№ 9357
гр. София, 10.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110109947 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. №
36824/25.02.2022 г. подадена от З. К. С. срещу Д. Г. И.. Предявен е иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 1500,00 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, причинени емоционален дискомфорт,
безпокойство, чувство за малоценност и неувереност, обида унижение от
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в разгласяване на
невярно обстоятелство в писмо, подадено на 24.10.2013 г. в гр. София до
Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред
Европейския съд по правата на човека” Министерство на правосъдието, а
именно че „ищецът бил многократно освидетелстван от психиатър и психолог
и безспорно е установено, че той страда от параноидно личностово
разстройство, което не е психично заболяване в тесен смисъл на понятието,
т.в. той е вменяем… това състояние се определя като психопатия”.
С подадения с срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба
ответникът Д. Г. И. е направил възражение за местна неподсъдност на делото,
считайки че искът е подсъден на Районен съд Казанлък.
В предоставения от съда срок за становище по направеното възражение
за местна неподсъдност на делото пред СРС, ищецът З. К. С. заявява, че е
подал същия иск пред Районен съд Казанлък и след отводи на всички съдии
от Района на Окръжен съд Стара Загора делото е прекратено на основание чл.
126 ГПК от Районен съд Карлово. Счита, че законът разрешава делото да се
гледа в района на ищеца и сочи, че е инвалид със 75 % ТЕЛК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, въз
основа императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
Съгласно чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е
постоянният адрес или седалището на ответника, а разпоредбата на чл. 115
ГПК предвижда възможност иск за вреди от непозволено увреждане да се
предяви и по местоизвършването на Д.ието. Следователно исковете за
обезщетение от непозволено увреждане са подсъдни на съда по постоянния
адрес на ответника или по местоизвършване на Д.ието и изборът за това е на
1
ищеца, който инициира исковото производство.
Съгласно утвърдената съдебна практика, изборът на подсъдност по
смисъла на чл. 115 ГПК се извършва от ищеца с подаването на исковата
молба до съответния съд, като не е необходимо изрично волеизявление на
страната или позоваване разпоредбата на чл. 115 ГПК. С предоставената от
съда възможност за становище ищецът не се позовава на разпоредбата на чл.
115, ал. 1 ГПК, но в молбата уточнение от 29.07.2022 г. изрично е посочено
местоизвършване на Д.ието – гр. София, официален адрес на Министерство
на правосъдието, където се твърди, че ответникът в разгласил невярното
обстоятелство.
Подсъдност по местоизвършване на Д.ието по смисъла на чл. 115 ГПК е
мястото, в което делинквентът-ответник се твърди да е извършил деликтното
Д.ие (неправомерното действие или бездействие), а не мястото, където са се
проявили последиците от това Д.ие, защото вредите са елемент на деликта,
който е различен и отделен от самото Д.ие. Понятието „местоизвършване” по
чл. 115 ГПК няма легална дефиниция, затова то следва да бъде съобразено с
конкретния деликт. При клеветата деликтът се счита довършен с разгласяване
на позорното обстоятелство/приписването на престъпление. Следователно
клеветата е извършена в момента, в който изявлението е обективирано по
такъв начин, че е възприето поне от едно трето лице, а възприемането от
пострадалия не е част от фактическия състав на деликта. Ирелевантно в
случая е мястото, в което клеветническите твърдения са възприети от
пострадалия или мястото по постоянния адрес на ответника.
Предвид наведените в исковата молба и уточнението твърдения и
представените доказателства, съдът счита, че мястото на извършването на
Д.ието в настоящия случай е гр. София – с постъпване на писмото в Дирекция
„Процесуално представителство на Република България пред Европейския
съд по правата на човека” Министерство на правосъдието, където,
обективираните в същото твърдения са могли да бъдат възприети поне от
едно трето лице.
По изложените съображения по критерия за местна подсъдност по чл.
105 ГПК местно компетентен е Районен съд Казанлък, а по допълнителния
критерий по чл. 115 ГПК – Софийският районен съд. Ищецът е избрал да
предяви иска си пред Софийски районен съд, като е депозира исковата си
молба пред него – това е процесуална възможност на ищцовата страна да
избере пред кое от местно компетентните съдилища да предяви иска си.
Обстоятелството, че ищецът само признава, че е предявил същата искова
молба и пред Районен съд Казанлък (по която след множество отводи
производството по делото е прекратено на основание чл. 126 ГПК) не
разколебава извода на съда.
Следователно местната компетентност на СРС е обоснована от
критерия по чл. 115 ГПК, поради което направеното възражение за местна
неподсъдност на делото не би могло да бъде уважено.
На основание чл. 118 вр. чл. 119, ал. 3 ГПК, настоящият състав на
Софийски районен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника Д. Г. И. с
отговора на исковата молба възражението за местна подсъдност по чл. 119, ал.
4 ГПК на гр.дело № 9947/2022 г. по описа на СРС, 166 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
След влизане на сила на определението делото да се докладва за
насрочване в ОСЗ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3