Р Е Ш
Е Н И Е
Номер……… 22.03.2021 г. Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 10.03. 2021 година В публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: ДИАНА ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията МИНЧЕВ в.т.д. № 1011 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по въззивна жалба на Б. С.А. против решение № 260/19.11.2020г., постановено по
гр.д. № 3630/2019г. по описа на Районен съд – гр.С.З., с което е отхвърлен
предявения от "Б." ЕАД, ЕИК ***, гр. С., против П.С.М.,***,
установителен иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на
П.С.М., че същата дължи на"Б." ЕАД,
сумата 17568.38 лв. – за главница, сумата 3072.42 лв. – за
възнаградителна лихва за периода 05.12.2016г. – 05.04.2021г., сумата - 2470.82 лв. – за мораторна лихва за периода
05.01.2017г. – 14.01.2019г., за неизпълнено задължение по договор за
потребителски заем № HOUS-10680607/15.04.2014г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
31.01.2019г. до изплащането на сумата, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 375/04.02.2019г. по ч.гр.д. № 602/2019г. по
описа на СтРС, като неоснователен и са присъдени
разноските по делото. Във
въззивната жалба въззивника излага съображения за неправилност на постановеното
решение. Посочена е съдебна практика. Развити са съображения във връзка с
направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се
постанови друго, с което да се уважи изцяло предявения иск. Претендират се
разноските по делото. Няма направени доказателствени искания.
В законния срок е постъпил
писмен отговор от страна на въззиваемия, с който се взима становище, че жалбата
е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените
във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Прилага се за сведение съдебна практика. Няма
направени доказателствени искания.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящия
състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 602/2019 г., по описа на СтРС, образувано по
подадено от ищеца заявление по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, съдът е издал
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 375/04.02.2019г., с която е
разпоредил длъжникът П.М. да заплати на заявителя „Б.” С.А., П., чрез „Б.” –клон Б., сумата 17 568.38 лв. – за главница,
сумата 3 072.42 лв. – за възнаградителна лихва за периода 05.12.2016г. –
05.04.2021г., сумата 2470.82 лв. – за мораторна лихва за периода 05.01.2017г. –
14.01.2019г., за неизпълнено задължение по договор за потребителски заем №
HOUS-10680607/15.04.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда 31.01.2019г. до изплащането на
сумата, както и разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника на осн. чл. 47, ал.5 от ГПК, като на заявителя е дадена възможност в
едномесечен срок от съобщението да предяви установителен иск за вземането си. В
законоопределения едномесечен срок, заявителят – ищецът по настоящото дело,
предявява настоящия иск против длъжника – ответник по настоящото дело.
Видно от представения по делото Договор за
потребителски паричен кредит HOUS-10680607/15.04.2014г.,
„Б.” ЕАД гр. С., са предоставили на ответницата П.М. кредит, в размер на 25 000
лв., като е уговорено изплащането на месечни погасителни вноски – 84 бр., всяка
в размер на 389.64 лв. / последната е в размер на 389.88 лв./. В чл. 3 от
договора е посочено, че Кредитополучателят е поел задължението да заплаща
месечните погасителни вноски, указани по размер и брой в Погасителния план –
„Месечна погасителна вноска”. Изр. 3 от същия член визира, че погасителните
вноски съставляват изплащане на главница, ведно с надбавка, покриваща
разноските на кредитора. Съгласно чл. 5, изр. ІІ от договора за кредит, при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски. С подписването на договора
ответницата по делото е удостоверила, че се е запознала с всяка от клаузите по
договора, както и че е получила предоставената й в заем сума.
Видно от представеното извлечение от
погасителен план, ответницата е извършила частично плащане по кредита, като
„след обявяване на кредита за предсрочно изискуем са постъпили няколко
плащания, на обща стойност от 1150 лв.“, като остава неплатена сумата от
17 568.38 лв. за главница, сумата от 3072.42 лв. за възнаградителна лихва,
сумата от 2 470.82 лв. за мораторна лихва.
С писмо, адресирано до
ответницата, същата е поканена от ищеца, в седемдневен срок, от получаване на
уведомлението, да погаси задължението си, като в противен случай, ще се
прибегне до съдебно събиране. Липсват данни за връчване на уведомлението.
