Р E Ш
Е Н И
Е
гр. София,19.01.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря
ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ по т.д. № 9067 по описа за 2016
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.86 от ЗЗД от Т.БГ ООД ЕИК ********срещу М.НА В.Р..
ИЩЕЦЪТ твърди,
че с ответникът са имали сключен договор № ОП – 20 – Д – 24 /29.06.2009Г. за
доставка на лазерен принтер - общо
1 000 броя, в едно със стартов пакет консумативи за 3 000 копия.
Срокът на договора е от датата на подписването му и до 30.12.2010г. съгласно
чл.3 от договора. Съгласно чл.20,ал.1 и
ал.2 от договора ищецът е предоставил на ответника гаранция за изпълнение на
договора в размер на 83 844 лв., което ответникът е признал в отделни
документи. Договорът е бил развален едностранно от ответника, след частичното
му изпълнение чрез доставка на 224 бр. принтери със стартови пакети консумативи
и 50 броя черни тонери. Предвид
неизпълнение на задължението на ответника да заплати цената на доставената му
стока е бил заведен иск , като с влязло в сила решение по т.д. №1133/2011г. по
описа на ВКС , ТК 1 отд. предявеният иск, по т.д.122/2010г., СГС, 6-14 св. е
бил уважен. Предявения насрещен иск от МВР за заплащане на неустойка в размер
на 55 896 лв., като част от общо дължимата
сума на гаранцията 139 740 лв./ 5 % от 2 794 800лв./,
намалена със сумата на предоставената гаранция, която ответникът е заявил, че
прихваща срещу задължението за неустойка, е бил отхвърлен с влязъл в сила
съдебен акт, по образуваното след разделянето му т.д.584/2010г., СГС,6 -13 св. Сумата
по банковата гаранция е възстановена от ответникът на ищеца на 02.09.2016г. в
размера, в който е предоставена от 83 844 лв. Твърди, че ответникът
незаконно се е разпоредил чрез прихващането със сумата по гаранцията и е
следвало след като е преустановил изпълнението по договора да възстанови
гаранцията, считано от 11.02.2010г.. С извършване на прихващането сумата е
загубила гаранционния си характер и по отношение на нея не важат разпоредбите
на чл.20,ал.5 и ал.8 от ЗЗД. Предвид на
изложеното претендира заплащане на обезщетение за забава от страна на ответника
за периода от 11.02.2010г. и до 02.09.2016г. в размер на сумата от
56 278.85 лв., която моли ответникът да бъде осъден да му заплати, в едно
с направените в съдебното производство разноски.
ОТВЕТНИКЪТ оспорва
искът . Твърди, че предвид уговорките в договора възложителя задържа гаранцията
при възникнал спор между страните по неговото изпълнение, до приключването му с
влязло в сила съдебно решение. Гаранцията е била задържана от ответникът на
осн.чл.20,т.6 от договора и е върната на изпълнителя след влизане в сила на
окончателното съдебно решение. Искането за възстановяване на банковата гаранция
е депозирана от ищеца при ответника на 1.09.2016г. и е била възстановена на
02.09.2016г. Сумата е стояла само по гаранционната сметка на МВР и е
осъществявала обезпечителната си функция.Позовава се на изтекла погасителна
давност за заплащане на лихва за периода
11.02.2010г. и до 14.12.2010г. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло.
СГС, като взе в предвид становищата на двете
страни и събраните по делото доказателства намира, за установено от фактическа
страна следното:
Между страните е бил налице сключен договор от 29.06.2009г. за доставка на лазерни
принтери и консумативи със срок на действие до 30.12.2010г.
Видно от приложените по делото
съдебни решения, посочени и от ищеца в исковата молба се установява, че между
страните са били налице спорове във връзка с действието на договора, неговото
прекратяване, неговото изпълнение и дължимите суми за цена на доставените стоки
и дължими суми за неустойка във връзка с твърдяно неизпълнение на задълженията
от изпълнителя по договора. От съдържанието на тези решения може да се направи
извод, че съдът е приел, че договорът не е бил предсрочно прекратен, т.е.
продължил е своето действие до 30.12.2010г., МВР като възложител не е осигурил
съдействие на изпълнителя за да извърши доставките на лазерните принтери,
поради което не му се следва неустойка от страна на изпълнителя и МВР е осъден
да заплати на изпълнителя, ищец по настоящия спор доставените от него принтери,
които са в размер на 224 броя с консумативи, т.е. част от договорените 1 000 броя. . Спорът касаещ претенцията
на изпълнителя по чл.79 от ЗЗД е приключил с постановеното от ВКС решение по
чл.290 ГПК № 63 от 21.06.2013г. , а спорът касаещ претенцията за неустойка на МВР е приключил с влизане в сила на 29.07.2016 г.на
решение на СГС от 12.05.14г., постановено по гр.д.584/2010г., СГС ,6-13 св. ,
когато е постановено решението на ВКС по допускане, с което не е допуснато до
касационно обжалване решението на САС потвърждаващо решението на СГС . Около
месец след това ищецът, изпълнител по договор с МВР е поискал от ответника с покана – искане
връчено на 01.09.2016г. да му възстанови сумата внесена от него при ответника
като гаранция за изпълнението на договора. Видно от представеното платежно
нареждане сумата на внесената гаранция в пълен размер от 83 844 лв. е била
възстановена на 2.09.2016г. от страна на МВР.
По делото е приета
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема
като обективна и компетентна, и с която във връзка с поставените му задачи вещото
лице дава изчисления на законната лихва за забава върху сумата на гаранцията,
както следва : - за периода 11.02.2010г. и до 02.09.2016г. – 56 278.82 лв.
-
за периода 14.12.2011г. и до
02.09.2016г. – 40 358.52 лв.
Въз основа на извършена проверка в счетоводството
на МВР същото установява, че сумата внесена като гаранция е внесена по
банковата сметка на МВР за чужди средства и от там не е била прехвърляна по
други сметки, независимо, че е направено изявление за прихващане със тази сума
с насрещния иск по делото, образувано пред 6-14 св. по чл.79 от ЗЗД
,след което този иск по чл.92 от ЗЗД е образуван в самостоятелно производство
пред 6 – 13 св.
Видно
от съдържанието на представения по делото писмен договор, уреждащ
правоотношението между страните по покупка и доставка на лазерни принтери, на
осн.чл.20 от същия страните са договорили предоставяне на гаранция от страна на
изпълнителя , която обезпечава качественото изпълнение на задълженията по
договора. Гаранцията не е банкова, а сумата е внесена в брой по сметка на МВР
за чужди средства, като изпълнителя е
внесъл договорената гаранционна сума на две вноски – 16.05 и 25.06.09г. формиращи общо сумата от 83 844 лв..
Видно от ал.4 на чл.20 от договора
гаранцията подлежи на връщане в рамките на 10 работни дни от приключване
на договора и точното му изпълнение. Задължението за връщане възниква само при
точното изпълнение на договора. Макар и да следва да се приеме, предвид
проведените предходни съдебни производства, че договора е с действие за целия
срок, за който е сключен от страна на изпълнителя, при доставени само 224
принтера от общо договорени 1 000 броя няма как да се приеме, че
изпълнителя е изпълнил договора точно независимо и че възложителя не е изпълнил
точно задължението си, предвид че не е осигурил условия за приемане на
доставената стока. Независимо от това няма спор между страните за дължимост на
възстановяване на гаранцията и същата е
била върната от ищеца на ответника веднага след непосредственото й поискване с
покана. Следва изводът, че независимо от направеното възражението за прихващане
същото не е произвело действие, не е налице фактическо усвояване на сумата и
ползването й от страна на МВР, което се установява от констатациите на ССЕ, че
сумата след внасянето й не е излизала от сметката за чужди средства.
Доколкото
видно от поканата ответникът е поискал връщане на гаранцията през септември
2016г. съдът намира, че именно от този момент вземането е станало изискуемо и
получаване на поканата 01.09.2016г. е възникнало задължението на ищецът да
върне сумата. Сумата е върната на следващия ден от получаване на поканата и
съответно не може да се приеме, че ответникът МВР е изпаднал в забава за
издължаването й. Съдът не споделя становището на ищеца, че сумата е дължима
считано от 11.02.2010г. най-малкото защото срокът на договора е до
30.12.2010г. и ищецът не е ангажирал
доказателства, нито във влезлите в сила решения да е прието, че този договор е
прекратен предсрочно. Не може да се приеме и че задължението за връщане на
гаранцията възниква към момента на изтичане срока на договора, тъй като е бил
налице спор относно изпълнение на задълженията по договора, конкретно от страна
на ищеца и съответно до разрешаване на този спор, не би могло да се приеме, че
за МВР е било налице задължение да върне гаранцията. Изрично в чл.20,ал.6 от
договора е договорено, че сумата по гаранцията се задържа от възложителя при
наличие на спор по изпълнението до разрешаването . Сумата е поискана един месец
след влизане в сила на решението по втория спор и съответно съдът намира, че с
поведението си ищеца показва, че спазва договорката по чл.20,ал.6 от договора.
Ако вземането за гаранцията е било дължимо към началото на 2010г., то в края на
2016г. то би било погасено по давност.
Предвид на тези съображения настоящия състав намира, че ответникът не е
бил в забава при връщане на сумата по гаранцията по договора от 2009г. между
страните в размер на 83 844 лв. и съответно искът за мораторната лихва за
исковия период се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен като
такъв.
Възраженията
за изтичане на погасителната давност по отношение на лихвите, като следва да се
съобразява и че давностния срок е 3 годишен,
биха били основателни ако се приеме, че вземането е станало изискуемо на
11.02.2010г., което както се изложи по-горе настоящия състав не споделя, поради
което и това възражение не следва да бъде обсъждано и предвид цялостния извод
изложен по-горе.
При
този изход на спора на ищеца разноски не се следват, а на ответника се следва
такива на осн.чл.78, ал.8 от ГПК определено съобразно Законът за правната помощ
и Наредбата за правната помощ в размер
на 450 лв.
Водим
от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ иск с правно основание чл.86 от ЗЗД от Т.БГ ООД ЕИК ********, гр.София,
бул.********срещу М.НА В.Р., гр.София,
ул.********№ 29 за заплащане на сумата от 56 278.85 лв. мораторна лихва за
периода 11.02.2010г. и до 02.09.2016г. за забава при връщане на сума по
гаранция за изпълнение в размер на 83 844 лв. по договор № ОП – 20 – Д –
24 / 29.06.2009г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.БГ ООД ЕИК ********, гр.София,
бул.********да заплати на М.НА В.Р.,
гр.София, ул.********№ **сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева / разноски
на осн.чл.78,ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от съобщаването пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: