Решение по дело №26/2019 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№........................................... 2019г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,

в публично заседание на шести февруари 2019г.,

в състав:

Административен съдия: Марияна Ширванян

                                                               

            при секретаря Христиана Тонева

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм. дело № 26 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „ПРИ А.33” ЕООД представлявано от С.А.И. против Заповед за налагане на ПАМ № 213-ФК/30.10.2018г. издадена от  началник отдел „Оперативни дейности“ Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощена със Заповед № ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП.

С Решение № ГДФК-45/04.12.2018г. на Директора на дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП е оставена жалбата на „ПРИ С.33” ЕООД представлявано от С.А.И. против Заповед за налагане на ПАМ № 213-ФК/30.10.2018г. издадена от  началник отдел „Оперативни дейности“ Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП без уважение.

 

Жалбоподателят в жалбата и чрез процесуален представител в публично съдебно заседание излага доводи за незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ. Моли за отмяна на заповедта.

 

Ответната страна, началник отдел „Оперативни дейности“ Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в писмени бележки, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

           

 

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

 

Предмет на проверка е Заповед за налагане на ПАМ № 213-ФК/30.10.2018г. издадена от  началник отдел „Оперативни дейности“ Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, с която на „„ПРИ С.33” ЕООД представлявано от С.А.И. е наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект“ –   павилион за храна, находящ се в гр.Варна, Общински пазари, магазин „При А.“ и забрана на достъп до него за 7 дни на основание чл.186, ал.1 вр. чл.187 от ЗДДС.

 

            След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на процесуално правните норми за издаването му.

Между страните не се спори, че на 26.10.2018г.  е извършена данъчна проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин „При Андерлай“, находящ се в гр.Шумен, Общински пазари стопанисван от „ПРИ С.33” ЕООД представлявано от С.А.И..

При проверката е установено, че при извършена покупка на 0.9 кг. риба „цаца“ на обща стойност 1.12лв. заплатена в брой от инспектор по приходите, като за заплащането в брой, не е издаден ФКБ от наличното в обекта и въведено в експлоатация ФУ.

Административният орган е приел, че са нарушени разпоредбите на чл.25, ал.1 вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите и чл.118 от ЗДДС,  и на основание чл. 186, ал.1, т.1, б.а от ЗДДС е приел, че освен санкцията по чл.185, ал.1 от ЗДДС следва да наложи кумулативно и принудителна административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС.

            В настоящото производство в тежест на административно – наказващият орган е да установи всички фактически основания породили необходимостта от налагане на ПАМ.

            Жалбоподателят не оспорва извършването на нарушението. Оспорва наличието на основанията по ЗДДС за налагане на ПАМ и релевира довод за издаването на заповедта в противоречие с Постановление на Пленума на Върховния съд №10/28.09.1973.

Съдът намира, че от представените писмени доказателства се установява извършването на административно нарушение на чл.25, ал.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н – 18 / 13.12.2006г. на МФ – не издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан.

            Видно от приложеният в копие протокол за извършена проверка № 0307152 проверяващите са констатирали, че касовата наличност е 54,17лв. и не съответства на сумата разчетена като касова наличност по ФУ, която е 0лв., като проверяващите са вписали разлика в размер на 54.17лв., което води до извод, че не за всяка внесена в касата сума е издадена касова бележка от ЕКАФП и, че за покупката от 1.12лв. също не е издадена фискална касова бележка.

Съдът намира, че при правилно установени факти оспорения административен акт е постановен в противоречие с целта на закона – определен е срок на ПАМ в размер на 7 дни за нарушението, което се установява от констатациите на контролния орган, като не са изложени мотиви относно необходимостта за действие на мярката в такъв срок. В заповедта бланкетно е посочено като основание, че запечатване на обекта в срок от 7 дни в достатъчна степен ще защити обществените интереси и постигне целите на закона относно превъзпитание  на нарушителя, но изложеното не може да се определи като мотиви, тъй като представлява цитиране на основни принципи при прилагане на административната принуда, а не е посочване на конкретни факти, обстоятелства или съображения свързани с поведението на нарушителя, с други негови предходни нарушения, обусловили определянето на конкретната степен на административната принуда, в случая срока за налагане на ПАМ. Мотивите съгласно които срокът е съобразен с факта, че при продължаване на това нарушение за бюджета биха произлезли значителни и труднопоправими вреди отново са бланкетни, не са относими към конкретното нарушение и нарушителя и от тях не може да бъде обоснован извод какви по размер и начин на причиняване са значителните и труднопоправими вреди презюмирани от административния орган. Не са изложени мотиви за съразмерност на мярката, която следва да бъде отчетена, доколкото в обекта е имало наети на трудов договор лица, които за срока на налагане на мярката ще бъдат лишени от възможност да полагат труд и да получат трудово възнаграждение. Този порок не се преодолява и от мотивите на Решение № ГДФК-45/04.12.2018г. на Директора на дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, в което са цитирани разпоредбите на закона и са тълкувани в противоречие с заложения в тях смисъл и с правилата на ЗНА.

Непосочването на конкретни мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като лишава съда от възможност да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. Изискването на закона за излагане на мотиви относно размера на срока, за който е постановена ПАМ не се преодолява с налагане на мярка в срок към една четвърт от установен от закона. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил точно този размер на срока на мярката. Като не е изложил факти и мотиви относно цитираните обстоятелства имащи значение за определяне на срока на ПАМ, съдът не би могъл да прецени дали административният орган е упражнил правомощията си в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146 АПК, за оспорване на индивидуалните административни актове. Това нарушение е особено съществено и е основание заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.

В обстоятелствената част на ПАМ, не е посочено дали нарушението е извършено за първи път или дружеството е извършвало и преди подобни нарушения. Не може да бъде направен извод как административния орган е установил факти свързани с „възможното осуетяване на изпълнението. От съдържанието на ПАМ не става ясно и как от евентуално закъсняло изпълнение / и на кой акт – на НП или на ПАМ/ може да последва труднопоправима вреда за фиска и в какво се състои тази вреда.

От друга страна заповедта за налагане на ПАМ се явява постановена преждевременно и затова в противоречие с целта на закона и по следните съображения:

Съгласно чл. 186, ал.1 от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, осъществило състава на нарушенията изброени в т.1 до 3 на същата алинея.  Съгласно чл. 187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице.

От съдържанието на ЗНПАМ следва, че органът я прилага за да обезпечи събирането на санкцията, която е наложена. Този извод следва и по арг. от чл.187, ал.4 от ЗДДС, доколкото е предвидено предварителното й прекратяване от органа, който я е наложил, след като административнонаказаното лице направи искане за това и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. В случая обаче НП към момента на издаване на ЗНПАМ не е издадено, съставен е само АУАН, за който има данни, че е връчен на дружеството. В писмените бележки по съществото на спора ответникът не е посочил, че НП е издадено нито е представено такова по делото.

Заповедта за налагане на ПАМ е издадена и в противоречие с чл. 22 от ЗАНН, съгласно който за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Доколкото твърдяното от органа нарушение е довършено преди съставяне на протокола от проверката се налага се извод, че така наложената ПАМ няма да изпълни превантивната или преустановителната си функция, нито е относима към поправянето на вредните последици от деянието /по арг. от неспазването на срока по чл.187, ал.4 от ЗДДС – да бъде издадена едновременно с НП/, т.е. ПАМ е наложена в противоречие с целта на закона.

Предвид изложеното съдът намира жалбата за основателна. Оспореният административен акт, като неправилен следва да бъде отменен.

При този изход на спора на жалбоподателя се дължат сторените по делото разноски в размер на 50лв.

 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ по оспорването по жалбата на „ПРИ С.33” ЕООД представлявано от С.А.И. Заповед за налагане на ПАМ № 213-ФК/30.10.2018г. издадена от  началник отдел „Оперативни дейности“ Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП.

ОСЪЖДА ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да заплати на „ПРИ С.33” ЕООД  50лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.

 

 

                                                                                                    Съдия: