№ 199
гр. Тетевен, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20254330100623 по описа за 2025 година
Предявен e иск за установяване на вземане по заповедно производство.
Ищецът излага,че във връзка с разпореждане по ч.гр.д. №дг по описана РС-Тетевен
предявява настоящия установителен иск.
Излрага,че на 09.11.2019г между ответника и „Сити Кеш“-ООД е сключен договор за
потребителски кредит №д по силата на който ответникът е получил сумата от 800.00
лева,която се е задължил да върне на 12 вноски в срок до 09.11.2020г.Уговорен бил лихвен
процент от 40.05%,както и годишен процент на разходите /ГПР/ от 48.17%.
Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 13.01.2022г
кредитодателят е прехвърлил вземанията си по договора на Ищеца по делото.
Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора.
Моли да бъде постановено съдебно решение с което се признае за установено
съществуване на вземане на ищеца към ответника за сумата от 800.00 лева главница,както и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното му заплащане.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговорна исковата молба,вкойто
1
ответника заявява,че не оспорва договора,че и през 2025г продължава да внсася вноските
така,както продължава и другите си кредити.Моли дd издължи вземането на ищеца до края
на 2025 година.
От представените по делото писмени доказателства и приложеното ч.гр.д. №дг. по
описа на РС-Тетевен,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото е представен неподписан от страните,респ. кредитополучателя договор за
паричен заем Кредирект №д,за който се твърди,че е сключен на дата 09.11.2019г., като за
страни са посочени-"Сити кеш" ООД, като кредитор/заемодател, и Е. З. Г.,като
кредитополучател/заемополучател.
По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на
ответника сума в размер на 800 лв., която сума да бъде върната от кредитополучателя на 12
броя месечни погасителни вноски.
Договорът е със следните параметри: фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %,
както и годишен процент на разходите в размер на 48.17 %. Обща сума за плащане 1019.43
лева,а вноските с неустойките-общо 2088.00 лева.
По ч.гр.д. №дг по описа на РС-Тетевен,заповедният съд е издал заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за следните суми:сумата от 800.00 лева главница,законната
лихва върху главницата от 11.02.2025г до изплащане на вземането и за разноските по
заповедното производство.
Срещу заповедта е подадено възражение,поради което с разпореждане от 21.05.2025г
на заявителят е указано,че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок.
Разпореждането е връчeно на заявителя на дата 28.05.2025г е на следващия ден е
подадена исковата молба,предмет на разглеждане в настоящето производство,в
деловодството на РС-Тетевен.
С оглед становището и отговора на исковата молба от ответника,ищецът е поискал
постановяване на решение при признание на иска/молба на стр.81 от делото/.В проведеното
открито съдебно заседание съдът е приел искането за постановяване на решение по чл.237
от ГПК.Налице всички кумулативно предвидени с чл.237, ал.1 ГПК предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска. Отсъстват пречките за постановяване на
такова, предвидени с чл.237, ал.3 ГПК. В тази хипотеза и на основание чл.237, ал.2
ГПК съдът е освободен от задължението да излага мотиви, като е достатъчно да се
отбележи, че исковете се уважават и решението се основава на признанието на иска.
Съобразно отговора на исковата молба и приложените от ответника писмени
доказателства,съдът приема,че същите признава следните факти:получения размер на
главницата по кредита-чистата стойност на кредита от 800.00 лева,както и невръщането и от
него на кредитодателя съобразно погасителния план,също така и цедирането на вземането от
страна на кредитодателя Сити Кеш-ООД на ищеца.В отговора ответникът е изложил,че
освен процесния кредит,продължава да обслужва и други негови кредити.Приложени са
множество вносни бележки,но само върху две от тях е вписано като основание за превода от
2
страна на ответника цитирания в исковата молба по настоящето дело договор-това са вносна
бележка от 13.10.2022г/стр.62 от делото/ и вносна бележка от 18.06.2025г/стр.74 от
делото/.Общата внесена сума от ответника е в размер на 189.00 лева. Този факт следва да
бъде съобразен от съда/факта на погасяване на част от задължението по втората вносна
бележка е настъпил след предявяване на исковата молба по настоящето дело/,като искът за
главницата следва да бъде уважен до размер на 611.000 лева,а за разликата до сумата от
800.00 лева ,следва да бъде отхвърлян,като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят сторените разноски по
заповедното производство,които по заповедта са за 25.00 лева държавна такса и 50.00 лева
юристконсултско възнаграждение,а в настоящето производство се претендира в исковата
молба заплащане на държавна такса в размер на 50.00 лева,като съдът определя същото
възнаграждение на юристконсулт като в заповедното производство-сумата от 50.00 лева.Т.е.
на ищеца се дължат за двете производства разноски в общ размер на 175.00 лева.
Мотивиран от горното съдът,на основание чл.237,ал.1 от ГПК,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА,на основание чл.422,ал.1,в-ка счл.415,ал.1 от ГПК,съществуването на
вземане на „АПС БЕТАБЪЛГАРИЯ“-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление в град София,п.к. 1404,р-н Триадица,бул.“България“,№81В,представлявано от
управителите П. В. и Х. М., срещу Е. З. Г.,ЕГН:********** от дЛов.обл.,в размерна
611.00/шестстотин и единадесет/лева,представляваща непогасена част от главница по
договор за паричен заем Кредирект №д,сключен на 09.11.2019г между „Сити Кеш“-ООД-
София и Е. З. Г.,заедно със законната лихва върху тази сума,начиная от 11.02.2025г до
окончателното и запращане,за която част от вземането е издадена Заповед по чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело №дг по описа на РС-Тетевен,а за разликата от признатия размер на главницата и
до претендирания такъв от 800.00 лева,отхвърля иска,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Е. З. Г.,ЕГН:********** от дЛов.обл. да
заплати на „АПС БЕТАБЪЛГАРИЯ“-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление в град София,п.к. 1404,р-н Триадица,бул.“България“,№81В,представлявано от
управителите П. В. и Х. М.,сумата от 175.00/сто седемдесет и пет/лева,представляващи
сторени разноски в исковото и заповедно производство по ч.гр.д. №дг по описа на РС-
Тетевен.
Решението подлежи на въззивно обжалване,пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
3