РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. ХАСКОВО, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Р. З. Т.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500299 по описа за
2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 3133/26.02.2024 г. от „АНИКА – 75“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. “П. Р.
Славейков“, чрез адв. В. Ч. против решение № 91/13.02.2024 г. на Районен съд-Хасково.
С Решение № 91/13.02.2024 г. по гр. дело № 2222 по описа на съда 2023 г.,
Районен съд- Хасково е признал за незаконно извършеното със заповеди № *** и № *** на
управителя на „Аника-75“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Хасково,***, прекратяване на трудовото правоотношение на Д. М. К., с ЕГН ********** от
****, от длъжността „****”, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, чрез налагане на
наказание „дисциплинарно уволнение“, като е отменил заповед № ***, с която е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, и заповед № ***, с която е прекратено трудовото
правоотношение, като незаконосъобразни. С решението РС-Хасково е осъдил „Аника-75“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ****,
представляван от управителя А. М. М., да заплати на Д. М. К., с ЕГН**********
направените по делото разноски в размер на 800,00 лв. за адвокатско възнаграждение, а по
сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 50 лв.
1
Недоволен от решението е останал въззивникът „Аника-75“ ЕООД, който чрез
пълномощника си го обжалва с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. В
жалбата са изложени подробни съображения в смисъл, че при постановяването на съдебния
акт съдът неправилно е акцентирал относно обстоятелството какво е разбрал от обжалваните
заповеди ищецът, а не каква е била законната стойност на тези заповеди, както за налагане
на дисциплинарно наказание, така и за прекратяване на трудовото правоотношение.
Незаконосъобразно е било кредитирано недобросъвестното поведение на ищеца при
напълно спазена законна процедура за налагане на дисциплинарно наказание при спазване
на всички необходими изисквания за това.
Претендират въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-
Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли
предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна
Д. М. К., който чрез пълномощника си оспорва жалбата и излага съображения за нейната
неоснователност.
Претендира въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-
Хасково. Претендира и присъждане на направените във въззивното производство разноски,
съгласно представен по делото списък на разноските.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от
надлежна страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд- Хасково е образувано въз основа на искова молба
от Д. М. К., с която срещу ответника „АНИКА – 75“ ЕООД, ЕИК ********* е предявен иск с
правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ.
По делото е установено, че страните са били в трудови отношения, възникнали от
сключен между тях трудов договор № ****, с който ищецът е назначен на длъжност „***“
в ответното дружество, на основание чл.70, ал.1 от КТ. Уговорен е срок от 60 дни за
предизвестие при прекратяване на договора. На 02.08.2023г. ищецът подава заявление до
управителя на ответното дружество, с което моли да се прекрати трудовото му
правоотношение, считано от 16.08.2023г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ - по взаимно
2
съгласие или при неспазено предизвестие по чл.326, ал.1, т.1 от КТ. С докладни от
18.08.2023г. и от 21.08.2023г. С. Д. Ф. /***/ уведомява управителя на ответното дружество,
че ищецът не се е явил на работа на 17.08.2023г., като твърди, че не е уведомена за
причината за отсъствието му от работа, няма представени болнични листи и молби за
отпуск, телефона му е изключен и опитите й да се свърже с него са неуспешни.
Със заповед №*** на основание чл.193, ал.1 от КТ, във връзка с докладната от
18.08.2023 г. на С. Ф., работодателят е наредил да се уведоми ищеца да се яви на
22.08.2023г. в 10ч. в посочения офис и да представи писмени обяснения за неявяването си
на работа от 17.08.2023г. Заповедта ведно с уведомително писмо, с което се изискват
сведения от ищеца дали се ползва от закрила по чл.333 от КТ, са изпратени по куриер до
последния и са връчени на 19.08.2023г.
