РЕШЕНИЕ
№ 648
гр. Пловдив, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20245300500091 по описа за 2024 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на Б. П. А., чрез адв.М. Г., АК-Пловдив,
против Решение № 2821/ 19.06.2023г. по гр.д.№ 13731/ 2022г. по описа на ПРС - ІІІ бр.с. в
частта на определения от съда режим на лични контакти между бащата Б. П. А. и детето К.
Б. А., р.1***г. в частта, в която е определен режимът на лични контакти между бащата и
детето всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00ч. в петък до 18.00ч. в неделя, както и
в частта на определения от съда размер на месечната издръжка за малолетното дете за
разликата от 250 лв до 450 лева, считано от 28.09.2022г. занапред, до навършване на
пълнолетие на детето или настъпване на други обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на задължението, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
падежа до окончателното й изплащане, платима до 5 – то число на месеца, за който се
дължи, както и в частта на присъдените дължими от ответника държавни такси за
производството пред ПРС в размер на 698 лева. Иска се отмяна на постановеното решение в
обжалваните части, като се постанови решение , с което по отношение на седмичния режим
на лични контакти на бащата Б. П. А. и детето К. Б. А., р.***г. същият да се промени, както
следва: всеки втори и четвърти четвъртък, петък, събота и неделя, вкл. за времето от 17.00ч.
в четвъртък до 08.00 ч. в понеделник с преспиване при бащата, като в четвъртък бащата да
взима детето от детска градина/ училище, а в понеделник директно да го води на детска
1
градина/ училище. По отношение на присъдения размер издръжка се иска намаление на
определения от районния съд дължим размер на издръжката от бащата за малолетното дете
в размера от 450 лв на 250 лева, както и в тази връзка дължимите от бащата държавни такси
за производството пред районния съд. Претендира се присъждане на направените разноски
по делото.
Доводите в жалбата се свеждат до формулирани оплаквания за предоставен стеснен режим
на личен контакт на бащата с детето, а по отношение на присъденият размер на издръжка
оплакванията се свързват както с общия определен размер средства, необходими за детето -
на около 770 лева, така и с разпределението на този общ размер между страните с дължима
от бащата месечна сума от 450 лева. Позовавайки се на разпоредбата на чл.143, ал.2 СК се
характеризира алиментното задължение за издръжка като небезусловно, с довод относно
размера, определяем в зависимост от конкретната фактическа обстановка, в конкретния
случай с оплакване за нейната завишеност, некореспондираща с принципа за неприсъждане
на издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и
даващи възможност сумите да се използват извън издръжката. По настоящото дело
жалбоподателят възразява относно така определения месечен размер издръжка от 450 лева с
довод, че същият би натоварил бюджета му , а и ищцата М. Д. не е провела пълно и главно
доказване както за конкретните нужди на детето К., каквито в настоящия случай се оспорват
с наведеното обстоятелство от жалбоподателя относно някои от тях / танци, арт ателие и
английски език/, така и за възможностите на бащата. Не се оспорва обстоятелството, че
детето продължава да тренира гимнастика , всеки ден, без събота и неделя, при което
двамата родители плащали поравно таксата за тренировките по спортна гимнастика в размер
на 75 лева. Оспорва се определеният размер за джобни разходи в размер на 100 лева месечно
на детето К. - ученичка в първи клас от **. Оспорва се разпределението на общо
определената сума за издръжка за детето между страните, с обстоятелството относно
удостоверения за ищцата брутен месечен доход за периода октомври 2021г. – септември
2022г. , в сравнение с удостоверения от бащата месечно БТВ в размер на 710 лева, вкл. с
посочените обстоятелства за липса на участие в търговски дружества, без регистрация като
самоосигуряващо се лице, без данни за уведомления по чл.62, ал.5 КТ за периода
01.01.2021г. до 15.11.2022г., с ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за отчетната 2021г. за счетоводни
загуби в размер на 183 640, 27 лева. Извършва се позоваване на ангажираните по делото
гласни доказателства, с довода, че жалбоподателят е в затруднено финансово положение
като земеделски производител и в обективна невъзможност за заплащане на издръжката от
450 лева, за което следва да се вземе предвид представения по делото Договор за продажба
на дружествени дялове, а майката на детето М. Д. получавала основно ТВ в размер на 1023
лева, съответно с по-високи доходи от тези на бащата, поради което следва да поеме по-
висок дял от месечната издръжка.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна адв. К. А. К., АК-С**, като
пълномощник на ищцата М. Б. Д., с посочен постоянен адрес в гр.София, в който отговор се
оспорва като неоснователна въззивната жалба с доводи за валидност, допустимост и
2
правилност на обжалваното решение. По същество се иска потвърждаване на обжалваното
решение на районния съд като правилно и законосъобразно, вкл. допълнително
постановеното решение. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери
следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК, насочена е против
подлежащ на обжалване съдебен акт в обжалваните му части, като процесуално допустима
подлежи на разглеждане по същество.
С искова молба по чл.127 СК съдът е бил сезиран от М. Б. Д. против Б. П. А. със спор за
разрешаване въпрос относно родителски права за предоставяне върху роденото от
фактическо съжителство между страните дете К***, р.*** , като предоставянето им е
претендирано от ищцата и майка на малолетното дете М. Д., ведно със законните последици
от това – определяне местоживеенето на детето при майката, определяне на подходящ
режим на лични отношения, както и осъждане на ответника за заплащане на месечна
издръжка в размер на 450 лева до навършване на пълнолетие на детето, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, както и направените разноски по делото.
С ОИМ ответникът не е оспорил предявената от ищцата претенция за предоставяне на
родителските права за упражняване върху малолетното дете К. на майката, оспорен е
предявеният иск относно размера на претендираната месечна издръжка за детето в размера
от 450 лева по аналогични на настоящите възражения, поддържани във въззивното
производство с доводите за получаван доход от ищцата в размер от около 1000 лева, от
които 400 лева дава за квартира с разполагаем доход от 600 лева, като при получавана
месечна издръжка от около 450 лева, детето ще разполага с определени за майката дължими
350 лева, то детето ще разполага с повече средства от майката. С оглед на това е направено
предложение за предоставяне на месечна издръжка от бащата в размер на 250 лева
съобразно с нуждите на детето, като бащата е изразил съгласие за поемане по разно на
разходите за всички извънкласни занимания като спорт, езици, и др. По отношение на
седмичния режим на лични контакти е предложено от бащата запазване на провеждания
седмичния режим чрез взимане на детето всеки втори и и четвърти четвъртък и петък,
събота и неделя вкл. от месеца от 17ч. в четвъртък до 8 ч. в понеделник с преспиване.
С обжалваното решение съдът е предоставил за упражняване родителските права върху
малолетното дете К. на майката , като местоживеенето е определено при майката,
определена е дължима от бащата Б. А. месечна издръжка в размер на 450 лева, както и
режим на лични контакти, както следва: Всяка първа и трета седмица от месеца от 17ч. в
петък до 18 ч. в неделя; - два пъти по 15 дни през лятната ваканция на детето, които не
съвпадат с годишния отпуск на майката, като същата следва до 20-ти май да уведоми
бащата, кога ще ползва годишния си отпуск,а бащата е длъжен до 31-ви май да уведоми
майката кога ще ползва режима за лични контакти два пъти по 15 дни през лятото . Когато
майката ползва годишния си отпуск и в месеците, когато се ползват два пъти по 15 дни през
лятото ,не се прилага седмичният режим за лични контакти на бащата с детето всяка първа и
3
трета седмица от месеца. За първа седмица от месеца ще се счита тази ,в която всички дни
носят дати от съответния месец . - Всяка четна година на Великден – от 10,00ч. на Разпети
петък до 10,00ч. в неделя с преспиване и на Коледа от 10,00ч. на 23,12 до 18,00ч. на 26.12. -
Всяка нечетна година на Великден от 10,00ч. в неделя – Възкресение до 18,00ч. в
понеделник с преспиване и на Нова година от 10,00 ч. на 30.12 до 18,00ч. на 01.01 с
преспиване. -За по 3 часа на рождения ден на детето,освен ако родителите не постигнат
договорка за съвместно празнуване на рождения ден. - За рождения ден на бащата от 17,00ч.
на 20.03 до 8,00ч. на 21.03 с преспиване, като бащата ще е задължен да заведе на сутринта
детето на училище, ако денят е учебен. -По всяко друго време по уговорка между двамата
родители. За осъществяване на режима за лични контакти бащата ще взима и връща детето
от и до дома на майката. Бащата Б. П. А. ЕГН ********** ще има право на режим за лични
контакти с детето К. Б.. А. и всяка четна година по време на цялата пролетна ваканция на
детето от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на последния ден, а всяка нечетна година по време на
междусрочната ваканция на детето – от 10 ч. на първия ден до 18ч. на последния ден.
Задължение на бащата е да взима и връща детето от и до дома на майката, освен по изрична
уговорка между двамата родители, касаеща друго място.
Пред въззивния съд във връзка с въззивното обжалване останали спорни въпроси са
относно частта на определения режим на лични контакти между бащата и малолетното дете
К, касаещ седмичния режим, претендиран от бащата от четвъртък в 17.00ч до понеделник в
8.00 ч с преспиване, като в останалата част е посочен във ВЖ идентичен на постановения от
районния съд режим на лични контакти, както и в частта относно определената дължима от
бащата месечна издръжка за размера от 250 лева до 450 лева.
По отношение на тези спорни въпроси районният съд е отчел решаващото фактическо
обстоятелство, взето предвид при определяне на седмичния режим на лични контакти да не
остане такъв, какъвто е бил провеждан до момента на подаване на ОИМ от ответника,
свързано с началото на учебната година и предстоящото от есента на 2023г. посещение на
малолетното дете на училище като ученичка в първи клас, което обуславя извода за
неподходящност на установения обичаен режим на лични контакти и определянето му по
целесъобразност, свързана с пълноценната подготовка на учебния материал. Въззивният
съд споделя фактическите и правни изводи на районния съд в тази насока, в която следва да
се отчете необходимостта от установяване на стереотипен начин на организацията на
учебната седмица на детето, както от гледна точка на организацията на ежедневния режим,
така и на мястото, в което детето се подготвя за учебния процес, в каквато насока е
актуалната съдебна практика по този въпрос.
По отношение на спорния въпрос относно определения месечен размер на дължимата
месечна издръжка за разликата от 250лв до 450 лева. Безспорно по делото, че малолетното
дете е по настоящем на около 8 години, в училищна възраст, като родителите нямат
задължения за издръжка на друг низходящ. В първоинстанционното производство относно
доходите на ищцата същите са установени в размер на 1023 лева , а относно имущественото
4
състояние – липсата на притежание на недвижими имоти, както и безспорно между страните
ползването на жилище от ищцата под наем, за което реализира разход от 400 лева.
Ответникът е установил в първоинстанционното производство, че като собственик на
дружество „*** е продал дружествените си дялове за сумата от 2 500 лева, като е установено
по делото също така ответникът да е собственик на множество имоти в съпоставка с
обстоятелството, че майката на малолетното дете ползва жилище под наем с месечен разход
от 400 лева. Отчетени са
от гласните доказателства обстоятелствата, свързани с извънкласни занимания на детето по
гимнастика, танци, английски език и арт ателие, при което от съда е определен обичаен
месечен размер за тези видове занимания месечно на около 120 лева, освен нуждите на
детето от храна, подходяща и качествена, за която са необходими от около 150 лева месечно,
както и за учебни помагала от около 200 лева, както и за джобни разходи, училищен стол и
необходими разходи за дрехи с оглед активния растеж на детето. Възприето е установеното
в съдебната практика схващане, че след раздялата на родителите детето следва да продължи
да живее по начина, по който родителите са му осигурявали преди раздялата, като се държи
сметка за стандарта на живот на семейството. Така е определен месечен в размер на сумата
от 770 лева за задоволяване нуждите и потребностите на детето, които са разпределени в
дължим размер от бащата от 450 лева, като в останалата част от 350 лева дължим от
майката, считано от момента на подаване на исковата молба занапред.
Пред въззивната инстанция доводите на жалбоподателя във връзка с възможностите на
ищцата за получаване на доходи се свързват с доказателствен процес в тази насока и
изискване на доказателства както относно актуалния размер на трудовото й възнаграждение
, така и с получаваните от същата месечни социални плащания за детето от момента на
подаване на исковата молба до момента на провежданото въззивно производство. В тази
връзка са представени писмени доказателства. От Удостоверение от 03.04.2024г. на АСП-
ДСП-Пловдив се установява получаването на месечна помощ по чл.7 от ЗСПД за м.октомври
в размер на 100 лева, а за м.ноември в размер на 50 лева, като от 01.12.2022г. ищцата не е
получавала месечни плащания по Закона за семейните отношения за деца. Представена е и
Служебна бележка от Карате клуб Кофукан Пловдив от ищцовата страна относно
посещението на детето два пъти седмично на тренировки по карате с месечен абонамент от
50 лева, заплатени за месеца. Представена е и служебна бележка на Клуб по спортна
гимнастика „Тракийски юнак“ – Пловдив от 09.04.2024г. за посещение на детето *** от
месец септември 2021г. до момента на представяне на тренировки по спортна гимнастика с
размер на месечна такса от 90 лева, без включени в нея на заплащания за спортни екипи и
трика за състезания, такси за състезания и картотекиране, заплатени за месеца.
С представена Служебна бележка рег.№ 228/ 05.04.2024г. на МО-ВМА- научно приложен
център по военна епидемиология и хигиена, Отделение „***“ – гр.Пловдив е удостоверена
ангажираността на ищцата по постоянен трудов договор на длъжността „***“ в отделение
„**“ с работно време от 7,30 ч до 16 ч., с почивка на официални празници според
българското законодателство, както и по КТЗ за 2024г. и вътрешни правила право на отпуск
5
и болнични за нея и детето също според българското законодателство. Представени са
доказателства за необходимост от провеждане на специален хранителен режим на детето с
оглед установена в предходен момент / Амб.листове № **/ 28.02.2023г. на д-р ***, № ***/
12.07.2023г. и №**** на доц.Н. К.-Х./, приложение на препоръчителен хранителен режим. С
ангажираните от ответната страна за представяне относно ищцата ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ
относно декларирани доходи за 2022г не се установяват съществени разлики от размера на
удостоверените доходи за ищцата в първоинстанционното производство, като са налице
разлики в месечните размера , настъпили в периода през 2023г и 2024г., в който период
средно месечния размер на осигурителния доход варира в рамките на около от 1500 лв до
1755 лева.
От представената актуална декларация по чл.14 ЗМДТ се установява притежание от ищцата
на 2 НИ в гр.Н**, и два НИ в с.К***, съответно не се установява притежание на недвижим
имот в гр.П**.
Пред въззивната инстанция са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.В. Д. П.,
без родство със страните, депозиращ показания въз основа на впечатления от отношенията
на страните по повод роденото от фактическото им съжителство дете***. Установява
провеждан режим на лични контакти между бащата и детето калина след раздялата на
страните , при който бащата взимал детето от четвъртък до неделя, след което връщал детето
на майката. В периода на посещение при бащата детето се чувствало щастливо. Конкретният
повод за намаление на контактите се наложило поради започване на учебния процес и
извънкласните занимания, посочени от свидетеля. Това което знае за майката на К., е че тя е
добър родител, както и бащата Б.. Не знае детето да има здравословни проблеми, при
съвместно летуване предишни години установил , че детето провежда хранителен режим.
Знае , че ответникът е земеделски производител с фирма за подрастващи пилета, като
същият е споделял, че разходите му надхвърлят доходите. Относно грижите за детето
ответникът разчитал на майка си и брат си, които му помагали. Бащата е водил на море
детето К. в П., където същият притежава имот, както и майката на същия, както и в с.Т..
Бащата искал също така да организира екскурзия на детето в ***, за което майката не дала
съгласие.
От разпитаната по делото св.С. П. Д. , без родство със страните, с преки впечатления
относно отношенията на страните по повод детето **** и отглеждането й от майката, се
установява раздяла между страните в рамките на около преди 2 години. Майката М.
проявявала отговорност при отглеждането на детето, по повод близко приятелство на детето
К. с малолетното дете на свидетелката, при което същите прекарвали значително време
заедно. Знае, че К. ходи на танци, с необходимост от специални облекла за посещението на
карате и гимнастика, детето провежда специален здравословен режим на хранене, за което
ищцата е водила детето на лекар. Впечатленията относно воден от ответника висок стандарт
на живот на ответника свидетелката е получила в периода, когато същият е живял в
жилищния комплекс, в който ищцата и свидетелката живеят и понастоящем.
При така събраните и пред въззивната инстанция доказателства, не се установяват такива
6
фактически обстоятелства, които да налагат други от направените от първоинстанционния
съд правни изводи.
Съгласно изричната разпоредба на чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото се, което урежда принципно безусловния характер на дължимата
издръжка на лицата по реда от чл.141, ал.1, т.1, пр.І СК. В този смисъл условията за
определяне размера на издръжката по критериите на чл.142, ал.1 СК предопределят
преценката за нуждите на детето, търсещо издръжка от родителите си, и техните
възможности, са правилно преценени от районния съд, вкл. в общия им размер от 770 лева.
В т.ч. критериите , въз основа на които е определен посоченият размер включват възрастта
на детето / вече на около 8 години понастоящем/ , обстоятелството, че същото вече
ученичка в първи клас , за което са необходими средства както за учебни помагала, така и за
извънкласни мероприятия, каквито се установяват , вкл. пред настоящата инстанция да се
посещават от детето К. , както и месечните необходими размери на средствата за тяхното
провеждане. На коментар не се подлагат като несъмнени нуждите на малолетното дете от
храна и обичайно облекло, освен което и се установява по делото и необходимостта от
допълнителни средства за провеждане на специален хранителен режим по лекарско
назначение, както и средства за специално облекло, свързано с посещенията на детето на
гимнастика, танци и спорт. Така за осигуряване на физическото и социално и
образователно-културно развитие на детето, така определеният общ размер на издръжката от
770 лева се намира да осигурява условия за развитие на детето съобразно стандарта му на
живот преди раздялата на родителите. По отношение разпределението на издръжката между
родителите следва да се подчертаят съществените елементи, формиращи преценката за
размера, дължим от всеки от родителите, като решаващо значение при определяне на този
размер има освен паричният еквивалент на дължимата издръжка, така именно и обема на
преките грижи и отговорности на всеки от родителите, превес на които вземат тези на
родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права, в случая майката. В
този смисъл във всички случаи паричният еквивалент на дължимата издръжка по отношение
на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права се приема трайно
от съдебната практика, че следва да е в намаление относно размера на дължимата издръжка
от този родител. В сравнителен аспект в случая при така разпределения общ размер на
издръжката разликата между дължимата от ищцата издръжка / от 320 лева, ведно с преките
грижи по отглеждането и възпитанието на детето/ и тази, дължима от ответника / 450 лева/,
не се явява значителна. В този смисъл независимо от установения в хода на процеса
увеличен размер на получаваното от ищцата трудово възнаграждение, следва да се приеме,
че това съответства на инфлационните процеси в страната /и не само в страната/, в каквато
насока в рамките на двугодишния период / от 2022г до 2024г./ ноторно известно се наложи
изменение и на минималния размер на работната заплата, както и увеличение на
възнагражденията в множество сектори на стопанството в страната. Непроменено остава
обстоятелството , че ищцата продължава да обитава жилище под наем с малолетното дете К.
поради липса на собствен недвижим имот в гр.П., където е трайното им установяване за
7
местоживеене, вкл. което осигурява и по-добра възможност на ответника да реализира
удобен режим на лични контакти с детето. Оплакването на жалбоподателя във въззивната
жалба за завишеността на размера на издръжката, некореспондиращ с принципа за
неприсъждане на издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на
живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват извън издръжката, е
несъстоятелен. От една страна установява се по делото, че ищцата е трудово заета, получава
среден за страната доход по постоянно трудово правоотношение, осигуряващо както
нейната издръжка и допълнителни разходи за наем и консумативи, така и отделяне на
средства за малолетното дете, която в рамките на определения общ размер гарантира
задоволяване на преките му и допълнителни нужди за физическо и образователно-културно
развитие.
По отношение на доводът за намалени финансови възможности на ответника поради
прехвърляне на дружествените си дялове на трето лице / в случая на майката на ответника/ ,
дори и да се приеме наличието временно проявило се затруднение, то с оглед установеното
имуществено състояние на ответника, установените в хода на процеса от гласните
доказателства обстоятелства за непроменен съществено стандарт на живот, вкл. с
възможност за отделяне на финансови средства за посещение на далечни туристически
дестинации, налага извод, че определената част от издръжката в размер от 450 лева за
малолетното дете не прави основателно възражението за съществено намаление на
възможностите на този родител. На следващо място не се твърди и установява затруднение
на ответника от гледна точка на неговите възможности, свързани със здравния статус,
поради което и с оглед възрастта, е налице условие за признаване на възможност у този
родител да поеме задължението за този размер издръжка от 450 лева за низходящ-
малолетното дете К., която е с безусловен характер по силата на Закона.
По така изложените съображения, жалбата се намери за неоснователна, а обжалваното
решение в обжалваните му части ще се потвърди като правилно и законосъобразно.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лева, по списък по чл.80
ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2821/ 19.06.2023г. по гр.д.№ 13731/ 2022г. по описа на ПРС -
ІІІ бр.с. в частта на определения от съда режим на лични контакти между бащата Б. П. А.,
ЕГН: ********** и детето К. Б. А., ЕГН: ********** в обжалваната част, в която е
определен режимът на лични контакти между бащата и детето всяка първа и трета седмица
8
от месеца от 17.00ч. в петък до 18.00ч. в неделя, КАКТО и в обжалваната част, в която
бащата Б. П. А., ЕГН: ********** е осъден да заплаща на детето К. Б. А., ЕГН: ********** ,
чрез нейната майка и законен представител М. Б. Д., ЕГН: **********, месечната издръжка
за разликата от 250 лв до 450 лева, считано от 28.09.2022г. занапред, до навършване на
пълнолетие на детето или настъпване на други обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на задължението, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
падежа до окончателното й изплащане, платима до 5 – то число на месеца, за който се
дължи, КАКТО и в частта на разноските.
В НЕОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ решението е влязло в законна сила.
Осъжда Б. П. А., ЕГН: ********** да заплати на М. Б. Д., ЕГН: ********** сумата 400 лева /
четиристотин лева/ - разноски за адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред
ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9