподател, а и размерът на уговорените суми бил символичен спрямо
размера на пазарната стойност на имотите и данъчната им оценка и това
налагало извод за безвъзмездност на сделките, изключвало всякаква
стопанска логика и правело твърде вероятно подозрението, че целта им е била
имотите да излязат от патримониума на несъстоятелния едноличен търговец.
Оспорени са доводите за неправилна правна квалификация на обусловения
иск по чл. 649, ал. 2 от ТЗ. Искането е да се потвърди първоинстанционното
решение.
Втората въззивна жалба, въз основа на която е образувано
производството по настоящото дело, е подадена от Г. Р. М. и И. Г. М., които
обжалват първоинстанционното решение изцяло като неправилно и
незаконосъобразно. В тяхната въззивна жалба се поддържа, че решението е
недопустимо, тъй като по предявените от синдика искове е образувано т.
дело № 10/2021 година по описа на ОС – К., след като в съда вече е имало
5
образувано друго дело преди това - №6/2020 година по иск на „Т.Г.“ ООД и
ответници ЕТ „ С.-С.Г.“ / в несъстоятелност/ и Г. и И. М.и, имащо за предмет
обявяване на относителната недействителност на сделката, сключена с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №*, том*,
регистър № ***, дело № 7 от 23.01.2020 година на нотариус К. с район на
действие РС – К.. Освен това по идентичен иск било образувано т. д. 6/2021
година по описа на ОС – К., с ищец „Г.К.“ ЕООД, с правно основание чл.
647, ал. 1, т. 3 от ТЗ за обявяване относителната недействителност на двете
сделки от 23.01.2020 година и от 06.03.2020 година. Втората група доводи
касаят незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Твърди се, че
към момента на сключване на сделката от 23.01.2020 година жалбоподателите
не са знаели за образуваното производство по несъстоятелност на ЕТ „С.-
С.Г.“, т.е. те са били добросъвестни, като се позовават на разпоредбата на чл.
647, ал. 3 от ТЗ. Твърдят, че по делото не е установено те да са свързани лица
с длъжника и да са знаели, че с придобИ.ето на имота ще увредят
кредиторите на едноличния търговец. Оспорена е и относимостта на
аргументите за периода, през който са извършени двете сделки и за цената по
тях към оборването на презумпцията за добросъвестност. Незаконосъобразно
според жалбоподатели бил уважен и обусловеният иск, на който
първоинстанционният съд определил правна квалификация чл. 649, ал. 2 от
ТЗ във връзка с чл. 34 от ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността на
имотите с идентификатори ************ и ************. Неправилно било
позоваването на разпоредбата на чл. 34 от ЗЗД, която не била приложима в
случая. Искането е за отмяна на решението и постановяване на ново, с което
да се отхвърлят предявените искове. Претендират присъждане на разноски за
първата и за въззивната инстанция, включително адвокатско възнаграждение.
Срещу въззивната жалба на Г. М. и И. М. е подаден писмен отговор от
синдика на ЕТ „С.-С.Г.“ /н./ А. Н. с изразено становище за нейната
неоснователност, като са оспорени доводите за недопустимост и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение.
И в двете въззивни жалби са изложени доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в частта за разноските и искане за неговото
изменение. Доколкото става дума за молби по чл. 248 от ГПК, въззивният съд
е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по тях.
6
С определение № 21846 от 30.12.2021 година, постановено в
производство по чл. 248 от ГПК, първоинстанционният съд е оставил без
уважение молбите за изменение на решението в частта за разноските,
инкорпорирани във въззивна жалба с вх. № 21113/11.10.2021 година,
подадена от „И.И.“ ЕООД и във въззивна жалба вх. № 21114/11.10.2021
година, подадена от Г. Р. М. и И. Г. М..
Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба с вх.
№ 22005/24.01.2022 година от „И.И.“ ЕООД, Г. Р. М. и И. Г. М., която следва
да бъде разгледана в настоящото производство.
В частната жалба се иска отмяна на определението по чл. 248 от ГПК и
изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като се
определи държавна такса за цялото производство в общ размер от 992,24 лева
и се намали присъденото минимално адвокатско възнаграждение на 3506,73
лева. Искането е мотивирано с разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ГПК, според
която за предявените с една молба искове за защита на един интерес се
събира държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на
ответниците. Твърди се, че не се дължат отделни държавни такси по
обективно съединен иск, ако с него се защитава същия интерес като
основния. В случая се защитавал един общ интерес, а именно обявяването за
относително недействителни спрямо кредиторите на сделки, с които ще се
попълни масата на несъстоятелността. Претенцията по чл. 34 от ЗЗД не
следвало да се предявява със самостоятелен иск и не се дължала държавна
такса за воденето на такъв иск. Тази разпоредба намирала приложение при
нищожност, но не и при относителна недействителност, каквато се
претендирала в случая. Становището на частните жалбоподатели е, че
държавната такса следва да се определи само въз основана цената на иска по
първата сделка от 23.01.2020 година, имаща за предмет недвижими имоти с
обща данъчна оценка 99224,24 лева. Това бил и материалният интерес по
делото, поради което въз основа на него следвало да се определи и
дължимото минимално адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така определеното минимално адвокатско възнаграждение било 3506,73
лева, поради което претендираното такова от 4800 лева било прекомерно и
следвало да бъде намалено до минималното с оглед направеното възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК, респ. следвало да се измени решението в частта за
7
разноските. Претендират се разноски за частните жалбоподатели пред
въззивната инстанция.
Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от А. Н. – синдик на
ЕТ „С.-С.Г.“ /н./ с изразено становище за нейната неоснователност и с искане
за потвърждаване на определението по чл. 248 от ГПК.
Апелативният съд, като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните, намира следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са от лица,
имащи правен интерес от въззивно обжалване, а именно от ответниците в
първоинстанционното производство срещу решението, с което са уважени
предявените от синдика искове по чл. 647 ал. 1 т. 3, както и обусловените
осъдителни искове за връщане на недвижимите имоти в масата на
несъстоятелността. При подаването на въззивните жалби е спазен
предвидения в чл. 259 ал. 1 от ГПК двуседмичен срок.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Доводите във въззивната жалба на Г. Р. М. и И. Г. М. за недопустимост
на първоинстанционното решение са неоснователни.
Пред въззивната инстанция са събрани служебно данни за това какъв е
предметът и страните по цитираните във въззивната жалба т.дело № 6/2020
година и т. дело № 6/2021 година по описа на Окръжен съд – К.. От
изпратеното от ОС – К. писмо, заведено с вх. №4392/02.06.2022 година е
видно, че т. дело № 6/2021 година по описа на този съд е образувано на
19.01.2021 година по иск на „Г.К.“ ЕООД, срещу ЕТ „С.-С.Г.“ и Г. и И. М.и с
правно основание чл. 647, ал. 1 т. 3 от ТЗ във връзка с ал. 2 и чл. 108 от ЗС,
като в производството е конституиран като съищец и синдика на ЕТ „С.-
С.Г.“. С определение № 21470/16.04.2021 година, влязло в сила на 16.12.2021
година, производството по делото е прекратено поради недопустимост на
исковете. От приложеното на стр. 101 от настоящото дело писмо, изпратено
от ОС – К. е видно, че т. дело № 6/2020 година е образувано на 29.01.2021
година по иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „Т.Г.“
ООД срещу ЕТ „С.-С.Г.“ и Г. и И. М.и. Производството по това дело е
прекратено с определение от 20.12.2021 година, влязло в сила на 18.01.2022
година поради отказ от исковете.
Съобразявайки служебно събраните данни, съдът намира за
8
неоснователни доводите на жалбоподателите Г. и И. М.и за недопустимост на
първоинстанционното решение поради наличие на други дела, образувани
преди настоящото / исковата молба по което е подадена на 27.01.2021 година/,
имащи идентичен предмет. От обсъдените доказателства е видно, че
производствата по предходните дела са прекратени с влезли в сила
определения, поради което не се налага произнасяне по въпроса налице ли е
или не идентичност между тях и предмета по настоящото дело.
По същество съдът намира следното:
Пред К.йския окръжен съд по т. дело № 10/2021 са предявени
искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ и обусловените
осъдителни искове по чл. 649, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 108 от ЗС, от
синдика на ЕТ „С.-С.Г.“ /н./ против ответниците ЕТ „С.-С.Г.“/н./, Г. Р. М. и
И. Г. М. и „И.И.“ ЕООД. Тези искове касаят сключената на 23.01.2020 година
с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №*, том*, рег.
№***, дело №* от 23.01.2020 година на Нотариус с рег. №*** сделка и
последващата сделка, сключена с нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот №**, том *, рег. №***, дело №** от 06.03.2020 г. на нотариус
с рег. №*** на НК. Продавач по първата сделка от 23.01.2020 година е
едноличният търговец, а купувач – Г. Р. М., която към момента на сделката е
в брак с ответника И. Г. М.. Сделката има за предмет три недвижими имота -
поземлен имот с идентификатор №*********** по кадастрална карта и
кадастралните регистри на гр. К., с площ 1414.00 кв.м., ведно с всички
подобрения и приращения в него; поземлен имот с идентификатор
№*********** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. К., с
площ 537.00 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в него; поземлен
имот с идентификатор №********** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. К., с площ 3590.00 кв. метра, ведно с всички подобрения и
приращения в него. В исковата молба е посочено, че цената, на която са
продадени имотите, е 8400 лева, а данъчната им оценка, вписана в
нотариалния акт, е общо 99224,24 лева. Поддържа се, че тази сделка е
възмездна, сключена е в периода между подаване на молбата по чл.625 от ТЗ
за открИ.е на производство по несъстоятелност на продавача/09.01.2020
година/ и датата на решението за открИ.е на производство по несъстоятелност
/02.03.2020 година/, не по-рано от датата на неплатежоспособността, като
9
при нея даденото значително надхвърля по стойност полученото. С
последващата сделка, сключена на 06.03.2020 година Г. Р. М. и И. Г. М. са
продали на „И.И.“ ЕООД единия от трите имота - поземлен имот с
идентификатор №********** по кадастрална карта и кадастралните регистри
на гр. К., с площ 3590.00 кв.м., за цена от 9 500 лева. При така изложените
обстоятелства е формулирано искане на основание чл. 647, ал. 2 във връзка с
ал. 1, т. 3 от ТЗ да бъдат обявени за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността сделките, подробно описани по-горе.
Предявени са и искове да бъдат осъдени приобретателите по първата
сделка Г. Р. М. и И. Г. М. да върнат в масата на несъстоятелността, респ. да
предадат владението на два от трите недвижими имота - тези с
идентификатори №*********** и №*********** по кадастрална карта и
кадастралните регистри на гр. К.. По отношение на третия недвижим имот с
идентификатор №********** осъдителният иск за връщане в масата на
несъстоятелността е предявен срещу ответника „И.И.“ ЕООД.
Съобразявайки обстоятелството, че след първата разпоредителна
сделка, сключена от длъжника, за единия от имотите е сключена и
последваща такава, т.е. за този имот има поредица от сделки, както и
разрешението, дадено в т. 3 от ТР № 2 от 09.07.2019 година на ВКС по т.д. №
2/2017 година на ОСГТК, съдът приема, че предявеният иск за прогласяване
относителната недействителност по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на ЕТ „С.-С.Г.“ с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от
ТЗ има за предмет сделката от 23.01.2020 година досежно недвижимите
имоти с идентификатори ************ и ************ и поредицата от
двете сделки – тази от 23.01.2020 година и от 02.03.2020 година досежно
недвижимия имот с идентификатор ***********. Разрешението, дадено в
цитираното тълкувателно решение, макар и отнасящо се до производството
по чл. 135 от ЗЗД, следва да се приложи и към настоящото производство. И
двете разпоредби уреждат потестативно право да бъдат обявени за
недействителни по отношение на кредитор, респ. на кредиторите в
производството по несъстоятелност, сделки или действия, с които длъжникът
ги уврежда. Целта както на производството по чл. 135 от ЗЗД, така и на
производството по чл. 647, ал.1, т. 3 от ТЗ е при уважаването на иска да се
осигури възможност на кредиторите за принудително удовлетворяване от
имуществото, предмет на сделката. При поредица от сделки, за каквато става
10
дума при имот с идентификатор ***********, увреждането на кредиторите,
респ. на масата на несъстоятелността не включва само една сделка, а цялата
поредица, в случая двете разпоредителни сделки, посочени по-горе. Както
разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изречение трето от ЗЗД, така и тази на чл. 647,
ал. 3 от ТЗ защитават кредиторите и спрямо последващите приобретатели,
придобили възмездно права върху имуществото от лицето, с което
длъжникът е договарял, ако те са били недобросъвестни. В този случай за
уважаването на иска е необходимо да бъде установена недобросъвестност на
последния приобретател, придобил имота на възмездно основание. С т. 3 от
ТР 2 от 09.07.2019 година на ВКС по т.д. 2/2017 година на ОСГТК е прието,
че защитата на кредитор с иск за относителна недействителност на сделката
при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза
длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иск за
недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с
имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат.
От мотивите на това тълкувателно решение е видно, че в този случай искът
ще бъде уважен ако са налице предпоставките за уважаване на иска по
отношение на последния приобретател, като при възмездните сделки,
извършени преди вписване на исковата молба е необходимо той да е
недобросъвестен. В тази хипотеза цялата поредица от сделки следва да бъде
обявена за относително недействителна по отношение на кредитора, респ. на
кредиторите в производството по несъстоятелност. Обратно, ако не са налице
предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния
приобретател, искът за обявяване на относителна недействителност на
поредицата от сделки следва да бъде отхвърлен дори да са налице основания
за това по отношение на някоя от междинните сделки.
Съобразявайки даденото с ТР разрешение, което е задължително за
съдилищата, съдът приема следното:
С представените по делото доказателства са установени
предпоставките за допустимост на иска по чл. 647 ал. 1 т. 3 от ТЗ.
Искът е предявен в предвидения в чл. 649 ал. 1 от ТЗ едногодишен срок
от открИ.е на производството по несъстоятелност на едноличния търговец,
което е станало с решение № 49/02.03.2020 година, постановено по т.дело №
1/2020 година на ОС – К., обявено с ТРРЮЛНЦ на същата дата. Исковата
11
молба е заведена в съда на 27.01.2021 година.
Първата сделка е извършена от длъжника в периода между подаване
на молбата по чл. 625 от ТЗ / 09.01.2020 година/ и датата на решението за
открИ.е на производство по несъстоятелност и съгласно изричната
разпоредба на чл. 647, ал. 2 от ТЗ тя е сред сделките, попадащи в
приложното поле на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Сключването на сделката е
след началната дата на неплатежоспособността на ЕТ „С.-С.Г.“ – 26.01.2018
година, определена с решението на съда.
Установено е освен това по категоричен начин, че даденото по
сделката надхвърля значително полученото по нея.
В нотариален акт №*, том*, рег.№***, дело №* от 23.01.2020 година
на Нотариус с рег. №*** е посочено, че едноличният търговец продава на Г.
М. трите поземлени имота за сумата от общо 8400 лева, която купувачката е
изплатила изцяло на продавача. Данъчната оценка на имотите към момента
на сключване на сделката, съгласно удостоверението на Община – К.,
приложено към нотариалния акт, вписана в него, е 99224,24 лева.
От заключението на приетата от първоинстанционния съд оценъчна
експертиза, неоспорена от страните, се установява, че към датата на сделката
– 23.01.2020 година, пазарната стойност на поземлен имот с идентификатор
№*********** е 14199 лева. Пазарната стойност на поземлен имот с
идентификатор №*********** е 37886 лева, а тази на поземлен имот с
идентификатор №********** - 101 251 лева, или общо за трите имота -
153336 лева.
Тези доказателства налагат категоричния извод, че цената от 8400 лева
не е еквивалентна на даденото по сделката - заплатената цена е с повече от
18 пъти по-ниска от определената от експертизата пазарна стойност на
имотите, а данъчна оценка на имотите е повече от 11 пъти по-висока от
продажната им цена. При тази нееквивалентност на престациите са налице
предпоставките за уважаване на предявения иск по чл. 647 ал. 1 т. 3 от ТЗ,
тъй като даденото по сделката значително надхвърля по стойност
полученото.
Във въззивната жалба на Г. М. и И. М. се поддържат доводи за
неоснователност на иска поради тяхната добросъвестност при придобИ.ето на
имота. В хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, при иск за прогласяване на
12
относителна недействителност поради нееквивалентност на престациите на
възмездна сделка, сключена от самия длъжник в определените от закона
срокове, добросъвестността на приобретателите не е сред обстоятелствата,
имащи отношение към основателността му. Разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от
ТЗ, според която недействителността по този член не засяга правата, които
трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на
исковата молба, е приложима за приобретателите по последващите
разпоредителни сделки, но не и за приобретателя, с когото длъжникът е
договарял.
По тези съображения съдът намира за правилно първоинстанционното
решение, с което е уважен предявеният иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ и е
обявена за относително недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на ЕТ „С.-С.Г.“ сделката, сключена с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти №*, том*, рег.№***, дело №* от
23.01.2020 година на Нотариус с рег. №***, досежно двата недвижими
имота, които са останали в патримониума на първите приобретатели – тези с
идентификатори ************ и ************, като същото следва да бъде
потвърдено в тази му част.
Уважаването на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ е предпоставка и за
уважаване на предявения по реда на чл. 649 ал. 2 от ТЗ обусловен осъдителен
иск срещу приобретателя по сделката Г. М. и нейния съпруг И. М. за двата
поземлени имота, с които те не са се разпоредили и са в тяхно владение –
тези с идентификатори ************ и ************. Решението, с което те
са осъдени да върнат двата имота в масата на несъстоятелността, следва да
бъде потвърдено, макар дадената от първоинстанционния съд правна
квалификация на този иск да е неправилна. Действително не става дума за иск
по чл. 34 от ЗЗД, който е приложим при нищожните сделки. В теорията и в
съдебната практика се приема, е обусловеният осъдителен иск по чл. 649, ал.
2 от ТЗ за попълване масата на несъстоятелността тогава, когато се касае за
недвижим имот, е ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС. В случая,
доколкото по делото са установени от първоинстанционния съд относимите
към уважаването на обусловения иск обстоятелства и има произнасяне с
осъдителен диспозитив за връщане на имотите в масата на несъстоятелността,
не се касае за недопустимост на решението, а само за неправилната правна
квалификация, което не е пречка въззивният съд да потвърди решението,
13
след посочване на точната квалификация на предявения иск.
За уважаването на иска по чл. 647, ал.1, т. 3 от ТЗ и обусловения
осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 108 от ЗС по
отношение на третия имот с идентификатор ***********, е необходимо да
бъде установено по делото, че последният приобретател на този имот, а
именно „И.И.“ ЕООД е бил недобросъвестен към момента на сключване на
сделката - 06.03.2020 година. Недобросъвестността се изразява в знание за
увреждане на интересите на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С.-
С.Г.“ от страна на „И.И.“ ЕООД, придобило имота по възмезден начин преди
вписване на исковата молба за прогласяване на относителната
недействителност на сключената от длъжника разпоредителна сделка за този
имот.
В исковата молба, подадена от синдика, са изложени следните
обстоятелства във връзка с недобросъвестността на „И.И.“ ЕООД:
изключително краткия период от време между двата договора, идентичните и
близки по размер и начин разплащания по двата договора, които според
ищеца сочели на наличието на съпътстващи отношения между страните,
излизащи извън обичайната цел на всеки един от договорите поотделно и
извън икономическата им обоснованост. Твърди се, че не е установено и по
двата договора – от 23.01.2020 година и от 06.03.2020 година да са получени
някакви парични престации от приобретателите, а дори да имало такива,
техният размер бил символичен с оглед стойността на имотите и сделките
били безвъзмезни на практика, че това изключвало всякаква стопанска логика
и правело вероятно подозрението, че целта на сделките е имотите да излязат
от патримониума на длъжника. С допълнителната искова молба като аргумент
за недобросъвестността на „И.И.“ ЕООД е посочено знанието, че
извършената от несъстоятелния длъжник първа атакувана сделка уврежда
кредиторите му, мотивиран с опита на ответника с подобни сделки и с цените
на недвижимите имоти.
В нотариалния акт от 06.03.2020 година №**, том *, рег. №***, нот.
дело №**/2020 година на Нотариус с рег. №***, с който е оформена сделката
покупко –продажба между Г. М. и И. М. като продавачи и „И.И.“ ЕООД като
купувач изрично е посочено, че продажната цена на имота е 9500 лева,
изплатена от купувача на продавачите изцяло и в брой преди подписването
14
му. При липса на други доказателства по делото, доводите на ищеца, че на
практика става дума за безвъзмездна сделка не могат да бъдат споделени.
Фактът, че продажната цена е в пъти по-ниска от пазарната стойност на имота
/ 101 251 лева/ и от неговата данъчна оценка / 87417,94 лева/, също не е
основание да се приеме безвъзмезден характер на сделката. В случая става
дума за цена, определена в условията на договорна свобода между страните
съгласно чл. 9 от ЗЗД, позволяваща им да направят конкретна преценка
относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна
еквивалентност. В този смисъл съдът намира за неоснователен доводът на
ищеца, че договорената между страните и платена цена е аргумент за
недобросъвестност на „И.И.“ ЕООД. Цената би могла да се преценява наред
с други доказателства, които в своята съвкупност да обосноват извод, че
приобретателят е сключил сделката, знаейки, че с нея се увреждат
интересите на кредиторите на несъстоятелността на длъжника ЕТ „С.-С.Г.“ .
В случая по делото не се твърдят и не са установени такива
обстоятелства, които, макар и косвени, но преценени в тяхната взаимна
връзка да налагат извод за недобросъвестност на приобретателя.
Доводът за цената, на която е придобит имотът от „И.И.“ ЕООД беше
обсъден от съда по-горе. Сама по себе си нееквивалентността на престациите
по договора не би могла да бъде аргумент за недобросъвестност на
приобретателя. Няма никакви твърдения и доказателства за отношения между
приобретателя от една страна и прехвърлителите по сделката и
несъстоятелния длъжник от друга, въз основа на които да се правят изводи за
недобросъвестност. Самият ищец в исковата молба сочи, че става дума за
подозрения, че целта на процесните сделки е била да се увредят кредиторите
на длъжника. Според ищеца изложените от него обстоятелства правели
вероятно това подозрение. Подозрението не е достатъчно, за да се приеме
недобросъвестност на приобретателя като основание за уважаването на иска
по чл. 647, ал.1, т. 3 от ТЗ. Изводите за недобросъвестност не могат да
почиват на подозрения. По делото следва да се направи категоричен извод за
недобросъвестност, т.е. за знание за увреждане у последния приобретател,
макар и на база на съвкупната преценка на косвени доказателства.
Сделката с приобретател „И.И.“ ЕООД е сключена на 06.03.2020
година, а първата сделка с длъжника е от 23.01.2020 година, т.е. двете сделки
15
са сключени в период от 43 дни. Категорично е установена и
нееквивалентността на престациите по тях. Това са изложените и установени
по делото обстоятелства, които сами по себе си не обосновават извод за
недобросъвестност.
Що се отнася до доводите, че идентичните и близки по размер
разплащания по двата договора сочели на наличие на съпътстващи
отношения между страните, те са неоснователни. Става дума за уговаряне
между страните и заплащане на цена на недвижими имоти при сключване на
сделка и отразяването на изявлението за плащане на договорената сума в
нотариалния акт, което е обичайно поведение на страните при такива
сделки. Само въз основа на тези обстоятелства, които не се отличават от
нормалните, не може да се прави извод за съпътстващи сключването на
сделката отношения, още по-малко за недобросъвестност. Безспорно е
обстоятелството, а и то се установява от справката в ТРРЮЛНЦ по
партидата на „И.И.“ ЕООД, че става дума за търговско дружество, в чийто
предмет на дейност е включена покупката и продажбата на недвижими
имоти. При липсата на други доказателства следва да се приеме, че
сключването на процесната сделка е част от обичайната търговска дейност на
дружеството.
Цената, за която то е закупило единия от трите процесни недвижими
имота, макар и в пъти по-ниска от пазарната, е по-висока от общата цена, на
която неговите праводатели са закупили трите имота от длъжника. За
„И.И.“ ЕООД в качеството му на търговец на недвижими имоти сключването
на сделка на цена, значително по-ниска от пазарната е изгодно. За него не
съществува задължение да изследва отношенията между страните по
предходната сделка, въз основа на която неговите праводатели са придобили
имота от длъжника, за да се приеме ,че е трябвало да знае за откритото
производство по несъстоятелност на праводателя на неговите праводатели и
че сключването на сделката е насочено към увреждане на кредиторите. Дори
да се приеме, че прехвърлителите по сделката с „И.И.“ ЕООД са знаели за
образуваното към момента на сделката от 23.01.2020 година производство по
несъстоятелност на ЕТ „С.-С.Г.“ и за откритото такова към момента на
втората сделка от 06.03.2020 година като лица, които са договаряли с
длъжника, тяхното знание е без значение. От значение за уважаването на
иска е знанието за увреждане на кредиторите на несъстоятелността у
16
последния приобретател – „И.И.“ ЕООД, за което не са въведени и
установени конкретни обстоятелства по делото.
По тези съображения, приемайки че не е установена
недобросъвестността на третото лице – приобретател, съдът намира, че следва
да се отхвърли искът по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ за прогласяване за
относително недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на двете сделки – от 23.01.2020 година и от 06.03.2020
година, имащи за предмет недвижимия имот с идентификатор ***********,
чийто последен приобретател е „И.И.“ ЕООД. Първоинстанционното
решение, с което е уважен искът, като е прогласена относителната
недействителност и на двете сделки за този имот по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С.-С.Г.“следва да бъде отменено и
следва да се постанови ново по същество, с което искът да се отхвърли.
При неоснователност на главния иск по чл. 647, ал.1, т. 3 от ТЗ, имащ за
предмет сделките с недвижим имот с идентификатор ***********,
неоснователен е и обусловеният осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 от ТЗ във
връзка с чл. 108 от ЗС за осъждане на „И.И.“ ЕООД да върне имота в масата
на несъстоятелността. Решението и в тази му част следва да бъде отменено и
следва да се постанови ново по същество за отхвърляне на иска.
С решението си съдът следва да се произнесе по отговорността на
страните за разноски във въззивното производство съобразно изхода на
спора.
Г. М. и И. М. следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета
на съдебната власт държавна такса за въззивното производство в размер на
2% върху цената на исковете по чл. 647, ал. 1, т. 3 и чл. 649, ал. 2 от ТЗ, или
сумата от общо 118,06 лева. Данъчната оценка на двата недвижими имота, за
които са основателни исковете, е общо 11806,25 процента. Дължимата
държавна такса по всеки един от тях за въззивното производство е 2% върху
1/4 от данъчната оценка, или по 59,03 лева.
ЕТ „С.-С.Г.“ /н./ следва да бъде осъден да заплати от масата на
несъстоятелността държавна такса съобразно отхвърлената част от исковете –
главен и обусловен, в общ размер на 874,18 лева, при данъчна оценка на имот
с идентификатор *********** 87417,99 лева.
За въззивната инстанция с оглед изхода на спора право на разноски има
17
жалбоподателят „И.И.“ ЕООД, чиято въззивна жалба е изцяло основателна.
Те са в размер на 4100 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Срещу
този размер е направено възражение за прекомерност от синдика на ЕТ „С.-
С.Г.“. Цената на двата иска срещу „И.И.“ ЕООД съобразно данъчната оценка
на недвижимия имот с идентификатор ***********, е по 87417,94 лева. С
оглед на това и на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения / преди изменението с
ДВ бр. 88/22 година, обнародвано след обявяване на устните състезания за
приключени/, е 3152,54 лева за всеки един от тях, поради което общото
претендирано възнаграждение от 4100 лева не е в завишен размер.
По подадената от ответниците „И.И.“ ЕООД, Г. М. и И. М. частна жалба
по чл. 248 от ГПК срещу определение № 21846/30.12.2021 година, с което са
оставени без уважение исканията им за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските, съдът намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна в частта, с която
се поддържа, че по иска по 647, ал.1, т. 3 от ТЗ, имащ за предмет
възмездните разпореждания с трите процесни недвижими имота,
включително двете поредни сделки за имот ***********, се дължи една
държавна такса. В тази насока съдът изложи подробни мотиви по-горе,
позовавайки се на разрешението, дадено в т. 3 от ТР № 2 от 09.07.2019
година по т.д. 2/2017 година на ОСГТК на ВКС. Дължимата държавна такса е
в размер на 4% върху 1/4 от данъчната оценка на имотите. Данъчната оценка,
посочена в нотариалния акт от 23.01.2020 година общо за трите имота е
99224,24 лева. При уважаването на иска изцяло, какъвто е изходът по делото в
първоинстанционното производство, общият размер на държавната такса по
този иск би следвало да бъде 992,24 лева, дължимата общо от тримата
ответници, без едноличния търговец „С.-С.Г.“ / в несъстоятелност/.
При произнасянето си по частната жалба обаче съдът следва да се
съобрази и с изхода на спора пред въззивната инстанция. При
неоснователност на иска по чл. 647, ал.1, т. 3 от ТЗ за единия недвижим имот
– този с идентификатор ***********, чиято данъчна оценка е 87417,94 лева,
държавна такса се дължи от ответниците върху данъчната оценка на
18
останалите два имот. Тя е 11806,30 лева и върху нея се дължи държавна
такса в размер на 118,06 лева от ответниците Г. Р. М. и И. Г. М.. От своя
страна ЕТ „С.-С.Г.“ /н./ следва да бъде осъден да заплати за сметка на масата
на несъстоятелността на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ държавна такса за
отхвърлителната част по иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ в размер на 874,18
лева.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите в частната жалба, че
по обусловените искове по чл. 649, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 108 от ЗС не се
дължи самостоятелна държавна такса. Тези искове са самостоятелни, макар и
обусловени от изхода на производството по главния иск, в случая този по чл.
647, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Интересът от тяхното предявяване е реалното връщане
на имотите в масата на несъстоятелността и той е различен от интереса, който
ищецът има с предявяването на иска по чл. 647, ал. 1 от ТЗ, а именно да се
прогласи относителната недействителност на сделката по отношение на
кредиторите на несъстоятелността. Съдът намира, че в случая позоваването
на разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ГПК е неправилно, доколкото не става дума
за предявени с една молба искове защита на един интерес срещу различни
ответници. По тези съображения съдът счита, че Г. М. и И. М. дължат
държавна такса от 118,06 лева по предявения срещу тях обусловен
осъдителен иск по чл. 108 от ЗС, който е основателен. За сметка на масата на
несъстоятелността следва да бъде присъдена държавна такса от 874,18 лева по
отхвърления иск по чл. 649, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 108 от ЗС досежно
имот и идентификатор ***********.
По поддържаните в частната жалба доводи, касаещи прекомерността на
присъденото с първоинстанционното решение адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца, съдът намира, че те са неоснователни.
Общият размер на заплатеното и претендирано като разноски от ищеца
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е 4800
лева с ДДС. По изложените по-горе съображения съдът приема, това
адвокатско възнаграждение е за защита по три иска – този по чл. 647, ал. 1, т.
