Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 16.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ- БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен
брачен състав, в публично съдебно заседание на осми март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Румяна
Григорова, като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 5763 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по жалба на В.В.П., действаща чрез своя
баща и законен представител В.Н.П., срещу Решение № 82876 от 05.05.2020 г., постановено по гр. дело № 56857/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, 37-ми състав, с която се обжалва
изцяло решението, като се твърди, че същото е незаконосъобразно. Подробно в
жалбата са изложени съображенията. Въззивницата,
действаща чрез своя баща и законен представител, моли да се отмени обжалваното
решение и да се постанови друго, с което се уважи молбата ѝ за защита по
ЗЗДН. Претендира разноски.
Въззиваемата страна М.И. Г./Ц./ оспорва
въззивната жалба и моли за оставянето ѝ без
уважение. Претендира разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителката
в първоинстанционното производство, имаща правен
интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване по силата на чл. 258 ГПК, вр. чл. 17 ЗЗДН,
валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на В.В.П., действаща чрез нейния баща и законен представител В.Н.П.,
срещу майката М.И. Г.– за защита от домашно насилие, извършено до дата
27.07.2018г., като се твърди, че майката на детето и ответница по делото, е
осъществила системни актове на физическо, психическо и емоционално насилие
спрямо детето В.В.П., подробно описано в молбата от 27.08.2018
г. – майката подлагала детето на психически тормоз чрез налагане на детето на
наказания, като я слагала на тъмно, плашела я с чудовища, подхождала към нея с
вербална агресия, което поведение на майката довело до поява на тревожност у
детето, до поява на нощни страхове, страх от тъмното, нощни кошмари, инцидентни
хистрионни реакции /писъци по време на сън или
моментно агресивно поведение в реална ситуация, с бърз спад и връщане към
норма/, авгоагресия /драскане и скубане на косата,
стискане на гениталиите при къпане, като се твърди, че посоченото е установено
от психолог при освидетелстване на детето.
Ответницата е оспорила твърденията в подадената молба.
С Решение № 82876 от 05.05.2020 г., постановено
по гр. дело № 56857/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 37-ми
състав, е оставена без уважение молбата
на В.В.П. действаща чрез своя баща и законен
представител В.Н.П. за издаване на заповед за налагане на мярка за закрила от
домашно насилие по ЗЗДН на М.И. Г.и е отказано да се издаде заповед за съдебна
защита, с която по отношение на ответницата да бъдат взети мерки по чл. 5, ал.
1 ЗЗДН, като неоснователна. Осъден е, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, В.Н.П.,
действащ като баща и законен представител на В. В. П., да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева, а на М.И. Г.разноски в общ размер на 700.00 лева
/седемстотин/ лева, представляващи възнаграждение за един адвокат и депозит за
вещо лице.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз
основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени
приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното
производство, прие за установено следното:
Подадената молба за защита от домашно насилие е неоснователна.
Декларацията, изходяща от В.Н.П., като баща и законен представител на
молителката В.В.П., е недопустимо доказателствено
средство (т.е. такова, което не е предвидено в закона) – съгласно чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за
извършеното насилие, но в настоящия случай молителката В.В.П.
е малолетна, т.е. не е навършила 14-годишна възраст, и липсва законоустановена възможност нейният законен представител да
декларира извършено насилие. Пред
първата инстанция е изготвена съдебно-психологическа експертиза, в която е
отразено, че въпреки че детето е споделило, че майката я наказвала „с пердашене“,
не е налице страх от фигурата на майката, напротив, детето се чувства сигурно с
майка си, има нужда от нейната закрила и контакт с нея, проявите на страх през
нощта са налице, но не са нетипични за възрастта, нито са необичайни като
интензивност и честота. Вещото лице е
посочило, че не са налице данни да се мисли за систематично физическо насилие,
проявявано от страна на майката към детето.
Детето показва добра степен на адаптация, емоционален самоконтрол
/типичен за възрастта/, и сигурна привързаност към майката. Наблюдаваното
защитно поведение у детето, тревожност, несигурност и безпокойство, са свързани
с конфликтните отношения между родителите - отказът на детето да говори на
определени теми, отказът му да прави символичен избор между родителите си. Не
се доказват актове на домашно насилие и с показанията на Л.Г.- майка на
ответницата и А.П. - баба по бащина линия на детето В.. Правилно първоинстанционният съд е преценил показанията на тези
свидетели при условията на чл.172 ГПК. От показанията на св. Г.не са установени
актове на насилие от страна на майката по отношение на детето В.. Същата е
посочила, че до лятото на 2018г. В. е била при майка си, след което бащата взел
детето и отказал да го върне на майката. В този период свидетелката често
посещавала дома на ответницата, за да ѝ помага в грижите за второто
ѝ дете, родено на на ***г. Свидетелката е
забелязала, че В. ревнувала след появата на бебето, но в нейно присъствие
никога не е виждала майката да осъществява физическо насилие по отношение на
детето В.. Детето често се сърдело, но майка ѝ я успокоявала, след което разговаряли,
като майката много ѝ говорела и ѝ обяснявала нещата. Тази
свидетелка е посочила, че след образуваните съдебни дела, В. станала неспокойна
и се събуждала разплакана.
От показанията на св. П. е установено, че отношенията между родителите на
детето В. са обтегнати. Случвало се е преди време майката на детето В. да го
удря по дупето в нейно присъствие. Посочила е, че след 28.07.2018г. детето било
неспокойно, събуждало се разплакано. В останалата част свидетелката е възпроизвела разказаното й от детето В., но
лично не е била свидетел на актовете, сочени от детето.
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният
съд достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е
правилно. Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че първоинстанционният
съд не се е съобразил с всички ангажирани доказателства. Въззивницата,
действаща чрез своя баща и законен представител, не е доказала по безспорен начин твърденията си за извършени
актове на домашно насилие от страна на въззиваемата.
Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и относими
към спора доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила. С влизането му в сила заповедта
за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН престава да действа (арг. от чл. 19 от ЗЗДН).
С оглед изхода на делото, въззивницата няма право
на разноски.
Въпреки изхода на въззивното дело, В.В.П. не дължи на СГС държавна такса за въззивната
си жалба, нито разноски на въззиваемата страна – тази
въззивница не е навършила 18-годишна възраст, поради
което държавната такса за жалбата й трябва да остане в тежест на бюджета на
съда, а разноските на въззиваемата страна за защита
срещу въззивната жалба на детето – в тежест на въззиваемата страна (арг. от чл.
11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82876 от 05.05.2020 г., постановено по
гр. дело № 56857/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 37-ми
състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.В.П., ЕГН **********, действаща
чрез своя баща и законен представител В.Н.П., ЕГН **********, както и искането
на М.И. Г./Ц./, ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.