РЕШЕНИЕ
№260137 14.06.2021
г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският
районен съд
граждански състав на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар
Мая Деянова
като
разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 1260
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „Т.Р.“ ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от С.Ж., против П.Ц.Т., ЕГН **********, с настоящ адрес ***.
Твърди се, че ответникът бил купувач на доставена от ищеца топлинна енергия в
имот, находящ се в гр. Р., ул. „***“, № **, бл. ***, вх.*, ет.*, абонатен № ********,
за периода от 26.10.2018 г. до 21.02.2019 г., на обща стойност 641.08 лв. по 4
броя фактури, която енергия не била заплатена. Т. дължал и лихва за забава за
периода от падежа на всяка фактура, който бил 45 дни след периода на
доставката, до 15.04.2019 г. в размер на 10.92 лв. За тези задължения били
издадени фактури, както следва: № 4790492/08.12.2018 г. за сумата от 52.43 лв.-
главница за периода от 26.10.2018 г. до 23.11.2018 г., и лихва в размер на 1.67
лв., с падеж 15.01.2019 г.; № 4816108 от 08.01.2019 г. за сумата от 196.44 лв.-
главница за периода от 24.11.2018 г. до 22.12.2018 г., и лихва в размер на 4.58
лв., с падеж 15.02.2019 г.; № 4839735 от 08.02.2019 г. за сумата от 226.15 лв.-
главница за периода от 22.12.2018 г. до 21.01.2019 г., и лихва в размер на 3.52
лв., с падеж 15.03.2019 г.; № 4863169 от 08.03.2019 г. за сумата от 166.06 лв.-
главница за периода от 22.01.2019 г. до 21.02.2019 г., както и лихва в размер
на 1.15 лв., с падеж 15.04.2019 г. Поради неплащане на сочените суми било
подадено заявление и била издадена заповед по ч.гр.д. № 799/2019 г. по описа на
РС- Несебър. Предвид на това, че длъжникът бил уведомен по чл.47, ал.5 от ГПК,
се предявява настоящата претенция за приемане за установено съществуването на
вземане в полза на ищеца за сочените по- горе суми, като се претендира и
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението.
В месечният срок е постъпил писмен отговор от назначеният особен
представител на ответника, с който се оспорват предявените претенции. Твърди
се, че между страните не съществува облигационно правоотношение; ответникът не
е собственик на имота, за който се претендира потребената енергия; същият не е
потребявал топлинна енергия, тъй като не е обитавал имота. С тези аргументи се
считат претенциите за неоснователни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
.
От представеното по делото заявление от ответника до
ищеца от 03.10.2012 г., е видно, че П.Т. е пожелал да му бъде открита партида
за заплащане на топлоенергия, въз основа на договор за наем, считано от
01.10.2012 г. за имот, находящ се в гр. Р., ул. „***“, № **, бл. ***, вх.*, ет.*,
с абонатен номер ********. Приложен е и договор от 04.10.2012 г., по силата на
който ищцовото дружество е поело задължение да доставя на ответника
топлоенергия с топлоснабдител гореща вода, чрез топлопреносната си мрежа и
съоръжения, съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди именно за този имот с абонатен номер ********. По делото няма данни и не
се твърди, че договора за наем е бил прекратен, респективно няма данни да е
подавано заявление за закриване на партидата. В този смисъл по делото се
установява, че в периода от 26.10.2018 г. до 21.02.2019 г. /процесния/ ответникът
е бил абонат на „Т.Р.” ЕАД. Съгласно пар. 41б от ДР на Закона за енергетиката
„потребител на енергийни услуги” е краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия или природен газ. Според чл. 149, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключването на писмени
договори при общи условия между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна
енергия. По делото като писмено доказателство са представени общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т. Р.” АД на потребители.
Налице са и множество доказателства, които са в насока, че сградата в режим на
етажната собственост, находяща се в гр. Р., блок ***, е клиент на „Т.Р.” ЕАД, а
именно договор за доставка на топлинна енергия за обект бл. *** от 07.10.1998
г., договор за топлинно счетоводство № 29/26.10.2001 г. Ето защо между страните
при осъществяване на предвидените в закона факти е възникнало и съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при
Общи условия съгласно чл. 149, ал.1 ЗЕ. Облигационното отношение е касаело
доставянето на топлинна енергия от ищеца до обекта, ползван от ответника,
находящ се в гр. Р., ул. „***“, № 83, бл. ***, вх.А, ет.1.
За установяване факта на предоставяне на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на
съдебно-техническата експертиза, съгласно което процесната сграда в режим на
етажна собственост се е обслужвала от Абонатна станция за процесния период. Имотът,
обитаван от ответника, е присъединен чрез сградна инсталация към
топлопреносната мрежа на ищеца. В имота имало монтирани 3 броя отоплителни
тела, снабдени с измервателни устройство на сезонен визуален отчет. През имота
на ответникът преминавал и щранг- лира, с проектна мощност, която не се
отчитала с уред за отчет, а изразходваното количество топлинна енергия от това
отоплително тяло се начислявало по максималната му нормативна мощност. Имало
монтиран и 1 брой водомер за топла вода. В процесното жилище за процесния
период е ползвана топлинна енергия от всичките 3 броя отоплителни тела за
отопление от радиатори, за топла вода и за сградна инсталация. От експертизата
се установява, че общият топломер в сградата е отчитан ежемесечно. Според
вещото лице за процесния имот е спазено дяловото разпределение. През процесният
период отчитането на топлинна енергия по топломера в абонатната станция е
извършвано чрез преносим терминал ежемесечно. Количеството топлинна енергия,
намалена със загубите на енергия в абонатната станция, е подавано от
„Топлоснабдяване“ АД- Шумен /дружеството за дялово разпределение/ за
разпределение на потребителите, което е било извършвано в началото и в края на
всеки отоплителен сезон, визуално от отчетените показатели. Налага се извод, че
от приетата по делото експертиза безспорно се доказва, че за процесния период
до процесния имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно. Вещото лице е
заявило, че за ответника правилно е била разпределена топлинна енергия на
стойност 641.08 лв. за процесния период.
При така установеното съдът намира иска за доказан по
основание и размер. Установи се, че по силата на облигационни отношения между
страните ищецът е престирал топлинна енергия в полза на ответника. Както бе
посочено по- горе няма спор по делото, че П.Т. не е собственик на имота, но
същия е наемател и като такъв е страна по облигационното правоотношение.
Съобразно заключението на вещото лице е доставяна топлинна енергия до имота,
ползван от ответника през процесния период, в сочените във фактурите
количества. Налице е и предоставена услуга- дялово разпределение, като в
жилището са отчитани три разпределители и един топъл водомер. Според експертът
при извършване на дялово разпределение от топлинния счетоводител е спазена
нормативната уредба. Ето защо се налага извод, че за процесния период
ответникът безспорно е дължал такса и за дялово разпределение. Такова е
извършена и съобразно сключените между топлинния счетоводител и етажната
собственост в процесната сграда договор от 25.10.2001 г.
Всичко изложено по- горе налага извода за
основателност на претенцията за сумата от 641.08 лв., поради което искът следва
да бъде уважен.
Основателността на главния иск предполага наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно сключеният между страните
Договор от 04.10.2012г. за доставка на топлинна енергия заплащането се извършва
съобразно уговореното в Общите условия, като в случай на забава се дължи
обезщетение в размер, определен в чл. 86 ЗЗД. В чл. 47, ал. 1 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди е предвидено, че купувачът е
длъжен да заплаща месечни дължими суми за топлинна енергия в срок до 15 число
на месеца, следващ месеца на доставката, като се издава от продавача данъчна
фактура. Ето защо ответникът дължи лихва върху месечните задължения съгласно издадените
фактури, считано от падежа на всяко отделно вземане. В този смисъл правилно и в
съответствие с посоченото по- горе, от страна на ищеца са калкулирани сумите за
забава в плащането, с падеж 15-то число на следващия месец. Предвид на това
искът за лихва върху главницата в размер на общо 10.92 лв. следва да бъде
уважен в цялост, както следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на делото и направеното искане, на
ищеца следва да се присъдят разноски. В рамките на исковото производство дружеството
е направило разноски от 77 лв.- платена държавна такса, и 219.60 лв.- платено
възнаграждение за вещо лице. Наред с това, съдът намира, че при определяне на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78,
ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за
юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да
определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата
на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе
предвид ниският размер на претендираната със заявлението сума, съдът достигна
до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в
полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал.
8 от ГПК в размер на 100 лв. Още повече, че осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство по делото се свежда единствено до подаване на
исковата молба по делото и молба за отстраняване на нередовностите й. В
откритото съдебно заседание по делото не се е явил представител на ищеца.
Налага се извод, че и обемът на осъщественото от процесуалния представител на
ищеца представителство съответства на възнаграждение в размер на 100 лв.
Следователно за исковото производство на ищеца следва да се определи дължимо
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв. Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото
производство е 396.60 лв.
На ищецът следва да се присъди и сумата от 200 лв.,
представляваща заплатено възнаграждение на особен представител, която сума
следва да бъде заплатена на адв. Г.П..
При този изход
на спора и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4 на ОСГКТ на ВКС, настоящата
инстанция дължи произнасяне относно разноските, направени от заявителя в
заповедното производство. Предвид уважаването на исковете, на дружеството
следва да се присъдят направените в хода на заповедното производство разноски в
размер на 75 лв.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че П.Ц.Т., ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, дължи на „Т.Р.“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от С.Ж.,
сумата от 641.08 лв., представляваща
стойността на доставена, но незаплатена, топлинна енергия в имот, находящ се в
гр. Р., ул. „***“, № **, бл. ***, вх. ет., абонатен № ********, за периода от
26.10.2018 г. до 21.02.2019 г., ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението-
28.05.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 10.92 лв., представляваща лихва за
забава, за които суми са издадени фактури, както следва: № 4790492/08.12.2018
г. за сумата от 52.43 лв.- главница за периода от 26.10.2018 г. до 23.11.2018
г., и лихва в размер на 1.67 лв., с падеж 15.01.2019 г.; № 4816108 от 08.01.2019
г. за сумата от 196.44 лв.- главница за периода от 24.11.2018 г. до 22.12.2018
г., и лихва в размер на 4.58 лв., с падеж 15.02.2019 г.; № 4839735 от
08.02.2019 г. за сумата от 226.15 лв.- главница за периода от 22.12.2018 г. до
21.01.2019 г., и лихва в размер на 3.52 лв., с падеж 15.03.2019 г.; № 4863169
от 08.03.2019 г. за сумата от 166.06 лв.- главница за периода от 22.01.2019 г.
до 21.02.2019 г., както и лихва в размер на 1.15 лв., с падеж 15.04.2019 г., като
за тези суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 395/16.08.2019 г. по ч.гр.д. № 799/2019 г. по описа на РС- Несебър.
ОСЪЖДА П.Ц.Т.,
ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на „Т.Р.“ ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от С.Ж., сумата от 75 лв., представляваща направените в заповедното производство
разноски.
ОСЪЖДА П.Ц.Т., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати
на „Т.Р.“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от С.Ж., сумата от общо 596.60 лв., представляваща разноски в
настоящото производство.
На адвокат Г.П. ***, назначен за особен представител на ответника Т., да
се изплати сумата от 200 лв.- възнаграждение за положения труд.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му,
пред Окръжен съд- Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: