Р Е
Ш Е Н
И Е
№
……………….…/………………………..… , гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на двадесет и втори април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 347 по описа за
2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на А.Х.П. ЕГН ********** против НП №
03-007684 от 31.05.2017год. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Варна, с което на и е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушаване нормата на
чл.63, ал.2 от КТ.
В жалбата си въззивницата
твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно,
навежда твърдения както за нарушение на материалния закон (оспорва наличието на
трудови правоотношения с В.Г. към момента на проверката), така за допуснати
нарушения на процес. правила – АНО бил нарушил разпоредбата на чл. 34, ал.1
изр.2 от ЗАНН, чл.42, чл.43 и чл.52, ал.1 от ЗАНН и моли НП да бъде отменено.
В с.з., процесуалният представител
на въззивницата поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
отменено както поради допуснати съществени нарушения на процес. правила така и
поради противоречие с материалния закон като сочи, че ако има извършено
нарушение то не е това за което е повдигнато обвинение. Алтернативно отправя
искане за намаляване размера на наложеното наказание до минималния предвиден в
закона.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено като счита, че нарушението е безспорно и категорично доказано.
Варненска районна прокуратура,
редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
На 24.04.2017год. в 11:00ч. свидетелите
Е. и Б., извършвали проверка оранжерия, находяща се в с.Припек, общ. Аксаково, обл.Варна и стопанисвана от въззивницата като земеделски
производител. При влизането си в оранжерията свидетелите заварили вътре няколко
лица, които описали в констативен протокол. В протокола проверяващите вписали
данни съобщени им от установените в оранжерията лица като всяко лице се
подписало срещу името и данните съобщени от него. Едно от лицата заверени в
оранжерията била св. В.Г.. Същата съобщила, че работи за въззивницата от същата
дата 24.04.2017год. с работно време от 07:30ч. до 16:30ч., че има уговорено
трудово възнаграждение в размер на 20лв. на ден, както и че няма подписан
трудов договор. Посочените данни били вписани в констативния протокол и св. Г.
се подписала в него срещу името си.
На едно от лицата които
декларирало наличие на трудов договор с въззивницата проверяващите оставили
призовка с указания за представяне на документи в това число пълните документи
на работниците и служителите, документи във връзка с работното време и т.н.
По време на документалната
проверка от страна на въззивницата били представени ТД № 023/24.04.2017год.
сключен между нея и св. В.Д.Г.., служебна бележка № 023/24.04.2017год. справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, копие от лична карта
на В.Д.Г., копие от инструктажна книга и идентификационна карта.
При проверка на справката за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ било установено, че
уведомлението досежно ТД сключен със св. Г. е било регистрирано в ТД на НАП
Врана на 24.04.2017год. в 14:04:09ч.
На 22.05.2017год. срещу
въззивницата бил съставен АУАН № 03-007684, в който било посочено, че същата е
нарушила разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, тъй като на 24.04.2017год. в
11:00ч., като работодател е допуснал до работа лицето В.Д.Г. на длъжност
„сезонен работник в земеделието“, в обект оранжерия находяща се в с.Припек
преди да й е предоставила копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ заверено
от ТД на НАП Варна.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на въззивницата.
На 31.05.2017год. въз основа
акта, АНО издал атакуваното НП 03-007684, като е възприел изцяло констатациите
описани в акта, приел е че въззивницата като
работодател е допуснала до работа лицето **** на длъжност „*****“ преди
да й е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ заверено в ТД на
НАП, с което била нарушила разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ и й наложил
административно наказание глоба в размер на 2000лв. на основание чл. 414, ал.3
от КТ.
В съдебно заседание като
свидетели са разпитани П.Б. – актосъставител и П.Е.
(свидетел вписан в акта), които в показанията си възпроизвеждат възприятията си
от извършената проверка. Сочат, че в обекта на контрол (оранжерия в с.Припек)
са заварили няколко лица, които описали в КП като едно от лицата била св. Г.. И
двамата не могат да посочат какво точно е правила в момента на влизането им
обекта св. Г., но заявяват, че в последствие за същата бил представен ТД от
датата на проверката както и Уведомление което било регистрирано в ТД на НАП но
в по-късен час. Заявяват, че информацията вписана в КП била съобщена от лицата
които били заварени в оранжерията като всяко лице се подписало срещу името си.
Като свидетел в хода на
съдебното следствие е разпитана и св. Г.. Последната заявява, че към април
месец 2017год. е работила на оранжериите няколко дни на надница. Заявява, че не
помни да са идвали на проверка докато е работела, както и да е подписвала
трудов договор. След предявяване на КП потвърждава, че под №3 е записано
нейното име, както и че подписа срещу него е поставен от нея. След предявяване
приложения към АНП Трудов договор заявява, че не знае кога и къде го е
подписвала. Заявява, обаче че първия ден още като започнала работа не е
подписвала нищо, направо започнала да работи пробно.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени заповед за компетентност на наказващия орган №
0280/03.08.2010год., протокол за
извършена проверка № ПР1718266/22.05.2017год., идентификационна карта, справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ касаещи св. Г., ТД №
023/24.04.2017год. сключен между въззивницата и В.Д.Г.,
служебна бележка, препис от книга за инструктаж, констативен протокол, призовка
по чл. 45, ал.1 от АПК.
Горните обстоятелства съдът
приема за установени въз основа на всички събрани по делото доказателства,
както писмени така и гласни, които преценени по отделно и в тяхната съвкупност
не водят на различни правни изводи.
При извършена служебна проверка на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В тази връзка съдът не споделя наведеното в жалбата възражение за допуснато нарушение на чл. 34, ал.1 изр.2 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението.
В случая видно от датата на нарушението посочена в АУАН (24.04.2017год.) и
датата на неговото издаване (22.05.2017год.) срока за съставяне на акт
определен в посочената по-горе норма е спазен. Основателни са обаче
възраженията, че в АУАН и НП нарушението не е описано пълно и точно от
фактическа страна. Не са посочени обстоятелствата при които е извършено.
Изпълнителното
деяние на нарушението по чл. 63 ал.2 от КТ се изразява в допускане до работа
като субект може да бъде само работодател. В АУАН и в НП е дължимо това
изпълнително деяние да се опише както от правна страна, така и от фактическа,
като се посочат обстоятелствата, въз основана които е направен изводът, че
лицето е допуснато до работа. В АУАН и НП е посочено изпълнителното деяние
„допуснал до работа“, но не са описани фактите, въз основа на които е направен
този извод и които факти да бъдат проверени и преценени от въззивния
съд. За да е съставомерно извършеното по чл.63 ал.2 от КТ,
следва лицето да е
допуснато до работа по трудово правоотношение. В АУАН и в НП, обаче, не са описани признаците на
трудово правоотношение. Твърди се, че В.Г., на длъжност сезонен работник
земеделие, била допусната до работа, но
това е само един извод, за наличието на който не са посочени каквито и да било
факти, които да бъдат проверени от въззивната инстанция. Пределите на
въззивната проверка се очертават от
обстоятелствената част на НП, като съдът има задължение да изследва не дали
въззивната страна е извършила каквото и да било нарушение, а дали е извършила
нарушението, за което е „обвинена“ с
АУАН и наказана с НП. Каква е била волята на АНО, обаче, не става ясно. В НП се
твърди, че В.Г. е била на длъжност сезонен работник и, че е допусната до
работа. Не става ясно каква работа е извършвала тя към момента на проверката.
Освен това, съставът на нарушението по чл.63 ал.2 от КТ предполага да има
сключен трудов договор, но работника да е допуснат до работа преди да му е
връчено копие от уведомлението, свидетелстващо за регистрация в НАП. В тази
връзка обстоятелството дали е имало трудов договор или не, е пряко относимо към съставомерните
признаци на нарушението и следва да бъде изяснено от контролния орган,
съответно АНО и следва да бъде описано в АУАН и НП. В случая минимални
предпоставки за това липсват. На практика обст. части
на акта и НП се състоят от по едно изречение –което по същество представлява
правен извод … *** в качеството си на работодател допуснала до работа лицето… .
Дали едно лице има качеството на работодател е правен извод, които следва да
бъде изведен от фактите които са приети за установени, а в случая такива факти
липсват. Липсва описание на всички или поне на достатъчно белези на
трудово правоотношение, не са посочени факти от обективната действителност,
които да сочат, че между страните е имало уговорено работно време, работно
място и трудово възнаграждение, за да се приеме за безспорно, че между
посочените лица съществува такова. Това се явява нарушение на чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН, където са посочени задължителните реквизити, които трябва да
съдържат АУАН и НП.
Защитата се осъществява срещу фактите, а не срещу правната им квалификация,
поради което липсата на факти в АУАН и НП ограничава правото на защита и
представлява съществено нарушение на процес. правила, което е достатъчно
основание за отмяна на НП на процес. основание.
Доколкото с НП на въззивницата е
наложено наказание за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, тъй като на
24.04.2017год. като работодател е допуснала до работа В.Д.Г., преди да и
предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП съдът
след преценка на събраните по делото доказателства прецени, че НП е издадено и
в нарушение на материалния закон по следните съображения:
За да е налице от обективна
страна това нарушение следва между страните по трудовото правоотношение да има
сключен ТД в писмена форма, като работникът да е допуснат до работа преди да му
бъде връчен екземпляр от сключения трудов договор както и уведомление от НАП за
регистрацията на ТД.
В случая от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства (показанията на свидетелите Б., Е. и Г.,
както и КП от 24.04.2017год.) съдът прие за безспорно установено, че към момента
на проверката въззивницата е имала качеството на работодател спрямо св. Г. като
последната е престирала труд в нейна полза –
извършвала е земеделска работа в оранжерията стопанисвана от въззивницата.
Безспорно липсват доказателства каква точно дейност е извършвала Г., но от
показанията на последната безспорно се установява, че е работила за собственика
на оранжерията срещу надник. От всички събрани обаче
в хода на съдебното следствие гласни доказателства (показанията на св. Б. актосъставителя, показанията на св.Г., както и от
приложения към АНП констативен протокол, подписан и от Г. към момента на
проверката на място се установява, че към този момент (11:00ч. на
24.04.2017год.) между въззивницата като
работодател и св. Г. като работник изобщо не е имало сключен ТД в писмена
форма. Това обстоятелство е било декларирано от Г. още по време на проверката
на място в оранжерията и е било вписано в КП, който е подписала, този факт сочи
в показанията си и св. Б. актосъставителя която заявява, че по време на
проверката Г. е декларирала, че няма сключен трудов договор, а в показанията си
пред съда св.Г. потвърждава, че първият ден когато е отишла да работи не е
подписвала нищо. Видно от информацията вписана в протокола, която Г. е потвърдила с подписа си, датата на проверката
е била и първият и работен ден при въззивницата. И след като подписан ТД не е
бил налице то няма и как въззивницата да извърши от обективна страна вмененото
й нарушение, което предполага наличието на подписан ТД. Налице е обективна
несъставомерност защото въззивницата
няма как да връчи нещо което го няма. В горната насока са Решение № 205 от
11.02.2019 г. на АдмС - Варна
по к. а. н. д. № 111/2019 г.; Решение № 136 от
29.01.2019г. на АдмС - Варна
по к. а. н. д. № 3529/2018г. по идентични казуси.
В случая събраните по делото доказателства
сочат на осъществено от въззивницата друго нарушение, а именно на такова по чл.62,
ал.1 вр. чл. 1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ тъй като на
24.04.2017год. в 11:00ч. е допуснала до работа св. Г. без да е сключила ТД с
нея в писмена форма. Такова фактическо, а и юридическо обвинение обаче не й е
било повдигнато.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че
атакуваното НП издадено в нарушение на материалния закон, същото страда и от
пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде
отменено.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
03-007684 от 31.05.2017год. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Варна, с което на А.Х.П. ЕГН **********, на основание чл.414,
ал.3 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. за
нарушаване нормата на чл.63, ал.2 от КТ.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: