Номер 17419.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасIV въззивен наказателен състав
На 18.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:ГЕОРГИ Х. ИВАНОВ
Диана И. Асеникова Лефтерова
Секретар:Жанета З. Кръстева
като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20202100600924 по описа за 2020 година
С Присъда № 93 от 30.06.2020 г., постановена по НОХД № 648/2020 г.
Районен съд, гр. Бургас е признал подсъдимия З. Д. К. с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 06.05.2018 г. в гр. Бургас, в ж.к. „С.“, до бл. **
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел
„Зафира“, с рег. № А 9103 МС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2
на хиляда, а именно 2.45 на хиляда, установено по надлежния ред –
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр. № ARBB 0052, поради
което и на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на „лишаване
от свобода“ за срок от една година и „глоба“ в размер на 200 лева.
С присъдата на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението
на наложеното наказание една година „лишаване от свобода“ за срок от три
години.
Със същата присъда, на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК е наложил на подсъдимия кумулативно предвиденото
наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от две години, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднал
времето, през което К. е бил лишен по административен ред от правото да
управлява моторно превозно средство.
1
Направените по делото разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, е
възложил в тежест на подсъдимия.
По делото е постъпила въззивна жалба от адвокат Станко Кралев от
БАК – защитник на подсъдимия З. К., с която се излагат съображения за
неправилност на постановения съдебен акт, поради противоречие с
материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Моли се присъдата да бъде отменена, като бъде постановена нова, с
която подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира подадената
въззивна жалба за неоснователна, като счита, че присъдата на Районен съд –
Бургас е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде
потвърдена. Намира, че обосновано първоинстанционният съд е приел, че в
случая не е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Относно
наложените наказания, намира че същите са справедливи и съответни на
тежестта на деянието и дееца.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият З. К. се
явява лично. Защитникът му – адв. Кралев поддържа изцяло жалбата и
аргументите застъпени в нея. Прави се и искане при условията на
алтернативност, а именно присъдата да бъде отменена и делото да бъде
върнато за ново разглеждане, тъй като мотивите към присъдата не отговорят
на законовия стандарт. Защитата излага съображения, че в мотивите съдът е
анализирал факти и обстоятелства, които не са предмет на обвинението от
фактическа страна. Също така счита, че при обсъждане приложеното на чл. 9,
ал. 2 от НК, е налице непълнота в мотивите, тъй като съдът не е анализирал
всички относими смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Моли за уважаване на въззивната жалба в исканата алтернативност.
В дадената му последна дума, подсъдимият моли да бъде оправдан.
Заявява, че в личен план е платил доста висока цена за този нелеп инцидент.
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
правилността на присъдата, в предмета и пределите по чл.313 и чл. 314 от
НПК, намира за установеното следното:
2
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, изяснил е обстоятелствата по делото, въз
основа на което е направил обосновани изводи относно фактическата
обстановка и правна квалификация на деянието, а именно:
Подсъдимият З. Д. К. е роден на **** г. в гр. М.Т., живущ в гр. Бургас,
ж.к. „С.“, бл. **, ****. Същият е **** гражданин, *****, с ***** образование,
работи като ********, ЕГН ********. Видно от приложената справка за
съдимост К. е ******.
Подсъдимият К. е правоспособен водач на МПС от 2001 г. с придобити
категории „В“, „М“ и „АМ“.
Свидетелите С.Я., С.Ц. и Х.Т. – тримата полицаи във 02 РУ – Бургас
били на работа за времето от 19:00 часа на 05.05.2018 г. до 07:00 часа на
06.05.2018 г. При извършване на обход в ж.к. „С.“ , в 01:40 часа на 06.05.2018
г. в тревната площ в близост до бл. ** на същия комплекс, забелязали лек
автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № А 9103 МС. Двигателят
бил преведен в работен режим, като водачът боравел с уредите за управление,
правейки маневри назад и напред в опити да излезе от мястото, в което се
намирал. Автомобилът не можел да излезе, тъй като се намирал в ниската
част на тревната площ, като от двете страни имало скатове с голям наклон.
Полицейските служители се приближили до автомобила, като установили
самоличността на водача, а именно, че това е подсъдимият К.. Тъй като
последният миришел на алкохол и завалял думите, полицаите се усъмнили, че
той е в нетрезво състояние. С оглед на това те поискали съдействие от
колегите си в сектор „ПП“ при ОД МВР – Бургас. На място пристигнал
свидетелят И.Т. – мл. автоконтрольор при сектор „ПП“, гр. Бургас. Той
тествал подсъдимият с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.
№ ARBB 0052, като уредът отчел 2,45 на хиляда в издишания от него въздух.
Резултатът бил показан на подсъдимия, като му били разяснени правата да
даде кръвна проба за химичен анализ. На К. бил издаден и медицински талон
№ 0000830, в който той собственоръчно отбелязал, че приема показанията на
техническото средство. На подсъдимия бил съставен АУАН, с бл. №
458150/06.05.2018 г., като му било иззето СУМПС и били свалени
регистрационните табели на автомобила. К. бил задържан за срок от 24 часа
3
по ЗМВР, като бил освободен от 02 РУ – Бургас на 06.05.2018 г. в 12:10 часа.
На досъдебното производство е била назначена и изготвена
автотехническа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че
вечерно време на фарове практически на собствен ход автомобилът може да
излезе, но само ако е управляван от професионалист, който познава
техническото състояние на автомобила и по предварителен оглед на терена за
наличие на препятствия.
По делото била назначена повторна автотехническа експертиза, като и
по нея вещото лице е посочило, че на собствен ход лекият автомобил не е
можел да излезе от мястото, където е бил открит от полицаите.
С оглед неудовлетвореността на държавното обвинение от изготвените
експертизи, на досъдебното производство била назначена тройна
автотехническа експертиза, като в състава й не били включени вещите лице,
изготвили предходните две експертизи. Вещите лица по посочената
експертиза дават заключение, че съгласно ЗДвП водачът е бил длъжен след
като паркира автомобила, да вземе мерки той да не може да тръгне на
собствен ход, като това става чрез включване на скоростната кутия и ръчната
спирачка. Ако това е било направено, вещите лица са категорични, че ако
автомобилът е бил поставен на хоризонтална равнина, не би могъл да потегли
на собствен ход по инерция. При положение, че не е била включена предавка
и ръчна спирачка, според вещите лица автомобилът може да бъде изведен от
състояние на покой ако спрямо него се приложи сила, равняваща се на 26,26
kg.f. На вторият поставен въпрос, експертите посочват, че лекият автомобил
може да се озове до мястото, където е намерен от полицаите, ако се е спускал
по инерция по наклона под действие на собственото си тегло. При
движението по инерция, автомобилът ще достигне скорост в края на наклона
около 15,0 км/час. Ако няма препятствия по терена, за да спре самостоятелно,
ще измине още около 7,0 метра по равнинната площ. В съдебно заседание,
вещото лице Стефанов уточнява, че ако автомобилът се спуска без водачът да
е вътре и без поставени ключове в контакта, след метър – два воланът ще се
заключи и ще застане в положението, в което е бил в този момент, така че е
възможно автомобилът да не се движи по права линия. Ако няма ключове на
контакта и заключили ли се воланът, тогава се блокират колелетата и
4
автомобилът става неуправляем.
Така изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена,
като се е позовал частично на обясненията на подсъдимия З. К., от
показанията на свидетелите С.Ц., Х.Т., С.Я. и И.Т., и на четиримата свидетели
дадени в съдебно заседание, както и прочетените по реда на чл.281, ал. 4, вр.
ал. 1, т.2 от НПК показания, дадени на досъдебното производство,
показанията на свидетелите Г.Ш., К. К., В.К. и Д.Д., от изготвената по делото
тройна автотехническа експертиза, протокол за оглед на
местопроизшествието, скица и фотоалбум към него, справка за съдимост на
подсъдимия, АУАН бл. № 458149, АУАН бл. № 458150, и двата от 06.05.2018
г., талон за медицинско изследване № 0000830, справка за нарушител/водач,
справка за собственост на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с
рег. № А9103МС, справка за собствност на лек автомобил марка „Хюндай“,
модел „Матрикс“ с рег. № А9451НА, протокол за последваща проверка на
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARBB 0052 от 16.11.2017 г.,
заповед за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР, декларация,
протокол за обиск на лице, постановление за прекратяване на наказателното
производство от 04.02.2019 г- , постановление на ОП – Бургас от 22.05.2019 г.
Обясненията на подсъдимия относно обстоятелството, че преди да бъде
спрян за проверка от полицейските органи, е консумирал алкохол, се
подкрепят от показанията на свидетеля Г.Ш.. Относно обясненията на К.,
навеждащи доводи, че се е качил в автомобила си, за да види какви рани е
получил от падането си преди това в шахта, според съда се явяват защитна
теза. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е кредитирал частично
обясненията на подсъдимия.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал
показанията на свидетелите – полицейски служители Я., Ц., Т. и Т., като и по
мнение на въззивния съд, показанията им са логични, последователни и не са
в противоречие помежду си, както и кореспондират с останалите
доказателства по делото. Същите кореспондират частично и с обясненията на
подсъдимия К., който заявява, че автомобилът му е бил в работен режим,
когато са дошли полицаите, както и че допуска, че е възможно да е правил
опити да измъкне автомобила от мястото, където е бил, като е правил маневри
5
напред и назад.
Неоснователни са възраженията за допуснато съществено процесуално
нарушение при изготвяне на мотивите, като не ставало ясно действителната
воля на съда. Релевантните факти покриват признаците на състава по чл.
343б, ал. 1 от НК, поради което и правилно първоинстанционният съд е
квалифицирал извършеното от подсъдимия деяние, като осъществяващо от
обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление
Основният въпрос от значение за съставомерността на деянието, а именно
дали подсъдимият е управлявал автомобила си след като е употребил алкохол
в концентрацията, установена по надлежен ред, е бил правилно разрешен от
първата инстанция.
Също така настоящата инстанция не споделя възраженията на защитата,
че в случая се касае за малозначителност на деянието, като се приложи
нормата на чл. 9, ал. 2 от НК. Засегнатите обществени отношения са
съществени, тъй като са свързани с безопасността на транспорта, чието
накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на
имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора. От
наличните по делото доказателства се установява, че подсъдимият е
управлявал лекия си автомобил, опитвайки се да го изкара от мястото, където
се е намирал, като е правил маневри напред и назад, боравейки с уредите за
управление. Единствено и само по причина, че автомобилът трудно е можело
да излезе на собствен ход, той е бил на това място. В подкрепа на това е
заключението на тройната автотехническа експертиза, както и показанията на
свидетелите К. К. и В.К..
С оглед на изложените съображения, не са налице основания за отмяна
на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която деецът да
бъде оправдан.
За посоченото деяние законът предвижда наказание лишаване от
свобода от една до пет години и глоба от двеста до хиляда лева.
Отделно от гореизложените принципни положения, настоящият
въззивен състав намира, че в конкретния случай от доказателствата по делото
може да се направи извод за наличие на многобройни смекчаващи вината
6
обстоятелства, свързани с личността на подсъдимия. Първоинстанционният
съд е отчел, че обществената опасност на деянието е обичайната и дори по-
ниска в сравнение с обществената опасност на деянията от този вид. Също
така е отчетена и ниската обществена опасност на дееца, но неправилно е
приел, че не е налице нито едно изключително смекчаващо вината
обстоятелство или многобройни такива, като е посочил, че като такова
приема само продължилото близо две години разследване по делото,
обосноваващо налагане на наказание в минимален предвиден в закона размер.
Погрешно обаче първоинстанционният съд е отчел, че не са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосноват
приложението на чл.55 от НК. Следва да се посочи, че пред въззивния съд се
представиха доказателства за трудовата ангажираност на подсъдимия, както и
че същият е родител, който се грижи за двете си деца. По делото липсват
данни за други противообществени прояви от страна на К.. На съдебно
следствие пред първоинстанционния съд и пред настоящия въззивен състав
изрази съжаление за стореното, както и че си е взел поука. Също така,
въззивният съд намира, че обществената опасност на конкретното деяние
също е ниска – подсъдимият е бил хванат да управлява на място, откъдето
автомобилът трудно би могъл да излезе на собствен ход, мястото е затревена
площ, до жилищен блок, по това време на денонощието не е имало хора, както
и придвижваното на автомобила е било на кратко разстояние.
С оглед на така посочените характеристични данни за личността на
подсъдимия К., както и спецификата на конкретното деяние, настоящата
инстанция счита, че наказанието му следва да се определи при условията на
чл. 55 от НК, поради което намира, че присъдата на Районен съд – Бургас в
наказателната й част следва да бъде изменена, като на подсъдимия З. Д. К. на
основание чл. 343б, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК се наложи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на
което се отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години и на
основание чл. 55, ал. 3 от НК да не му се налага по-лекото наказание глоба,
предвидено за това престъпление.
Така отмерена санкцията е справедлива и напълно съответна на
обществената опасност на деянието и на дееца. Същата е достатъчна да
мотивира подсъдимия да се поправи, превъзпита, да преосмисли и да
7
коригира за в бъдеще поведението си, както и да повлияе предупредително
върху останалите членове на обществото.
Правилно и законосъобразно районният съд на основание чл. 343г, вр.
чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е наложил и кумулативно предвиденото наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години, като на
основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднал времето, през което е било иззето
СУМПС на подсъдимия К. от органите на сектор ПП при ОДМВР – Бургас,
считано от 06.05.2018 г.
С оглед виновността на подсъдимия К., правилно първоинстанционният
съд е ангажирал отговорността му за разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК.
При извършена служебна проверка, въззивната инстанция не констатира
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат
изменение на присъдата в останалата й част или нейното отменяване.
Ето защо настоящата инстанция намира, че атакуваната присъда следва
да бъде изменена, поради което на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 93/30.06.2020 г., постановена по НОХД №
648/2020 г. на Бургаския районен съд, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 54
от НК е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години и глоба в размер на
200.00 лева по отношение на подсъдимия З. Д. К. , ЕГН **********, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА на подсъдимия З. Д. К. на основание чл. 343б, ал.1 от НК, вр.
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ
МЕСЕЦА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 55, ал. 3 от НК НЕ НАЛАГА на подсъдимия К.
предвиденото наказание „глоба“.
8
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 93/30.06.2020 г. по НОХД № 648/2020 г.
на Бургаския районен съд в останалата част.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на
страните, че въззивното решение е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9