№ 314
гр. ***, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430106192 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК.
Постъпила е искова молба от С. В. К., представлявана от процесуалния
си представител адв.В. К. против С. Б. К. от гр.***. Ищцата твърди, че
сключили с ответника граждански брак през 1990г. като през последните пет
години живеят във фактическа раздяла. Твърди, че раздялата е резултат от
отношението на ответника към нея като към собствена вещ, незачитане на
личните желания и потребности, както и сцените му на ревност, поради което
напуснала България и започнала работа в чужбина. Твърди, че живее с човек
и желае да продължи живота си с него. Твърди, че бракът с ответника е
дълбоко и непоправимо разстроен и желае да бъде прекратен без съдът да се
произнася по въпроса за вината. Не претендира ползването на семейното
жилище. При прекратяване на брака изразява желание да запази брачното си
фамилно име.
В едномесечния срок ответникът представя писмен отговор, в който
1
твърди, че през последните пет години ищцата живее в чужбина. Твърди, че
живее с човек, с когото поддържа връзка от 2013г. През 2016г. лично е видял
ищцата да се целува с приятеля си, което тя отрича. През съвместния им
живот се опитвала да му намери работа извън страната, за да не пречи на
връзката . Изтеглил потребителски кредит, за да погаси нейни кредити и да
прави ремонт на семейното им жилище. Не е съгласен съпругата му да
продължи да носи брачното фамилно име. Прави искане да се откаже от
семейното жилище в полза на дъщеря им. Прави искане ищцата да му заплати
обезщетение за това, че се грижи за нейните две котки, както и в едномесечен
срок след развода да си изнесе личните вещи от жилището.
Ответникът не желае прекратяване на брака с развод, тъй като смята, че
брачните им отношения са запазени, но не сочи доказателства в тази насока.
На следващото насрочено публично заседание не се явява и не отстранява
този пропуск.
В съдебно заседание ищцата поддържа предявения иск. Моли съда да
прекрати брака без да се произнася по въпроса за вината и претендира
разноски по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното :
По делото е представено и приложено удостоверение за сключен
граждански брак. Видно от него, страните са сключили граждански брак на
17.11.1990г. в ****, във връзка с което е издаден от Община *** акт за
сключен граждански брак №0363 от 06.07.1998г.
С оглед представените по делото удостоверения за раждане на родените
от брака деца, същите са навършили пълнолетие, поради което съдът не се
прознася по задължителните въпроси свързани с тях по чл.322, ал.2 ГПК.
Като свидетел по делото е изслушан ****, който заяви, че познава
ищцата от 10 години, а през последните 5 години живее с нея в чужбина на
семейни начала. В показанията си твърди, че ответникът заплашвал ищцата и
правел скандали. При последния инцидент, след като научил за
образуваното брачно дело, ответникът го нападнал физически и се наложило
да сезират органите на реда.
При така събраните доказателства, съдът приема, че бракът между
2
страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Брачните им отношения не
отговарят на изискванията на закона, добрите нрави и обичая, бракът не
функционира и запазването му не е оправдано. Страните живеят разделени.
Съдът приема, че в хода на производството твърденията в исковата молба са
доказани, поради което предявеният иск за прекратяване на брака поради
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство се явява основателен и
следва да бъде уважен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че сключеният между страните
граждански брак следва да бъде прекратен с развод- на основание чл.49 ал.1
от СК - поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство.
Ищцата претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Съдът счита, че такива не се дължат, тъй като съгласно разпоредбата на
чл.329 ГПК, когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата
съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на
всеки от тях, както са ги направили.
С оглед изхода на делото всеки от двамата съпрузи следва да заплати
допълнителна държавна такса в размер на по 12,50 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод - на основание чл.49 ал.1 от СК- сключения на
17.11.1990г. в ****, между С. В. К. с ЕГН **********, с адрес ****“, сграда
„***“, ап.12 и С. Б. К. с ЕГН ********** от гр.***, ж.к.**** ап.16,
граждански брак поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата С. В. К. с ЕГН
**********, с адрес остров ****, гр. ***, сграда „***“, ап.12 да запази
фамилно си име от брака : К..
ОСЪЖДА С. В. К. с ЕГН **********, с адрес остров ****, гр.***,
сграда „***“, ап.12 да заплати по сметка на ***ския районен съд разноски в
размер на 12,50 лева.
ОСЪЖДА С. Б. К. с ЕГН ********** от гр.***,ж.к. **** ап.16 да
заплати по сметка на ***ския районен съд разноски в размер на 12,50 лева.
3
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4