РЕШЕНИЕ
№ 466
гр. Велико Търново, 01.10.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на шестнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЧЕМШИРОВ
при участието на
секретаря П. И. и прокурора Св. И., изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №622 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 405 от Кодекса на
труда/КТ/.
Образувано
е по жалба на А.Ш., в качеството му на изп. директор на „Хлебозавод Велико
Търново” АД от гр. В. Търново срещу задължителни предписания по т. 1 и т. 2 описани
в ревизионната книга на „Хлебозавод Велико Търново” АД, /стр. 40 от АД
№1248/2012г./, съставени от ст. юрисконсулт и асистент в „ревизионна дейност” при Дирекция “Инспекция по труда” –
В. Търново, с който на основание чл.
404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда е предписано дружеството жалбоподател, в
качеството си на работодател да запази трудовите правоотношения с лицата,
престиращи работната си сила в „Хлебозавод ВТ-2012” ООД на основание чл. 123,
ал. 1 ,т. ,т. 6 и 7 от КТ, както и прехвърлените лица, при установяване на
трайна загуба на работоспособност на основание чл. 317,ал. 1 и сл. от КТ да
бъдат трудоустроени.
В
жалбата се твърди, че оспорваният акт е нищожен, поради неспазване на
изискванията за форма и липса на компетентност на органа, издал задължителните
предписания. Извън това се претендира незаконосъобразност на оспорвания акт,
тъй като не са налице материалноправните предпоставки за издаването му. Моли
обжалваният акт да бъде обявен за нищожен, респ. отменен. Претендира за присъждане
на разноски по производството.
Ответната
страна – Дирекция “Инспекция по труда” –
В. Търново/конституирана като ответник по делото по арг. от чл. 399, ал. 1 от КТ/ в представено по делото
писмено становище, оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като
неоснователна. Не претендира за присъждане на разноски.
Участващият
в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново взема становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът
като взе предвид становищата на страните, основанията за издаването на
оспорвания административен акт и представените по делото доказателства, приема
за установено следното:
Делото
се разглежда за втори път от АС – В. Търново, след като с Решение
№10024/04.07.2013г. по АД №4300/2013г. състав на ВАС е отменил решението по АД
№1248/2012г. на АСВТ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Обжалвания
административен акт –
предписание, дадено в ревизионната книга на „Хлебозавод
Велико Търново” АД, /стр. 40 от АД №1248/2012г./, съставени от ст. юрисконсулт
и асистент в „ревизионна дейност” при Дирекция “Инспекция по труда” – В. Търново, са датирани
в книгата на 16.10.2012г. В тях не е посочено пред кой орган и в какъв срок
същите могат да бъдат обжалвани. Съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК когато в
административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред
кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване
по този дял се удължава на два месеца. Жалбата срещу предписанията е подадена
на 23.10.2012г., видно от поставения на нея вх. №0036-6063/23.10.2012г. по
описа на дирекция”ИТ” – В. Търново. Същата е подадена от лице,
адресат на оспорвания акт, при наличието на правен интерес от обжалване и е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
С оспорваният акт – задължителни
предписания т. 1 и т. 2 описани в ревизионната книга на „Хлебозавод Велико
Търново” АД, съставени от ст. юрисконсулт и асистент в „ревизионна дейност” при Дирекция “Инспекция по труда” –
В. Търново, с който на основание чл.
404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда е предписано дружеството жалбоподател, в
качеството си на работодател да запази трудовите правоотношения с лицата,
престиращи работната си сила в „Хлебозавод ВТ-2012” ООД на основание чл. 123,
ал. 1 ,т. ,т. 6 и 7 от КТ, както и прехвърлените лица, при установяване на
трайна загуба на работоспособност на основание чл. 317,ал. 1 и сл. от КТ да
бъдат трудоустроени.
От приетите по делото доказателства
се установява, че административното производство е започнало въз основа на
подадени в Дирекция "Инспекция по труда" – В. Търново искания на Б.И.И..
Заявителят е единственият работник при работодателя "Хлебозавод ВТ -
2012" ООД, чийто трудово правоотношение не е прекратено. Трудовото
правоотношение на Б.И.И. е възникнало и започнало изпълнението му на 23.11.2004
г. с работодател "Хлебозавод Велико Търново" ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. В. Търново, местност "Дълга
лъка" с предмет на дейност "производство на хляб, хлебни изделия и
пресни сладкарски изделия" НКИД - 10.71. На 30.06.2011г. Б.И. вече се е
намирал във временна неработоспособност при представяне на поредния болничен
лист, Б.И. е подписал допълнително споразумение с работодателска страна
"Хлебозавод Велико Търново" ООД с ЕИК *********. По силата на
допълнителното споразумение е променена длъжността му от "сортировач в
производството" в "зареждач промишлено производство/ръчно",
както и продължителността на работното време от пълно /8 часа/ на непълно /4
часа/, с което е редуцирана и работната заплата до 176 лв. Независимо, че в
допълнителното споразумение се сочи влизането му в сила от 01.07.2011 г., видно
от приложената "Справка - данни за осигуряването на Б.И."
работодателят е регистрирал в масивите на ТД на НАП и ТП на НОИ горното
изменение на трудовото правоотношение от 01.01.2011 г. т.е. половин година
преди 01.07.2011 г.
На 19.12.2011г. е променено
наименованието на работодателя от „Хлебозавод Велико Търново” ООД на
„Хлебозавод ВТ-2012” ООД, като липсва нов правен субект, което е видно и от
съществуващият ЕИК по Булстат *********, под който дружеството продължава да се
идентифицира.
"Хлебозавод ВТ - 2012"
ООД до 01.03.2012г. е упражнявал предмет на дейност - производство на хляб,
хлебни и пресни сладкарски изделия в помещенията, работните места и работното
оборудване, с които от преустановяването дейността на му продължава да упражнява същият предмет на дейност в същите помещения, работни места и работно оборудване
работодателя "Хлебозавод Велико Търново"
АД.
От 01.03.2012 г. работниците и
служителите на работодателя "Хлебозавод ВТ - 2012" ООД са подали
молби за прекратяване на трудовите им правоотношения с този работодател на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, след което само 21 работника от общо 76
работника продължили да изпълняват същите трудови функции, на същите работни места,
длъжности, със същото работно оборудване и помещения при работодателя "Хлебозавод Велико
Търново" АД. Тези факти не се спорни между страните.
По това време Б.И. се е
намирал във
временна
неработоспособност, като поради тежко заболяване е загубил 91% от
работоспособността си. Той е единственият, с който "Хлебозавод ВТ -
2012" ООД не е прекратил трудовия договор, но от месец 06.2012г. е преустановил да изпълнява социалните си и
здравноосгурителни задължения към него. "Хлебозавод ВТ - 2012" ООД
няма обекти, в
които да
упражнява предмета си на дейност - производство на хляб, хлебни и пресни
сладкарски изделия. При описаната фактическа обстановка за разлика от 55-те работници, с които са били прекратени трудовите
правоотношения с "Хлебозавод ВТ - 2012" ООД и които не са били приети от
"Хлебозавод Велико Търново" АД Б.И. не е подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение и няма воля за това, поради което е
единственият с непрекратено правоотношение в "Хлебозавод ВТ -
2012" ООД. От 01.03.2012 г. "Хлебозавод Велико Търново" АД е
започнал да извършва
производствена
дейност - производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия с 21 работника от
"Хлебозавод ВТ - 2012" ООД.
"Велттед Инвест" ООД
с ЕИК ********* е собственик на активите и пасивите на "Хлебозавод Велико
Търново" ООД с ЕИК *********, а именно - недвижимите обекти описани в
приложения по делото Договор
за наем от 16.01.2012 г. за временно и възмездно ползване на недвижими обекти. Фактически това са сградите,
помещенията, в които осъществява производствена дейност жалбоподателя.
"Велттед Инвест" ООД по Договор
за наем на движими вещи, сключен на 01.03.2012г., отдава под наем цялото
работно оборудване, съоръжения, дозиращи системи, климатични инсталации и други
т.е. отдава под наем работните места на "Хлебозавод Велико Търново"
АД.
В
този случай контролните органи на ответника са приели, че жалбоподателят е нов правен субект с ново
качество на работодател, ново предприятие, с нови собственици, което е приело
производствената дейност - производство на хляб, хлебни изделия и пресни
сладкарски изделия на "Хлебозавод ВТ -2012" ООД.
"Хлебозавод Велико
Търново" ООД като един от собствениците на "Велттед Инвест" ООД
е прехвърлил своите материални активи в активите на "Велттед Инвест"
ООД, който от своя страна отдал под наем като недвижими и движими вещи на "Хлебозавод
Велико Търново" АД.
При така установеното от
фактическа страна, органите на ответника са издали оспорваните ПАМ, като са
приели, че е налице прехвърляне на производствената дейност по смисъла на чл.
123, ал. 1, т. 6 и т. 7 КТ между различни правни субекти. Приели са, че предвид
хипотезата на чл. 123, ал. 2 КТ правата и задълженията на "Хлебозавод ВТ –
2012" ООД, произтичащи от трудовите правоотношения преди 01.03.2012 г. следва да се прехвърлят на новия
работодател "Хлебозавод Велико Търново" АД. Поради това са описали
оспорваните предписания в ревизионната книга на "Хлебозавод Велико Търново"
АД.
Основните възражения на оспорващия,
дадени в синтезиран вид, се свеждат до съображения, че при издаването на
оспорвания административен акт са допуснати много съществени процесуални
нарушения и нарушения на формата и изискванията на закона, които влекат като
правна последици нищожност на оспорвания акт. Алтернативно се поддържа, че ако
сочените нарушения не обуславят извод за нищожност, то са налице достатъчно
основания да се отмени оспорваното предписание като незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК.
Доколкото в АПК не съществуват
изрично формулирани основания за нищожност на административните актове,
съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте основания
за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са
особено съществени. Или, нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда
правните последици към които е насочен. Съобразно горното и с оглед на всеки
един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила
следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до
унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта.
Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че
практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление.
Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания
за нищожност също само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до
липса на волеизявление /например поради липса на кворум при колективен орган/.
По правило нарушенията на материалния закон, касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на
посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора – т.е. не е издаден на основание нито една
правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само
пълната липса на условията или предпоставките предвидени в приложимата
материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност на административен акт на посоченото основание. Превратното
упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като
правило, и само ако преследваната цел не може да се постигне посредством
никакъв друг акт, посоченият порок води нищожност.
Обжалваният индивидуален
административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 404, ал. 1 от КТ, в съответната
писмена форма, при спазване на процесуалните правила при издаването му.
Съгласно
легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на АПК, административен орган е органът,
който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител
на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Нормата на чл. 399,
ал. 1 от КТ предвижда, че цялостният контрол по спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната
агенция „Главна инспекция по труда” към министъра на труда и социалната
политика. Тя е орган за специализиран вътрешноведомствен контрол по спазване на
трудовото законодателство. Състои се от централно управление и специализирани
териториални контролни органи – Дирекции „Инспекция по труда” с щатно обособен
персонал /инспекторски и помощен/, чрез който реализира своите контролни
правомощия. Инспекторите към тези дирекции са длъжностни лица, които изпълняват
възложени им от съответните директори конкретни трудови или служебни функции.
Затова дори когато оформят актове по чл. 404, ал. 1 от КТ /от категорията на
които е процесния/ или по чл. 405а от КТ, те не действат като административни
органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Тези актове се считат за актове на
дирекциите „Инспекция по труда”, а не на длъжностно лице /инспектор/ при
съответната дирекция, което физически е изготвило и подписало оспорения акт.
Обжалваният
административен акт е издаден от орган с материална, териториална компетентност
и такава по степен предвид разпоредбите на чл. 405а КТ и чл. 20, ал. 3, т. 2 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда". Съгласно посочените разпоредби
Инспекцията по труда като контролен орган има компетентност да реагира при
непосредствено констатирани нарушения на трудовото законодателство и да вземе
незабавно мерки за отстраняването им, в това число и да обяви съществуването на
трудово правоотношение при установено при проверка престиране на труд. Съгласно
чл. 20, ал. 1 от Устройствения правилник, инспекторът от инспекция
по труда е контролен орган и има правомощия, установени в КТ. Съгласно чл. 20,
ал. 2 от същия правомощията на инспектор имат служителите в специализираната
администрация, назначени на длъжност инспектор и юрисконсулт.
Съдът приема, че оспорваните
задължителни предписания са издадени от оправомощено за това длъжностно лице и
в рамките на определената му от чл. 404, ал.1, вр. с чл. 399 от КТ
компетентност. Действително, в преписката не се съдържа разпореждането на
директора на Д „ИТ“, с което е дадено началото на извършената проверка, но
следва да се има предвид, самият жалбоподател на нито един етап от производството
не е спорил обстоятелството, че тази проверка в предприятието му е редовно
възложена или че лицето, което я е извършило, има качеството на контролен орган
при Д „ИТ“ - гр. В. Търново, което е видно и от самото наименование на
длъжността му.
Оспорените
задължителни предписания са издадени в писмена форма и съдържат приложимите
съобразно спецификата на административния акт реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Няма нормативно разписано изискване даваните предписания да бъдат
технически обективирани отделно, в друг документи, озаглавен по различен начин,
като процедирането по този начин е само за прегледност, а не и за
действителност на акта.
Не
са налице и противоречие на оспорвания административен акт с материолнаправни
разпоредби или несъответствие с целта на закона. Като правно основание за
налагането им е посочена разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1
от КТ. Съгласно тази норма,
могат да се дават задължителни предписания на работодателите и длъжностните
лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. ПАМ
"задължително предписание" се дава за отстраняване на осъществено и
констатирано при проверката нарушение на трудовото законодателство.
В
акта се съдържат изложени правните основания за издаването му. Действително, в
дадените предписания не се съдържат изрично мотиви, разбирани като установени
факти при извършената проверка, които попадащи в хипотезата на съответна правна
норма, да породят правните последици, към които нормата е насочена. Доколкото
обаче, съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и
лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да
установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му, допустимо е мотивите
на акта да бъдат изложени отделно, като в процеса по неговото оспорване бъдат и
доказани фактическите основания, послужили за издаването му.
Посочените
по-горе обстоятелства, които се установяват от събраните при предходното
разглеждане на делото доказателства, установяват наличието на хипотезата на чл.
123, ал. 1, т. 7 и чл. 123а, ал. 1 от КТ. В случая „Хлебозавод ВТ-2012” ООД е
използвало за своята дейност активи на „Велттед Инвест” АД, като тази дейност е
упражнявана вкл. до 01.03.2012г. Същевременно дружеството жалбоподател, започва
да упражнява своята основа дейност, по същество идентична с тази на „Хлебозавод
Вт-2012” ООД на 01.03.2012г., като част от работниците на последното дружество,
след прекратяването на трудовите им правоотношения с него, постъпват на работа
при жалбоподателя. Цялата тази сложна правна конструкция няма данни да е
направена с цел заобикаляне на трудовото законодателство, но на практиката се
явяват такива настъпилите правни последици, от гледна точка на работниците.
Извършените преотдавания на активи под наем, както и факта, че не е била налице
спиране на дейност от страна на работниците, мотивират съда да приеме, че в
случая са налице посочените хипотези от КТ, при което няма основания да се
прекратяват трудовите правоотношения, съгласно чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 2
от КТ. След като трудови правоотношения са били прекратени, а и съществува
възможност това да бъде направено с работника Б.И., то основателно са дадени
предписания за да не се допуска нарушаване на трудовото законодателство.
Налице
са основанията и за предписанието по т. 2 съгласно чл. 314 от КТ, като в този
случай те имат превантивен характер.
При
така установеното правилно са били издадени посочените задължителни предписания
с цел отстраняване на допуснатите нарушения на трудовото законодателство. Ето
защо подадената жалба се явява неоснователна и направеното с нея оспорване
следва да бъде отхвърлено.
При
този изход нас пора няма правна възможност за присъждане на разноски на
оспорващия, а ответникът не е направил искане в тази насока.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В.
Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на „Хлебозавод
Велико Търново” АД от гр. В. Търново срещу задължителни предписания по т. 1 и
т. 2 описани в ревизионната книга на „Хлебозавод Велико Търново” АД, съставени
от ст. юрисконсулт и асистент в „ревизионна дейност” при Дирекция “Инспекция по труда” –
В. Търново.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: