Р Е
Ш Е Н
И Е № 77
гр.Стара Загора, 11.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІII състав, в публично съдебно
заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова,
като разгледа докладваното от съдия
Манолов
административно дело №283 по описа
за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.166,
ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на жалба от П.А.М.
*** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане
№24/112/03223/3/01/04/01 от 11.07.2017г., издаден от Директор на Областна дирекция
„Земеделие“ – гр.Хасково. В жалбата се сочи, че оспорения административен акт е
нищожен, тъй като до приемането с ДВ бр.51/2019г., в сила от 28.06.2019г., на
ал.5 и ал.6 на чл.20а от ЗПЗП, законът не урежда реда и органа за установяване
на вземането на недължимо платени или надплатени вземания, поради което
ръководителят на администрацията не е органът, компетентен да установи
публичното вземане. Счита се, че не са налице предпоставки за установяване на
публично вземане, тъй като не е предварително издаден индивидуален
административен акт, с който да е прекратен договора, обуславящ и дължимост на
връщане на първото плащане по него. Твърди се нищожност на Заповед
№03-260-РД/71 от 12.02.2013г. на Директора на ОД на ДФ Земеделие Хасково, тъй
като е издадена при липса на законово предвидена към датата на издаването й
възможност за делегиране на правомощия на Изпълнителния директор на ДФЗ-РА в
полза на издателя. Обосновава се, че не отговаря на истината твърдението, че
жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по Договор № 24/112/03223 от
24.09.2009г., като се счита, че в акта не се съдържат ясни мотиви от гледна
точка на това коя инвестиция органът счита за неизвършена. Излагат се доводи,
че в оспорения АУПДВ липсват мотиви от гледна точка основанието, на което се
иска връщане на платени суми, включително не е конкретизирана коя хипотеза от
няколкото такива, визирани в условия на алтернативност в чл.33 от Наредба
№9/2008г. органът е приел, че е налице. В заключение се сочи, че е налице
незаконосъобразност на акта и в частта, в която се твърди извършено погасяване
на част от задължението, тъй като според жалбоподателя той изобщо няма
задължение към Фонда с посочения от органа произход, нито е давал съгласие за
извършване на прихващания със суми, които му се следвали. По подробно изложени
в жалбата съображения моли съда да обяви за нищожен, алтернативно - да отмени оспорения акт. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответника по жалбата – Директора на ОД ДФ
„Земеделие“ гр.Хасково, чрез процесуалния си представил – юриск.П. моли съда да
остави подадената жалба без уважение, като счита същата за недоказана,
неоснователна. Твърди, че оспореният АУПДВ е законосъобразен, издаден по
надлежния ред от компетентен орган, отразяващ правилното прилагане на
материалноправните норми. Претендира направените по делото разноски.
Административен съд – Стара Загора, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице и в законоустановения срок, съгласно Определение
№13438/09.10.2019г. по адм.дело №10401/2019г. на ВАС, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
При проверката за законосъобразност на
оспорения АУПДВ, предмет на настоящото производство, касаеща компетентността на
неговия издател, съдът констатира следното:
Съгласно действащата, към момента на
издаването на АУПДВ, разпоредба на чл.
20а, ал.4 ЗПЗП (Нова – ДВ, бр.12 от 2015г.), на изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“ е предоставена възможност да делегира със заповед правомощията
си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на директорите
на областните дирекции на фонда. С приложената по делото Заповед № 05-РД/286 от
01.02.2017г., издадена на основание на чл.
20а, ал. 2 и 4
от ЗПЗП, чл.11, ал.2, чл.44 и чл.45 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“,
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал на директорите на ОД
„Земеделие“, съобразно териториалната им компетентност, правомощията по издаване
на АУПДВ по мярка 112 „Създаване стопанства на млади фермери“ по ПРСР 2007-2013г.
