Решение по дело №5444/2019 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №297

 

24.01.2020 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

при секретаря Катя Грудева,  като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5444/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

      Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .

     Иск на Е.П.Р. , ЕГН **********,***, против „EВН България Топлофикация“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. Христо Г. Данов № 37, с правно основание в чл. 439 от ГПК.

   Според твърденията на ищеца , по заявление на ответното дружество по   частното гражданско дело № 4818 по описа на ПРС за 2015г., била издадена и връчена на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение № 2546/24.04.2015г., като ищеца не подал възражение против нея. Затова съдът издал изпълнителен лист, възоснова който било образувано изпълнителното дело № *** по описа на ЧСИ ***********  за ******г. Още с образуването си, това изпълнително дело било присъединено към друго такова между същите страни , под номер *********.

   Изпълнителни действия не били извършвани. За вземането на ответното дружество изтекла погасителната давност, като в тази връзка , ищецът се позовава на кратката такава – вземанията на взискателя били за периодични плащания по договор. Затова се иска от съда да постанови решение , с което да признае за установено , че ищеца не дължи изпълнение , включително по принудителен ред, на следните вземания , предмет на заповедта и изпълнителния лист по частното гражданско дело № 4818 по описа на ПРС за 2015г.: 487.49 лева , главница , стойност на доставена по договор за покупко – продажба топлинна енергия за периода 01.05.2013г до 31.01.2014г., 58.61 лева обезщетение за забава в плащането на главницата за период от  01.02.2014г. - 22.04.2015г. , 25 лева държавна такса по частното дело и 300 лева възнаграждение на юрисконсулт, поради новонастъпил факт – погасяване по давност. Моли се и да се присъдят сторените разноски.

   Ответното дружество оспорва иска. Давноста не изтекла, тъй като била прекъсвана с всяко поискано изпълнително действие. Моли се иска да бъде отхвърлен и да се присъдят направените разноски.  

    За да се произнесе по съществото на спора , съдът съобрази следното от фактическа и правна страна :    

   Предпоставките на иска по чл. 255 ГПК ( отм.) , сега чл. 439 от ГПК,  са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това вземане като притезание ( срв. решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). По наличието на изпълнителна сила , с каквато вземането на ответното дружество е снабдено , не се спори , а ищецът не отрича съществуването наизпълняемото право , въвеждайки от своя страна като факт в спора единствено новонастъпило – след стабилизирането на заповедта – обстоятелство, под формата на изтекла давност. Затова и съдът приема , че между страните съществува (валидно е възникнало) договорно облигационно правоотношение под формата на договор за доставка на топлоенергия. Задължително е за съда да изследва вида на източника на облигационното задължение на длъжника – ищец , доколкото от този вид зависи това , с изтичането на какъв давностен период се погасява конкретното задължение.  Съществуването на вземане на ответното дружество за доставена за периода от 01.05.2013г до 31.01.2014г до обект на ищеца топлоенергия е безспорно , няма спор и  по това , че за принудителното му събиране , е образувано на 05.06.2015г  изпълнителното дело № ******. на ЧСИ *************, присъединено с разпореждане от същата дата към друто такова, под № *** по описа на ЧСИ ****  за ****г. Предвид произхода на вземането – за равностойност на парично задължение по договор с периодично изпълнение ,  съдът не споделя виждането на ответното дружество, че при липса на подадено срещу заповедта за плащане възражение в срока по чл. 414 от ГПК , давността за погасяване на вземането е от пет години; липсата на възражение не прави вземането „съдебно признато„ по смисъла на чл. 117 ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, тъй като в процеса по чл. 410 от ГПК съдът не е правил преценка дали вземането съществува, не е постановено решение по същество на спора.  Доставките на топлоенерги се отчитат  и заплащат ежемесечно , произтичат  от общ правопораждащ състав – договор , и вън от всякакво съмнение , съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111буква „В“ предл. ІІІ от ЗЗД и Тълкувателно решение № № 3/2011 г. от 18 май 2012 г.. Следователно, погасяват се с изтичането на три години като бездействие на кредитора. Вземането, представляващо обезщетение за забава в плащането на главницата, се погасява със същата кратка погасителна давност – както на  самостоятелното основание по чл. 111 буква „в„ предл. първо от ЗЗД, така и на акцесорното такова по смисъла на чл. 119 от същия закон .

 э  На следващо място, давност за погасяване на вземането тече не от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда , датата на издаването на изпълнителния лист или датата на образуване на изпълнителното дело; давност тече от датата на изискуемостта , 31.01.2014г, или най – късно от дата 05.02.2014г, доколкото сопед общите условя на договора между страните , след датата на последната доставка , длъжникът разполага със срок от 30 дни да плати. Тоест, давност за вземането тече от 06.02.2014г , давността е тригодишна , и най- към дата  07.02.2017г тя ще е изтекла, ако не бъде прекъсната и/или спряна. При изискуемо парично  вземане давност тече винаги,  и са само пречките тя да изтече – прекъсване или спиране. Наличието на основания за прекъсване или споране следва да се докаже от кредитора по правоотношението , тоест от позовалия се на тях ответник , съобразно общото правило на чл. 153 от ГПК.

    Снабдяването на кредитора с изпълнителен лист и молбата за образуване на изпълнителното дело не прекъсват давността, по аргумент от тълкувателното решение , постановено по тълк. дело № 2/2013 , ОСГК на ВКС, т. 14  , тъй като не съставляват конкретни изпълнителни действия срещу обособено имущество. Не прекъсва давността и връчената на длъжника на дата 11.06.2015г. покана за  доброволно изпълнение. С изключение на проучването на  имущественото състояние на  длъжника , изпълнителни действия не са извършвани - установено е било при проучването на имуществото й, че Р. притежава жилище, единствено такова по смисъла на  чл. 444 т. 7 от ГПК, срещу което по тази причина изпълнение не е било насочвано. 

  Твърдят се и плащания в полза на кредитора, които прекъсвали давността за вземането.

  Вярно е, че по изп. дело № *** по описа на ЧСИ ********, към което е присъединено изп. Дело № ***, има постъпили плащания от страна на ищеца. При липса на изрично волеизявление в хода на изпълнителното дело обаче, длъжникът плаща по реда на чл. 76 от Закона за задълженията и договорите – най – старото и същевременно – най-  обременителното задължение , това за главница по частното дело 16082/2013г., и това задължение не е изцяло погасено чрез тези плащания . Затова не може да се приеме , че плащанията съставляват признание на задължението по процесния изпълнителен лист,  като се има предвид, че всички плащания са отбелязани върху листа, издаден по частното дело 16082/2013г., първите от тях предхождат издаването на листа за процесното вземане, и оттам – че с оглед тези плащания , давността е прекъсната.

  При образуването на изпълнителното дело № *** по опис на ЧСИ *******, взискателят понего е възложил на ЧСИ, на основание чл. 18 от Закона за частните съебни изпълнители , да определя начина на изпълнение; при липса на каквито и да било предприети изпълнителни действия обаче, не може да се приеме , че това овластяване само по себе е основание давността да бъде прекъсната . До 2019г, когато давността за процесното вземане вече е изтекла , изпълнителни действия не са извършвани, и не е имало основание давността да бъде прекъсната или спряна.   

  Затова исковете са основателни. 

  Разноските се понасят от ответната страна , по списък на л. 20 от делото. 

  Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

    Признава за установено, че в отношенията между страните, Е.П.Р. , ЕГН **********,***, не дължи на „EВН България Топлофикация“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. Христо Г. Данов № 37,  плащане на следните суми , за които е издадена заповед за плащане № 2546/24.04.2015г.  по частното гражданско дело № 4818 по описа на ПРС за 2015г. и изпълнителен лист, възоснова който било образувано изпълнителното дело № *** по описа на ЧСИ *************  за **** г.  -   487.49 лева , главница , стойност на доставена по договор за покупко – продажба топлинна енергия за периода от 01.05.2013г до 31.01.2014г., 58.61 лева обезщетение за забава в плащането на главницата за период от  01.02.2014г. - 22.04.2015г. , 25 лева държавна такса по частното дело и 300 лева възнаграждение на юрисконсулт, поради новонастъпил факт – погасяване по давност.

 

  Осъжда „EВН България Топлофикация“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. Христо Г. Данов № 37, да заплати на  Е.П.Р., ЕГН **********,***, сумата от 50 лева разноски по делото.

    

   Осъжда „EВН България Топлофикация“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. Христо Г. Данов № 37, да заплати на мл. адвокат Р.Г. , личен номер ******************,  сумата от 360  лева хонорар по делото.

 

    Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

КГ