Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС. С Решение № 235/ 22.04.2005 година, постановено по НАХД № 244/2005 година, Кърджалийският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 450/ 02.03.2005 година на Началника на РПУ Кърджали против Мехмед Ибрям Али от с. Войводово, обл. Хасково, с което за извършени административни нарушения по чл. 179 ал.1 т.5 предл. 3 от ЗДвП; по чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП; по чл. 183 ал.1 т.1 предл. 1 от ЗДвП; по чл. 183 ал.1 т.1 предл. 2 от ЗДвП; по чл. 183 ал.4 т.7 предл. 1 от ЗДвП и по чл. 174 ал.3 предл. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 60 лева; глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца; глоба в размер на 10 лева; глоба в размер на 10 лева; глоба в размер на 40 лева; глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Решението се обжалва от пълномощника на Мехмед Ибрям Али от с.Войводово, общ. Хасково като постановено в нарушение на процесуалните правила и материални норми, и като необосновано. Поради напълно противоречивите показания на свидетелите считал, че делото не е изяснено изцяло от фактическа страна и че необосновано първоинстанционният съд не допуснал и не назначил извършването на съдебен експеримент. Освен това не били допуснати до разпит посочените от свидетеля Шабанали лица. Ето защо моли да се приеме, че обжалваното решение е постановено при противоречие с материалноправните разпоредби, в несъответствие с целта на закона и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и да постанови друго, с което наказателното постановление да бъде отменено. Моли да бъдат допуснати до разпит като свидетели сочени в касационната жалба лица; да бъде назначена автотехническа експертиза с поставени задачи и да се назначи съдебен експеримент. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез пълномощника си поддържа жалбата и не сочи нови писмени доказателства. Ответникът по жалбата- началникът на РПУ Кърджали, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно. Окръжният съд, като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното: Релевирани от касатора са и трите касационни основания по чл. 218б ал.1 б.”в” от ГПК, във вр. с чл.11 и чл. 39 от ЗВАС, т.е. неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон; поради допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост, като следва да бъде отбелязано, че освен посочването им, подробни доводи, т.е. обосноваването им не се съдържа в касационната жалба. С решението, предмет на касация, Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 450/02.03.2005 година на началника на РПУ Кърджали, с което на касатора, за описаните в същото нарушения на правилата за движение по ЗДвП са наложени съответните административни наказания. Съдът е приел за установено, че нарушенията безспорно са извършени от нарушителя, което се установявало от събраните по делото доказателства; че правилно от наказващия орган са посочени нарушените норми, като са наложени и съответните на допуснатите нарушения административни наказания. Изводите на първоинстанционния съд относно осъществяването от жалбодателя на административните нарушения, за които му е съставен акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, са обосновани, тъй като почиват на събраните делото доказателства. При постановяване на решението си, районният съд не е допуснал също така нарушение на материалния закон, нито съществени процесуални нарушения. Безпорно е установено по делото, че на 25.02.2005 година, след обяд, около 17 часа, по път 1-5 в района на с.Черноочене в посока гр. Кърджали се движели в колона един след друг лекият автомобил, управляван от Али- червено “БМВ” с рег. № Х 74 94 АМ, бял автомобил “БМВ” и полицейски автомобил “Крайслер”, управляван от св. Чанков, като в автомобила бил и св. Момчев, които се връщали от произшествие в района на с.Паничково. По този начин колите преминали покрай бензиностнацията на с.Черноочене, от която се готвела да се включи в главния път автомобил на полицейския участък в с.Чероочене- “Лада Нива”, в която били свидетелите Тонков и Мурад- служители в РПУ Черноочене. На разклона за с.Среднево, на правия участък, жалбодателят Али предприел изпреварване на бялото “БМВ” и на полицейския автомобил, като в този момент, в насрещното движение се движел друг автомобил, който пресветнал с фарове заради застрашаване на движението му от предприетото изпреварване от Али. В този участък разделителната линия между двете платна била непрекъсната. Непосредствено след като св. Момчев и Чанков възприели неправилното изпреварване и създалата се опасност за насрещно движещия се автомобил, полицейският автомобил подал светлинен и звуков сигнал и предприел догонването на автомобила, управляван от Али. Полицейският автомобил изпреварил този на жалбодателя Али. В островчето до разклона за Черноочене полицейският автомобил спрял, св. Момчев слязъл и подал стоп-палка, в резултат на което водачът на бялото “БМВ” отбил встани от пътя и спрял, а Али намалил скоростта на автомобила, включил аварийните светлини, след което рязко потеглил в посока към с.Черноочене. Полицейският автомобил тръгнал след него. Али спрял автомобила пред аптеката, слязъл и влязъл в аптеката. Цялата ситуация била наблюдавана от св. Мурад и Тонков, които се включили в движението от бензиностанцията и наближили с.Черноочене, като възприели, че червеният автомобил не спрял на подадения сигнал със стоп-палка от св.Момчев и след като автомобилът потеглил, решили, че ще избяга и тръгнали да го пресрещнат по другия път, но видели, че автомобилът е спрял пред аптеката и отишли до там. В лекия автомобил на жалбодателя Али, на предната седалка до шофьорската седял друг човек – св. Юсеин. Св. Момчев влязъл след Али в аптеката, поискал му документите , но Али отказал да ги даде. След това същият бил отведен в полицейския участък, където му било поискано свидетелство за управление на превозното средство, за регистрация на МПС, което управлява, застраховка “гражданска отговорност” за МПС, което управлява, но същият отговорил, че не ги носи. Същият отказал да бъде пробван с техническо средство за употреба на алкохол, тъй като силно лъхал на алкохол и породил съмнение у свидетелите, че управлява лекия автомобил след употреба на такъв. На нарушителя бил съставен акт за допуснатите нарушения на правилата за движение по ЗДвП, който той отказал да подпише и получи. Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 450/25.02.2005 година на Началника на РПУ Кърджал, за това, че предприел и извършил изпреварване при наличието на бяла непрекъсната линия на пътното платно; че не спрял на подаден звуков и светлинен сигнал и на стоп-палка; че не представил при поискване свидетелство за управление на МПС, регистрационен талон и застраховка “Гражданска отговорност” на автомобила; че управлява без да е поставил обезопасителен колан и е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Обстоятелствата по делото са установени по несъмнен начин от показанията на свидетелите Момчев, Чанков, Тонков, Пашов и Мурад, които показания са подробни, последователни и еднопосочни. Всеки един от тях е възприел водачът на червеният автомобил “БВМ”- жалбодателят Мехмед Ибрям Али, като свидетелите Тонков и Мурад, включително са го разпознали, като лице, живеещо в района на Черноочене. Същите са категорични относно обстоятелството, че лекият автомобил е бил управляван именно от това лице, а св. Юсеин е седял до него, на другата седалка. Правилно от съда не е дадена вяра на показанията на свидетелите Юсеин и Шабанали, тъй като същите са взаимно противоречиви. Така например св. Юсеин заявява в съдебно заседание, че той управлявал лекия автомобил на Али, който пътувал на седалката до него и след като спрял автомобила пред аптеката в центъра на с. Черноочене, Али слязъл и влязъл в аптеката, а св. Юсеин си тръгнал и се върнал, когато Али го извикал. Св. Шабанали заявява, че се намирал пред аптеката, когато пристигнал лекия автомобил на Али, управляван от св.Юсеин, но сочи, че когато спрял пред аптеката, Али влязъл в аптеката, а свидетелят останал до автомобила. Свидетелите Тонков, Мурад и Чанков обаче по категоричен начин установяват, че лекият автомобил е бил управляван от Али и опровергават свидетелските показания на Юсеин и Шабанали. Т.е. противоречиви са показанията именно на тези свидетели, но не и на останалите, които по несъмнен начин установяват кой е бил водачът на лекия автомобил и съмнение относно това обстоятелство не възниква. При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, обоснован и съобразен с доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд, че извършените административни нарушения от жалбодателя са доказани по несъмнен начин. Редовно съставените актове за установяване на административно нарушение, съобразно разпоредбатана чл. 189 ал.2 от ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Свидетелите, посочени от нарушителя и разпитани от първоинстанционния съд, не доказват противното и не оборват доказателствената сила на акта, като констатациите в същия са доказани. Още повече, че същите се подкрепят и от свидетелските показания на свидетелите Чанков, Мурад, Тонков, Момчев и Пашов. Конкретни доводи в касационната жалба относно сочените касационни основания не се излагат, като съдът няма задължение да проверява изцяло и служебно правилността на решението, а съобразно разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС дължи произнасяне по сочените касационни основания, които съответно са обосновани. В тази връзка обжалваното решение не е неправилно- същото е обосновано, тъй като установените по делото факти са в съответствие с доказатествата по делото; съдът е обсъдил доказателствата, противоречията в част от тях и е посочил кои кредитира и по какви съображения и на кои не дава вяра. Решението не е неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като съдът не е допуснал грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед точното им юридическо квалифициране. Допуснатите административни нарушения са били подведени под съответната нарушена норма- посочени са нарушените правила за движение по ЗДвП, приложени са и съответните им санкционни разпоредби за допуснатите нарушения от административнонаказващия орган, което е обсъдено от районния съд. На последно място, съществено процесуално нарушение като касационно основание е такова, което е ограничило процесуалните права на страните в съдебното производство, като в тази връзка следва да бъде посочено, че съдът не е длъжен да събира всякакви и всички поискани от страните доказателства, а само тези, които са от значение за изясняване на делото. Съдът е направил преценка, че е събрал възможите, искани и относими към спора доказателства, поради което е отказал събирането на всички доказателства, посочени от жалбодателя. По този начин обаче съдът не е ограничил процесуалните му права и не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Или, следва да бъде направен извода, че при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Поради изложеното касационната жалба е неоснователна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 40 ал.1от ЗВАС, Окръжният съд Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 235/ 22.04.2005 година, постановено по НАХД № 244/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
`
|