АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 633
гр. Пловдив, 03.04. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, XII състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р.П.,
като разгледа докладваното от съдия Михайлова адм. дело № 2124 по описа на съда
за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК във връзка с чл.118 ал.1 и ал.3 от КСО.
Образувано е по
жалба на А.Й.Д., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-231/20.07.2022 г.
на директора на териториално поделение – Пловдив на Национален осигурителен
институт, с което са отхвърлени като неоснователни жалба вх. № 1012-15-311/01.07.2022
г. срещу Разпореждане № 151-00-2784-3 от 06.06.2022 г. и жалба вх. № 1012-15-310/01.07.2022
г. срещу Разпореждане № 151—00-2784-4 от 08.06.2022 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив.
Жалбоподателят
твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че отказът се
основава на издаденото от ТП на НОИ – Пловдив Разпореждане № 151-00-2784.4/08.06.2022
г., в което, като мотиви за отказ да се отпусна ПОБ, е посочено служебно
заличаване на подадените данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО от осигурителя „Мегз 1“
ООД за периода от 29.05.2021 г. до 30.11.2021 г., тъй като осигурителят не е
извършвал търговска дейност. В този смисъл жалбоподателят твърди, че в
трудовата му книжка е положен печат за прослужено време за процесния период,
поради което счита, че няма прекъснати трудови отношения. Иска се отмяна на
оспорения акт, както и отмяна на Разпореждане № 151-00-2784-4 от 08.06.2022 г.,
с което се разпорежда възстановяване на получено парично обезщетение за
безработица за периода от 21.03.2022 г. до 30.04.2022 г. в размер на 497.97 лв.
– главница и 5.73 лв. лихви.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. Постъпила е молба, с която моли съда да даде ход на делото и
излага доводи по съществото на спора.
Ответникът по
жалбата – директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуалния си представител
юриск. П., оспорва жалбата по доводи, подробно изложени в представената по
делото писмена защита и моли съда оспореният акт да бъде оставен в сила, като
правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 ал.1 от АПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление
вх. № 246/25.03.2022 г. до директора на ТП на НОИ - Пловдив (вх. №
151-00-2784/25.03.2022 г.) жалбоподателят е поискал отпускане на парично
обезщетение за безработица, считано от 21.03.2012 г., поради прекратено трудово
правоотношение с „Мюлер трейд“ ЕООД, ЕИК по булстат *********. Към заявлението
е приложено копие на заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 1/
21.03.2022 г. и страници от трудовата книжка.
По повод на
същото и след преминаване на автоматичната проверка, представлява проверка на
подадените за лицата данни в регистрите по чл.5 ал.4 от КСО на НАП, АЗ и НОИ и
преценка на наличните в административната преписка документи, с Разпореждане №
151-00-2784-1/04.04.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ - Пловдив, издадено на
основание чл.54ж ал.1 и във връзка с чл.54а ал.1, чл.54б ал.1 и чл.54в ал.1 от КСО, е отпуснато ПОБ за период от 21.03.2022 г. до 20.11.2022 г. и в размер на
17.33 лв. дневно. Разпореждането е връчено на съпруга на Д. чрез лицензиран
пощенски оператор на 14.04.2022 г. съгласно информация на “Български пощи“ ЕАД
за доставяне на пратка № PS 4000 02RGTTG. Разпореждането не е оспорено в законоустановения
срок и е влязло в сила.
На 31.05.2022
г. в сектор „КП -1“ при ТП на НОИ – Пловдив, със справка вх. № 151-00-2784-2 е
приет доклад от началника на сектор „Контрол по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ
– Пловдив изх. № 1006-15-291#14/30.05.2022 г., съдържащ информация за заличаване на
данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, подадени от осигурителя „Мегз1“ ООД, ЕИК
********* за А.Й.Д., ЕГН ********** за периода от 29.05.2021 г. до 30.11.2021
г. Заличаването на данните е в резултат
на извършена проверка по разходите на ДОО на „Мегз 1“ ООД от контролен
орган при ТП на НОИ – Пловдив, за което обстоятелство е съставен Констативен
протокол № КП-5-15-01085467/08.03.2022 г. Издадени са и задължителни
предписания № ЗД-1-15-01085518/08.03.2022 г., връчени на осигурителя на
14.03.2022 г. Задължителните предписания не са обжалвани и са влезли в сила на
29.03.2022 г.
Във връзка с
горното, с Разпореждане № 151-00-2784-3/06.06.2022 г. на ръководителя на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл.54ж ал.2 т.1 от КСО е
отменено първоначално издаденото Разпореждане № 151-00-2784-1/04.04.2022 г. за
отпускане на ПОБ. С последващо Разпореждане № 151-00-2784-4/08.06.2022 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП н НОИ – Пловдив, на
основание чл.54ж ал.1 и във връзка с чл.54а ал.1 от КСО, е постановен отказ за
отпускане на ПОБ по подаденото от Д. заявление вх. № 151-00-2784/25.03.2022 г.
От
данните по административната преписка е установено също така, че заличаването е
извършено след проверка по разходите на ДОО, за което е съставен Констативен
протокол № КП5-15-01085467/08.03.2022 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив,
с който е установено, че данните по чл.5
ал.4 т.1 от КСО, подадени от осигурителя „Мегз1“ ООД за жалбоподателя за
периода от 29.05.2021 г. до 30.11.2021 г. са подавани без правно основание, тъй
като е установена липса на основание за съществуването на осигурително
правоотношение между А.Д. и осигурителя „Мегз 1“ ООД, тъй като последният не е
упражнявал търговска дейност за периода след 01.04.2020 г., поради което
данните, подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСЖ за периода от м.05.2021 г. до м.11.2021 г., отнасящи се до Д., са заличени.
Горното
е наложило извършване на нова преценка относно правото, размера и периода на
паричното обезщетение за безработица по подаденото от лицето заявление вх. №
151-00-2784/25.03.2022 г.
По повод новата
преценка на данните и след преминаване на автоматична проверка, представляваща
проверка на подадените данни в
регистрите по чл.5 ал.4 т.1 от КСО на НАП, АЗ и НОИ, с цел установяване на
съответствието на лицата с разпоредбата на чл.54а от КСО за определяне правото
и размера на ПОБ, е установено, че осемнадесетмесечният период преди
прекратяване на осигуряването, съгласно чл.54а ал.1 от КСО, от който следва да
се извърши преценката на правото на Д. на ПОБ обхваща времето от 21.09.2020 г.
до 20.03.2022 г. вкл.
В относимия към
преценката на правото на ПОБ 18-месецен период преди прекратяване на
осигуряването (21.09.2020 г. – 20.03.2022 г.) е бил включен периода на заетост
от 29.05.2021 г. до 30.11.2021 г. при осигурителя „Мегз 1“ ООД. В случая обаче,
вследствие на заличаване на данните, подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО,
наличните данни в Регистъра на осигурените лица, общият осигурителен стаж не е
достатъчен, за да бъде изпълнено условието на чл.54а ал.1 от КСО по отношение
на жалбоподателя за наличие на внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
„Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване
на осигуряването. От справка към 06.07.2022 г.
и към 07.07.2022 г. в Регистъра на осигурените лица на НАП, за
подадените от осигурителя данни за А.Д., в горепосочения период, е изчислен
стаж с вноски за фонд „Безработица“ от 7 месеца и 12 дни. От административния
орган е прието, че този стаж не е достатъчен, а да бъде изпълнено условието на
чл.54а ал.1 от КСО по отношение на жалбоподателя за наличие на внесени или
дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
Във връзка с
горното е издадено Разпореждане № 151-00-2784-3/06.06.2022 г. на ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, с което, на основание
чл.54ж ал.2 т.1 от КСО е отменено първоначално издаденото Разпореждане №
151-00-2784-1/04.04.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица за
отпускане на ПОБ.
Предвид
обстоятелствата, установено по административната преписка след заличаване на данните от „Мегз 1“ ООД за А.Д.,
с Разпореждане № 151-00-2784-4/08.06.2022 г. на ръководителя на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, е постановен отказ за отпускане на ПОБ,
поради това, че не са налице изискванията на чл.54а ал.1 от КСО, и
по-конкретно, изискването за внесени или дължими осигурителни вноски за фонд
„Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване
на осигуряването.
В този смисъл е
формиран извод, че изискването на законовата разпоредба, съдържаща
определението „осигурено лице“ по смисъла на КСО е, лицето реално да
осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение.
Съгласно КП №
КП-5-15-01085467/08.03.2022 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив, при
извършената проверка по разходите на ДОО на „Мегз 1“ ООД е установено, че това
дружество не е извършвало търговска дейност за периода от 01.04.2020 и неправилно
е подавало данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за периода от м.април 2020 г. до 2021
г. Посочено е, че липсата на търговска дейност несъмнено е пречка и за
упражняване на трудова дейност в това дружество.
Горното е
мотивирало ръководителя на осигуряването за безработица да издаде оспорените
пред административния орган с жалби вх. № 1012-15-311/01.07.2022 г. и вх. №
1012-15-310/01.07.2022 г. разпореждания от 06.06.2022 г. и 08.06.2022 г.
Възраженията са приети за неоснователни от решаващия орган, който е изложил
подробно нормативната уредба, регулираща този вид финансови отношения, както и
е констатирал още, че от доклад изх. № 1006-15-291#1/30.05.2022 г. на началник
сектор „Контрол на разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Пловдив става ясно, че са
заличени данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, подадени от осигурителя „Мегз 1“ ООД,
ЕИК *********, за жалбоподателя за периода от м.05.2021 г. до м.11.2021 г.
Към жалби вх. №
1012-15-311/01.07.2022 г. и вх. № 1012-15-310/01.07.2022 г. лицето е приложило
копие на получените разпореждания от 06.06.2022 г. и от 08.06.2022 г., както и
извадка от трудова книжка с удостоверено прослужено време от 09.04.2019 г. до
13.12.2021 г. и от 20.01.2022 г. до 20.03.2022 г.
Административният
орган е приел, че така представените документи не удостоверяват реално
изпълнение на трудова дейност от А.Д. при осигурлителя „Мегз 1“ ООД, ЕИК
********* за времето от 29.05.2021 г. до 30.11.2021 г. и е посочено, че лице,
за което не е доказано, че е извършвало трудова
дейност, няма качеството на осигурено лице, независима дали за него са подавани
данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски.
След като в
разглеждания случай, от данните по административната преписка е установено, че
осигурителното правоотношение, което е взето при извършване на преценка при
отпускане на ПОБ по заявление вх. № 151-00-2784/25.03.2022 г. не е
възникнало, е издадено Разпореждане №
151-00-2784/08.06.2022 г., с което е постановен отказ от отпускане на ПОБ по
чл.54а ал.1 от КСО по това заявление.
Като е изложил
подробно нормативната уредба, регулираща този вид финансови отношения,
решаващият орган е приел, че Разпореждане № 151-00-2784-3/06.06.2022 г. на
ръководителя на осигуряването за безработицата при ТП на НОИ – Пловдив, с което
се отменя първоначално издаденото Разпореждане № 151-00-2784-1/04.04.2022 г. на
същия орган за отпускане на ПОБ и Разпореждане № 151-00-2784-4/08.06.2022 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, с което е
постановен отказ за отпускане на ПОБ по чл.54 а от КСО, се явяват правилни и
законосъобразни.
В хода на
съдебното производство към делото са приобщени документи, представени от
ответника с молба вх. № 142/04.01.2023 г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
С решение №
2153-15-231/20.07.2021 г. директорът на ТП на НОИ - Пловдив е потвърдил изцяло Разпореждане № 151-00-2784-3/06.06.2022 г., с
което е отменено разпореждане от 04.04.2022 г. за отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО и Разпореждане № 151-00-2784-4/08.06.2022 г., с което, на основание чл.54ж
ал.1 във връзка с чл.54а от КСО е отказано отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО, и
е отхвърлил жалбите на Д., като
неоснователни.
Решението е
връчено по пощата лично на съпруга на Д. на 22.07.2022 г., видно от известие за
доставяне, а жалбата до съда е подадена на 04.08.2022 г.
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на
интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117 ал.3 във връзка с ал.1 т.2 б."б" от КСО – директора на ТП на НОИ - Пловдив, в обема на предоставените му
правомощия, и в предвидената в чл.117 ал.3 изр. първо от КСО форма – мотивирано решение. Същото съдържа всички реквизити, визирани в чл.59 ал.2 от АПК, включително
фактически и правни основания за неговото издаване.
При
постановяването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила, които да обосноват отмяната му само на
това основание, нито особено съществени такива, които да доведат до
прогласяването му за нищожно. Предвид горното, решението на директора на ТП на
НОИ не стада от пороци, водещи до неговата нищожност.
Разпореждане №
151-00-2748-3/06.06.2022 г., с което е отменено влязло в сила разпореждане №
151-00-2784-1/04.04.2022 г., отпуснато ПОБ на А.Д. и Разпореждане №
151-00-2784-4/08.06.2022 г.,с което е отказано отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО са постановени след изясняване на всички относими факти и обстоятелства,
въз основа на които е установено, че А.Й.Д. не е имала качеството на осигурено
лице при "Мегз 1" ООД, тъй като не е извършвала трудова дейност при
осигурителя. Издадени са от материално и териториално компетентния орган,
съгласно чл. 54ж ал. 1 от КСО – ръководител
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив. Същите отговарят на
изискването за писмена форма и съдържание, посочени в чл.59 ал.2 от АПК, поради което
жалбоподателят е имал възможността да направи всичките си възражения и да
представи доказателства, както в хода на административното, така и в хода на
настоящото производство. Не са представени нови доказателства, поради което
съдът намира, че не е нарушено правото му на участие в производството, а в тази
връзка и изискването по чл.35 от АПК за пълно
изясняване на случая и съобразяване на всички посочени от страните в
административното производство факти, обстоятелства и доказателства.
Не се установи
в хода на административното производство да са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените такива,
които да са основание за отмяна на оспорените актове.
Разпорежданията
са законосъобразни, като издадени в съответствие с материалния закон и с целта
му поради следните съображения:
В настоящия
случай е спорно обстоятелството налице ли са документи или доказателства по
смисъла на чл.54ж ал.2 т.1 от КСО, представляващи основание за отмяна на влязло в сила разпореждане.
Видно от
приложената административна преписка данните по чл.5 ал.4 от КСО, подавани за
жалбоподателя от осигурителя "Мегз 1" ООД, за периода от 29.05.2021
г. до 30.11.2021 г. по силата на задължителни предписания № 3Д-1-15-01085518/08.03.2022
г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, са заличени.
Съгласно чл.54ж ал.1 от КСО паричните
обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват,
възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно
лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт. Разпоредбата на ал.2 предвижда, че влязлото в сила
разпореждане по ал.1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал,
когато: 1. са представени нови документи или доказателства, които имат значение
за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за
безработица; 2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или
неправилно е отказано отпускането му.
В настоящата
хипотеза органът се е позовал на разпоредбата на чл.54ж ал.2 т.1 от КСО. Целта на разпоредбата е да създаде възможност за въвеждане на
съответствие между правата, произтичащи от реалното фактическо положение, и
последиците, разпоредени с акта за отпускане, изменение, отказване, спиране,
възобновяване на обезщетението за безработица, като единствените изисквания са
приложените документи или доказателства да са нови и обуславящи правото или
параметрите на обезщетението за безработица.
Съгласно чл.54а от КСО право на
парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и, които: 1. имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168; 3. не упражняват
трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с
изключение на лицата по чл.114а ал.1 от Кодекса на труда.
Съгласно §1 т.3 от ДР на КСО,
"осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1, и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл.10 ал.1 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4
или чл.4а ал.1 и, за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и
продължава до прекратяването й.
Съгласно
трайната съдебна практика извършването на трудова дейност е една от
задължителните и кумулативно изискуеми предпоставки за възникване на
осигурително правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за
безработица. Наличието на валидно сключено трудово правоотношение не е
достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от
него права на обезщетение. Видно от цитираното легално определение, изискването
на закона е лицето да упражнява трудова дейност. Следователно, лицето трябва да
има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и
реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение.
По безспорен и
категоричен начин по делото е установено от констативен протокол № КП-5-15-01085467/08.03.2022
г., че за лицето А.Й.Д., дружеството "Мегз 1" ООД, ЕИК *********,
няма подадена ГДД по чл.92 от ДКПО за данъчния финансов резултат и дължимия
годишен данък за 2020 г.; няма регистрирани търговски обекти и фискални
устройства с дистанционна връзка с НАП; дружеството „Мегз 1“ ООД е регистрирано
по ЗДДС на 13.02.2020 г. по инициатива на задълженото лице и е дерегистрирано
по ЗДДС на 06.07.2021 г. по инициатива на орган на НАП§ за периода от м.02.2020 г.до м.01.2021 г. от
страна на задълженото лице са подадени справки-декларации по ЗДДС, като за
м.12.2020 г. има отразена фактура за извършени счетоводни услуги; всички
останали справки са нулеви. При проверката, от страна на „Мегз 1“ ООД, са
представени само ведомости за заплати и присъствени форми за 2020 г. и 2021 г.
е протоколи за подадени данни, съгласно Наредба № Н.13/19.12.2019 г. за 2021 г.,
а не са представени: трудови досиета
на лицата за 2020 и 2021 г.; регистър на документите по чл.6 от НПОПДОО;фактури
и документи за 2020 и 2021 г.; банкови документи; сключени търговски сделки и
други договори за 2020 и 2021 г.; вносни бележки/платежни нареждания за 2021 и
2021 г. Контролният орган е констатирал, че осигурителят „Мегз1“ ООД не е
представил доказателства за извършвана стопанска дейност от дружеството за
периода от 01.04.2020 г. до 30.11.2021 г.
С оглед горната
констатация, контролният орган е отбелязал също така, че по отношение на няколко
от осигуряваните лица в „Мегз 1“ ООД, между които и А.Й.Д., са издадени
задължителни предписания за заличаване на данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за периода
29.05.2021 г. – 30.11.2021г.
Обсъжданият КП представлява официален свидетелстващ документ
и като такъв, има материална доказателствена сила, която обвързва съда,
доколкото е съставен в съответствие с нормативните изисквания.
Доказателствената сила на този документ не е оборена от страна на жалбоподател
в хода на съдебно производство, поради което удостоверителното изявление на
издателя му за фактите отразени в него, следва да бъде зачетено така както е
направено.
Липсата на извършвана от дружеството „Мегз 1“ ООД търговска
дейност (през периода, в който е възникнало и съществувало трудовото
правотношение на Д. с "Мегз 1" ООД), не дава възможност да се формира
извод в желаната от жалбоподателя насока, а именно, че последният е осъществявал
трудова дейност при въпросния осигурител.
Казано с други думи, липсват каквито и да било данни, които
биха могли да създадат сигурно убеждение у съда, че Д. фактически е
осъществявала твърдяната трудова дейност. Решението не може да почива на
предположения, а единствено и само, на несъмнени факти и обстоятелства, каквито
в случая не се установяват.
Твърдението за извършвана от осигурителя дейност през периода
2020 г. – 2021 г. също остана недоказано. Достатъчно в тази насока е да се
посочи, че посочените по-горе, констатирано от контролния орган обстоятелства,
а именно: подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО
за данъчния резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2020 г.; липсата
на регистрирани търговски обекти и фискални устройства с дистанционна връзка с
НАП; за периода 2020 – 2021 г. са подавани нулеви справки-декларации по ЗДДС, с
изключение на една – м.12.2020 г. за счетоводни услуги; дружеството е регистрирано по ЗДДС на
12.02.2020 г. и дерегистрирано по инициатива на орган по приходите на
06.07.2021 г.; липса на трудови досието за 2020 и 2021 г.; липса на регистър на
документите по чл.6 от НПОПДОО; фактури, документи, банкови документи, сключени
търговски сделки и други договори, вносни бележки и платежни нареждания за 2020
и 2021 г., дават отговор на въпроса осъществявало ли е дейност дружество, а
този отговор може да бъде даден само след преглед на редовността на водената от
осигурителя счетоводна отчетност, какъвто обаче, не е извършен в хода на
съдебно производство, предвид факта, че от страна на „Мегз 1“ ООД не са
представени никакви счетоводни документи.
В този смисъл, правилни са изводите на ответния
административен орган, че наличието на валидно възникнало и съществуващо
трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение
и произтичащото от него права на обезщетение. Както вече бе казано, не
съществува идентичност между трудово и осигурително правоотношение. Наличието
на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на
осигурително правоотношение, но, само то, не е достатъчно. При липса на
доказателства за изпълнение на конкретни трудови функции от страна на Д. по
сключения с "Мегз 1" ООД трудов договор, отбелязан в трудовата книжка
на Д. серия Щ № 374773, обоснован се явява изводът на ответния орган, че тя не
е осигурено лице и в този смисъл правилно му е отказано отпускането на парично
обезщетение за безработица.
В тази връзка следва да се посочи, че обезщетението за
безработица е право, което възниква в резултата на прекратяване на конкретно
трудово правоотношение. Съответно, за да бъде реализирано, същото следва да
бъде упражнено чрез подаване на заявление, в което изрично се посочва трудовото
правоотношение с кой осигурител и на коя дата е прекратено. Именно това
заявление определя обхвата на проверката, която административният орган е
длъжен да извърши за изясняване на фактите и обстоятелствата относимите към
претендираното право на ПОБ.
В настоящия случай административният орган се е произнесъл по
Заявление вх. № 151-00-2784/25.03.2022 г. по описа на ТП на НОИ гр. Пловдив,
подадено от А.Д., с което последната е поискала отпускане на ПОБ в резултата на
прекратяване на трудовото й правоотношение с "Мюлар трейд" ЕООД, ЕИК
*********, а не с "Мегз 1" ООД. Ето защо, дали Д. е имала или не,
право на ПОБ в резултат на прекратяване на трудовото й правоотношение с "Мегз
1" ООД е въпрос, който е извън предмета, както на административното, така
и на настоящото съдебно производство.
Възраженията, свързани с добросъвестността на Д. при
получаване на ПОБ за периода от 21.03.2022 г. до 30.04.2022 г., следва да се
преценяват в хода на оспорване на вече издаденото, на основание чл.54ж ал.3 във връзка с чл.114
ал.1 от КСО, Разпореждане № 151-00-2784-5 от 16.06.2022 г. от ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив.
Изложените съображения обосновават крайния извод за
законосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-231/20.07.2022 г. на директора
на ТП на НОИ – Пловдив и потвърдените с него Разпореждане № 151-00-2784-3 от 06.06.2022
г. и Разпореждане № 151-00-2784-5 от 08.06.2021 г. и двете издадени от ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, съответно за
неоснователност на жалбата, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и претенциите на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.143
ал.4 от АПК, на Националния осигурителен институт, се дължат извършените
разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на
100 лв., изчислени съгласно правилото на чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
във връзка с чл.37
ал.1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на
фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното и на основание чл.172
ал.2 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.Й.Д., ЕГН **********,***, срещу Решение № 2153-15-231/20.07.2022
г. на директора на териториално поделение – Пловдив на Национален осигурителен институт,
с което са потвърдени Разпореждане № 151-00-2784-3 от 06.06.2022 г. и
Разпореждане № 151—00-2784-4 от 08.06.2022 г., двете издадени от ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА
А.Й.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Националния осигурителен институт,
сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: