№ 37
гр. Търговище, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20213530200879 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Радита“ООД със седалище и адрес на управление в гр.
Търговище, представлявано от управителя Д. ХР. ИЛ., действащ чрез процесуалния
пълномощник адв. И.И. от АК - Търговище, против Наказателно постановление №38-
0003131 от 26.10.2021г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” – гр. Русе, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 2000 лева на осн.чл. 104 ал.7 ЗАвтПр за констатирано административно
нарушение. Визира се незаконосъобразност на обжалваното НП поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – липса на ясно описание на нарушението
и в какво дължимо действие или бездействие се изразява същото; промяна на приетата от
актосъставителя нарушена законова норма с друга в издаденото НП, което обърквало повече
визирания нарушител и не му позволявало да разбере ясно нарушението, в което е обвинен.
Сочи, че АНОрган не е обсъдил всички събрани в хода на производството доказателства и
най – вече представените в резултат на даденото предписание данни на електронен носител
– диск. Според жалбоподателя посоченият диск е съдържал пълната информация, искана
при проверката, като визира вероятни технически проблеми при отварянето на файловете
като причина за приетия от АНОрган извод за непредставяне на пълната искана
информация. Ето защо моли за пълна отмяна на обжалваното НП. В с.з. процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли за присъждане на направените
съдебни разноски съобразно представените доказателства.
1
Ответникът – Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. Русе,
не изпраща представител по делото, но в съпроводителното писмо към АНПреписка
директорът на същата настоява за потвърждаване на обжалваното НП и прави на осн.чл. 63
ал.4 ЗАНН/редакция преди 23.12.2021г./ възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар в случай, че същият надвишава размера, предвиден в НМРАВ.
По допустимостта на жалбата – НП е връчено на визирания нарушител надлежно,
а жалбата против същото е подадена в законния 7-дневен срок, при което съдът приема, че
последната е редовна и допустима.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените
доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложения по АНПреписка АУАН №295136/29.09.2021г., същият е
съставен против „Радита“ООД със седалище и адрес на управление в гр. Търговище,
представлявано от управителя Д. ХР. ИЛ., за това, че „на 29.09.2021г. около 16.10 часа в
гр.Търговище, ул.“Никола Маринов“№5, в административната сграда на ОО „АА“ при
извършване на комплексна проверка на дружеството - превозвач, притежаващо лиценз
№3832 за товарни превози в Общността, се констатира следното нарушение: като превозвач
не представя цялата информация за проверявания период, представя информация до периода
20.11.2020г.за товарен автомобил ДАФ ЦФ 75310Е с рег. №Т 0344АК от категория N3,
оборудван с дигитален тахограф Siemens AG 1381.1051100001е1-84 със сериен номер
000ВВ995. За периода на проверката автомобилът е извършвал превози, видно от картата на
водача Г.П. с №00000000041D5000.“. Актосъставителят е квалифицирал констатираното
нарушение по чл. 37 ал.1 от Наредба №Н-3/07.04.2009г. на министъра на транспорта. Актът
е подписан от актосъставителя, един свидетел и от законния представител на дружеството -
нарушител. Като доказателства са описани извадки от програма TCS от дигитален тахограф
и от карта на водача, и от инф.система и търговски регистър. Визираният нарушител не е
записал, че има възражения срещу акта на предназначеното за целта място в последния. Но
в рамките на законовия тридневен срок същият е депозирал писмо, в което сочи, че изпраща
исканата информация от дигиталния тахограф на товарен автомобил с ДК№Т 0344 АК като
прилага 1 брой диск със запис от дигиталния тахограф за проверявания период. Въз основа
на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление №38-0003131 от
26.10.2021г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” – гр. Русе, в което по
идентичен с АУАН начин са възпроизведени фактите и обстоятелствата, описващи
нарушението. Разминаването в посоченото фамилно име на водача на автомобила с
посоченото в АУАН се дължи според съда на техническа грешка и не влияе върху
правилното възприемане на приетите в НП обстоятелства. АНОрган е квалифицирал
установените по преписката факти по различен от актосъставителя начин, а именно : като
административно нарушение по чл. 33 §2 изр.3 Регламент /ЕС/№165/2014, за което е
наложил на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на
2000 лева на основание чл. 104 ал.7 ЗАвтП. В НП АНОрган е мотивирал, че след проверка за
законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН е установил, че на 30.09.2021г. от
2
страна на дружеството е депозирано възражение с приложен към същото електронен
носител, но видно от доклад №52-00-31-9469/14.10.2021г. в този електронен носител не се
съдържа информация от паметта на дигиталния тахограф, монтиран в МПС с рег.