На ищеца е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ и е прекратено
трудовото правоотношение между страните на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, във връзка
с чл.190, ал.1, т.2, от КТ при условията на чл.193, ал.1 от КТ, считано от датата на издаване
на втората заповед - 29.08.2023г. Със заповед №*** на ищеца е наложено наказание
„дисциплинарно уволнение“ на основание чл.188, т.3, вр.190, ал.1, т.2, вр.чл.187, т.1 от КТ и
при спазени изисквания на чл.189, чл.193, ал.1 и 3 и чл.194 от КТ.Със заповед №**** е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 29.08.2023г., на основание
чл.330, ал.2, т.6, вр. чл.190, ал.1, т.2 от КТ при условията на чл.193, ал.1 от КТ. Заповедите са
връчени на ищеца на 31.08.2023 г. срещу подпис.
Като причини за прекратяване на трудовия договор на ищеца и налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ и в двете заповеди е посочено, че не се е явил на
работа от 17.08.2023г., няма представени болнични листи, молба за платен или неплатен
отпуск.
При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са събрани всички
относими и необходими за изясняване на спора доказателства.
Нови доказателства пред вззивната инстанция не са събрани.
Изложената от районния съд фактическа обстановка правилно е установена,
поради което на основание чл. 272 ГПК изцяло се споделя от настоящия състав на
въззивния съд.
При оспорване законността на уволнението в тежест на работодателя е да
установи наличието на основанието посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание и законосъобразно упражняване на правото му едностранно да прекрати
трудовия договор, чрез налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание "уволнение“.
Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налагат. Заповедта следва да бъде мотивирана, за да се проверят сроковете за
налагане на наказанието по чл.194 от КТ, а именно не по-късно от два месеца от откриване
на нарушението и до една година от извършването му.
3
Нормите на чл.194 КТ и чл.195 КТ са императивни и съдът следи служебно за
спазване мотивирането на заповедта и сроковете за налагане на наказанието, като в
останалата част се произнася за законосъобразността на наложеното наказание по
доводите на страните.
Съдът счита, че в конкретният случай е спазен срока за налагане на
дисциплинарното наказание. Заповедта е издадена на 28.08.2023г. за извършено нарушение
през същия месец, а именно неявяване на работа от 17.08.2023г. Работодателят е спазил и
разпоредбата на чл.193 от КТ, като въз основа на издадена заповед изпратена на ищеца е
поискал той да се яви в офис на дружеството за да представи писмени обяснения за
неявяването си на работа от 17.08.2023г. Видно от приложената разписка заповедта с която
са поискани обясненията от ищеца по чл.193 от КТ е връчена на ищеца на 19.08.2023г., чрез
куриер. Няма данни по делото ищецът да се е явил пред работодателя и ли да е дал писмени.
На 21.08.2023г. ищецът е подал жалба до Инспекцията по труда с оплакване, че
още от 02.08.2023г. подал до работодателя заявление за освобождаването му от работа, но до
момента не е получил нито трудовата си книжка, нито документи, удостоверяващи
прекратяване на трудовото правоотношение. По делото е представено и заявлението на
ищеца до ответното дружество от 02.08.2023г., с което е поискал прекратяване на трудовото
правоотношението между тях на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ - по взаимно съгласие или
на основание чл.326, ал.1, т.1 от КТ - при неспазено предизвестие, което волеизявление е
достигнало до работодателя чрез инспекцията по труда, видно от извършена проверка при
работодателя. Няма изрично волеизявление на работодателя, че приема предложението за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца в предвидения 7-дневен срок, поради
което следва да се счита, че волеизявлението на ищеца не е прието от работодателя.
Със заповед №*** на ищеца е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“
на основание чл.188, т.3, вр.190, ал.1, т.2, вр.чл.187, т.1 от КТ и при спазени изисквания на
чл.189, чл.193, ал.1 и 3 и чл.194 от КТ. Със заповед №*** е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца, считано от 29.08.2023г., на основание чл.330, ал.2, т.6, вр.
чл.190, ал.1, т.2 от КТ при условията на чл.193, ал.1 от КТ. Заповедите са връчени на ищеца
на 31.08.2023 г. срещу подпис.
Настоящият състав на въззивния съд счита, че при издаване обжалваната заповед
с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказания уволнение са спазени
предвидените срокове за налагане на дисциплинарно наказание, заповедта е издадена на
28.08.2023г. за извършено нарушение през същия месец, а именно неявяване на работа от
17.08.2023г. Работодателят е спазил и разпоредбата на чл.193 от КТ. Не съществува спор
между страните, а това се установява и от приложената разписка, че заповедта за изискване
на обяснения по чл.193 от КТ е връчена на ищеца на 19.08.2023г. чрез куриер. Няма данни
по делото ищецът да се е явил в определения офис на дружеството на посочените дата и час,
нито по друг начин да е депозирал пред работодателя писмени обяснения. Съгласно
разпоредба на чл.325, ал.1, т.1 от КТ, страната, към която е отправено предложението, е
длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от
4
получаването. Законодателят е предвидил, че ако това не бъде сторено, се смята, че
предложението не е прието. Не се спори между страните, а това се установява и от
писмените доказателства по делото, че на 21.08.2023г. е подадена първата жалба от ищеца
до инспекцията по труда, където е описано подаденото заявление, поради което следва
извода, че макар и със закъснение работодателят е бил запознат с искането на ищеца за
прекратяване на трудовото му правоотношение по чл.325, ал.1 т.1 от КТ. Работодателят не е
приел и второто предложение отправено при условията на алтернативност. Ищецът е
поискал прекратяване на договора на основание - чл.326, ал.1 от КТ - при неспазване на
предизвестието. Съгласно разпоредбата на чл. 326 КТ по своята правна същност
предизвестието на работника или служителя за прекратяване на трудовото правоотношение,
отправено до работодателя е материално, субективно, преобразуващо трудово право,като
работникът или служителят не е длъжен да мотивира волеизявлението си, а е достатъчно
изразената от него воля да съдържа ясно и безусловно решение за прекратяване на
трудовото правоотношение. Предизвестието трябва да е писмено като форма за
действителност и да включва определен срок, след изтичането на който трудовия договор се
прекратява. Отправеното предизвестие определя със сигурност края на съществуването на
трудовото правоотношение с изтичане срока на същото. Видно от сключения между
страните трудов договор срокът на предизвестието е 60 дни.
В конкретния случай трудовото правоотношение е прекратено едностранно и по
инициатива на работодателя чрез налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ като
заповедта е издадена след подаване на заявлението от ищеца до работодателя. Налице е
конкуренция на две насрещни, едностранни волеизявления насочени към прекратяване на
трудовия договор, когато работникът или служителят пръв е отправил предизвестие за
прекратяване на трудовия договор по чл.326, ал.1 от КТ и през време на срока на
предизвестието му е връчена заповед за дисциплинарно уволнение от работодателя. Ищецът
твърди, че още на 02.08.2023г. писмено и устно е уведомил работодателя, че желае
прекратяване на трудовото правоотношение, а от своя страна последният е предприел
действия по налагане на дисциплинарно наказание с издаването на заповед по чл.193 от КТ
на 18.08.2023г., приключило с прекратяване на трудовия договор на ищеца на 29.08.2023г.
При така установените по делото факти и обстоятелства , съдът достига до
следните изводи:
Предявеният иск е за отмяна на дисциплинарно уволнение, с правно основание
чл.344,ал.1, т.1 КТ.
При иск за отмяна на дисциплинарно уволнение работодателят е този който носи
тежестта да докаже, че законосъобразно е упражнил правото да накаже виновно
нарушилия трудовата дисциплина негов работник или служител и да установи при
условията на главно и пълно доказване, че са спазени формалните изисквания за
законосъобразност на наложеното наказание, да докаже реалното извършване на описаното
в обжалваната заповед нарушение на трудовата дисциплина, както и че определеното
наказание е съобразено с критериите посочени в чл.189, ал.1 КТ.При налагане на най-
тежкото дисциплинарно наказание и последиците, които влече същото след себе си,
несъмнено работодателят трябва изрично, точно и ясно да определи периода на
5
нарушението, което се твърди, че е извършил работника. Мотивите на заповедта следва да
са ясни и съвсем конкретни, а не да оставят работника в неведение за какво точно
нарушение е санкциониран. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е посочен
нарушителят , извършеното нарушение - неявяване на работа и липса на представени
болнични листи, молба за платен или неплатен отпуск, наказанието - дисциплинарно
уволнение и законния текст - чл.188, т.3, вр. чл.190, ал.1, т.2 и чл.187, ал.1 от КТ, при
спазени изисквания на чл.189, чл.193, ал.1 и 3 и чл.194 от КТ. Не е посочено точно кога е
извършено нарушението на трудовата дисциплина. В заповедта е посочена само една дата-
17.08.2023г., а работодателят твърди, че е имал предвид от тази дата и всички следващи
дни. Неясната и неточна формулировка на уволнителната заповед безспорно сочи на извод
за извършено незаконно уволнение. Още повече, че в настоящия случай е налице и
отправено предизвестие от ищеца до ответното дружество, с което на предходна дата е
поискал да се прекрати правоотношението между тях. Непосочването на конкретни дати, на
които ищецът не се е явил на работа поставя същият в невъзможност да се защити, респ. да
ангажира доказателства поради какви причини не се е явявал на работното си място, в
случай че това неявяване се установи. По делото липсват писмени или гласни доказателства,
от които може да се правят изводи дали се е явил или не се е явил на работа ищецът след
17.08.2023г. От значение за спора е че още на следващия ден 18.08.2023г. е изпратена
докладна записка до управителя на дружеството за неявяването н ищеца на работа на
конкретната дата – 17.08.2023 г. и съответно на 18.08.2023г. е издадена заповедта, с която са
му изискани обяснения за неявяването му на работа на 17.08.2023 г. Въз основа на
установените в хода на съдебното производство фактически данни и обстоятелства следва
да се приеме, че дисциплинарното производство е започнало срещу ищеца още на
следващия ден - 18.08.2023г. и наложеното му наказание „дисциплинарно уволнение“ е само
и единствено за неявяването му на работа на 17.08.2023г., независимо от неясната
формулировка в оспорените заповеди.
При разглеждането на делото районният съд е събрал представените от страните
доказателства, които са относими и необходими за разрешаването на трудовия спор и за
изясняване на спорните по делото обстоятелства и въз основа на установените по делото
факти и обстоятелства е достигнал до правилния извод, че искът с правно основание
чл.344, ал.1,т.1 от КТ предявен от ищеца е основателен. Обжалваната заповед за налагане на
ищеца на наказание „дисциплинарно уволнение“ и последващата заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните са незаконосъобразни и извършеното с тях
уволнение е незаконно, поради което следва да се отмени.
Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл.272 ГПК изцяло
се споделят от настоящия състав на въззивния съд, поради което въззивният съд препраща
към тях.
Поради съвпадане на изводите и на двете съдебни инстанции обжалваното
решение като правилно следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени направените разноски за въззивната инстанция, за които
по делото е представен списък на разноските по чл.80 ГПК. Разноските следва да се
присъдят така както са направени. Видно от приложения по делото списък на разноски по
чл.80 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение са в размер на 900,00 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 91/13.02.2024 г. на Районен съд – Хасково по гр.д.
6
№ 2222/2023 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „Аника-75“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Хасково, ****, да заплати на Д. М. К., с ЕГН ********** от ***
направените във въззивното производство разноски в размер на 900, 00 лв. – за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС- София, в едномесечен
срок, считано от обявената дата - 08.05.2024 г., за която дата страните са уведомени в
съдебно заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7