По делото не се спори относно твърдението на ищеца за усвояването на
отпуснатия кредит от страна на ответницата, както и относно размера на
претендираното вземане. В случая, страните по делото са обвързани от
облигационно правоотношение по Договор за потребителски паричен кредит HOUS-10680607/15.04.2014г., по
силата на който ищецът предоставил на ответницата паричен заем, в размер на 25
000 лева.
Правното твърдение на ищеца е, че
ответницата дължи заплащане на остатъка от неплатените суми по процесния
договор, като се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на претендираното
вземане.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По
делото е представено писмо от ищеца до ответницата, че в седемдневен срок, от получаване на
уведомлението, да погаси задължението си, като в противен случай, ще се
прибегне до съдебно събиране. Липсват данни за
връчване на уведомлението. Обстоятелството, че ищецът
не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ,
не изключва приложението на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
и съответно указанията на т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за
необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника
изявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем. Липсва
основание за поставяне на кредитополучателите по договори, сключени с небанкови
финансови институции, в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по
договори за банкови кредити. В този смисъл въззивният съд намира, че
разрешението, дадено в т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прилага и по отношение на небанковите финансови
институции, какъвто е ищецът. Така, предвид гореизложеното, съдът приема, че на
длъжника не е обявена надлежно предсрочната изискуемост на кредита.
Безспорно
е установено, че в хода на производството
пред първоинстанционния съдвсе още не е настъпил крайният срок на договора, тъй
като същият е сключен за срок 84 месеца, като последната вноска е дължима на 05.04.2021
г.. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с
оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в
съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска.
Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал.
3 от ГПК.
Между
ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за потребителски
кредит по чл. 9 и сл. ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл.10, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК,
Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка
страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото
доказателства се установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание
на договора е налице.
Договорът
за потребителски кредит, обаче, е недействителен поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Видно от процесния договор за потребителски заем, кредиторът
е посочил единствено като абсолютни стойности лихвения процент по заема,
годишният процент на разходите на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва,
обаче, ясно разписана методика за формиране на годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР от 9,06 % /. Съгласно разпоредите на ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Предвид изложеното, е следвало по ясен и разбираем за
потребителя начин да бъдат конкретизирани всички разходи, които длъжникът ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния
случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства
липсва. Посочен е лихвен процент по заема, но не се изяснява как тези стойности
се съотнасят към ГПР по договора. Съществува неяснота относно тези съставни
елементи, като за потребителят не става ясно какво се включва в общите му
разходи, настоящи или бъдещи. Предвид изложеното, според настоящият съдебен
състав остават неясни както компонентите, така и математическият алгоритъм, по
който се формира годишното оскъпяване на заема.
Видно
от съдържанието на договора, в случая не са спазени и изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 12 и т. 20 от ЗПК, тъй като погасителният план не съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент и допълнителните разходи, а договорът
не съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата, съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на
лихвения процент на ден, всяко от които представлява самостоятелно основание да
се приеме, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК.
Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят следва да
върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
С
оглед изложеното, кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22,
вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи съответните правни
последици.
Съгласно
нормата на чл. 23 ЗПК,
при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
В
случая съдът намира, че чистата стойност на кредита е в размер на 25000 лв.,
която сума е предоставена от ищеца на ответника, обстоятелство, което не се
оспорва. Не се оспорва и факто, че ответникът е изплатил по договора суми в общ размер от 12 078,84
лв.. С оглед факта, че падежът на последната погасителна вноска не е настъпил,
чистата стойност на дължимия кредит е 24 702,38 лв., като тази сума следва да
бъде приспадната от платената от ответника сума, в резултат на което съдът
намира, че дължимата от ответника по договора за кредит сума е в размер на 12 623,54
лв., представляваща неплатена част от главницата. На основание чл. 23 от ЗПК
ответникът не дължи други суми по договора за кредит, съгласно изложените
по-горе мотиви.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
предявеният установителен иск следва да бъде уважен частично, а именно за
главница в размер на 12 623,54 лв., ведно със законната лихва за забава,
считано от подаване на заявлението за издаване на изпълнение до окончателното й
изплащане, а в останалата му част до претендираната сума от 17568,38 лв. за
главница искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Предявените искове за сумата 3072,42 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по договора и сумата 2470,82 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 05.01.2017 г. до 14.01.2019
г. също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни с оглед изложените
мотиви.
Предвид
гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Б. СА. П., чрез Б. СА., клон Б. против П.С.М., установителен иск за
сумата от 12623,54 лв.,
представляваща неизплатен остатък от чистата сума по договор за
потребителски заем № HOUS-10680607/15.04.2014г.,
ведно със законната лихва върху сумата от момента на подаване на заявлението - 31.01.2019
г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 375/04.02.2019г. по ч.гр.д. № 602/2019г. по
описа на СтРС, като вместо него следва да бъде
признато за установено, че П.С.М. дължи на Б.
С.А., П. чрез “Б.” С.А. клон Б. сумата от 12623,54 лв.,
представляваща неизплатен остатък от чистата сума по Договор за потребителски
заем договор № HOUS-10680607/15.04.2014 г., ведно
със законната лихва върху сумата от момента на подаване на заявлението - 31.01.2019
г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 375/04.02.2019г. по ч.гр.д. № 602/2019г. по
описа на СтРС.
В
останалата обжалваната част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С решението по
установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай, в
производството по ч.гр.д. № 602/2019г. по описа на СтРС, Б. С.А., П. чрез “Б.” С.А. клон Б. е заплатило
държавна такса в размер на 462,23 лв. и съдът е определил юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. С оглед изхода на делото, П.С.М. следва да
заплати на Б. С.А., П. чрез “Б.” С.А. клон Б. разноски
в размер на 334,40 лв. по ч.гр.д.№ 602/2019 г. по описа на РС – С.З.,
съразмерно с уважената част от иска.
В първоинстанционното
производство ищецът е направил разноски в общ размер на 462,23 лв., държавна
такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение или общ размер на разноските на ищеца
е 562,23 лв. С оглед изхода на делото, П.С.М. следва да заплати на Б. С.А., П. чрез “Б.” С.А. клон Б. сумата 307,09
лв., представляваща разноски пред първоинстанционния съд, съразмерно с
уважената част от иска.
Във въззивното производство ищецът е заплатил
държавна такса в размер на 462,23 лв. и юрисконсултско възнаграждение на Б. С.А., П. чрез “Б.” С.А. клон Б. в размер на 100
лв. за въззивната инстанция. Така с оглед изхода на делото, П.С.М. следва да
заплати на Б. С.А., П. чрез “Б.” С.А. клон Б. направените
пред въззивния съд разноски в размер на 307,09 лв., съразмерно с уважената част
от иска.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
260/19.11.2020г., постановено по гр.д. № 3630/2019г. по описа на Районен съд –
гр.С.З. в частта, с която е отхвърлен предявения иск от „Б. СА. П., чрез Б. СА., клон Б.
против П.С.М.,
ЕГН **********,***, установителен
иск за сумата от 12623,54 лв., представляваща неизплатен остатък от чистата
сума по Договор за потребителски заем договор
№ HOUS-10680607/15.04.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от
момента на подаване на заявлението - 31.01.2019 г. до окончателното изплащане
на дължимите суми, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК № 375/04.02.2019г. по ч.гр.д. № 602/2019г. по описа на СтРС, вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.С.М., ЕГН **********,***, съществуване на вземането на „Б. СА. П., рег. № *********, чрез Б.
СА., клон Б., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, за
сумата от 12 623,54 лв., представляваща
неизплатен остатък от чистата сума по Договор за потребителски заем договор № HOUS-10680607/15.04.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от момента на
подаване на заявлението - 31.01.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите
суми, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
375/04.02.2019г. по ч.гр.д. № 602/2019г. по описа на СтРС.
ОСЪЖДА П.С.М., ЕГН **********,*** да
заплати на „Б. СА. П., рег. № *********, чрез Б. СА., клон Б., ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *** разноски в размер на 334,40 лв. по по ч.гр.д. № 602/2019г. по описа на СтРС, съразмерно с
уважената част от иска, сумата 307,09
лв., представляваща разноски пред първоинстанционния съд, съразмерно с
уважената част от иска и направените пред въззивния съд разноски в размер на 307,09 лв., съразмерно с уважената част от
иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260/19.11.2020г., постановено по гр.д. №
3630/2019г. по описа на Районен съд – гр.С.З. в
останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по
чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.