РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Смолян, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20215400500413 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20019/06.08.2021г.,постановено по гр.д.№ 35/2020г. по описа на
Районен съд – Златоград е осъдено „Миладом“ ООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: с. Старцево, общ. Златоград, обл. Смолян, ул. „Васил Левски“ № 2, да заплати
на Н. Ш. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Златоград, ул. „Ст. Стамболов“ № 23, бл. 175,
вх. Б, ет. 2, ап. 4, на основание чл. 200 КТ сумата от 4800 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на
13.11.2017г. около 09,00 часа в цеха на „Миладом“ ООД, находящ се в с. Старцево, ул.
„Васил Левски“ № 2, общ. Златоград, обл. Смолян, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 13.11.2017 г. до окончателно изплащане на задължението, като
е отхвърлен иска за разликата над сумата от 4800 лв. до предявен размер от 19 000 лв.
Осъдено е „Миладом“ ООД,с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Старцево, общ.
Златоград, обл. Смолян, ул. „Васил Левски“ № 2, да заплати на Н. Ш. М., с ЕГН **********,
с адрес: гр. Златоград, ул. „Ст. Стамболов“ № 23, бл. 175, вх. Б, ет. 2, ап. 4, на основание чл.
200 КТ, сумата от 36,39 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди,представляващи разликата между получаваното от ищеца Н. Ш. М. трудово
възнаграждение преди злополуката и обезщетението за временна неработоспособност, ведно
със законна лихва, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение -
1
31.05.2018 г., до окончателно заплащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над
сумата от 36,39 лв. до предявен размер от 291,54 лв. Осъден е Н. Ш. М.,с ЕГН **********,
с адрес: гр. Златоград, ул. „Ст. Стамболов“ № 23, бл. 175, вх. Б, ет. 2, ап. 4 да заплати на
„Миладом“ ООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: с. Старцево, общ. Златоград,
обл. Смолян, ул. „Васил Левски“ № 2 на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 075 лева,
получена без основание. Осъдено е „Миладом“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: с. Старцево, общ. Златоград, обл. Смолян, ул. „Васил Левски“ № 2, да заплати
на адвокат Григор Джангалов от АК-Смолян, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2
ЗАдв. сумата в размер на 348,97 лв. за адвокатско възнаграждение за исковете по чл. 200
КТ, както и сумата от 366 лева за адв. възнаграждение по насрещния иск с правно основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Осъдено е „Миладом“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
с. Старцево, общ. Златоград, обл. Смолян, ул. „Васил Левски“ № 2, да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Златоград сумата
от 242 лв. – държавна такса, както и сумата от 162,96 лв. – разноски за възнаграждение за
ССчЕ и СМЕ.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1778/24.08.2021г. от Н. Ш.
М., чрез пълномощника му адв. Григор Джангалов, в частта, с която са отхвърлени
предявените искове с правно основание по чл. 200 от КТ, за неимуществените вреди - за
разликата над 4800.00 лв. до предявен размер от 19 000.00 лв., за имуществените вреди - за
разликата над 36.39 лв. до предявен размер от 291.54 лв., както и в осъдителната му част по
предявения насрещен иск по чл. 55,ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 1075.00лв., като
получена без основание, с оплаквания за неправилност в обжалваните части. Излагат се
доводи, че районният съд неправилно е определил обезщетението, като е приел наличието
на груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 от КТ. Твърди се, че по делото е
установено, че ищецът не е бил инструктиран за работа с процесната машина и че няма и
длъжностна характеристика. Съдът не е приел, че процесната машина е въведена в
експлоатация, без да са спазени изискванията за здравословни и безопасни условия на труд
по смисъла на чл.275 от КТ. Съгласно чл.186, ал.1 от Наредба № 7/23.09.1999 год. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване, а именно движещите се части, които създават риск
за злополуки да се ограждат е предпазни устройства,осуетяващи достъпа до опасните зони
или се снабдят е устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от
човек или предмет, процесната машина не е осигурена с електронно оборудване за аварийно
спиране при навлизане в опасната зона на движещите се части от човек или предмети, както
и не е осигурена за автоматично спиране при осъществен контакт между движещите се
части /опасната зона/ с човек или предмет, което се установява от показанията на
свидетелите С. А.и Н.К..Фактът, че работник, който не е инструктиран, какъвто е ищецът, е
достигнал до опасната зона означава, че машината не отговаря на изискванията на чл.
186,ал.2 от посочената Наредба. Описаната преграда е била поставена за обезопасяване, но
дължината е следвало да бъде такава,че да не се достига до опасната зона. Създадената от
работодателя организация, практически специално за тази машина не е била обезопасена в
2
зоната на режещия нож и валовете. Неоснователно е възражението на работодателя по чл.
201, ал.2 от КТ за допусната от ищеца груба небрежност при извършване на почистването на
неизключена машина в нарушение на правилата за безопасност, за които изрично не е бил
инструктиран. Твърди се, че не всяко действие на пострадалия може да се квалифицира
като съпричиняване, поради допусната груба небрежност, а само такова при което е
осъзнавал реалната възможност в резултат на неговите действия да настъпи
неблагоприятният резултат,но независимо от това да е предприел съответните действия със
самонадеяната увереност, че този резултат няма да настъпи или че той ще е в състояние да
го предотврати. Грубата небрежност по чл. 201, ал. 2 от КТ, макар да е субективно
отношение на пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпването на
вредоносния резултат, не винаги е налице, защото не всяко нарушение на правилата за
безопасността на труда е проявление на подчертано осъзнаване за настъпване на този
резултат. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според
един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с
оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се
отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй
като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел
- грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия. Преценката за положена грижа е в зависимост от конкретните
обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника,
съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови
действия е настъпила вредата. За да се приеме, че са налице предпоставките на чл.201, ал. 2
от КТ, е необходимо да бъде установено по категоричен начин извършването на действия
от страна на пострадалия и то със съзнанието за възможното настъпване на вредоносните
последици и самонадеяното отношение към съществуващата опасност от тяхното
настъпване,като доказателствената тежест е на работодателя при условията на пълно и
главно доказване той следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на
правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. Изводът за наличието на груба небрежност не може да се основава на
предположение, като при липса на доказателства за механизма на трудовата злополука и за
осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност на труда ,
категоричен извод за допусната груба небрежност не може да се направи.Сочи се, че няма
свидетели очевидци, че машината не е била спряна. В случая е налице обикновена
несъзнавана небрежност и липса на съобразителност относно опасността,произтичаща от
почистване на машината в режим на включено захранване,предпоставка за сработване на
валяците, нуждата от което е възникнала внезапно по време на производствения процес. За
подобно действие ищецът е бил насърчаван от работодателя си, както сочат свидетелите
водени от ответника.В случая работодателят е разчитал главно на утвърдена инструкция и
механизми, зависещи единствено от дисциплината, самоконтрола, уменията и опита на
оператора при работата с производствената техника,т.е. на организационни мерки и в тежест
3
основно на лицето, изложено на риска, а не на надлежното обезопасяване на работните
места. Работодателят не е обезпечил конкретният технологичен процес със съответните
предпазни и блокиращи устройства, въпреки че е могъл да предприеме възможни мерки в
техническо отношение-защитна блокировка за автоматично изключване на машината,
монтиране на предпазно преградно устройство. След като работодателят е пренебрегнал
производствения риск, допускал е постоянна практика при нарушаване правилата за
безопасна работа и не е осигурил всичко необходимо за нея, не може да се прилага "грубата
небрежност" тогава, когато има трудова злополука в резултат на работа с необезопасени
машини и съоръжения . Тогава работниците или служителите действат в интерес на
работата и ако пострадат, обезщетението им не следва да се намалява. Установено е, че на
ищеца не е извършван инструктаж съгласно Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и
след като ищецът е пострадал при извършване на работа в интерес на работодателя
претенцията му следва да бъде уважена изцяло. При постановяване на решението си PC-
Златоград не е съобразил практиката на ВКС- Решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. №
5074/2013 г. на IVг. о. ВКС, че след като работодателят е допуснал постоянна практика,
нарушаваща правилата за безопасна работа, при настъпила трудова злополука не може да се
прилага „грубата небрежност“. В жалбата се сочи, че по делото не е изслушана съдебно-
техническа експертиза, която да даде категоричен отговор, дали процесната машина
отговаря на нормативните изисквания, за безопасна работа, така както е посочено по-горе.
Дадена е вяра на свидетелски показания, водени от ответното дружество и на работа в
същото, които е следвало да бъдат кредитирани през призмата на чл. 172 от ГПК. Съдът е
приел, че машините са въведени в експлоатация в предприятието на 01.09.2017 г. и са нови
и съвременни, а процесът - изцяло автоматизиран. След като е прието, че процесът е изцяло
автоматизиран, то несъмнено е следвало машината да са самоизключи при навлизане в
режещия обхват на външен предмет, в случай и подаването на човешка ръка. След като
машината не се самоизключила, логично води до извода, че не е технически обезпечена.
Машината не е снабдена с електронно оборудване за аварийно спиране при навлизане в
опасната зона на движещите се части от човек или предмети ,както и не е осигурена за
автоматично спиране при осъществен контакт между движещите се части с човек или
предмет, което се установява от показанията на свидетелите Синан Али и Невена Кадиева.
Описаната преграда е била поставена за обезопасяване, но дължината й е следвало да бъде
такава,че да не се достига до опасната зона. Практически тази машина не е била
обезопасена в зоната на режещия нож и валовете. Твърди се, че са налице кумулативно
изискуемите предпоставки по чл.200, ал. 1 от КТ за ангажиране на обективната имуществена
отговорност на работодателя за заплащане на обезщетение за претърпените от работника
неимуществени и имуществени вреди от полученото травматично увреждане в резултат от
злополука, настъпила по повод изпълняваните трудови функции, която е призната за трудова
с влязъл в сила административен акт по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО; налице е причинна
връзка между увреждането и неблагоприятните последици от него - временна
4
нетрудоспособност, респективно трайно намалена неработоспособност, както и преживени
от пострадалата болки, страдания, дискомфорт и др.Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1
от КТ, за вреди от трудова злополука, причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов
работник или служител има вина за настъпването им. Предвид на установеното следва да
се приеме, че работодателят дължи на ищеца обезщетение за търпените от него болки и
страдания от увреждането, затруднения в обслужването, продължаващият дискомфорт,
болка и нарушен захват, водещ до затруднение да изпълнява трудов ангажимент и
понастоящем, както и за възникналите за него негативни емоционални страдания,влошено
психично състояние, тревожност, напрегнатост, срам от обезобразяване, страх от
отхвърляне, невъзможност за трудова реализация и пълноценен живот, липса на
самочувствие и увереност в размер на сумата от 19 000 лв.
Относно уважения предявен насрещен иск ищецът е заявил, че сумата му е била
дарена, така както е посочено в отговора на насрещния иск. Не е давал повод да бъде
заведено дело за тази сума. След прекратяване на трудовия договор, до завеждане на иска по
чл. 200 от КТ, дарителят не е искал отмяна на дарението, т.е. да му бъде върната сумата.
Ищецът по насрещния иск въпреки, че е бил задължен да посочи банкова сметка за
заплащане на претендираната сума не е направил това до приключване на делото, като и в
момента жалбоподателят изразява готовност да я плати. Моли да бъде отменено
първоинстнационното решение в обжалваните части и бъдат уважени изцяло предявените
искове и бъдат отхвърлен насрещния иск. Претендира за разноски по делото.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
1893/14.09.2021г. от „Миладом“ ООД, чрез пълномощника му адв. Мария Станчева -
Станева, в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че правилно
районният съд е приел, че пострадалото лице с поведението си обективно е допринесло за
настъпване на злополуката и съответно на вредоносния резултат. Правилно е приел също,
че ищецът е пренебрегнал основни правила за безопасност и обективно е допринесъл за
настъпване на злополуката, като вместо да преустанови работата на машината, докато тя
разрязва плата ,работникът поставя ръката си при режещите части и получава процесното
нараняване, което съставлява груба небрежност. Съгласно инструкцията за безопасна работа
с машина за покривки „BAYSONIC“ в раздела “Техника за безопасност и охрана на труда“ в
т.З е отбелязано, че ако се наложи почистване на части от машината, операторът е длъжен
първо да изключи машината и да изчака най-малко две минути преди да пристъпи към
същинското почистване. В т.5 на същия раздел от инструкцията е отбелязано,че на
оператора на машината и на опаковчиците е забранено „да подава и докосва с ръце каквото
и да било по машината, особено валовете с плат и режещите дискове, докато двигателят
работи. Като е поставил ръката си в зоната на работните органи на машината в нарушение
на инструкциите за безопасност и без това да е необходимо за изпълнение на работата му,
пострадалият работник е проявил груба небрежност и във висока степен е съпричинил
5
настъпилите вреди, в който смисъл е Решение № 290/18.11.2015г. по гр.д. № 15/2015г., IV
г.о. на ВКС и Решение № 348/11.10.2011 г. по гр.д № 387/2010r.IV г.о. на ВКС.
Неоснователни и недоказани са твърденията на ищеца, че в случая става въпрос за
„обикновена несъзнавана небрежност“ и че няма свидетели-очевидци, че машината не е
била спряна, т.е. не е изключено електрическото й захранване. И двамата свидетели, които
са били по време на злополуката в производственото хале потвърждават, че злополуката е
станала при неизключена машина. Това обстоятелство е отразено и в Разпореждане № 5104 -
20-82/28.11.2017 г.на ТП на НОИ – Смолян, в което е установено, че причината за
злополуката е обстоятелството, че работникът се е опитал да изчисти машината, без да я
изключи. Изводът на съда за груба небрежност не се основава на предложения, а на
събраните писмени и гласни доказателства. Неоснователни и недоказани са и твърдените в
жалбата, че е постоянна практика нарушаването на правилата за безопасна работа и
пренебрегване на производствения риск от страна на работодателя, както и че се работи с
необезопасени машини и съоръжени. Не е ясно въз основа на какви данни ищецът прави
тези изводи и чрез тях се опитва да прехвърли отговорността за станалата трудова злополука
изцяло на работодателя. Видно от показанията на свидетелите процесната машина, на която
е станал инцидента е нова, автоматизирана и работниците нямат достъп до режещите части
на машината.Самите валове са защитени с решетка и се намират на височина над човешкото
тяло-2 метра. Има решетка, която не позволява пряко да се стигне до тези валове и дори да
се качиш на стълба пак не може да се стигне. Трябва да се протегне ръка, за да се стигне до
вала, ако се качиш до тези 2 метра, каквито показания дава св. Н. К.. При това описание
претенциите на ищеца за предпазни и блокиращи устройства са лишени от основание.
Машината има решетки,които препятстват допира до режещите валове. Последните се
намират на височина от близо 2 м и за да се стигне до тях трябва да се стъпи на платформа
или стълба. Работник,който се качва на стълба, за да чисти валовете с ръка, без да натисне
бутона „стоп“, за да спре машината, не проявява несъзнавана небрежност.Ищецът се е качил
на стълба, видял е, че валовете работят и въпреки това, при неизключена машина се е
опитал да почисти валове, което е грубо нарушение на правилата за безопасна работа. По
делото се установява, че ищецът е запознат е инструкция за безопасна работа с машина за
покривки „BAYSONIC“, инструкциите са поставени и на самата машина,т.е.той е знаел кои
действия не трябва да извършва, когато тя работи. Св. М.установява в показанията си, че
първо са имали един първоначален инструктаж, когато докарали машината, а след това
всеки месец се провеждал периодичен инструктаж и се подписвали. За първи път във
въззивната жалба ищецът твърди, че е необходима съдебно-техническа експертиза, която да
даде категоричен отговор дали процесната машина отговаря на изискванията за безопасна
работа.Такава експертиза не е искана от ищеца в първоинстанционното производство и не е
назначавана по преценка на съда. И тримата свидетели, които са запознати с машина за
покривки „BAYSONIC“ са заявили,че машината е автоматизирана. Нелогични и
неоснователни са твърденията във въззивната жалба,че ако машината е автоматизирана, тя
трябва да се самоизключва, иначе не е технически обезпечена. От обясненията и на тримата
свидетели, които са имали досег с машината, се установява, че тя има два бутона за
6
включване и изключване. Това е единствената човешка намеса в работния процес на
машината.Колкото и обезопасена да е една машина, когато се пренебрегнат основни и
елементарни правила за безопасност злополука може да има. Неоснователни са и
оплакванията в жалбата за връзка между злополуката и трайно намалената
работоспособност на ищеца. Според вещото лице по СМЕ въпросът за работоспособността
на ищеца е „предмет на ТЕЛК“, а св.М. заявява, че ищецът се е явил пред ТЕЛК, но не му е
определен процент неработоспособност, т.е. ищецът е с напълно възстановена
работоспособност. Обстоятелството, че две години след прекратяване на договора с
„Миладом“ЕООД ищецът не си е намерил работа по никакъв начин не ангажира
отговорността на бившия му работодател. Ищецът е напуснал при условията на взаимно
съгласие.Той е имал възможност да се регистрира като безработен в Агенцията по заетостта
и да получава обезщетение, но не го е направил.Оставането му без работа е поведение, за
което ищецът сам е отговорен. Ситуацията в неговото семейство няма връзка, нито е
последица от трудовата злополука. След оздравителния период ищецът е с възстановени
функции на ръката т.е. това не е причината да не си намери работа. Правилно е решението
на съда, с което ищцовата претенция е приета за прекомерна и е отхвърлена частично.
Неоснователно ищецът претендира за отмяна на решението по насрещния иск, с което е
осъден да изплати сумата от 1075 лв. като получена и задържана без основание. Той в
качеството си на ответник по насрещния иск признава иска, потвърждава, че сумата е
предназначена за дължими от него здравни осигуровки за период, в който дори не е бил
работник в ответното дружество, поради което неоснователно е искането за отмяна на едно
законосъобразно решение.Моли да бъде потвърдено изцяло първоинстанционното решение
и да му бъдат присъдени разноски по делото.
Постъпила е в срок и насрещна въззивна жалба срещу решението с вх.№
1894/14.09.2021г. от „Миладом“ ООД, чрез пълномощника му адв. Мария Станчева -
Станева, в частта му с която е осъдено да заплати на Н. Ш. М. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 4,800 лева, ведно със законната лихва, считано от
13.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението и в частта за разноските по
предявения насрещен иск, с оплаквания, че размерът на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди не съответства на понятието за "справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД, което не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне
размера на обезщетението, като характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр., съгласно
ППВС № 4/23.12.1968г. Твърди се, че съдът при определяне на размера на
възнаграждението е взел предвид заключението на вещото лице по СМЕ, което заключение
не дава конкретен отговор на нито един въпрос и е извършено без преглед на ищеца. По
тази причина вещото лице не е отговорило на въпроси като какви видове хватателни
движения не може да извършва ищеца и може ли да извършва активни физически действия
и трудова дейност?Твърди се, че СМЕ е необективна и непълна. Сочи се още, че съдът е
7
приел показанията на свидетелите на ищеца за логични, последователни и кореспондиращи
със събраните по делото доказателства, но не ги е обсъдил в цялост, което е довело до
неправилни изводи относно размера на обезщетението. Съдът не е взел предвид, че св.
Манчева е заинтересован свидетел, която обаче потвърди ,че след оздравителния период
ищецът не е имал издадени болнични листове. Имал е обаче направление за ТЕЛК, но
преценката на трудово-експертната комисия е, че той е напълно трудоспособен.Това
обстоятелство въобще не е обсъдено от съда при определяне на размера на
неимуществените щети. Въпреки че е напълно трудоспособен, че има малолетно дете,
ищецът дори не се е регистрирал като безработен, факт също необсъден от съда. Ищецът е
напуснал работа при условията на взаимно съгласие и е имал възможност да се регистрира
като безработен в Агенцията по заетостта и да получава обезщетение, но от писмо, получено
от Агенция по заетостта се установяваше той не се е регистрирал като
безработен.Ситуацията в неговото семейство няма връзка, нито е последица от трудовата
злополука. След оздравителния период ищецът е с възстановени функции на ръката, т.е.
това не е причината да не си намери работа.Той не е положил дължимата грижа да се
регистрира като безработен, въпреки че е признат от ТЕЛК за напълно трудоспособен.Тези
доказани обстоятелства не са обсъдени от първоинстанционния съд при преценката на
размера на сумата за неимуществени вреди, поради което този размер неправилно е
определен.Работодателят отговаря имуществено пред пострадалия работник или служител
за всички действително претърпени имуществени и неимуществените вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, съгласно т.6 от ППВС № 4/1975 г., но не
дължи обезщетение, когато вредите не са непосредствена последица от увреждането, а са
резултат от пасивното поведение на увредения, т.е. когато причинната връзка между
злополуката и настъпването им е прекъсната, в който смисъл е Решение № 97/26.05.2015г.
по гр.д. № 5783/2014г., III г.о.на ВКС.Твърди се още, че съдът неправилно е оценил
претърпените неимуществени щети в размер на 12 000лв., който не отговаря на принципа на
справедливост и съдебната практика. Сочи се още, че неправилна е и преценката на съда
относно приетата степен на съпричиняване от 60%. Неоснователно съдът е приел, че
работодателят не е изпълнил задължението си надлежно да инструктира ищеца за работа с
машината. По делото е установено ,че ищецът е запознат с инструкция за безопасна работа с
машина за покривки „BAYSONIC“ ,инструкциите са поставени и на самата машина,т.е.той е
знаел кои действия не трябва да извършва, когато машината работи. Св. М. установява, че
са имали един първоначален инструктаж, когато са докарали машината, а след това всеки
месец е провеждан периодичен инструктаж и са се подписвали. Свидетелят сочи, че самият
ищец му е споделил, че е преминал инструктаж. Необоснован е извода на съда, че
„периодичният инструктаж“ обезпечава общата безопасност на всички работници на
дружеството и не е свързан конкретно с безопасното служене с режещата машина
„BaySonik”.Книгите за инструктаж са водени съгласно изискванията на Наредба№ РД-07-
2/16.12.2009г.Съгласно чл.11,ал.5 от тази наредба инструктажите, проведени по реда на
Наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1
.Работодателите не могат по своя преценка да създават книги за инструктаж, последните
8
трябва да отговарят на определени нормативно образци.Инструктажът по безопасност и
здраве при работа има за цел да даде на работниците и служителите практически указания за
безопасно изпълнение на трудовата дейност, както и да ги запознае с конкретните условия
на работа.Такива инструктажи са се провеждали ежедневно по показанията на св.К., а
периодичен инструктаж се е извършвал всеки месец, което потвърждават св.М. и св.А.
Неоснователен е изводът на съда, че периодичен инструктаж е трябвало да има конкретно за
работа е машината ,“BaySonik”. Предназначението на инструктажа е да запознае всички
работници е условията на работа , затова в книгата се посочват лица на различни длъжности.
Такова понятие като „обща безопасност“ няма, инструктажите за безопасност се провеждат
съобразно конкретните условия на работа, включващи възложените задачи и работното
оборудване, което трябва да използват, за да ги изпълнят.Свидетелите С.А.и Н.К. заявяват,
че всички работници, които изпълняват длъжностите „оператор“ и „опаковчик“ са запознати
с правилата за безопасна работа на машината за покривки.От техните показания, както и от
показанията на св. М. се установява,че машината за рязане на плат не е машина, при която е
възможно да възникне непосредствено опасност за живота и здравето на работниците, до
какъвто необоснован извод е стигнал съдът. И тримата свидетели установяват, че за да се
достигне до режещите части на машината, трябва да се преодолее височина, като преди това
машината трябва да се изключи.Това задължение ясно е записано на залепената на самата
машина инструкция и ако тя е връчена срещу подпис на работника, това не го прави по-
информиран за рисковете. Всъщност работодателят няма задължение да връчва на лицата
срещу подпис писмена инструкция за безопасност, утвърдена от работодателя, съобразно
указания на производителя, както твърди съдът. Неговото задължение по чл.166 от Наредба
№ 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
на работните места и при използване на работното оборудване да предостави на работещите
съответна информация и когато е необходимо, писмени инструкции за използване на
работното оборудване, а при използване на такова, при което съществува риск за
безопасността и здравето на работещите, работодателят трябва да осигури прилагането на
писмени инструкции, които да са разбираеми за работещите и да съдържат необходимата
информация относно условията за използване на работното оборудване; предвидимите
ненормални ситуации; изискванията за безопасност и здраве при работа; извлечените от
опит заключения при използването на работното оборудване.Тези изисквания за
безопасност, свързани с процесната машината са изпълнени от работодателя, поради което
неправилно съдът е определил процента на съпричиняване на 60%. Поставяйки ръката си в
зоната на работните органи на машината в нарушение на инструкциите за безопасност и без
това да е необходимо за изпълнение на работата му, работещият не е положил грижата,
която би положил и най-небрежният човек при изпълнение на тази работа. Поведението на
работника сочи висока степен на съпричиняване на вредите, настъпили изключително в
резултат на проявената груба небрежност,който процент съпричиняване следва да бъде 80%.
