№ 21811
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110150341 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Застрахователно дружество Е.“ АД срещу
„Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.“ АД, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът твърди, че на 23.12.2023 г., в района на гр. С., е настъпило пътно ‐
транспортно произшествие, причинено от водача на лек автомобил „Т.К.“ с peг. № ******,
който не пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил „Б.“ с peг. № *****,
вследствие на което били нанесени вреди на последния. Твърди, че към датата на ПТП е бил
застраховател по застраховка „Каско на МПС“ – застрахователна полица №
00500100531468/23.08.2023 г. на увредения лек автомобил „Б.“ с peг. № *****. Във връзка с
настъпилото застрахователно събитие била заведена щета № **********/28.12.2023 г. за
изплащане на застрахователно обезщетение по посочената застрахователна полица.
Нанесените имуществени вреди били описани в протоколи за оглед и оценка на щети от
28.12.2023 г. и от 05.01.2024 г. Въз основа на изготвения протокол за оглед било определено
застрахователно обезщетение в размер на 3028,58 лв., което ищецът твърди, че е заплатил по
банкова сметка на сервиза, извършил ремонта на 01.04.2024 г. Счита, че с изплащане на
застрахователното обезщетение, на основание чл. 411 КЗ, се е суброгирал в правата на своя
застрахован срещу причинителя на вредата, съответно срещу неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите до размера на изплатеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. Сочи, че лек автомобил „Т.К.“ с
peг. № ****** към момента на ПТП е бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното дружество. Ищецът твърди, че
1
отправил регресна покана към ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно
обезщетение и 15 лв. – ликвидационни разноски, която била получена на 17.04.2024 г. След
извършено прихващане на насрещно дължими вземания на 30.05.2024 г., вземането било
погасено до сумата от 2702,72 лв., с което останала незаплатена сумата от 340,86 лв.
Предвид изложеното, ищецът моли за осъждане на ответника да му заплати главница в
размер на 340,86 лв., представляваща непогасено застрахователно обезщетение по щета №
**********/28.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 23.08.2024 г., до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
искът се оспорва по основание и размер. Ответникът не оспорва, че към датата на ПТП за
МПС „Т.К.“ с peг. № ****** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника, както и че е изплатил на ищеца сумата от
2702,72 лв. във връзка с процесната щета. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както
и вината на водача на МПС „Т.К.“ с peг. № ****** като твърди, че по делото не се
установява да е настъпил удар между двете превозни средства по описания начин, както и
застраховано при ищеца МПС да е участвало в ПТП. Оспорва наличието на причинна връзка
между ПТП и вредите, като счита същите за завишени. Моли за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За възникване на регресното вземане по предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: 1) сключен с ищеца
застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно
застрахователно покритие към датата на ПТП; 2) настъпване на описаното в исковата молба
вредоносно събитие, съставляващо покрит по договора застрахователен риск; 3) плащане на
застрахователно обезщетение на застрахования в изпълнение на договора; 4) отговорност на
прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат
установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност,
вреди, причинна връзка между деянието и вредите и вина (последната се презумира по арг.
от чл. 45, ал. 2 ЗЗД); 5) размер на причинените вреди; и 6) сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който
ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния
водач.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, евентуално, че е
заплатил процесната сума.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, вр. чл.
153 ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: 1. наличието на валидно към датата на ПТП
2
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице и
извършеното от ищеца плащане към увреденото лице - че към датата на ПТП лек автомобил
„Б.“ с peг. № ***** е бил застрахован при „Застрахователно дружество Е.“ АД по силата на
имуществена застраховка „Каско на МПС“ – полица № 00500100531468/23.08.2023 г., със
срок на действие от 26.08.2023 г. до 26.08.2024 г., в изпълнение на която ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 3028,58 лв. по сметка на сервиза, извършил
ремонта; 2. към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Т.К.“
с peг. № ****** е била застрахована при ответника; 3. предявяването на регресна претенция
от ищеца до ответника, по която последният е заплатил, чрез прихващане на насрещни
вземания, застрахователно обезщетение в размер на 2702,72 лв. Посоченото се установява и
от събраните по делото писмени доказателства – двустранен протокол за ПТП от 23.12.2023
г., застрахователна полица по застраховка „Каско“ на МПС № 00500100531468, сключена на
23.08.2023 г., искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“,
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Застраховка на МПС срещу ПТП,
посетено на място от органите на полицията“, подадено от водача на увредения автомобил
Б. Д. Л. на 28.12.2023 г., ведно с декларация, че на 23.12.2023 г. в 23:40 часа в гр. С., по бул.