№Т0344АК, а е представена единствено информация от дигиталните карти на водачите М.М.
и Г.П.. Изтъкнато е, че комплексната проверка на предприятието обхваща период от една
година назад, съобразно датата, на която е извършена, като за този период дружеството е
представило информация от паметта на дигиталния тахограф, монтиран в МПС с рег.
№Т0344АК, само до 20.11.2020г. В НП е отразено, че на основание чл. 52 ал.4 ЗАНН
АНОрган изменя квалификацията на актосъставителя като неправилна и посочва
квалификация по чл. 33 §2 изр.3 Регламент /ЕС/№165/2014. След преценка на събраните
доказателства и предвид тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за извършването
им и целите на чл. 12 ЗАНН е приел, че няма основание за прилагането на чл. 28 ЗАНН. Към
АНПреписка са приложени почти всички от описаните в АУАН писмени доказателства,
като наред с тях е приложен и цитирания в НП доклад №52-00-31-9469/14.10.2021г.,
съставен от актосъставителя И. по повод подаденото в срока за възражение от
жалбоподателя писмо и приложен към същото диск с информация. В доклада е отразено, че
след преглед на съдържанието на диска е установено, че на същия се съдържат единствено
данни от картите на двамата водачи Г.П. и М.М., и липсвала информация от паметта на
дигиталния тахограф на товарен автомобил с рег.№Т0344АК. На обратната страна на листа с
този доклад е разпечатано извлечение от съдържанието на посочения диск. Видно от това
съдържание са налице 13 файла, в чието наименование се съдържат имената на М.М., и 7
файла с посочени в наименованието имена на Г.П., като сумарно е визуализиран и общият
брой на файловете – 20 броя, което означава, че не са налице други файлове в диска. По
АНПреписка е налице и съставения на 29.09.2021г. констативен протокол за извършената
проверка, в който в т.7.6. – констатирани нарушения, е записано :“не представят
информация за товарен автомобил с рег.№Т0344АК“, а в т.12 – предписания, е дадено
следното такова : „Да се представи цялата изискана информация и да не се допускат
автомобили без технически преглед“. За изясняване на констатациите по акта в съдебно
заседание са разпитани като свидетели актосъставителя И.И. и допуснатия по искане на
жалбоподателя свидетел С.М. В показанията си свидетелят И. потвърждава приетата в
АУАН констатация като уточнява, че при преглед на представения от жалбоподателя диск
след съставяне на акта отново липсвала информация за товарен автомобил марка „ДАФ“ с
рег.№Т0344АК. Според него при проверката била събрана информация за този автомобил
само за периода до 20.11.2020г., а от дигиталната карта на водача Г.П. било видно, че
автомобилът е управляван и през месеците, за които липсвала информация в дигиталния
тахограф. В допълнително представения диск имало информация само от картите на двамата
водачи М и П които управлявали посочения товарен автомобил. Свидетелят заявява, че е
присъствал при прегледа на файловете в РД“АА“ – Русе и е категоричен, че в диска не е
имало файлове, които да не е могло да се отворят. Свидетелката М., работеща като служител
„ЧР“в дружеството – жалбоподател, сочи, че лично тя е прехвърлила данните от тахографа
на автомобила на специално устройство, от което същите били пренесени на служебния
3
компютър на дружеството, а след това предоставени на РД“АА“ – Русе на ел.носител - диск.
Според свидетелката, когато проверяващите излезли със становище, че липсвала пълната
информация, тя прехвърлила тези данни на флаш – памет и я занесла на „Тахо Венци“ с цел
отваряне на файловете със специален софтуеър, а при отварянето им в нейно присъствие тя
видяла, че са били налице всички данни за посочения товарен автомобил с рег.№Т0344АК за
целия период на проверката до м.август или м.септември 2021г. Свидетелката сочи, че е
имало скрити файлове, които следвало да се изберат по определен начин от падащо меню, за
да се отворят. Във връзка с дадените от свидетелката показания свид. И. пояснява, че ИААА
разполага с по – добра програма от „Тахо Венци“ и не се налага специално избиране за
отваряне на файловете според техния формат, поради което са разчетени всички налични
файлове без да са останали неотворени такива на диска.
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при издаването на НП.
Относно съставения АУАН – Актът е съставен от длъжностно лице – служител на
ИА”АА”, РД“АА“ – Русе, имащо правомощия за това ex lege, по силата на чл. 92 ал.1
ЗАвтП. При прегледа на този акт съобразно изискванията на чл. 42 ЗАНН съдът прецени
внимателно съдържанието му и стигна до извода за липса на реквизити по смисъла на чл. 42
т.3 ЗАНН. В съставения АУАН са посочени ясно датата и часа на извършената проверка,
при която е констатирано описаното нарушение. Но цитираната норма на ЗАНН не изисква
това, а визира като задължителен реквизит на акта датата на извършване на нарушението. В
случая липсва посочване на дата на извършване на нарушението, а това е равнозначно на
липса на задължителния реквизит по чл. 42 т.3 предл.първо ЗАНН. Важността на този
реквизит произтича не само от ролята му на гаранция нарушителят да разбере в какво точно
нарушение е обвинен, но и от значението му като начален момент за протичане на сроковете
по чл. 34 ЗАНН, определени като давностни съгласно Тълкувателно постановление
№1/27.02.2015г. по тълк.д.№1/2014г. на ОСС на ВКС и ВАС, тъй като не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН след изтичане на една
година от извършване на нарушението. В акта не е посочено до какъв краен момент е
следвало да се представи исканата информация, след настъпването на който
актосъставителят е приел, че визираният нарушител не е изпълнил задължението си да
представи тази информация. Налице е липса и на друг реквизит в АУАН – място на
извършване на нарушението. И в това отношение актосъставителят се е ограничил да посочи
само мястото на извършване на проверката, но не и приетото от него място на извършване
на описаното нарушение. След като нарушението се изразява в непредставяне на искана
информация, то следва да е посочено ясно къде е следвало да бъде представена същата
като при неизпълнение на задължението посоченото място на представяне на
информацията следва да се приеме за място на извършване на нарушението. Според
настоящия състав е налице и неяснота в описанието на нарушението, което е реквизит на
АУАН по смисъла на чл. 42 ал.1 т.4 предл.първо от ЗАНН. От даденото описание не се
4
разбира каква информация не е представена от страна на дружеството – нарушител и за
какъв период е следвало да се отнася съответната информация. Това неясно описание не
позволява на нарушителя да разбере точно в неизпълнение на какво задължение е обвинен и
да организира защитата си срещу съставения АУАН. Основният, представящ нарушението
израз „като превозвач не представя цялата информация до периода 20.11.2020г. за товарен
автомобил“, описан като марка и регистрационен номер, не изяснява каква точно е
търсената информация и какъв е целия период, за който тя се отнася. Дори и в съставения
при проверката констативен протокол не е посочено ясно каква точно информация се иска
да бъде предоставена от страна на провереното дружество. При така констатираната липса
на три особено важни за АНПроизводство реквизити на акта съдът намира, че при съставяне
на последния са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които го
правят незаконосъобразен.
Относно обжалваното наказателно постановление – Съгласно чл. 92 ал.2 ЗАвтПр
наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. Досежно
компетентността на АНОрган по делото е приложена Заповед №РД – 08-30/24.01.2020г. на
министъра на ТИТС, с която в т.І.6 са оправомощени директорите на РД“АА“ да издават НП
за установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПревози, ЗДвП и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето защо посоченият в НП АНОрган е имал
законовата компетентност да издаде обжалваното НП. След преценка на тази компетентност
съдът прави проверка за наличие на реквизитите по чл. 57 ЗАНН. При същата съдът
установи, подобно на проверения АУАН, липса на реквизити по смисъла на чл. 57 ал.1 т.5
предл.второ и трето ЗАНН, а именно на дата и място на извършване на нарушението.
Въпреки вмененото му съгласно чл. 52 ал.4 ЗАНН правомощие да провери акта с оглед на
неговата законосъобразност, АНОрган не е сторил това и е възпроизвел в НП допуснатата в
АУАН липса на тези два реквизита. И в НП е посочена датата на извършване на проверката,
но не е конкретизирана датата на извършването на описаното нарушение. Липсва и изрично
посочване на мястото на извършване на нарушението. Липсата на посочена дата на
извършване на нарушението в НП поставя страните в АНПроизводство и съда, контролиращ
законосъобразността на същото, пред невъзможност да преценят изтичането на давностните
срокове по чл. 34 ЗАНН и при това положение се предпоставят условия за издаване на
АУАН след изтичане на тези срокове. Липсата на посочено място на нарушението е
пропуск, представляващ съществено нарушение на процесуалните правила, защото не
позволява на визирания нарушител да разбере в извършването на какво точно нарушение е
обвинен, но и не дава възможност да се прецени каква е местната подсъдност на казуса при
съдебен контрол. В НП е възпроизведено дословно описанието на нарушението, дадено в
АУАН, като актосъставителят при излагане на мотивите си за направената преценка е
доразвил това описание, като е посочил, че проверяваният период е за една година назад от
датата на проверката/т.е. от 29.09.2020г.до 29.09.2021г./. В изложените мотиви е посочено,
че дружеството е представило единствено информация от дигиталните карти на двамата
водачи и от паметта на дигиталния тахограф, монтиран в МПС с рег.№Т0344АК, само до
5
20.11.2020г. Следователно и в НП липсва достатъчно ясно описание на обстоятелствата, в
които се изразява нарушението досежно естеството на информацията, която не е
представена, а това представлява неспазване на изискването за реквизит по чл. 57 ал.1 т.5
предл.първо ЗАНН, водещо до ограничаване правото на защита на визирания нарушител. В
случая дори от посочената нарушена законова разпоредба на чл. 33 §2 изр.3 Регламент
/ЕС/№165/2014, която вменява същите задължения на превозвачите като както посочената в
АУАН друга законова норма на чл. 37 ал.1 от Наредба №Н-3/07.04.2009г. на министъра на
транспорта, не се доизяснява за какво нарушение е санкционирано дружеството, в смисъл в
непредставяне на каква информация се състои неизпълнение на задължението му.
Цитираната нарушена норма визира задължение за представяне или предаване при
поискване от страна на оправомощен служител на контролен орган на тахографските
листове, разпечатките и извлечените данни от картите на водача. Следователно тази норма
би била нарушена и в двата случая – при непредставяне на тахографски листове или на
извлечени данни от картите на водача. АНОрган е пренебрегнал и още един задължителен
реквизит – да посочи пред кой съд подлежи на обжалване издаденото НП, което е
задължително да стори съгласно изискването на чл. 57 ал.1 т.10 ЗАНН. В случая е посочено,
че НП подлежи на обжалване пред районния съд по местоизвършване на нарушението.
Написано по този начин това указание е недостатъчно с оглед пълноценното упражняване
на процесуалните права на визирания нарушител, в частност на правото му да обжалва, тъй
като той следва да упражни това си право в определен законов срок/7-дневен/ и липсата на
точно указание за компетентния съд го поставя в затруднение да подаде надлежно жалбата
си. А в случая и предвид липсата на посочено място на извършване на нарушението
даденото указание за обжалване пред съда по местоизвършване на нарушението се оказва
напълно неясно. Санкционната норма на чл. 104 ал.7 ЗАвтПр, приложена от АНОрган,
гласи, че на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена
сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от
дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги
предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 2000 лв.
Правилното подбиране на санкционната норма предполага прецизно установяване на
нарушението и точната форма на изпълнителното деяние, в което същото се изразява. В
случая санкционната норма на чл. 104 ал.7 ЗАвтПр визира две форми на изпълнителното
деяние на нарушението – не съхранява и отказва да представи. В случая липсва направен
отказ от страна на представителя на дружеството да представи исканата информация. Дори в
рамките на 3-дневния срок след връчване на съставения АУАН отново от страна на
дружеството е предоставен електронен носител с информация във връзка с проверката, което
действие изобщо не може да се равни на отказ по смисъла на чл. 104 ал.7 ЗАвтПр. При
положение, че нито от констативния протокол, нито от съставения АУАН става ясно каква
точно информация иска АНОрган да му предостави провереното дружество, то е напълно
възможно с представения диск да е предоставена информация, различна от тази, която е
била очаквана да се представи. Всички констатирани пропуски и несъответствия
представляват съществени нарушения на процесуалния закон и като такива са достатъчно
6
основание за пълна отмяна на обжалваното НП без да се прави проверка по съществото на
фактите и правилното приложение на материалния закон. НП следва да отговаря на всички
изисквания, които законът поставя към него и най – вече на реквизитите на съдържанието
му. Само с изискваното от закона съдържание НП би могло да бъде законосъобразен
санкционен акт, който да ангажира административно-наказателната отговорност на
нарушителя без да ограничава процесуалните му права в АНПроизводство.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63д ал.1 ЗАНН – в случая е
направена такава претенция от страна на жалбоподателя за сумата от 420 лева – платено
адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна защита и съдействие от
01.12.2021г., в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв.с ДДС,
платимо по банкова сметка. Приложена е фактура №1240 от 01.12.2021г., в която Еднолично
адвокатско дружество“И.“ е фактурирало договореното възнаграждение с ДДС в размер на
420 лева. Налице е подпечатано от банката на 01.12.2021г. платежно нареждане за кредитен
превод на сумата от 420 лева по горепосочената фактура от сметката на дружеството –
жалбоподател по сметката на посоченото адвокатско дружество. Съгласно чл. 63д ал.1
ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е
регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от
страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е
отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при
уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция за
разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му
заплати сторените в съдебното производство разноски. Доколкото от страна на АНОрган е
направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2 т.2 при интерес от 1000 до 5000
лв. минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. При
интерес в размер на 2000 лева в случая, минималното адвокатско възнаграждение е в размер
на 370 лева, което означава, че е договорено възнаграждение под минималния размер, тъй
като от фактурата е видно, че чистото възнаграждение без ДДС е в размер на 350 лева. Това
възнаграждение се явява данъчна основа за определяне на подлежащото на заплащане
адвокатско възнаграждение с включен ДДС на адвокати, регистрирани по ЗДДС. Съгласно
7
§2а от ДР към Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност
адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху
добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите
на Закона за данъка върху добавената стойност. Това означава, че предвидените в
разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатски възнаграждения са без включен
в тях ДДС, който се начислява отделно върху вече определеното по реда на посочената
наредба възнаграждение. Ето защо преценката за прекомерност следва да се прави по
отношение договорения размер на възнаграждението без ДДС. При това положение
договореното в случая под минималния законов размер от 370 лева адвокатско
възнаграждение изобщо не е прекомерно като същото подлежи на присъждане ведно с
начисления върху него и заплатен като реални разходи от спечелилата делото страна ДДС. В
т.см. са Решение № 3824 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8692/2020 г., VIII о.,
докладчик съдията Таня Комсалова и Решение № 6064 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. №
10111/2020 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова. Ето защо ИА“АА“ като
разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
сумата от 420 лева.
Поради гореизложените съображения обжалваното НП следва да бъде отменено
изцяло на основание чл. 63 ал.3 т.2 ЗАНН/редакция в сила от 23.12.2021г./.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно Постановление № 38-0003131 от
26.10.2021г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” – гр. Русе ,
оправомощен от министъра на ТИТС, с което за допуснато нарушение на чл. 33 §2 изр.3
Регламент /ЕС/№165/2014 на „Радита“ООД със седалище и адрес на управление в гр.
Търговище, представлявано от управителя Д. ХР. ИЛ., е наложено административно
наказание на основание чл. 104 ал.7 ЗАвтПр, а именно имуществена санкция в размер на
2000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” - София, да заплати на „Радита“ООД със седалище и адрес на управление в
гр. Търговище, представлявано от управителя Д. ХР. ИЛ., Булстат – *********, сумата в
размер на 420/четиристотин и двадесет/лева, представляваща направени разноски в
настоящото производство за платено възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
8
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9