Неправилно е и решението по предявения насрещен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, в частта относно
разноските. Съдът неоснователно е приложил чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като в случая е
налице само едната предпоставка-ответникът признава предявените искове, но с
9
поведението си той е дал повод ищецът да заведе иск срещу него. Неоснователни са
твърденията и езиково религиозните обяснения,че дадената сума в размер на 1075.00 лв. е
възприета като дарение за добра работа. В искова молба ищецът твърди,че работодателят
му обещавал обезщетение, от което да бъде доволен, но това не се случило и други суми за
трудовата злополука не е получавал. Тези твърдения, както се установява от признанията на
ищеца не отговарят на действителните факти.Той е получил сумата от 1075лв., за да си
плати здравните осигуровки за минал период, когато е работил при други работодатели.
Както сам твърди в отговора на насрещния иск сумата е дадена, за да може да си осигури
получаване на обезщетение за временна неработоспособност. Работодателят
„Миладом“ООД му е помогнал да не остане без доходи по време на лечение, а не е правил
дарение за добра работа, както твърди. Работникът не е върнал сумата, която му е
недължимо платена, но дори след изявлението, че ще я върне до този момент това не е
направено. Неоснователни и недоказани са изводите на съда за извънпроцесуалното
поведение на страните ,за което съдът не е събирал доказателства, но е преценил, че то е
релевантно към определяне на отговорността за разноските. Единственото доказано по
делото обстоятелство е фактът, установен с писмени доказателства, че процесната сума е
платена в полза на Н.М.. Не се спори ,че той не я е върнал и с поведението си дава повод за
завеждане на иска, тъй като той има парични претенции към бившия си работодател, но не
изпълнява своите парични задължения към него. И до настоящия момент не са представени
доказателства от страна на Н.М. да е извършено плащане на тази сума. Неплащането
представлява поведение на ответника, дало повод на ищеца да води делото, макар
ответникът да признава иска. За да има ответникът поведение, позволяващо прилагането на
чл. 78, ал. 2 ГПК, е необходимо ищецът да е получил исковите суми, в какъвто смисъл е
Определение № 273/17.03.2016 г. по в.гр.д. № 89/2016г. по описа на ОС-
Смолян.Неоснователни са и твърденията, че непредставянето на банкова сметка по делото е
попречило да бъде извършено плащане на дължимата сума. Плащането може да се извърши
не само по банков път.Но ако е избрал този начин, длъжникът сам не е потърсил
информация за плащане по банков път. Въпреки това се опитва да черпи права от
собственото си противоправно поведение.Моли да бъде отменено първоинстанционното
решението в частта, с която е определен размер на неимуществените вреди в размер на 12
000лв., в частта, с която е определен процент на съпричиняване 60% и в частта за
разноските, като му бъдат присъдени разноски по насрещния иск. Претендира за разноски
по делото.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба
с вх.№ 2175/25.10.2021г. от Н. Ш. М., чрез пълномощника му адв. Григор Джангалов, в
който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че правилно
първоинстанционният съд е приел,че на ищеца не е извършван инструктаж за работа с
процесната машина, съгласно изискванията на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
което обстоятелство се доказва с писмени доказателства, а не със свидетелски показания.
10
Безспорно е установено от представеното лично трудово досие, че на ищеца не е връчена
длъжностна характеристика за длъжността, която е изпълнявал по време на възникване на
трудовата злополука.Съгласно чл.275 от КТ, работодателя е длъжен да осигури
здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на
работника да бъдат отстранени, ограничени или намалени, а съгласно чл.186, ал.1 от
Наредба № 7/23.09.1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, а именно
движещите се части, които създават риск за злополуки да се ограждат с предпазни
устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони или се снабдят с устройства, спиращи
движението им при достигане на опасната зона от човек или предмет. Конкретно процесната
машина не е осигурена с електронно оборудване за аварийно спиране при навлизане в
опасната зона на движещите се части от човек или предмети, както и не е осигурена за
автоматично спиране при осъществен контакт между движещите се части с човек или
предмет, което се установява от показанията на свидетелите С.А.и Н.К. Ответното
дружество не е ангажирало доказателства относно техническите данни на тъй наречената
„нова машина“, която не отговаря на изискванията на чл.186,ал.2 от Наредба №
7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване. Описаната преграда е била
поставена за обезопасяване, но дължината или пък височината е следвало да бъде такава,че
да не се достига до опасната зона. На работодателя му е било известно, че машината има
опасна зона и по своя преценка е решил да огради същата, без да бъде съобразена с
посочената наредба, без да представя техническите данни на това ограждение и дали
същото е предвидено от производителя или е допълнително поставена, без да бъде
съобразено, че може да бъде преодоляна без особени усилия. Създадената от работодателя
организация, практически специално за тази машина не е била обезопасена в зоната на
режещия нож и валовете.Възражението на работодателя по чл.201,ал.2 от КТ е основано на
твърдения за проявена от ищеца груба небрежност при извършване на почистването на
неизключена машина, с което е нарушил правилата за безопасност, за които изрично не е
бил инструктиран. Само въз основа на това възражение може да бъде направен логичен
извод, че преграждащата част е несигурна, че при блокиране на валовете машината
автоматично не е изключила захранването. За да бъде премахнат предмета от валовете
следва да се преодолее преграда. Следователно дори и при изключено захранване следва да
бъде преодоляно препятствието, за да се стигне до опасната зона на валовете. При липса на
проведен инструктаж за работа с процесната машина ищецът не би могъл да знае и
предполага, че при заседнал плат между режещите валове машината не е изключена. Въз
основа на това може да се направи логичен извод, че въведената в експлоатация машина не
отговаря на посочената наредба, тъй като не е осигурена с електронно оборудване за
аварийно спиране при навлизане в опасната зона на движещите се части от човек или
предмети ,както и не е осигурена за автоматично спиране при осъществен контакт между
движещите се части с човек или предмет.По делото е безспорно установен механизма на
възникване на трудовата злополука и получените увреждания, установени от заключението
11
на СМЕ. Неоснователни са оплакванията на ответното дружество, че заключението не е
пълно и компетентно е те не кореспондират с медицинската документация и не следва да
бъдат кредитирани. Вещото лице дава обяснение, защо не е наложителен личен преглед на
ищеца. Дори да бъде извършен няма да промени заключението относно описаното телесно
увреждане, като заявява, че в случая е била извършена операция на лявата ръка, като е било
извършено субтотална ампутация на ситалната фаланга на първи пръст. Това е достатъчно
да се приеме, че е нарушен захвата на лявата ръка. Безспорно е също така, че това увреждане
остава за цял живот, защото не може да „поникне“ на мястото на премахнатата част, нова
част, в случая фаланга. Съдът е определил размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост въз основа на фактите и
обстоятелствата за вида, степента и тежестта на причинените телесни увреждания,
търпените физически болки и остатъчни явления, страдания и душевни
притеснения,неудобства в ежедневието,тяхната продължителност и интензитет. Обсъдени в
контекста на възрастта на работника, в трудоспособна възраст, но с констатирана трайно
намалена работоспособност и със затруднения да изпълнява трудовите си ангажименти;
доказаните конкретно търпени болки и страдания и житейски дискомфорт, вкл. до степен на
психологична травма; засегната от увреждането двигателна функция и захват на крайника,
невъзстановени и понастоящем и при съобразяване, че установените затруднения и
неудобства в ежедневието и последиците на увреждането са с голяма продължителност и
необратими, негативните изживявания на работника следва да бъдат овъзмездени със
заплащане от работодателя на претендираната сумата от 19 000 лв. Следва да се отчете и
произтичащата от трудовата злополука инвалидност-последиците от такава травма са
неотменими, затруднението при активност с ръката, чувството на непълноценност, както и
ограничаване избора на професионална реализация.
Относно уважения предявен насрещен иск, ответникът по него е заявил, че сумата
му е била дарена и той не е дал повод да бъде заведено дело за тази сума. След
прекратяване на трудовия договор, до завеждане на иска по чл. 200 от КТ, дарителят не е
искал отмяна на дарението, т.е. да му бъде върната сумата. Ищецът по насрещния иск е бил
задължен да посочи банкова сметка или друг начин за заплащане на сумата, но не е
направил това до приключване на делото. Въпреки това, ако посочи начин на плащане, Н.М.
е изразил готовност да върне дарената му сума. Ответното дружество не е заявило, че
отменя дарението, а сочи, че сумата е неоснователно дадена, като сочи и за какво следвало
да послужи. Следователно сумата е дадена с основание, без да бъде уговаряно да бъде
връщана или прихващана от последващи плащания. Въпреки това ищецът заявява, че след
като се отменя дарението ще върне сумата, но ответното дружество не е посочило начин на
връщането, поради което до настоящия момент сумата не е върната. Направеното
възражение относно присъдените разноски по насрещния иск е неоснователно,тъй като
ответникът по насрещния иск не е дал повод за завеждане на делото, признава сумата и
обещава да я възстанови, но само по банкова сметка, посочена от ответното дружество. След
като ответното дружество не е изпълнило указанията на съда, до първото заседание по
делото да посочи банкова сметка по която да бъде платена процесната сума, то насрещна
12
въззивна жалба е неоснователна и моли да бъде отхвърлена и да бъде уважена въззивната му
жалба, както и да бъде отменено Определение № 20044/06.10.2021 г. по гр.д. № 35/2020г. по
описа на ЗлРС, с което е допълнено решението в частта разноските. Претендира за разноски
при условията на чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поотделно за
всяка една инстанция.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната и в
насрещната въззивна жалби, възраженията в отговорите и след преценка на събраните по
делото доказателства счита, че въззивната и насрещната въззивна жалба са постъпили в срок
от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са процесуално
допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:
Златоградският районен съд е бил сезиран с предявен от ищеца Н. Ш. М. срещу
ответника „Миладом“ ООД иск с правно основание чл.200 от КТ да бъде осъден ответника
да му заплати сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
настъпила на 13.11.2017г. трудова злополука, съставляващи разлика между получаваното
трудовото възнаграждение преди злополуката и обезщетението за безработица и временна
неработоспособност, ведно със законна лихва, считано от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение - 31.05.2018 г., до окончателно заплащане на сумата, както и
сумата от 11 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в
резултат на настъпилата на 13.11.2017г. трудова злополука , ведно със законната лихва,
считано от 13.11.2017г. до окончателното заплащане на сумата, като по молба на ищеца на
основание чл.214,ал.1 от ГПК е допуснато увеличение на иска за неимуществени вреди от 11
000 лева на 19 000 лева.
От ответника „Миладом“ ООД е предявен срещу ищеца Н. Ш. М. насрещен иск с
правно основание чл.55,ал.1,предл.І от ЗЗД за сумата от 1075 лева, представляваща
получена от ответника сума без наличие на правно основание за заплащане на дължими
здравни осигуровки при други работодатели за периода м.10.2012-м.10.2016г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.
По делото не е спорно, че между ищеца и ответното дружеството е бил сключен
Трудов договор № 323/11.11.2016г., изменен с Допълнително споразумение №
742/06.01.2017г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „опаковач“ с основно
трудово възнаграждение в размер на 460 лева. От приложената по делото длъжностна
характеристика за длъжността „опаковчик“, подписна от ищеца, се установява, че
задълженията на опаковчика са: да опакова в кашони готовата продукция, съгласно
изискванията на клиента; да предава в склада опакованата продукция в кашони с готови
опаковъчни листа; да участва в товаро-разтоварните работи по експедиция на продукцията
и по приемането на такава за изработка във фирмата; да въвежда всички поръчки в базата
по пакинг лист; да подрежда готовата продукция в склада; да изпълнява задълженията,
възложени от прекия му ръководител или от ръководството на предприятието, свързани
както с работата му, така и с допълнителни задачи, отнасящи се до производствения процес,
да изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността, като същите са
13
съобразени с натоварването в съответната линия и са съгласувани с ръководител.
По делото не спорно, че на 13.11.2017г. ищецът е бил на работа в цеха на
дружеството, находящ се в с. Старцево, ул. „Васил Левски“ № 2, общ. Златоград, обл.
Смолян и по устно нареждане на работодателя е изпълнявал и длъжността „оператор на
машина“ за ултрасонично рязане на плат „BaySonic“, когато около 09,00 часа при опит да
почисти валовете, машината захванала лявата му ръка и откъснала нокътя на палеца му. В
резултат на травмата ищецът изпитал силна болка и получил силно кръвотечение. Бил
транспортиран до МБАЛ „Проф. д-р Асен Шопов“ гр. Златоград, където е извършена
операция на лявата ръка - субтотална ампутация на ситалната фаланга на първи пръст. В
деня на операцията бил изписан от болничното заведение и лечението му продължило в
домашни условия. За настъпилата злополука работодателят е подал декларация за трудова
злополука на 21.11.2017г. С Разпореждане № 5104-20-82/28.11.2017г. на НОИ, ТП-Смолян
злополуката е призната за трудова на основание чл.55,ал.1 от КСО, като е прието, че
работникът Н.М., работата на който е била да поема и опакова излизащата готова продукция
от ултрасонична машина около 9,00 часа се е опитал да почисти машината без да я изключи,
при което лявата му ръка е притисната между валовете.Вследствие на злополуката е
ампутирана ситалната фаланга на палеца на лявата ръка. Поради претърпяната трудова
злополука ищецът е бил в болнични от 14.11.2017г. до 12.05.2018г., видно от
представените по делото 8 броя болнични листове. Ищецът твърди, че вследствие на
травмата е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страдание и неудобства,
стрес, не можел да спи нощем, като често сънувал кошмарни сънища, свързани с попадане
на ръцете му в машината. Получил емоционални кризи, тъй като освен болките, се
обслужвал трудно и се налагало за него да се грижат близките му, роднини и съседи. За
дълъг период от време след злополуката, все още не може да се възстанови, като и
понастоящем чувства болка макар и по-рядко и с намален интензитет. При промяна на
времето чувствал болка на мястото на отстранената фаланга на палеца на лявата ръка, с
което е нарушен и захвата на ръката, а съществуващия козметичния ефект предизвиква
неудобство, което ще търпи до края на живота си.
На 31.05.2018г. ищецът е подал писмена молба за прекратяване на трудовото му
правоотношение по взаимно съгласие и със Заповед № 260/31.05.2018г. трудовия договор е
прекратен на основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ по взаимно съгласие, считано от 31.05.2018г.
По делото не е спорно, че по сключена застраховка при „Дженерали
Застраховане“ АД, ищецът е получил обезщетение в размер на сумата от 255,15 лв.
Правилно районният съд е приел, че между страните не са спорни обстоятелствата,
че ищецът е работил по трудов договор в ответното дружество, че на 13.11.2017г. по време
на изпълнение на трудовите си задължения е претърпял злополука, довела до травматичното
увреждане, което е установено от приложените по делото писмени доказателства и
заключението на СМЕ, че злополуката е призната за трудова с Разпореждане № 5104-20-
82/28.11.2017г. на НОИ, ТП-Смолян на основание чл.55,ал.1 от КСО, както и че е налице
причинно-следствена връзка между трудовата злополука и уврежданията на ищеца.
14
Спорни между страните са въпросите относно размера на претендираните на
основание чл.200 от КТ обезщетения за неимуществени и имуществени вреди и относно
налице ли е съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат и в
какъв размер е това съпричиняване, а по насрещния иск дали претендираната сума е дадена
като дарение или като заем.
Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на
работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Отговорността на работодателя по своята правна характеристика е безвиновна и
гаранционно-обезпечителна. Работодателят отговаря за уврежданията причинени на
работника или служителя при изпълнение на неговите трудови задължения, независимо дали
тези увреждания се дължат на виновно поведение на длъжностното лице, тъй като
работодателят е задължен да осигури безопасни условия на труд и да предотврати
настъпването на злополуки. Работодателят носи имуществена отговорност както за
имуществените, така и за неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена
последица от трудовата злополука.
Правилно районният съд е приел, че при определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата трудова злополука съдът следва да
съобрази критерия за справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и с
практиката на ВКС и указанията, дадени с Постановление № 4/1968 г. на Пленума на
Върховния съд, съгласно които настъпилата вреда се съизмерява, съответно на установените
по делото обстоятелства, относими към стойността, която засегнатите права са имали за своя
притежател, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му зависи от
конкретните доказателства. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят
обективни характеристики, като вида и тежестта на причинените телесни и психически
увреждания, продължителността и интензитета на търпените физически болки, страдания и
неудобства, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие,
възрастта на пострадалия към датата на увреждането, ограниченията в социалното общуване
и промяната в обичайния начин на живот, с оглед невъзможността от пълното
възстановяване на здравето занапред, както и конкретната икономическа обстановка в
страната към датата на увреждането.
От заключението на вещото лице по приетата по делото СМЕ се установява, че в
резултат на трудовата злополука, ищецът е претърпял субтотална (частична, непълна)
ампутация на дисталната (крайната, нокътната) фаланга на 1 (първи) пръст на лявата ръка с
фрагмент базално. Вещото лице сочи, че страданията, дискомфортът и неудобствата при
такъв вид травми са значителни, мощни, с голям интензитет. Те са по-силни в началните
моменти на травмата и постепенно намаляват с напредването на оздравителните процеси,
като всяка манипулация в засегнатата област (операция, превръзка и др.) засилват болките и
страданията. Доколкото в случая е налице загуба на част от тялото, вещото лице сочи, че
може да се говори за оздравяване на ампутационния чукан, т.е. на оперативната рана в
травмираната област. Ампутираната част от палеца не може да се възстанови в естествения й
вид, т.е да израсне отново, поради което дефектът остава за цял живот и обуславя
нарушаването на захвата с лявата ръка – той е непълен, поради липса на крайната фаланга на
палеца. В заключението си, вещото лице сочи, че чувството за болка, праг на
15
чувствителност, степен на поносимост са строго индивидуални процеси, поради което не
може да се даде еднопосочен отговор на въпроса за болките и страданията преживени
конкретно от ищеца. При разпита му в съдебно заседание вещото лице уточнява, че
зарастването на раната е от порядъка на месец, месец и половина-два, тъй като не е нужно
съединяване на кости, а единствено зарастване на наранената тъкан. До четвъртия-петия
месец се възстановяват нервите, разкъсани при травмата. Обикновено до този момент
болките отшумяват, но в науката са известни случаи на т.нар.“Метеранов ефект“, при който
болката остава на мястото на изгубения крайник. Вещото лице уточнява още, че захватът
на лявата ръка е нарушен и е непълноценен за цял живот (нарушена е хватателната
функция), като строго индивидуално е при всеки човек умението да се приучи към
захващане, т.е. да се адаптира към актуалното си физиологично състояние.
Относно претърпените от ищец болки и страдания по делото е разпитана
свидетелката И. М., с която ищецът се намира във фактическо съжителство. Същата
установява, че след извършената в болницата ампутация колегите му го докарали в къщи.
Имал много силни болки, цяла нощ не е спал, изгубил много кръв, преживял силен стрес.
Въпреки, че му били дадени антибиотици след около 2-3 седмици, травмираната ръка
започнала да се подува, а болката била нетърпима, поради което бил откаран в ЦСМП,
където му поставили инжекция и му предписали други лекарства. Ръката му изтръпвала,
интензивните мъчителни болки продължили до към осмия месец след злополуката, след
което започнали постепенно да намаляват. След четвъртия месец и свидетелката си счупила
ръката и си останала вкъщи. Свидетелката сочи, че след злополуката е помагала на ищеца в
ежедневието да се облича, при къпане. Твърди, че след злополуката животът на ищеца се
променил-затворил се в тесен кръг на контакти, срамувал се да излезе дори до магазина.
Преди й помагал, цепел и внасял дървата , а след злополуката не можел да държи брадвата,
не можел да боядисва - да държи четката. Наложило се да замине да си търси работа в
Германия с помощта на приятели, тъй като детето им е с болно сърце и двамата не успяват
да покриват разходите за битовите нужди на домакинството, само със заплатата на
свидетелката.
Свидетелят М.М., който е съсед на ищеца също установява, че след злополуката
ищецът държал ръката си постоянно прибрана в джоба, като се оплаквал, че го боли. През
зимния сезон, за около 5-6 месеца свидетелят им помагал при цепенето на дърва и
пренасянето на въглища за домакинството. Поради травмата на пръста ищецът не могъл да
си намери работа, затова заминал за Германия да си търси работа. Правилно районният съд
е кредитирал показанията на св.М., преценени през призмата на чл.172 от ГПК и на св.М.
като логични, последователни и кореспондиращи с представените по делото писмени
доказателства и заключението на СМЕ.
Правилно при определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед представените писмени доказателства, СМЕ и показанията на
свидетелите М. и М. районният съд е съобразил всички обективни фактори, а именно: вида и
тежестта на причинените на ищеца вследствие на злополуката телесни увреждания-
16
субтотална (частична, непълна) ампутация на дисталната (крайната, нокътната) фаланга на 1
(първи) пръст на лявата ръка с фрагмент базално, продължителността и интензитета на
търпените физически болки – непосредствено след злополуката и през целия оздравителен
период, продължил шест месеца от 14.11.2017г. до 12.05.2018г., през който период е бил във
временна нетрудоспособност, видно от представените болнични листове, страданията и
неудобства в ежедневието в битов план и нуждата от чужда помощ, трайният характер на
увреждането, което е необратимо и и е довело до намаляване хватателната функция на
ръката и до влошаване качеството на живот, отразило се негативно и на самочувствието на
ищеца и начина на общуване с околните, същият се е затворил в себе си, не желаел да
излиза, криел ръката си в джоба, изпитвал притеснения, че не може да помага на
семейството си и да го издържа. Съобразена е и възрастта на пострадалия, който към датата
на увреждането е бил на 49 години, семеен с малолетно дете, което е със заболяване на
сърцето, както и икономическите условия към момента на увреждането.
Въззивният съд счита, че въззивната жалба е частично основателна относно размера
на определеното от районния съд обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди. Съобразявайки гореизброените обстоятелства въззивният съд счита, че справедливо
по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди е сумата от 15 000 лева,
която сума се явява справедлив еквивалент на претърпените от ищеца болки и страдания
вследствие на настъпилата на 13.11.2021г. трудова злополука. Неоснователни в тази връзка
са оплакванията в насрещната въззивната жалба, депозирана от работодателя „Миладом“
ООД, че определения от районния съд размер на обезщетение е завишен и че при
определянето му съдът се е позовал на заключението на СМЕ, което е необективно и
непълно, тъй като вещото лице не е посочило конкретно в каква степен е нарушен захвата на
ръката, след като сочи, че след изтичането на болничните функцията на засегнатия крайник
е възстановена напълно. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание същото
изрично е уточнило, че под оздравяване след изтичането на болничните се има предвид
зарастване на „ампутационния чукан“, което не влиза в противоречие с посоченото, че
захватът на ръката е нарушен за цял живот, тъй като ампутирания палец няма как да
поникне. Вещото лице е посочило, че при трайно увреждане компетентна да определи
намалената работоспособност е ТЕЛК. От показанията на св.И.М. се установява, че след
изтичане на болничните на ищеца е издадено направление за ТЕЛК, но свидетелката сочи,
че от Комисията не са му признали процент намалена работоспособност. По делото не е
представено Експертно решението на ТЕЛК, но обстоятелството, че захвата на ръката е
нарушен и е непълноценен за цял живот е очевидно и безспорно,тъй като липсата на
първата фаланга на палеца значително намалява захвата на ръката.
От приетата по делото и неоспорена от страните ССчЕ е видно, че разликата
между възнаграждението, което ищецът би получил, ако беше работил, и обезщетението за
временна нетрудоспособност за периода през който в ползвал отпуск за временна
нетрудоспособност от 14.11.2017г. до 12.05.2018г. е в размер на 291,54 лева. Правилно
районният съд е приел, че за тази сума предявеният иск за обезщетение за имуществени
17
вреди, от претърпяната на 13.11.2017г. трудова злополука е основателен, а в останалата част
до предявения размер от 300 лева е неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че не е налице съпричиняване
от страна на ищеца за настъпване на увреждането. Въззивният съд споделя извода на
първоинстанционния съд, че ищецът е допуснал груба небрежност и е допринесъл за
настъпване на увреждането.
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Небрежността в гражданското право е неполагането на дължимата грижа според един
абстрактен модел –поведението на определен категория лица (добрият стопанин) с оглед
естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава
по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и
на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на
дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване, при което е допусната груба небрежност - липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите
степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата
злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване
на обезщетението. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата,
толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване, в който смисъл е и
съдебната практика-Решение № 159/15.01.2018 г. по гр. д. № 251/2017 г., III г.о. на ВКС.
В настоящият случай правилно районният съд е приел, че ищецът с поведението
си обективно е допринесъл за настъпването на трудовата злополука и съответно на
увреждането, т.е. проявил е груба небрежност.