„С.С.“ и ул. „Г.Д.“ при тръгване от кръстовището, МПС „Б.“ с рег. № ***** се движело по
път с предимство, което му било отнето от друг участник в движението, при което
настъпило ПТП с материални щети – увреден преден капак, предна броня, решетка и други,
възлагателно писмо от 29.12.2023 г. до автосервиз „М.“ – С., протоколи за оглед и оценка на
щети от 28.12.2023 г. и от 05.01.2024 г., фактура № 15976 от 12.01.2024 г., издадена от
автосервиз „М. С.“ АД за сумата от 3028,58 лв., доклад по щета № **********/28.12.2023 г.,
с който е одобрена за изплащане сумата от 3028,58 лв. и платежно нареждане от 01.04.2024 г.
за плащането й от ищеца в полза на автосервиза, извършил ремонта, регресна покана с изх.
№ РК-014-3984/17.04.2024 г. и вх. № 1737/17.04.2024 г. до ответника с искане за изплащане
на застрахователно обезщетение в размер на 3043,58 лв. по процесната щета, уведомление за
прихващане на насрещно дължими вземания, сред които и процесното, и платежно
нареждане в полза на ответника за сумата от 22725,20 лв. (застрахователно обезщетение по
щети, след извършеното прихващане).
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по
делото двустранен протокол за ПТП от 23.12.2023 г., носещ подпис за двамата водачи,
неоспорени по делото, представените и неоспорени искане за оценка на вреди, опис-
заключение за вреди на МПС, опис на претенция, показанията на свидетеля Б. Д. Л.,
неоспореното от страните и прието заключение на съдебно - автотехническата експертиза,
което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че на
23.12.2023 г. около 23:40 часа в гр. С., лек автомобил „Т.К.“ с рег. № ****** се е движел по
ул. „Г.Д.“ и на кръстовището с бул. „С.С.“ водачът е реализирал ПТП с движещия се от дясно
наляво по бул. „С.С.“ лек автомобил „Б.“ с рег. № *****.
Така описаният механизъм на ПТП се установява от една страна от протокола за
ПТП, а от друга страна от показанията на свидетеля Б. Д. Л., които съдът кредитира като
3
последователни, логични и непротиворечиви.
Двустранният констативен протокол носи подписи за посочените участници в ПТП,
като водачът на застрахования при ответника автомобил е признал, че е виновен за
настъпилото ПТП. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда
за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд, когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците
в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват
своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП, като в този случай не е
задължително присъствието на органите на МВР. Двустранният протокол за ПТП има
характер на частен свидетелстващ документ, ползващ се единствено с
формална доказателствена сила. Същият обективира съгласуваните изявления на водачите
относно обстоятелствата по настъпване на ПТП и доколкото не се ползва с
материалната доказателствена сила на официалния документ, тези изявления съставляват
извънсъдебни твърдения за факти, непротивопоставими на неподписалите протокола лица,
които факти при спор между страните в процеса подлежат на установяване
с всички други допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства. Поради
това дори участвалите в ПТП водачи да не са имали спор относно механизма на настъпване
на ПТП и вината на единия от тях, това не освобождава ищеца, при оспорване от страна на
ответника, от процесуалното задължение да проведе пълно и главно доказване
на всички релевантни факти – относно механизма на ПТП, противоправното поведение на
водачите и причинната връзка между ПТП и вредите и с други доказателствени средства
като свидетели и експертизи.
В случая доказването на механизма и вината за настъпване на ПТП е проведено и
чрез показанията на свидетелката Л. и експертното заключение. Същата заявява, че си
спомня за ПТП в гр. С. на 23.12.2023 г., било след 23 часа, поради което светофарната уредба
не работела, управлявала МПС „Б.“. Движела се по бул. „С.С.“ посока към Бургаско шосе,
другата кола се движела по ул. „Г.Д.“, имало знак за предимство, което обаче й било отнето
от другия автомобил, поради което свидетелката го ударила в неговата задна дясна част.
Понеже нямало пострадали подписали двустранен протокол за ПТП. Основна щета по
автомобила на свидетелката била предната броня. В съдебно заседание вещото лице по
САТЕ посочва, че от техническа гледна точка причина за настъпването на ПТП е
поведението на водача на лек автомобил „Т.К.“, който при равнозначни пътища не е изчакал
преминаването на движещия се отдясно лек автомобил „Б.“. Ударът е бил предотвратим за
водача на лек автомобил „Т.К.“, ако е изчакал преминаването на другия лек автомобил, който
се е движел по път с предимство съгласно свидетелските показания и се е намирал отдясно.
Съдът изцяло кредитира свидетелските показания, които се подкрепят от заключението на
вещото лице, от които се установяват както механизмът на ПТП, така и че вина за същото
има водачът на застрахования при ответника лек автомобил. Следва да бъде взето предвид и
извършеното от ответника съгласие за прихващане на насрещни вземания за сумата от
4
2702,72 лв., което по същество съставлява признание за наличието на дълг на соченото
основание. Съгласно заключението на САТЕ всички щети по лек автомобил „Б.“ с рег. №
***** се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на 23.12.2023 г. в гр. С. ПТП,
поради което възраженията на ответника в обратен смисъл, за които не е проведено
насрещно доказване, са неоснователни.
Следователно въз основа на посочените доказателства и предвид извършеното
прихващане на насрещни вземания, с което ответникът е признал сумата от 2702,72 лв. –
застрахователно обезщетение по процесната шета, се налага извод, че по делото е
установено, че процесното ПТП, при което на застрахованото при ищеца имущество е
причинена имуществена вреда, е настъпило в резултат на виновното и противоправно
поведение на водача на лек автомобил „Т.К.“ с рег. № ******, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, който е нарушил разпоредбата на чл.
47 ЗДвП, която постановява, че водач на пътно превозно средство, приближаващ се към
кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да
пропусне участниците в движението, които имат предимство, както и разпоредбата на чл. 48
ЗДвП, според която на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно
средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или
приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и
посоката им на движение.
С плащането на застрахователно обезщетение на собственика на увредения
автомобил ищцовото дружество се е суброгирало в правата на увредения до размера на
заплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респективно на суброгационното вземане
на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са изрично определени от
закона - чл. 410, ал. 1 КЗ, който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Застрахователното обезщетение за
имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на увредените трети лица се
определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен
договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е
бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение
техническо състояние. Застрахователят по гражданска отговорност в хипотезата на регрес
спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване. При нейното пълно или
частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която
5
вещ от същото качество и вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на
ВКС, според която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203
КЗ (отм.) - аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към
момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респективно
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, като при определяне
на обезщетението съдът, ползвайки заключение на вещо лице, не е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката
към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН (в този смисъл решение № 165/24.10.2013 г. по т. д.
№ 469/2012 г. на ВКС, II т. о.; решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I т.
о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I т. о. и др., които намират
приложение и при сега действащия КЗ).
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата експертиза
стойността, необходима за възстановяване на автомобил „Б.“ с рег. № ***** от щетите,
нанесени в резултат на процесното ПТП, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП възлиза на сумата от 3459,19 лв.; изчислена с части по средни пазарни цени и труд
по цени на сервизи, извън официалния сервиз за марката, е в размер на 3310,99 лв., а
изчислена с вложени алтернативни части и труд от алтернативни сервизи е 4046,11 лв.
Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в границите на 15
лв. – 25 лв.
Застрахованият автомобил е бил в експлоатация повече от три години, поради което
стойността на дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи на база
средни пазарни цени – 3459,19 лв. Обезщетение по пазарни цени от алтернативни източници
не би онагледило средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като би било
определено само по средни пазарни цени от алтернативни доставчици, т. е. при съобразяване
цените на ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд, което не било
довело до възстановяване на действително настъпилите вреди.
Доколкото регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане - в случая на извършеното плащане в
размер на 3028,58 лв., се налага извод, че регресното вземане на ищцовото дружество към
ответното такова на основание чл. 411 КЗ е именно в размер от 3028,58 лв. На основание чл.
411 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във
връзка с щетата, поради което към общия размер на дължимата от ответника сума следва да
се включи и претендираната сума от 15 лв. - обичаен разход за приключване на
застрахователната щета. Следователно общият дължим от ответника размер възлиза на
сумата от 3043,58 лв. От нея следва да бъде приспадната платената от ответника преди
предявяване на иска сума в размер на 2702,72 лв., поради което ответникът дължи остатъка
от 340,86 лв., в какъвто размер е и претенцията на ищеца. При това положение предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
Като законна последица от уважаването на иска за главница следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2024 г. до окончателното
6
плащане.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото както следва: 50
лв. - държавна такса, 200 лв. - депозит за САТЕ, 50 лв. – депозит за свидетел и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на материалния
интерес, фактическата и правната сложност на делото и извършените в хода на същото
процесуални действия от пълномощника на страната, или общо 400 лв., които следва да се
възложат в тежест на ответника.
Разноски в полза на ответника при този изход на спора не се дължат.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.““ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. С.............., да заплати на основание чл. 411 КЗ на
„Застрахователно дружество Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С.............., сумата в размер на 340,86 лв., представляваща невъзстановено регресно
вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ и ликвидационни разноски по щета № **********/28.12.2023 г. за вреди на
МПС „Б.“ с рег. № *****, причинени при ПТП, настъпило на 23.12.2023 г. в гр. С., по ул.
„Г.Д.“ на кръстовището с бул. „С.С.“, по вина на водача на МПС „Т.К.“ с рег. № ******,
чиято „Гражданска отговорност“ е била застрахована при ответника, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.08.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.““ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. С.............., да заплати на „Застрахователно дружество
Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.............., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 400 лв. – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7