Решение по дело №277/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 203, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано след постановяване на окончателно Решение № 815 от 28.02.2024 год. по адм. дело № 200 от 2023 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, тричленен състав, с което е отменено Решение № 644 от 08.11.2023 год. по адм. дело № 858 от 2023 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлен, като неоснователен, предявеният от Н. Н. А., понастоящем в Затвора- Пазарджик, иск, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да бъде осъдена да му заплати сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.08.2023 год., до окончателното плащане на сумата и делото е върнато на същия съд за разглеждане от друг съдебен състав. В съдебния акт са дадени задължителни указания на първоинстанционния съд: да се направят съответните конкретизации на исковата претенция и при новото разглеждане да вземе участие новоназначен процесуален представител на А., предвид настъпилата смърт на адвокат С. на 18.10.2023 год.

В изпълнение на задължителните указания на касационната инстанция съдът е назначил на ищеца служебен защитник на ищеца – адв. Г.. С молба от 02.04.2024 год. процесуалният представител на А. сочи, че лицето е претърпял неимуществени вреди от 17.07.2020 год., на която дата му е наложено от Началника на Затвора – Пазарджик, дисциплинарно наказание за срок от 7 дни извънредно дежурство и поддържане чистотата и хигиената до 25.07.2020 год., обективирано в Заповед № Л-916 от 17.07.2020 год. на За началника на Затвора – Пазарджик. Искането е ответникът да заплати на лишения от свобода сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени веди, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.08.2023 год. до окончателното изплащане на сумата. В уточнителната искова молба от 02.02.2024 год. се сочи, че неимуществените вреди, които се претендират са за действията и бездействията на администрацията, както и празнина в закона, преграждаща възможността на ищеца да обжалва актовете на администрацията, от които търпи вреди. Претърпените вреди са посочени като болки, унижения и страдания вследствие на наложеното му наказание със Заповед № Л-916 от 17.07.2020 год. на За началника на Затвора – Пазарджик.

В първото съдебно заседание процесуалният представител на А. освен, че поддържа първоначално подадената искова молба и уточнителната такава, допълва възраженията като иска на основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът да упражни косвен съдебен контрол относно валидността на Заповед № Л-916 от 17.07.2020 год. на За началника на Затвора – Пазарджик. Моли се за уважаване на предявената искова претенция. Излагат се доводи за нищожност на заповедта, с която на А. е наложено процесното наказание. Представена е писмена защита.

От ответната страна Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ – София, представлявана от юрисконсулт Р., е депозирала писмен отговор на исковата молба и на уточнителната молба. Изразено е становище за нейната неоснователност и се моли за отхвърлянето им.

В съдебно заседание ответникът изразява съображения за неоснователност, необоснованост и недоказаност на исковата претенция. Моли за отхвърлянето й и представя писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик излага доводи за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Счита, че следва да бъде отхвърлена.

Административен съд – Пазарджик, след като прецени допустимостта на исковата и уточнителната молба и изложените в тях доводи, както и възраженията на ответната страна и на представителя на прокуратурата, и след анализ на данните по делото, приема следното:

На 14.04.2014 год. ищецът е приведен в Затвора - Пазарджик за доизтърпяване на наложеното му наказание „Доживотен затвор“. Със Заповед № Л-916 от 17.07.2020 год. на За началника на Затвора - Пазарджик на лишения от свобода Н. Н. А. е наложено дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за 7 дни“. Наказанието е наложено затова, че на 14.07.2020 год. А. е нарушил установения ред като е притежавал неразрешена вещ – 1 брой мобилен телефон марка „Samsung G5“, със зарядно устройство „Huawei“ (бял цвят). Притежанието на нерегламентираните вещи било установено от служители на НОС при извършване на обиск и претърсване на помещението, при което лишеният от свобода се е опитал да ги укрие в леглото, отказал е да изпълни разпореждането на надзирателя да предаде вещта, което наложило употреба на водеща техника за изземването им. Действията на лишения от свобода са квалифицирани като нарушение на чл. 96, т. 3 и т. 4, чл. 97, т. 1 и 3, чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1 и 5 от ЗИНЗС.

Заповедта е оспорена от наказаното лице по административен ред, като със Заповед № Л-3477 от 20.08.2020 год. на За главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ жалба с вх. № Ж-28/27.07.2020 год. на Н. А. срещу Заповед № Л-916 от 17.07.2020 год. на За началника на Затвора - Пазарджик е отхвърлена.

При първоначалното разглеждане на делото са представени и Протокол за претърсване и обиск № 40 от 14.07.2020 год., Протокол за иззети вещи (пари) при личен обиск и претърсване № 0020 от 14.07.2020 год., Обяснения от 14.07.2020 год. на Н. Н. А., Заповед № 5119 от 15.07.2020 год., за отнемане в полза на ДПФЗД на пари и предмети иззети от лишени от свобода.

При настоящото разглеждане на делото от ответната страна са представени Заповед № Л-770 от 25.06.2020 год. на Началника на Затвора – Пазарджик (старши комисар В. К.), с която е възложил на главен инспектор Д. А. Д. – Заместник началник „РНОД“, да изпълнява функциите на Началник на затвора по чл. 15, чл. 64а, чл. 65, ал. 66, чл. 67, чл. 68, чл. 101, чл. 248 от ЗИНЗС, считано от 29.06.2020 год. до 04.09.2020 год. на 29.06.2002 год. лицето, на което са възложени функциите на Началник на Затвора – Пазарджик се е запознал със заповедта, срещу подпис. Приложени са заявление от 23.06.2020 год. на старши комисар В. К. - Началник на Затвора – Пазарджик до Директора на ГДИН – София за ползване на платен годишен отпуск от 29.06.2020 год. до 20.08.2020 год. и от 19.08.2020 год. до 04.09.2020 год. В него е посочено, че по време на отпуската ще бъде заместван от главен инспектор Д. А. Д. – Заместник началник „РНОД“. Със Заповед № Л-2532 от 23.06.2020 год. Главният директор на ГДИН е разрешил на старши комисар В. К. - Началник на Затвора – Пазарджик да бъде в платен отпуск за посочените времеви периоди, като служителят ще бъде заместван от главен инспектор Д. А. Д. – Заместник началник „РНОД“.

Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите К. Д. И. и Д. П. Г., и двамата лишени от свобода. Съдът кредитира показанията им като кореспондиращи с предявената искова претенция и приобщения доказателствен материал.

Свидетелят И. заяви, че от средата на 2019 год. до май 2021 год. е бил в Затвора – Пазарджик и се е виждал всеки ден с ищеца и са разговаряли. А. му се е оплакал, че килията му е била претърсена и от администрацията на затвора са намерили неразрешени вещи, за което са го наказали. Двамата са разговаряли за този случай и А. му е споделил, че е обжалвал заповедта по административен ред, но се е ядосвал, че не може да я оспори по съдебен. Чувствал се е безсилен, безпомощен, казвал е, че му преграждат достъпът до правосъдие. А. се е оплакал на свидетеля Д., че по време на тараша в килията служителите от Затвора – Пазарджик са се държали грубо и унизително.

Свидетелят Г. заяви, че познава ищеца от 2014 год., в един коридор са в Затвора – Пазарджик. През месец юни 2020 год. е правен обиск на килията на А.. Намерили са мобилен телефон и зарядно за него, както и нагревател. Ищецът му е споделил, че по време на обиска охраната на затвора го е съборила на земята. Наложено е било наказание за намерените неразрешени вещи – 7 дена чистота, което е обжалвал пред ГДИН и наказанието му е било потвърдено. Незнае дали през този месец му е налагано друго наказание. Свидетелят описва, че ищецът е бил ядосан, депресиран, изпаднал бил в депресия, защото неправилно му е било наложено наказанието.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен акт на ответника. Претенцията е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация, съгласно чл. 205 от АПК – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София. Съгласно посочената разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.

Съдът намира иска за неоснователен и недоказан по следните съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда (имуществена и/или неимуществена) и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно – липсата, на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства не се доказа наличието на всички предвидени в закона материални предпоставки.

Първата предпоставка, с оглед на която е възможно да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника.

Съгласно чл. 110 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) заповедите за дисциплинарно наказание, издадени от началниците на затворнически общежития и на поправителни домове, подлежат на обжалване пред началника на затвора. Заповедите, издадени от началника на затвора, подлежат на обжалване пред главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, а в случаите по чл. 104, ал. 3 – пред министъра на правосъдието. Заповедите се обжалват в 7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта. В ЗИНЗС не е предвидена правна възможност за оспорване по съдебен ред на решението на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

В настоящия случай лишеният от свобода А. своевременно е оспорил заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни“. От събраните писмени и гласни доказателства, а както и самият ищец сочи, заповедта, с която му е наложено наказание е потвърдена от компетентния горестоящ административен орган, като жалбата срещу нея е отхвърлена. Предвид обстоятелството, че процесната заповед не е отменена по съответния ред, съдът намира, че не е налице незаконосъобразен административен акт, следствие от който ищецът да е претърпял неимуществени вреди.

Освен това, съдът намира, че в случая ищецът не е претърпял реално вреда от издадения административен акт, както и липсва причинно-следствена връзка между него и твърденията за вреди.

Следва изрично да се отбележи, че естеството и характерът на вредите, следва да бъдат преценявани, не от страна на субективното възприятие на ищеца, а с оглед на конкретни факти, от които те произтичат. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, включително и кредитираните свидетелски показания, обосновават извода, че след като не е отменена като незаконосъобразна заповедта, претенциите на ищеца за причинени от нея неимуществени вреди е неоснователна и недоказана.

Твърденията за липса на достъп до правосъдие не се възприемат от съда като основателни и доказани. А. е упражнил правото си на обжалване на Заповед № Л-916 от 17.07.2020 год. на За началника на Затвора – Пазарджик. По неговата жалба се е произнесъл по-горестоящият административен орган. Следователно ищецът е упражнил правото си на жалба, независимо, че не е подадена до съда. Законодателят, след като не е предвидил право на съдебно обжалване, а само такова по административен ред, не може да се приеме, че на А. му е ограничено правото на защита. ЗИНЗС не предвижда административни актове, от кръга на тези, с които на ищеца е наложено процесното дисциплинарно наказание, да се обжалват по съдебен ред. С разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС е предвидено обжалването на по-леките дисциплинарни наказания само по административен ред пред по-горестоящия административен орган. Обжалване по съдебен ред е предвидено единствено за най-тежкото дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ по чл. 101, т. 7 и т. 8 от ЗИНЗС, съгласно чл. 111 от ЗИНЗС, която подлежи на оспорване пред административния съд по местоизпълнение на наказанието, тъй като в най-голяма степен засяга правата на лишените от свобода. В останалите случаи, заповедите, с които са наложени по - леки дисциплинарни наказания по чл. 101, т. 1-т. 6 от ЗИНЗС, законът не предвижда възможност за съдебен контрол, а подлежат на оспорване само по административен ред и са изключени от съдебен контрол с разпоредба на специалния закон ЗИНЗС. Чл. 120 от КРБ съдържа обща клауза за обжалваемост на административните актове, но в същото време допуска възможност със специален закон някои от актовете да бъдат изключени от съдебен контрол, каквато не е Заповед № Л-916 от 17.07.2020 год. на За началника на Затвора – Пазарджик.

Във връзка с направеното от процесуалния представител на ищеца искане в хода на настоящото производство да бъде осъществен косвен съдебен контрол за нищожност на Заповед № Л-916 от 17.07.2020 год. на За началника на Затвора – Пазарджик следва да се отбележи, че в съдебно-административното производство инцидентен контрол относно валидността на административен акт, различен от оспорения по делото, е недопустим. Такава правна възможност и проверка за валидност на административен акт по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК има само общият съд в рамките на общото гражданско производство. Следователно недопустимо е в настоящото исково производство да се обсъждат и представените писмени доказателства за компетентостта на издателя на Заповед № Л-916 от 17.07.2020 год. на За началника на Затвора – Пазарджик, както и на приобщените документи, представляващи част от административната преписка, послужили за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на А.. Заповед № Л-916 от 17.07.2020 год. на За началника на Затвора – Пазарджик е породила целените с нея правни последици по отношение на адресата й. Изпълнена е и в правния мир е останала като действаща, след като не е била отменена по административен ред.

Предвид изложеното, съдът намира, че не се доказа наличието на всички предвидени в закона материални предпоставки за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди. При недоказване, на който и да е от елементите от фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което липсата на незаконосъобразен административен акт, респективно действие или бездействие, отменени по съответния ред, имат за последица и отхвърляне на исковата претенция. По тези съображения, исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като такава.

Иска за заплащане на законната лихва също следва да бъде отхвърлен. Задължението за лихва има акцесорен характер и произтича от главния иск. След като искът за заплащане за претърпени неимуществени веди е неоснователен, то и искът за заплащане на законната лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Воден от горното и на основание чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Н. А., понастоящем в Затвора – Пазарджик, предявен против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.08.2023 год., до окончателното плащане на сумата

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.