От показанията на свидетелите Н В. К. – началник на смяна и С.С.А. –ръководител
на производствения процес в ответното дружество-работодател се установява, че ищецът е
работил на длъжността „опаковчик“, като в зависимост от поръчките за всеки ден началник-
смяната е определял кой къде ще работи и е провеждал инструктаж. Свидетелката К. твърди,
че в деня на злополуката по нейно нареждане ищецът е работил като „оператор“ на
машината „BaySonic“. Свидетелите уточняват, че в цеха има две свързани машини-основна
машина, “UltraSonic”, която капитонира плата и го изпраща на допълнителната машина
„BaySonic“, която реже плата по зададен размер и същият пада пред нея, готов за събиране
и за опаковане. Свидетелите сочат, че машините са въведени в експлоатация в
предприятието през м.септември 2017 г. и са нови и съвременни, а процесът - изцяло
автоматизиран. Режещите елементи на машината „BaySonic“ се намират извън
18
непосредствения обхват на работниците на височина около 2 метра и са защитени с
предпазна решетка. Св.К. сочи, че дори да се качиш на стълба трябва да се протегнеш, за да
достигнеш валовете. Горе няма решетка, тъй като минава плата. За да бъдат достигнати
валовете е необходимо със стълба да се качат на платформа. В процеса на работа на
машините са заети оператор на машината и двама- трима души, които събират готовата
продукция – изрязания плат, който след като падне, се поставя на подвижни маси с колела
или върху транс-палет, след което продуктът се опакова в целофан, за да се извози в
зависимост от конкретната заявка. Тази дейност се извършвала от опаковчиците, които са
две жени и мъж, когато се налага да се вдига по-тежки парчета. При аварии или
необходимост от почистване на плата или при възникнала нужда, ако платът се завлачи от
ножа машината, което не се случва често, машината се спира с бутон „стоп“ от жените пред
нея, които събират продукцията, а самото почистването се извършвало с компресор с
въздух, след като машината бъде спряна. Върху режещата машина „BaySonic“ свидетелите
сочат, че е имало залепена инструкция на български език за безопасна работа с нея, с която
били запознати както операторите, така и опаковчиците. Свидетелката К. твърди, че всяка
сутрин преди да разпредели хората ги инструктира да пазят своето здраве и това на
колегите си. Сочи, че ищецът също е бил инструктиран за работа с машината. Още при
монтирането й е проявил интерес и тъй като доставчика е бил турско-говорящ и ищецът е
знаел езика е превеждал,бил е много ентусиазиран и е изявил голямо желание да работи с
машината, като е бил най-запознат с нея. След въвеждането на машината в експлоатация
ищецът е бил инструктиран за работа с нея, както и му е извършван периодичен
инструктаж. Свидетелката К. твърди, че в деня на злополуката е била в цеха на метри от
машината, но не е видяла как точно е станала злополуката.Разбрала е, че без да спре
машината ищецът се е качил на стълба и се е опитал да я почисти. Видяла е стълбата, която
е била до машината. Когато е попитала ищеца какво е станало, той й отговорил: „Аз съм си
виновен, сам си го направих“. В деня на злополуката операторът на машината е бил до
основната машина, която капитонира плата. Стълбата, която е използвал ищеца е подвижна
и тя не стои по принцип близо до машината, а в склада и е за общо ползване в цеха.
Свидетелката сочи, че няма обяснение защо ищецът при работеща машина е пъхнал ръката
си при режещите части. Машината е автоматизирана, но няма сензори, които да разпознават
предмет, различен от плата и автоматично да спира. Защитната решетка е поставена при
монтиране на машината. Свидетеля С. А.също сочи, че е бил в цеха, но не е видял точно
как е станала злополуката.Чул крясъци, настъпила суматоха. Знае, че ищецът е сложил
стълба, качил се е горе, но не знае защо на работеща машина е започнал да чисти.
Операторът на основната машина е бил на около 5 метра разстояние и не е виждал какво се
случва със стълбата на машината „BaySonic“.
От показанията на свидетелите К и А. безспорно се установява, че въпреки, че
ищецът е назначен на длъжността „опаковчик“ на основание устно разпореждане на
началник –смяната е съвместявал различни длъжности в зависимост от поръчките, като в
деня на злополука му е било разпоредено да работи на машината „BaySonic“. Ищецът
използвайки подвижна стълба, която поставил до режещата машина, преодолял височината
19
от 2 метра и без да преустанови работата на машината, посегнал с ръка към режещите
елементи и по този начин получил процесното увреждане. Правилно районният съд е
приел, че с поведението си ищецът е пренебрегнал основни правила за безопасност, като
обективно е допринесъл за настъпване на злополуката. От представената по делото
инструкция за безопасна работа с машината „BaySonic“, която е била поставена и на самата
машина, се установява, че по време на работа на машината на оператора и на опаковчиците
се забранява да взимат готова продукция, преди тя да е отведена с помощта на подвижните
части извън машината, да докосват с ръце каквото и да било по машината, особено валовете
с плат и режещите дискове, докато двигателят работи; да се качват над машината и да влизат
под нея, докато работи, да отвличат вниманието си под какъвто и да е предлог, на оператора
се забранява да стои челно в близост до режещите части, а да е на около 50 см в страни от
тях и др.
В случая ищецът е допуснал груба небрежност по смисъла на чл.201,ал.2 от КТ като
е пренебрегнал изричните забрани в т.5 от инструкцията и основни правила за безопасност,
предприемайки действия по поставяне на стълба и качване над машината, както и докосване
с ръка на режещите дискове,без предварително да е спрял машината, които негови действия
несъмнено могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, но въпреки това са били
предприети от него.
Съдът намира, че работодателят също не е изпълнил своето задължение надлежно
да инструктира ищеца конкретно по отношение на работата с машината „BaySonic“. В
длъжностната характеристика за длъжността „опаковчик“, за която длъжност ищецът е
сключил трудов договор с ответното дружество, не се съдържа задължение за работа като
оператор с процесната режеща машина „BaySonic“. Макар да се съдържа задължение да
изпълнява възложените му от прекия ръководител или от ръководството на предприятието
допълнителни задачи, отнасящи се до производствения процес, работодателят не представя
доказателства, че при въвеждане на новите машини през м.септември 2017г. на ищеца е
извършен извънреден инструктаж, съгласно изискването на чл. 16,ал.1,т.3 във вр. с
чл.10,ал.3,т.5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както и съгласно изискванията
на ЗЗБУТ. От показанията на св. М.М., който е заемал длъжността „оператор на машина“
в ответното дружество, се установява, че при въвеждане на машината в експлоатация,
същият е бил надлежно инструктиран, срещу подпис за безопасна работа с новата машина,
чрез проведен извънреден инструктаж от св. С.А а впоследствие с ежемесечен периодичен
инструктаж, за което също се е подписвал. От представените по делото писмени
доказателства не се установява ищецът също да е бил инструктиран конкретно за работа с
машината „BaySonic“ . От представеното копие от Книга за начален инструктаж, на стр.65 от
делото е видно, че ищецът е преминал такъв на 11.11.2016 г., за което е съставена и
служебна бележка № 33/11.11.2016 г. Този инструктаж е проведен от началник-смяната
св.Н.К. и съдът счита, че същият не се отнася за безопасната работа с машината „BaySonic“,
20
която е въведена в експлоатация по-късно през м.септември 2017 г., а има за цел разяснения
на общите правила за безопасност в предприятието, в какъвто смисъл са показанията на св.
Н.К. По делото е представено и копие от книга за периодичен инструктаж, проведен на
ищеца на 02.10.2017г.на стр.66 от делото, след въвеждането на машината в експлоатация, но
и този инструктаж се отнася до общата безопасност на всички работници в цеха на
дружеството, тъй като в списъка са посочени лица заемащи различни длъжности –
„шивачка“, „общ работник“, „опаковчик“ и „оператор на машина“, и не е свързан конкретно
с безопасното служене с режещата машина „BaySonic“. Св.К. твърди, че подписът за този
инстрактаж не е неин, но че и други лица са извършвали инструктаж. Макар свидетелката да
твърди, че ищецът е инструктиран за работа с машината, доказателства в тази насока не се
представят. Свидетелката изрично сочи в показанията си, че няма специална квалификация
за работа с машината „BaySonic“, а е извършила инструктажа съгласно инструкцията, с
която машината е снабдена за безопасна работа, което е нарушение на чл.11,ал.2 от
посочената Наредба, която изисква инструктажа по чл.10,ал.3 да се провежда от длъжностно
лице с подходящо образование по ред и условия, определени от работодателя, като се
отчита характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и
съществуващия професионален риск. Макар от показанията на свидетелите А. и К. да се
установява, че ищецът е бил най-запознат с работата на машината, тъй като при
монтирането е превеждал от турски и е бил ентусиазиран да работи с нея, както и че на
самата машина е била поставена инструкция, работодателят не е изпълнил нормативното си
задължение да извърши извънреден инструктаж при въвеждането на нова машина и да
осигури безопасни и здравословни условия на труд, особено при експлоатация на машини и
съоръжения, при които е възможно непосредствено да възникне опасност за живота и
здравето на работниците. В случая макар от свидетелите А. и К. да се твърди, че на ищеца е
бил проведен първоначален инструктаж за работа с машината при монтирането й, такива
доказателства не се представят по делото, поради което съдът не кредитира показанията на
свидетелите в тази им част.
С оглед изложеното въззивният съд счита, че и двете страни по делото са
допринесли за настъпване на увреждането, като съотношението между отговорността на
работника и на работодателя следва да е 40% към 60%, с оглед на което определеното
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева след намаляването му с
процента на съпричиняване следва да е в размер на 9000 лева. Ищецът не е спазил
поставената на машината инструкция за безопасна работа, както и изискванията на
чл.126,т.5 и 6 от КТ и чл.33 от ЗЗБУТ лично да се грижи за здравето и безопастността си,
поради което е допринесъл за настъпване на злополуката. По изложените съображения
първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен
иска за неимуществени вреди за разликата над 4 800 лева до 9 000 лева, като неправилно и
вместо него ще следва да бъде осъдено „Миладом“ ЕООД да заплати на Н. Ш. М.
допълнително обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на трудова
злополука на 13.11.2017г. в размер на 4 200 лева, ведно със законната лихва считано от
13.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът счита, че е неоснователно
21
оплакването в насрещната въззивна жалба, че ищецът има по-голява отговорност за
причиняване на трудовата злополука, поради което определеното обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде намалено с 80%. Превенцията на риска от трудова
злополука при работа с машини е отговорност и на двете страни по трудовото
правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на
работните места и условията на труд е задължение в тежест на работодателя и включва
система от мерки, само част от които се свеждат до установяването на конкретни правила за
безопасност, прилагани пряко от изложените на риска негови работници и служители, след
инструктаж. Видът и броят на останалите мерки, които е трябвало работодателят да
предприеме, за да осигури безопасни условия на труд, е в зависимост от действащата
подзаконова нормативна уредба, естеството на работата и свързания с нея производствен
риск. Делът на тези мерки и значението им за превенцията на риска не изключва
прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ, ако работникът грубо е нарушил правилата за безопасност,
но наред с другите обстоятелства е от значение за степента, в която се намалява
обезщетението при трудова злополука, в какъвто смисъл е Решение № 159 от 15.01.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 251/2017 г., III г. о., ГК.
Правилно районният съд е приспаднал полученото от ищеца застрахователно
обезщетение, заплатено от „Дженерали Застраховане“ АД по сключения застрахователен
договор по задължителна застраховка "Трудова злополука" с работодателя в размер на
255,15 лв. Съгласно чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване, а съгласно чл. 200, ал. 4 КТ
дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените
договори за застраховане на работниците и служителите. В случая не се оспорва, че ищецът
е получил застрахователно обезщетение от „Дженерали Застраховане“ АД в размер на
255,15 лева, което следва да се приспадне от дължимата сума за имуществени вреди,
посочена по-горе в размер на 291,54 лева, съгласно заключението на ССчЕ, представляваща
разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би получил, ако е имал
възможност да работи и обезщетението за временна нетрудоспособност за периода, в който е
бил в болнични, при което дължимото обезщетение за имуществени вреди е в размер на
36,39 лв, както правилно районният съд е присъдил посоченото обезщетение, а за разликата
над 36,39 до 291,54 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Предявеният размер на
обезщетението за имуществени вреди е в размер на 300 лева и за разликата над 391,54 лева
до 300 лева липсва произнасяне от районния съд, но в срок не е постъпила молба за
допълване на решението.
Въззивният съд счита, че правилно районният съд е уважил и предявеният
насрещен иск с правно с основание чл. 55, ал. 1, предл.І ЗЗД, поради което счита въззивната
жалба в тази част за неоснователна. Ищецът е признал, че е получил от работодателя си
сумата от 1075 лева, т.е. признал е предявения срещу него насрещен иск за сумата от 1075
лева, за която сума е представен разходен касов ордер от 22.11.2017г., който е подписан от
22
ищеца, че е получил посочената сума. Ищецът твърди, че тази сума му е била дадена като
дарение от работодателя, за да заплати задължението си към НАП за неплатени от него
здравни осигуровки за предходен период, преди постъпването му на работа при този
работодател или за периода от м.10.2012г. до м.10.2016г., която дължима сума е в размер на
1075 лева. Същата му е била необходима за заплащане на неплатени здравни осигуровки, за
да може да получава след трудовата злополука обезщетение за временна нетрудоспособност.
Ищецът само твърди, но не установява, че сумата му е дадена като дарение и не дължи
връщането й. Работодателят твърди, че сумата е дадена на ищеца без да съществува
законово основание за това, за да си заплати предходни здравни осигуровки, дадена му е на
заем, поради което ищецът дължи връщането й. Макар ищецът да признава предявеният
срещу него насрещен иск и да заявява, че ще върне претендираната сума, до приключване
на производството и във въззивната инстанция не представя доказателства за връщането й.
Неоснователно е оплакването му, че на основание чл.78,ал.2 от ГПК не дължи разноски по
този иск, тъй като не е върнал сумата, поради непосочването от работодателя на сметка, по
която да бъде преведена. Сумата е дадена на ищеца на 22.11.2017г. и до предявяване на
насрещния иск на 23.03.2020г. не е върната, поради което не са налице едното от двете
изисквания по чл.78,ал.2 от ГПК, а именно с поведението си да не е дал повод за завеждане
на иска. С оглед на това правилно районният съд го е осъдил да плати разноски по този иск
и в тази част оплакванията му са неоснователни.
При този изход на спора с оглед частичното уважаване на въззивната жалба, в
частта й относно неимуществените вреди на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.1 от ГПК ще
следва да бъде осъдено „Миладом“ ЕООД да заплати на адв. Григор Джангалов на
основание чл.38,ал.2 от ЗА разноски по делото в общ размер на 520,35 лева, от които за
въззивното производство, съразмерно с уважената част от жалбата в размер на 350,08 лева и
допълнително разноски съразмерно с уважената част от иска в първоинстанционното
производство в размер на 170,27 лева.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20019/06.08.2021г., постановено по гр.д.№ 35/2020г. по описа
на Златоградския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от Н. Ш. М., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Златоград, ул. „Ст. Стамболов“ № 23, бл. 175, вх. Б, ет. 2, ап. 4
срещу „Миладом“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Старцево, общ.
Златоград, обл. Смолян, ул. „Васил Левски“ № 2 иск с правно основание чл. 200, ал.1 от КТ
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова
злополука, настъпила на 13.11.2017г. около 09,00 часа в цеха на „Миладом“ ООД, находящ
се в с. Старцево, ул. „Васил Левски“ № 2, общ. Златоград за разликата над присъдената сума
от 4800 лева до 9000 лева като неправилно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Миладом“ ООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: с. Старцево,
23
общ. Златоград, обл. Смолян, ул. „Васил Левски“ № 2, да заплати на Н. Ш. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Златоград, ул. „Стефан Стамболов“ № 23, бл. 175, вх. Б, ет. 2, ап. 4,
на основание чл.200,ал.1 от КТ допълнително сумата от 4 200 лева (четири хиляди и двеста
лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
трудова злополука, настъпила на 13.11.2017 г. около 09,00 часа в цеха на „Миладом“ ООД,
находящ се в с. Старцево, ул. „Васил Левски“ № 2, общ. Златоград, обл. Смолян, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 13.11.2017 г. до окончателно изплащане
на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20019/06.08.2021г., постановено по гр.д.№ 35/2020г.
по описа на Златоградския районен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА „Миладом“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Старцево,
общ. Златоград, обл. Смолян, ул. „Васил Левски“ № 2, да заплати на адвокат Григор
Николов Джангалов от АК-Смолян на основание чл.78,ал.1 ГПК във вр. с чл.38,ал.2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение в общ размер на 520,35 лева (петстотин и двадесет лева и 35 ст),
от които за въззивното производство, съразмерно с уважената част от жалбата в размер на
350,08 лева и допълнително разноски съразмерно с уважената част от иска в
първоинстанционното производство в размер на 170,27 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24