3 от ТЗ с обща цена 99224,24 лева и два осъдителни иска, съответно с цена
11806,30 лева и 87417,94 лева. Дължимото минимално адвокатско
възнаграждение по първия иск, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1за
минималните размери на адвокатските възнаграждения / преди изменението с
ДВ бр. 88/2022 година/ е 4208,06 лева с включен ДДС, какъвто се дължи
19
съгласно §2а от ДР на Наредба № 1. Минималното адвокатско
възнаграждение с ДДС по обусловения иск срещу Г. и И. М.и с цена
11806,30 лева, е 1061,03 лева. Т.е. дължимото адвокатско възнаграждение
само по тези два иска, без последния иск по чл. 649, ал. 2 от ТЗ във връзка с
чл. 108 от ЗС, надхвърля заплатеното и претендирано като разноски
адвокатско възнаграждение. Наред с адвокатското възнаграждение от 4800
лева с ДДС ищецът е направили и разноски за вещо лице в размер на 350
лева, или общо 5150 лева. За първоинстанционното производство съобразно
изхода на спора той има право на разноски в общ размер на 612,78 лева, които
следва да бъдат заплатени само от ответниците Г. и И. М.и, исковете по
отношение на които са основателни.
С оглед изхода на спора право на разноски за първоинстанционното
производство има и ответникът „И.И.“ ЕООД, исковете по отношение на
когото са изцяло неоснователни. Дружеството претендира разноски за
първоинстанционното производство в размер на 4100 лева заплатено
адвокатско възнаграждение, които следва да му се присъдят при наличие на
договор с отразяване за реалното им заплащане и при липса на възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК, направено своевременно пред първоинстанционния съд.
По изложените съображения съдът намира, че при произнасянето по
частната жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК и съобразно изхода
на спора пред въззивната инстанция определението следва да бъде отменено,
а първоинстанционното решение в частта за разноските следва да бъде
изменено по следния начин:
Решението следва да бъде отменено изцяло в частта, с която „И.И.“
ЕООД е осъдено да заплати в масата на несъстоятелността на ЕТ „С.-С.Г.“
разноски за първоинстанционното производство в размер на 5150 лева заедно
с Г. Р. М. и И. Г. М., както и държавна такса в размер на 874,18 лева заедно с
Г. и И. М.и по иска за прогласяване на относителната недействителност на
сделките с предмет имот с идентификатор *********** и в частта, с която е
осъден да заплати сам държавна такса в размер на 874,18 лева по иска по чл.
649, ал. 2 от ТЗ.
Следва да се отмени първоинстанционното решение в частта, с която Г.
Р. М. и И. Г. М. са осъдени заедно с „И.И.“ ЕООД да заплатят държавна такса
по иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ в размера над 118,06 лева до 992,24 лева,
20
както и да заплатят разноски за производството по делото в масата на
несъстоятелността на ЕТ „С.-С.Г.“ /н./ в размера над 612,78 лева до 5150 лева.
Следва да се осъди ЕТ „С.-С.Г.“ /н./ да заплати от масата на
несъстоятелността в полза на бюджета на съдебната власт разноски за
производството пред ОС – К. в размер на 1748,36 лева на основание чл. 649,
ал. 6 от ТЗ за отхвърлените искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 и чл. 649, ал. 2 от ТЗ.
Длъжникът следва да бъде осъден да заплати от масата на несъстоятелността
и разноски на „И.И.“ ЕООД за първоинстанционното производство в размер
на 4100 лева.
Изменението на първоинстанционното решение в частта за разноските
е съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция, поради което
въззивният съд не следва да присъжда на страните разноски за
производството по подадената частна жалба по чл. 248 от ГПК.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 21101 от 26.08.2021 година, постановено по
т. дело № 10/2021 година по описа на Окръжен съд – К., В СЛЕДНИТЕ
ЧАСТИ:
-в частта , с които са обявени за недействителни на основание чл. 647,
ал. 1, т. 3 от ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „
С.-С.Г.“ / в несъстоятелност/, ЕИК *********, сделката, сключена с
нотариален акт за покупко - продажба №* от 23.01.2020 г., том *, рег. № ***,
дело №*/2020 г. на Нотариус с рег. №*** на НК, с която Едноличен търговец
„С.-С.Г.“ гр. К. е продал на Г. Р. М., ЕГН **********, по време на брака й с
И. Г. М., ЕГН **********, следния недвижим имот поземлен имот с
идентификатор №********** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. К., с площ 3590.00 кв. метра, ведно с всички подобрения и
приращения в него и последващата сделка, сключена с нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот №**, том *, рег. №***, дело №** от
06.03.2020 г. на Нотариус с рег. №*** на НК, с която Г. Р. М., ЕГН
**********, и И. Г. М., ЕГН **********, са продали на „И.И.“ ЕООД, ЕИК
21
*********, същия недвижим имот;
-в частта, с която е осъдено „И.И.“ ЕООД, ЕИК *********, да върне в
масата на несъстоятелността на ЕТ „ С.-С.Г.“ /в несъстоятелност/, ЕИК
*********, поземлен имот с идентификатор №********** по кадастрална
карта и кадастралните регистри на гр. К., с адрес на поземления имот гр. К.,
ПК 6600, „С.д.“ с площ 3590.00 кв.м.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.З.М. – И., заменена в хода на процеса
от А. Н. Н., в качеството й на синдик на ЕТ „С.-С.Г.“ /н./, ЕИК *********, иск
с правно основание чл. 647, ал.1, т. 3 от ТЗ против ЕТ „С.-С.Г.“ /н./, Г. Р. М.,
ЕГН **********, И. Г. М., ЕГН **********, и „И.И.“ ЕООД, ЕИК
*********, за прогласяване за относително недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С.-С.Г.“ на сделката покупко-
продажба на недвижим имот сключена с нотариален акт за покупко -
продажба №* от 23.01.2020 г., том *, рег. № ***, дело №*/2020 г. на Нотариус
с рег. №*** на НК, с която Едноличен търговец „С.-С.Г.“ гр. К. е продал на
Г. Р. М., ЕГН **********, по време на брака й с И. Г. М., ЕГН **********,
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор №********** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., с площ 3590.00 кв.
метра, ведно с всички подобрения и приращения в него, както и на
последващата сделка, сключена с нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот №**, том *, рег. №***, дело №** от 06.03.2020 г. на
Нотариус с рег. №*** на НК, с която Г. Р. М., ЕГН **********, и И. Г. М.,
ЕГН **********, са продали на „И.И.“ ЕООД, ЕИК *********, същия
недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ обусловеният иск по чл. 649, ал. 2 от ТЗ, предявен от
Д.З.М. – И., заменена в хода на процеса от А. Н. Н., в качеството й на синдик
на ЕТ „С.-С.Г.“ /н./, ЕИК *********, против „И.И.“ ЕООД, ЕИК *********,
за осъждане на ответника да върне в масата на несъстоятелността следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор №********** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., с площ 3590.00 кв.
метра, ведно с всички подобрения и приращения в него, предмет на сделките
покупко-продажба, сключени последователно с нотариален акт за покупко -
продажба №* от 23.01.2020 г., том *, рег. № ***, дело №*/2020 г. и
22
нотариален акт №**, том *, рег. №***, дело №** от 06.03.2020 г. на Нотариус
с рег. №*** на НК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21101 от 26.08.2021 година,
постановено по т. дело № 10/2021 година по описа на Окръжен съд – К., В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА ЕТ „ С.-С.Г.“ / в несъстоятелност/, ЕИК *********, да
заплати от масата на несъстоятелността в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса за въззивното производство пред АС – П. в размер на
874,18 лева.
ОСЪЖДА ЕТ „ С.-С.Г.“ / в несъстоятелност/, ЕИК *********, да
заплати от масата на несъстоятелността на „И.И.“ ЕООД, ЕИК *********,
разноски за въззивното производство в размер на 4100 лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Р. М., ЕГН **********, и И. Г. М., ЕГН **********, да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за въззивното
производство пред АС – П. в размер на 118,06 лева.
ОТМЕНЯ определение № 21846 от 30.12.2021 година, постановено по
т. дело № 10/2021 година на ОС – К. в производство по чл. 248 от ГПК,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № 21101 от 26.08.2021 година, постановено по т.
дело № 10/2021 година по описа на Окръжен съд – К. в следните части,
отнасящи се до направените в първоинстанционното производство разноски:
-в частта, с която е осъдено „И.И.“ ЕООД заедно с Г. Р. М., ЕГН
**********, И. Г. М., ЕГН **********, да заплати в полза на масата на
несъстоятелността на ЕТ „С.-С.Г.“ / в несъстоятелност/, ЕИК *********,
направените по делото разноски за първоинстанционното производство в
размер на 5 150 лева;
-в частта, с която са осъдени Г. Р. М., ЕГН **********, И. Г. М., ЕГН
**********, и „И.И.“ ЕООД, да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - К., държавна такса в размер
на 874.18 лева по иска по чл. 647, ал.1,т. 3 от ТЗ досежно имот с
идентификатор *********** / посочен в първоинстанционното решение като
23
иск с правно основание чл. 649, ал. 1 във връзка с чл. 135 от ЗЗД/;
-в частта, с която е осъдено е „ И.И.“ ЕООД ЕИК *********, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-К.,
държавна такса в размер на 874.18 лева по предявения иск с правно
основание чл. 649, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 108 от ЗС / посочен в
решението като иск във връзка с чл. 34 от ЗЗД/;
-в частта, с която са осъдени Г. Р. М., ЕГН ********** и И. Г. М., ЕГН
**********, да заплатят заедно с „И.И.“ ЕООД, ЕИК *********, в полза на
масата на несъстоятелността на ЕТ „С.-С.Г.“ / в несъстоятелност/, ЕИК
*********, направените по делото разноски в първоинстанционното
производство в размер над 612,78 лева до 5 150 лева.
-в частта, с която са осъдени Г. Р. М., ЕГН ********** и И. Г. М., ЕГН
**********, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Окръжен съд - К. държавна такса в размера над 118,06 лева до 992.24 лева
по предявения иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3, или общо в частта
над размера от 236,12 лева / в който се включва и дължимата държавна
такса от 118,06 лева по обусловения иск по чл. 649, ал. 2 от ТЗ/, до 1110,30
лева;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21101 от 26.08.2021 година,
постановено по т. дело № 10/2021 година по описа на Окръжен съд – К. в
останалите части, отнасящи се до направените в първоинстанционното
производство разноски.
ДОПЪЛВА решение № 21101 от 26.08.2021 година, постановено по
т. дело № 10/2021 година по описа на Окръжен съд – К., в частта за
разноските, като:
ОСЪЖДА ЕТ „ С.-С.Г.“ / в несъстоятелност/, ЕИК *********, да
заплати от масата на несъстоятелността в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса за първоинстанционното производство пред ОС – К.
в размер на 1748,36 лева.
ОСЪЖДА ЕТ „ С.-С.Г.“ / в несъстоятелност/, ЕИК *********, да
заплати от масата на несъстоятелността на „И.И.“ ЕООД, ЕИК *********,
разноски за първоинстанционното производство в размер на 4100 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
24
Решението е постановено при участието на „Т.Г." ЕООД, ЕИК
*********, в качеството на трето лице - помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25