Следователно, оспореният АУПДВ, издаден от директора на ОД „Земеделие“ Хасково е
постановен от компетентен орган, съобразно териториалната му компетентност и
надлежно делегирани правомощия.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя
за липсва на компетентност на издателя на акта, с доводи за неприложимост на
чл.20, ал.4 от ЗПЗП. Това е така, защото съгласно ал.6
на чл.20а от ЗПЗП „Изпълнителният директор може да делегира със заповед
правомощията си по ал.5 на заместник изпълнителните директори и на директорите
на областните дирекции на фонда“. Цитираната алинея 6 е нова и също като ал.5
(в изменената редакция) е обн. в ДВ, бр. 51 от 28.06.2019 г., в сила от
28.06.2019 година. Тази норма е създадена с § 2,
т.5 от Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските
производители (ДВ, бр.51 от 28.06.2019г.). Но в § 5 от
Преходните и заключителни разпоредби на същия този закон е регламентирано
следното: „Разпоредбите на § 2, т.4 и 5 относно чл. 20а, ал.5 и 6 се прилагат и
по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за
установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на
този закон“. Тоест е придадено обратно действие без ограничен период назад във
времето за делегиране на правомощия, като за случая е относима тази част от
текста, в която на изпълнителния директор е дадено правото да делегира със
заповед правомощията си за издаване на решения за налагане на финансови
корекции, на директорите на областните дирекции на фонда (в този смисъл Р
№14582/30.10.2019г. по адм.дело №14460/2018г. на ВАС, IV отд.). От изложеното
следва, че Акт
за установяване на публично държавно вземане №24/112/03223/3/01/04/01 от
11.07.2017г., издаден от Директор на Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Хасково, е издаден от
компетентен орган не е нищожен. С оглед
на това искането на жалбоподателя за обявяването му за нищожен се явява
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Установяването на публичните вземания
според чл.166
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се извършва по реда и
от органа, определен в съответния закон. Разплащателната агенция, съгласно чл.27,
ал.3 от ЗПЗП е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на
недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и
другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз,
като по силата на ал.5
от чл.27 ЗПЗП, вземанията на Разплащателната агенция (РА), възникнали въз
основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по
реда на ДОПК.
Горните разпоредби налагат извод, че за да
е законосъобразен АУПДВ и Разплащателната агенция да предприеме действия за
събиране на вече изплатени суми, е необходимо да се установи по безспорен и
категоричен начин, че е налице недължимо плащане на суми по някоя от схемите и
мерките, или по проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет. По делото няма спор, че на жалбоподателя е изплатена сума в размер на
24 446 лева, съобразно сключения договор, представляваща първо плащане по
договора. За да има основание за връщане на тази сума обаче, трябва да е
отпаднало основанието за плащане и същото да се явява недължимо.
В случая, определеното в АУПДВ публично
задължение е обосновано с допуснати нарушения на сключения договор за
безвъзмездна финансова помощ, респ. чл. 8, ал.1, т.1 и т.4 и чл.33, ал.1, вр.
чл.26, ал.1, т.3 от Наредба № 9/03.04.2008г., респ. по т.4.4., буква „а“ и
буква „г“, вр. чл.4.22 от Договор № 24/112/03223 от 24.09.2009г., сключен с ДФ
„Земеделие“. В случая, АУПДВ не се основава на предходен, влязъл в сила
административен акт. Установи се от обсъдените доказателства, че с оспорения
АУПДВ е извършена констатация за неизпълнение на договор, което представлява
основание да се откаже второ плащане, съответно да се прекрати сключения договор
чрез развалянето му.
Съдът намира, че с процесния
административен акт е пристъпено направо към удържане публично държавно вземане
без същото да е установено с влязъл в сила индивидуален административен акт,
както по основание, така и по размер. Това налага извода, че в хода на
производството по издаване на процесния Акт за установяване на публично държавно
вземане №24/112/03223/3/01/04/01 от 11.07.2017г., издаден от Директор на
Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Хасково, са допуснати съществени процесуални
нарушения, а именно: административният орган не е изпълнил задължението си
служебно да установи всички факти и обстоятелства, който са от значение за
случая и да събере доказателства за тях (чл.35
и чл.36
от АПК). В случая административният орган не е събрал доказателства за
издаването и влизане в сила на административен акт, въз основа на който да е
възникнало публично вземане на ДФЗ спрямо жалбоподателя за сумата 24 446 лв.
Съгласно чл.27,
ал.5 от ЗПЗП, вземанията на РА, които възникват въз основа на
административен акт са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.
Вземанията на РА, които възникват въз основа на договор, са частни държавни
вземания и се събират от Националната агенция за приходите.
Производството в случая е проведено по
реда на ДОПК, с оглед твърдяно публично вземане на ДФ „Земеделие – РА спрямо
жалбоподателя, произтичащо от неизпълнение на задължения на последния по
договор № 24/112/03223 от 24.09.2009г. Според чл.162,
ал.2, т.8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и
надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно
усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови
инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и т.н. За бъде издаден
Акт за установяване на публично държавно вземане от тази категория, РА следва
да установи по безспорен и категоричен начин, че е налице: недължимо платени
или надплатени суми или неправомерно получени, съответно или неправомерно усвоени
средства по никоя от схемите и мерките за плащане или по проекти, които са
финансирани от европейските фондове и държавния бюджет.
В случая в Акт за установяване на публично
държавно вземане №24/112/03223/3/01/04/01 от 11.07.2017г., издаден от Директор на
Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Хасково не се позовава на издаден административен
акт относно произхода на задължението на жалбоподателя. Не са представени
доказателства да е налице влязъл в сила административен акт за прекратяване на
този Договор, какъвто акт е предвидено в чл.33, ал.1 от Наредба № 9/03.04.2008г.
за условията и ред за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване
на стопанства на млади фермери“ по ПРСР, и с което би възникнало основание за
връщане на сумата на финансовото подпомагане, платено по този договор.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от
Наредба № 9/03.04.2008г. в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои
нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА
може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към
тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Тези актове,
наред с актовете по чл.26, ал.1, т.3 от същата Наредба са индивидуални
административни актове и полежат на съдебен контрол по реда на АПК (Тълкувателно
решение № 8/11.12.2015 г. на ВАС по т. д. № 1/2015 ОСС І-ва и ІІ – ра колегия).
С оглед на гореизложеното, съдът намира,
че оспореният акт е издаден без да са установени релевантните за упражненото
правомощие факти и обстоятелства, относно възникването на вземането. Не е
установен влязъл в сила административен акт, обуславящ вземането на Фонда за
връщане на платено финансово подпомагане поради неизпълнение от ползвателя на
финансовата помощ на негови нормативни или договорни задължения след
изплащането й. В случая при липса на доказателства за прекратяване на договора
за подпомагане, съответно липса на влязъл в сила административен акт по чл.33, ал.1
от Наредба № 9 /03.04.2008г. издаването на оспорения акт за установяване на
вземане за връщане на получено по договора финансово подпомагане, като публично
такова, се явява в нарушение на материалния закон. В обстоятелствената част на оспорения АУПДВ липсва позоваване
на издаден административен акт, касателно задължението на М.. Не е доказано и
прекратяването на договора за подпомагане (в този смисъл Р №1834/05.02.2020г.
по адм. дело № 8410/2019г на ВАС, VIII отд.)
С оглед на гореизложеното, съдът намира
оспорения Акт
за установяване на публично държавно вземане №24/112/03223/3/01/04/01 от
11.07.2017г., издаден от Директор на Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Хасково за незаконосъобразен,
поради което следва да бъде отменен.
По делото е направено искане за
присъждане на направените разноски. Предвид така направеното искане, като
съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.143,
ал.1 от АПК съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да се присъди
сумата от 1310 лева, 1300 лева, от които за адвокатско възнаграждение, съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие от 14.01.2020г. (л.382), като следва да се отбележи, че
тази сума е съобразена с разпоредбата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения размер на възнаграждението, с фактическата и
правна сложност на делото и с процесуалната активност на процесуалния
представител на жалбоподателя, както и 10 лева държавна такса. Относно искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за
заплатена такса за съдебно удостоверение, същото не следва да се уважи, тъй
като чл.143 от АПК, предвиждащ присъждане на разноски, няма предвид направени
такива такси от страна по делото или от адвоката й, а се отнася само за
възнаграждение за адвоката.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 предложение второ от АПК и
чл.143, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искането на П.А.М.
***, за прогласяване за нищожен на Акт за установяване на публично държавно
вземане №24/112/03223/3/01/04/01 от 11.07.2017г., издаден от Директор на
Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Хасково, като неоснователно.
ОТМЕНЯ по жалба на П.А.М.
***, Акт за установяване на публично държавно вземане №24/112/03223/3/01/04/01
от 11.07.2017г., издаден от Директор на Областна дирекция „Земеделие“ –
гр.Хасково, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“, гр. София да заплати на
П.А.М. ***, ЕГН: **********, сумата от 1 310 (хиляда триста
и десет) лева, представляваща
направените по делото разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд Стара Загора в
14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.
СЪДИЯ