Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е

№ 1669

 

гр.Русе,  25.10.2018 г.

 

                                 В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, Х-ти граждански състав в публично    заседание на 26-ти септември през две хиляди и осемнадесета година  в  състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИН ЙОРДАНОВ

 

 

при секретаря  Мирослав Минев,

като разгледа докладваното  от съдията гр. дело №982 по описа  за 2018           година,  за да се произнесе, съобрази  следното: 

                                    Ищецът „Водоснабдяване и канализация”ООД-Русе твърди, че че ответника е абонат на дружеството с аб. № ***за имот в гр. Русе с посочен адрес, както и че не е заплатил задълженията си по откритите две партиди – №***и №***, по фактури издадени от 01.02.2016 г. до 01.10.2017 г. за периодите от 21.10.2015 г. – 25.09.2018 г. в общ размер 269,49 лв. Задълженията на ответника били за месечно изплащане на дължимите суми и предвид неизпълнението му дължал лихва за забава в общ размер на 29,10 лева. Задълженията на ответника били формирани при действието на ОУ на ответника за предоставяне на ВиК услуги. Претендирали сумите по реда на заповедното производство по приложеното гр.д. № ***/2017 г. по описа на РРС, но ответника бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК поради което претендират за установяването им по исков ред по настоящото производство.

                                    Съдът квалифицира правно предявения установителен иск по чл.415, ал.1 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК.

                                    Ответникът Д.И.И., чрез назначеният особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК – адв. П. И., оспорва иска. Позовава се на това, че при отчитане на индивидуалното потребление на ответника при неосигурен достъп до измервателните уреди неправилно са били начислени количества доставена вода, защото по последната фактура от м.октомври 2017 били надписани осем куб. м. вода, които той не бил използвал, защото били пренесени от предните месеци с натрупване и вече били включени във фактурите за предните месеци.

За да се произнесе съдът взе предвид следното :

Представени са извлечения за консумирана вода от абонат по партидата, титуляр на която е ответникът. Представени са общите условия /ОУ/ на ищеца, от които е видно, че потребителите на ВиК услуги са длъжни да заплащат същите по установените цени, да допускат замерване на ползваните количества вода, да осигуряват достъп на служители на ищеца за тази цел, както и правото на ищеца да начислява служебна консумация в определени случаи. Съгласно чл.5, т.1, б.“а“ и чл.24, ал.1 от същите потребителите на ВиК услуги са длъжни да осигуряват достъп на служителите на доставчика за изпълнение на техните задължения по отчитане на водомерите. В чл.24 от същите са уредени правилата за отчитане при неосигурен достъп, вкл. и възможността на потребителя да възрази срещу отразеното от инкасатора потребление. В случая от представените от ищеца фактури е видно, че в периода от м.февруари до м.август 2017 г. не е бил осигуряван достъп за отчитане на водомерите на ищеца служебно са били начислявани минимални количества доставена вода. От страна на абоната няма подадени възражения по чл.24 от общите условия. От последната фактура – от 01.10.2017 г., е видно, че за отчитане на отчетния период от 22.08.2017 г. до 25.09.2017 г. е бил осигурен достъп като са записани показанията на водомерите по двете партиди но е приспаднато и служебно начисленото пред предходните месеци. По този начин за партида №***са фактурирани само 6 куб.м. вода, а не разликата между записаните показания и тези от предходното отчитане, която е 14 к.м. Осемте кум. м., които служебно са били начислени пред предходния период са приспаднати, а не са включени към фактурираното количество. Идентична е ситуацията и с партидата №436150. Поради това съдът намира, че възражението на особеният представител на ответника е изцяло неоснователно. По делото е  установено по категоричен начин, че ответникът е потребител на доставяните от ищеца услуги, че е ползвал същите за процесния период, че задълженията му са в размер, съответстващ на претендираната главница, върху която се дължи и лихва за забава, размерът на която се установява с представена по делото справка за изчисляване на законна лихва за забава. Поради това съдът намира, че искът е основателен и следва да се уважи изцяло.

Предвид уважаването на иска в полза на ищеца следва да се присъдят направените по настоящото производство разноски.

                                    По изложените съображения   СЪДЪТ

 

                                      Р   Е   Ш   И :

 

                                    ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.415, ал.1 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вземането на „Водоснабдяване и канализация”ООД-Русе, ЕИК ********* срещу Д.И.И., ЕГН:********** *** в размер на 269,49 лв. за доставена вода и такса канал на аб. № ***по партиди№ ***и № ***за имот в гр. Русе за периода от 21.10.2015 г. – 25.09.2018 г., сумата в размер на 29,10 лв. – лихва за забава върху главницата до 24.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.11.2017 г. до окончателното плащане.

                                    ОСЪЖДА Д.И.И., ЕГН:********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация”ООД-Русе, ЕИК ********* сумата в размер на 250 лв.- разноски за особен представител и държавни такси, вкл. и в заповедното производство по ч.г.д. №***/17 г. на РРС и сумата в размер на 150 лв. – юриск. възнаграждение.

                             Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

 

                                                                                    Районен съдия: