Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, 10.12.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ МАРИНОВА
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа
докладваното от съдия М.М. в.гр.д.№619/19г.
по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на
чл.196 и сл. от ГПК/обн.1952г., отм. 2008г./, вр.§2, ал.1 от ПЗР на
ГПК/обн.2007г., в сила от 01.03.2008г./.Образувано по подадена въззивна жалба
на Н.М.Н., чрез процесуалния му представител адв.Н.М., против решение
№1464/06.08.2018г., постановено по гр.д.№3607/12г. по описа на ВОС, с което са
отхвърлени предявените от Н.М.Н. против Д.И.М., Прокуратурата на РБ и Областна Дирекция на МВР гр.Шумен искове за
заплащане солидарно сумата от 10 200лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди: уронване честта и
достойнството и накърняване доброто име на ищеца в обществото, пред колегите му
юристи, пред клиентите му като адвокат, чрез разпространяване, при което
първият ответник е използвал служебното положение на Заместник-директор на ОСС
Търговище, на неверни твърдения, свързани със сл.д.№6/2001г. на ОСС Шумен, още
преди ответникът М. да е започнал разследването: че ищецът е извършвал измами и
че се е укривал, както и че е бил редовно призован и не се е явил без
уважителна причина, както следва: на 31.03.2002г. по „ТОП“ телевизия гр.Шумен и
на 01.04.2002г. във вестниците „Монитор“, „Труд“, „Стандарт“, „24 часа“,
„Шуменски глас“, „Сега“ и „Шуменска заря“ в нарушение на забраната ответникът М.
да изразява предварително становище по възложените му дела по чл.137 от ЗСВ и
на забраната да се разгласяват материали по делото по чл.179 от НПК, на осн.
чл.45 от ЗЗД, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва в периода от всяко от деянията до
окончателното изплащане, както и Н.М.Н. е осъден да заплати на Прокуратурата
на РБ и на Областна
Дирекция на МВР гр.Шумен по 300лв. на всеки от
ответниците, представляващи юрисконсултски възнаграждения.В жалбата и съгласно уточняващата към нея молба от
10.07.2024г. се твърди, че решението е
нищожно, защото е постановено от незаконен състав - за съда са съществували
основания за отвод, т.к. е бил заинтересован и предубеден от изхода на спора и е демонстрирал явна
пристрастност към ответниците, евентуално е недопустимо, защото е
основано единствено на представените от ответниците недопустими псевдо
доказателства /неавтентични копия, имитиращи неавтентични документи с невярно
съдържание/, които първоинстанционният съд е бил длъжен да изключи от
доказателствения материал по делото, както и защото практически не е бил
проведен публичен съдебен процес, а е имитирано псевдо провеждане, като съдът,
извършвайки престъпна злоупотреба с власт, е лишил ищеца от възможността да
участва в съдебно заседание, както и защото съдът не се е произнесъл по предявения
иск, евентуално неправилно, като постановено в противоречие с материалния
закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в жалбата подробни съображения.Претендира се да
бъде прогласено за нищожно, евентуално да бъде обезсилено и делото върнато за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, евентуално да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което предявените против
ответниците Д.И.М., Прокуратурата на Република България и ОД на МВР гр.Шумен искове бъдат уважени.Претендират се
разноски.
Въззиваемият Д.И.М., редовно
уведомен, не е депозирал отговор по въззивната жалба в срока по чл.201, ал.1 от ГПК/отм./.
Въззиваемата страна
Прокуратурата на Република България в депозирания отговор по въззивната жалба в
срока по чл.201, ал.1 от ГПК/отм./, чрез процесуалния си представител ю.к. Ц.М.,
поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да
бъде потвърдено.Претендира разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР
гр.Шумен, представлявана от директора на ОД на МВР гр.Шумен ст.комисар Я.Р., в
депозирания отговор по въззивната жалбата в срока по чл.201, ал.1 от ГПК/отм./
поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да
бъде потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното.
В исковата си молба/депозирана
на 11.06.2002г., първоначално разглеждана от ШОС - гр.д.№383/02г., след отводи
на ШОС, разглеждана от РОС - гр.д.№226/04г., след отводи на РОС, разглеждана от
ДОС - гр.д.№172/09г. и след отводи на ДОС, разглеждана от ВОС - гр.д.№3607/12г./
ищецът Н.М.Н. излага, че от няколко години работи като адвокат, като упражнява
професията си предимно в шуменския съдебен окръг.При упражняването й
многократно е разкривал редица правонарушения, вкл. и престъпни деяния,
извършени от длъжностни лица от РДВР Шумен.В продължения на близо 2 години високопоставени длъжностни лица от РДВР
Шумен, в съучастие с длъжностни лица от други държавни органи, извършвали
всевъзможни противозаконни репресии против него с очевидната цел да попречат на
адвокатската му работа и да прогонят клиентите му.На 13.11.2001г. претърпял
тежка автомобилна злополука, вследствие от която здравословното му състояние се
влошило значително.Възползвайки се от това обстоятелство, заинтересованите от
компрометирането и злепоставянето му длъжностни лица от РДВР Шумен с активното
участие на ръководството на ОСлС Търговище и най-вече на нейния зам. директор Д.И.М.
през периода от 01.02.2002г. до датата на подаване на исковата молба -
11.06.2002г. започнали мощни противозаконни кампании, целящи неговото
компрометиране и дискредитиране пред обществото и прогонване на клиентите
му.Като повод използвали предимно „скалъпеното“ напълно противозаконно от
заинтересуваните от репресирането му длъжностни лица от РДВР Шумен
сл.д.№6/01г., което се състои единствено от неверни твърдения и инсинуации и
единствената му цел е да служи като повод за противозаконни репресии с очевидната
цел да му бъдат нанесени огромни вреди.Извършени са следните действия, с които
са му нанесени имуществени и неимуществени вреди: 1/ още преди да започне
разследване по делото Д.М. е заявил, че щял да му повдига обвинение и е
подготвил съответните документи за това, без изобщо да разговаря с ищеца и да
знае с какви доказателства той разполага; 2/ вместо да го призове по делото по
предвидения ред, Д.М. направо е подписал постановление за предварително
задържане, без да са налице предпоставките по чл.202 от НПК/отм., действащ към
2002г./, което постановление впоследствие е било отменено от РП-Търговище на
12.04.2002г.; 3/ в същото постановление са записани неверни твърдения, целящи
злепоставянето и компрометирането му, от вида, че уж е извършил измами, уж се е
укривал и др.; 4/ напълно незаконосъобразно това постановление е изпратено на
АК-Шумен, а на 26.03.2002г. е представено на заседанието на Висшия дисциплинарен
съд по дисц.д.№3/01г. с цел да бъде дискредитиран ищецът; 5/ на същата дата, в
проведен разговор между адвоката защитник на ищеца Х.М., Д.М. *** Тр. била
постигната договорка да се срещнат на 03.04.2002г. с ищеца и да уточнят
следствените действия, като обещали и да отменят неправомерното постановление
за предварително задържане, но вместо това Д.М. в качеството си на зам.директор
на ОСлС Търговище участвал в радиопредаване по „Дарик радио“ клон Шумен, където
направил публични изявления с цел дискредитиране на ищеца, както и изявления,
че против него има следствено дело и го водел лично той, че ищецът бил извършил
измами, от които имало пострадали няколко лица от различни градове, които
изявления са направени без да е събрано нито едно доказателство, а същевременно
са станали достояние на неограничен кръг граждани и така е опозорено доброто
име на ищеца в обществото; 6/ на 30.03.2002г. ръководството на РПУ Шумен е
обявило на редовите полицаи, че ищецът е обявен за национално издирване и, че
трябва да го арестуват по най-унизителния начин, за да бъде
компрометиран.Снимката му била разлепена по полицейските табла, както и
картонът с личните му данни от служба „Документи за самоличност и чужденци“ при
РДВР Шумен и станал достояние на всички посещаващи РПУ Шумен граждани.Данните
от картона са били предоставени и на в.“Монитор“, където били публикувани, вкл.
снимката му; 7/ заинтересуваните от дискредитирането му лица си позволили да го
обявят за местно и национално издирване; 8/ на 31.03.2002г. по „ТОП“ телевизия
гр.Шумен официално е обявено, че по разпореждане на зам. директор на ОСлС
Търговище Д.М. е обявен за национално издирване за извършени измами; 10/ на
01.04.2002г. са излезли публикации в различни вестници - „Монитор“,
„Труд“, „Стандарт“, „24 часа“, „Шуменски глас“, „Сега“ и „Шуменска заря“,
съдържащи неверни и компрометиращи го твърдения, сочещи за техен източник зам.
директор на ОСлС Търговище Д.М., според които М. е обявил, че ищецът, бивш
прокурор, е разследван по жалби на негови клиенти за измами в особено големи
размери, вкл. е заявил, че се надява да внесе обвинителен акт против ищеца до
края на април.В посочените вестници, сочещи за източници, както изявления на Д.М.,
така и на служители на РДВР Шумен, са публикувани статии, като: „случаят не е
наш, Н. се издирва по искане на следствието в Търговище“; „адвокатът се обявява
за издирване втори път през последните 15 месеца, за първи
път го търсили на 30.01.2001г., заради следствено дело по чл.209 от НК за
измами“; „*-годишен бивш районен прокурор на Сливен и настоящ
шуменски адвокат Н.Н. е бил обявен за общодържавно издирваме и снимката с
личните му данни виси в рапортната стая на РПУ гр.Шумен“; „Н.
действително не се е явил на разпит и това наложило да бъде обявен за
издирване.Полицаи ходили по няколко пъти в кантората и в дома му и адвокатът
или не си бил в къщи, или не отварял вратата“; заглавие „Бивш прокурор, обявен
за общодържавно издирване“ с подзаглавие „Адвокат Н. бил следствен в Търговище
за особено големи размери“, “Адвокат Н.Н. *** е обявен за издирване, тъй като
не се е явил на разпит по заведено срещу него дело за измами“, „Става дума за
наказателно производство, което се води от края на 2000г. и през април трябва
да приключи, обяснил заместник шефът на търговищкото следствие Д.М.“, „Защитникът искал пари, за да ги дава на съдии и прокурори“,
„Скандално известният шуменски адвокат Н.Н. е обявен за общодържавно издирване,
снимката на юриста е издадена на полицаите с данните от българските му документи за самоличност, негови клиенти се жалваха
в началото на януари 2001г., че неправомерно им е вземал пари, за да плаща на
съдии и прокурори, „в полицията постъпила и жалба от ромка от Шумен, че Н. искал пари да освободи от ареста дъщеря
й“, „Н.М.Н.-един от маститите адвокати в
Шумен, е обявен за общонационално издирване от ОСлС - Търговище, от една година
той е обвиняем по следствено дело за измами в особено големи размери“,
„Скандалният шуменски адвокат Н.М. Н. е обявен за общонационално издирване по
искане на Окръжното следствие в Търговище, срещу него има наказателни
производства за измама в особено големи размери, образувано след жалба на
клиенти“, „следственото дело бе заведено през януари 2001г. в ОСлС Шумен,
Адвокатската колегия в Шумен отне за година правата на адвоката, в продължение
на година Н. е възпрепятствал съдебното преследване, като поискал отводите на
всички следователи от ОСлС Шумен, така през януари т.г. с разпореждане на
Главния прокурор Н. Ф., делото бе прехвърлено в Търговище.Според потърпевши,
адвокат Н. е измамил не един или двама клиенти“.
Извършени са груби нарушения на
разпоредбата на чл.137 от ЗСВ/отм., действащ към 2002г./ от страна на Д.М.,
забраняваща да се изразява предварително становище по дела.Нарушена е и
разпоредбата на чл.179 от НПК/отм., действащ към 2002г./, забраняваща да се
разгласяват под каквато и да била форма и каквито и да било материали по
делото, т.к. както Д.М., така и длъжностни лица от състава на ОСлС Търговище и
от състава на РДВР Шумен са разгласявали материали по делото с цел ищецът да
бъде компрометиран, дискредитиран и да се внуши, че е престъпник, за да бъде
провалена работата му като адвокат.Всички тези противозаконни твърдения и
действия били разгласени не само в гр.Шумен и Шуменска област, а и на
територията на цялата страна, в резултат от което е опозорено доброто му име в
обществото като човек, юрист и адвокат, от което претърпял неимуществени вреди.Предвид
изложеното претендира ответниците Д.И.М.,***/понастоящем с правоприемник
Прокуратурата на Република България/ПРБ// и РДВР Шумен /понастоящем с
правоприемник ОД на МВР Шумен/ да бъдат осъдени да му заплатят сумата от
10 200лв., представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди: уронване честта и достойнството и
накърняване доброто име на ищеца в обществото, пред колегите му юристи, пред
клиентите му като адвокат, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва в периода от всяко от деянията до окончателното изплащане.
Ответникът Д.И.М. оспорва предявените
искове и моли да бъдат отхвърлени.В депозирано на 25.09.2002г. становище твърди, че с
постановление на РП-Шумен от 22.01.2001г. против Н.М.Н. е било образувано
предварително производство за извършени престъпления по чл.209 от НК и чл.286
от НК-сл.д.№6/01г.По време на разследването в ОСлС Шумен 9 пъти са правени
опити за призоваването му в периода 26.03.2001г.-м.12.2001г. за провеждане на
следствени действия, но без резултат, вкл. и при издадени три постановления за
принудително довеждане, като Н.Н. и ангажирани от него адвокати са опитвали по
всевъзможни начини да отлагат планираните действия, вкл. с болнични листи,
ангажименти по други дела и др.С разпореждане на Главния прокурор на РБ от
15.01.2002г. е разпоредено разследването по сл.д.№6/01г. да бъде възложено на
следовател от ОСлС Търговище и така му е възложено на 17.01.2002г.С писма до
ОСлС Шумен и РПУ Шумен е искал съдействие от тях за надлежното призоваване и
връчване на призовки, изпратени на Н. за 11.02.2002г., 15.02.2002г. и
08.03.2002г., които отново били безрезултатни, връщани с докладни, че той не е
открит на адреса, а майка му-адв.Н.М. и секретарката му в кантората отказват
получаването на призовките.Предвид горното изготвил на 11.03.2002г.
постановление за предварително задържане и го изпратил за изпълнение на РПУ
Шумен.С писма от 07.02.2002г., 27.02.2002г. и 02.04.2002г. искал съдействие от
началника на РПУ Шумен и директора на РДВР Шумен.Оспорва твърденията на ищеца,
че е правил договорености за срещи на 03.04.2002г.След всички повалени опити за
призоваване на Н., не по своя инициатива, провел разговор с адв.Х.М. и той
обещал да се яви с Н. на 03.04.2002г. за провеждане на следствени действия.На
посочената дата се явил само адв.Х.М., отново без Н..На срещата не са обсъждали
и „обещавали“ отмяна на постановлението за предварително задържане.Оспорва
твърденията на ищеца за извършени нарушения на чл.179 от НПК/отм./Твърди, че не
е давал интервюта и не е участвал в радио и телевизионни предавания.През
м.03.2002г. на служебния му телефон му се обадил женски глас с представяне, че
е репортер на „Дарик радио“.Поставен му бил въпрос дали на него му е възложено
наказателното производство против директора на РДВР Шумен по обвинения в
престъпления и жалби от адв.Н.Н., на което той отговорил единствено, че
наказателно производство против офицер от МВР не би могло да му бъде
разпределено за разследване, за разследване му е възложено наказателно
производство против Н.Н.,*** за престъпление по чл.209 от НК, което с
постановление на Главния прокурор е възложено за разследване на ОСлС Търговище,
като предвид това, че са изтекли всякакви законни срокове за разследване, в
изпълнение на задълженията си ще положи усилия да приключи разследването до
края на м. април 2002г.Не е говорил за размери, брой пострадали или вина на Н..*** оспорва предявените искове и
моли да бъдат отхвърлени.Твърди, че ищецът не е бил обявяван за местно и
национално издирване.РДВР Шумен, действайки при условия на обвързана
компетентност, единствено е предприемало
чрез служителите си действия в изпълнение на задължителните за него
постановления за принудително довеждане, издадени от ОСлС Търговище.Цитираните
от ищеца публикации в медии не са провокирани от служители на РДВР Шумен, нито
последните са действали без правно основание.
Ответникът ПРБ оспорва предявените
искове и моли да бъдат отхвърлени.Възразява за изтекла погасителна давност.
Твърденията на ищеца за
нищожност, евент. недопустимост на обжалваното решение, защото е постановено от незаконен състав, т.к. за съда са
съществували основания за отвод, защото е бил заинтересован и предубеден от изхода на спора и е
демонстрирал явна пристрастност към ответниците,
евентуално защото е основано единствено на представените от ответниците
недопустими псевдо доказателства/неавтентични копия, имитиращи неавтентични
документи с невярно съдържание/, които първоинстанционният съд е бил длъжен да
изключи от доказателствения материал по делото, както и защото практически не е
бил проведен публичен съдебен процес, а е имитирано псевдо провеждане, като
съдът, извършвайки престъпна злоупотреба с власт, е лишил ищеца от възможността
да участва в съдебно заседание и да упражни своето право на защита, са
неоснователни.Евентуално незаконосъобразният отказ на съда да се отведе при
наличие предпоставките по чл.12, ал.2, пр.5 и 6 от ГПК/отм./ би представлявал
съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на решението, а не до
неговата недопустимост.Така и останалите изложени от ищеца оплаквания, касаещи
действията на съда по събиране и ценене на представени доказателства по делото,
и участието на ищеца в съдебно заседание.Неоснователно е и оплакването, че
съдът не се е произнесъл по предявения иск.Ищецът претендира обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди от твърдени неправомерни действия на
ответника Д.И.М., други длъжностни лица от ръководството на ОСлС Търговище,
както и неправомерни действия на длъжностни лица от състава на РДВР Шумен,
всички осъществени в периода от 01.02.2002г. до датата на подаване на исковата
молба-11.06.2002г., изразяващи се в разпространяване на неверни клеветнически
твърдения, свързани със сл.д.№6/2001г.
на ОСС Шумен, извършени преди да бъде започнато разследване по делото, вкл., че
ищецът е извършил измами, че се укривал, че бил редовно призован и не се е явил
без уважителна причина, с изразяване на предварително становище по възложени
дела и публично разгласяване на материали по делото с цел ищецът да бъде
компрометиран и дискредитиран, да се внуши на обществото, че е престъпник и да
се опозори доброто му име.По тези и фактически обстоятелства и формулиран
петитум се е произнесъл първоинстанционният съд.Следва да се посочи, че с
предявеният главен иск не се претендират вреди от незаконосъобразно обвинение в
извършване на престъпление по реда на ЗОДОВ.В исковата молба липсват такива твърдения/изрично
така е уточнено и от процесуалния представител на ищеца адв.М. в проведеното
о.с.з. на 22.06.2005г. по гр.д.№226/04г. на РОС/, вкл. според ищеца липсва и
надлежно образувано наказателно производство, както и повдигнато му обвинение в
извършване на престъпление към периода на твърдените вреди.Извън горното и
видно от представените от ищеца доказателства наказателното производство против
него, образувано преди погасяване на наказателното преследване по давност, е
приключило окончателно на 26.02.2016г. с влизане в сила на протоколно
определение от 10.02.2016г., постановено по НОХД №17572/12г. по описа на СРС/по
внесен обвинителен акт от 24.09.2012г.-л.8 и сл. от гр.д.№3607/12г. на ВОС/, с
което наказателното производство е прекратено поради изтичане на абсолютния
давностен срок по чл.81, ал.3 от НК, на осн. чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24,
ал.1, т.3 от НПК, която хипотеза не попада измежду предвидените в ЗОДОВ.Преди
окончателното прекратяване има извършено частично прекратяване на досъдебното
производство от прокуратурата/по едно от обвиненията за престъпления по чл.209
от НК/ на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НК - посочено при изменение на основанието
за прекратяване съгласно представеното определение от 11.02.2011г., постановено
по ЧНД №2287/11г. по описа на СРС/, но, както е видно, това прекратяване е
извършено 9 години след предявяване на иска и вредите от това незаконното
обвинение не са предмет на настоящото производство/за същите ищецът е депозирал
искова молба пред СГС/копие от исковата молба и отговорите по това дело са
приложени на л.464 и сл. от делото на ВОС, изпратени от СГС, за които на ищеца
е дадена възможност от ВОС да изрази становище/.Касателно ответника М. следва
да се посочи, че по твърдения на ищеца той разпространявал клеветническите
твърдения, за които се търси обезвреда, преди да му бъде възложено делото за
разследване, т.е. когато не е бил пряко
ангажиран в конкретното наказателно производство, в която хипотеза и според
приетото в съдебната практика-напр. определение №3594/20.11.2023г. по
ч.гр.д.№2413/23г., ВКС, I гр.о., отговорността е лична.
По правилността на решението.
Поддържа се, че ответникът М., преди да има започнато
надлежно наказателно разследване против ищеца, и преди същото да е възложено на
ответника, публично разпространявал неверни клеветнически твърдения в периода
01.02.2002г.-11.06.2002г. за него - че е извършвал измами с няколко пострадали
граждани от различни градове, че е взимал пари от клиенти, за да плаща на съдии
и прокурори, че се е укривал, както и че е бил редовно призован и не се е явил
без уважителна причина, вкл. пред медии, издавал постановления за
предварителното му задържане, а в резултат служителите на РДВР Шумен твърдели,
че е обявен за национално издирване, и извършвали репресии против него,
изразявали предварително становище по делото и се разпространявали материали.
Твърдението
на ищеца, че против него към процесния период не е имало образувано надлежно/с
прокурорско постановление/ наказателно производство е неоснователно.Досъдебното производство
против ищеца първоначално е водено по сл.д.№6/01г. по описа на ОСлС Шумен.По
искане на ищеца сл.дело е било изисквано от първоинстанционния съд, но т.к.
наказателното производство е било висящо до 2016г., не е предоставено.Тъй като
първоинстанционното дело е било спряно в периода от 2006г. до 2016г. до
приключване на следственото дело, са представяни множество обзорни справки по
същото, представляващи официални удостоверителни документи, чиято материална
доказателствена сила не е опровергана в производството.За тези справки и ищецът
е бил надлежно уведомен, вкл. искайки и получавайки копия от същите с молба по
гр.д.№226/04г. по описа на РОС/л.422/, както се е уведомявал и за всички справки,
изисквани по предходните дела/първата справка е от 15.07.2002г./.От тях се
установява, че наказателното преследване против ищеца е започнало по реда на
чл.409 от НПК/отм./, предвиждащ, че при полицейското производство не се
извършва предварителна проверка, не се съставя постановление за образуване на
производството и не се повдига обвинение по реда на чл. 207.Производството
се счита за започнало от съставянето на акта за първото действие по
разследването.За започване на полицейското производство незабавно се уведомява
прокурорът, освен ако производството е започнало по негово разпореждане.Когато
това се налага за разкриване на обективната истина, прокурорът може да
преобразува бързото полицейско производство в дознание, като извършените
следствени и други процесуални действия, както и събраните и проверени
доказателства запазват процесуалната си стойност.Така производството е
започнало на 20.11.2000г. с образуването на дознание №ЗМ479/00г. по описа на
РЗБОП Шумен, пр.пр.№2053/00г. по описа на РП Шумен.Отпочването му е предвид
дадени показания за извършени деяния от Н.Н. от разпитано по друга проверка
лице - В. А. З., където тя е разпитвана по повод подадена жалба
вх.№14980/25.10.2000г. от лицето М. Кр. М., с приложено към нея пълномощно за
Н.Н., против В.З. и нейния съпруг за извършен тормоз, а преди това по повод
сигнал също от М.М. през м.07.2000г. е било образувано дознание №ЗМ274/00г. по
описа на РДВР Шумен/по-късно преобразувано в сл.д.№384/00г. по описа на ОСлС
Шумен/, срещу В.З. и нейната дъщеря С. А. Х. за извършено престъпление по
чл.142 от НК, по което първоначално Н.Н. е бил техен пълномощник.
За
разпространените неверни твърдения от В.З. и С.Х. за ищеца Н.Н. при обяснения
по дознание №274/00г., вкл., че с поведението си ги е въвеждал в заблуждение и
формирал у тях неверни представи за действителното положение относно
извършеното деяние от С.Х., за да получи лични облаги, както и, че им е искал
пари, за да дава подкупи на съдии и прокурори, двете са осъдени да му заплатят
обезщетение по предявени искове с пр.осн. чл.45 от ЗЗД/решение по
гр.д.№1911/09г. по описа на СРС, влязло в сила на 01.07.2014г./.
С
постановление на РП-Шумен от 22.01.2001г. с аргумент за фактическа и правна
сложност на осн. чл.411, ал.1, т.7, пр.2 от НПК/отм./ дознание №479/00г. е
преобразувано в предварително следствие -
сл.д.№6/01г. по описа на ОСлС Шумен, водено против Н.Н. за престъпления
по чл.209 от НК и чл.286 от НК.С акт на Главния прокурор на РБ от 15.01.2002г.
досъдебното производство е изпратено за разследване на ОСлС Търговище/възложено
на ответника М./, където след правени опити за призоваване на Н.Н., вкл.
издадени постановления за предварително задържане, с постановление на
ОП-Търговище е спряно на 18.03.2002г. до издирването на Н.Н. и възобновено на
15.01.2007г./когато Н.Н. е задържан и доведен в ОСлС Търговище/.Впоследствие на
28.06.2007г. материалите по сл.д.№6/01г. са изпратени на Главния прокурор на
РБ/предвид направените искания за отводи на разследващите лица/ и делото
присъединено към сл.д.№22/08г. по описа на ОСлС /пр.пр.5002/07г. на СРП/.В този
см. изявление и на ищеца-л.430 от гр.д.№226/04г. на РОС.
Видно
от гореустановеното ответникът Д.М. е извършвал процесуални действия не извън,
а в хода на образувано наказателно производство против ищеца, което към исковия
период му е било възложено за разследване.Така и съответните длъжностни лица от
състава на РДВР Шумен, които са изпълнявали изпратени им за изпълнение
постановления за предварително задържане по чл.202 от НПК/отм./.Следва да се
посочи, че ищецът не е бил обявяван за общодържавно и местно издирване/л.119 от
гр.д.№383/02г./ като част от провеждана оперативно-издирвателна дейност с акт
по реда на ЗМВР/отм., действащ към процесния период/, нито в производството е
установено при липса на подобен акт ръководството на РПУ Шумен или РДВР Шумен
да е обявявало на редовите полицаи, че Н. е обявен за общонационално издирване
и следва да бъде арестуван по най-унизителен начин.Установява се обаче от
копията от материали по сл.д.№6/01г., приложени на л.100 и сл. от
гр.д.№383/02г. на ШОС, че са му изпращани множество призовки, с които е бил призоваван
за извършване на оперативно-следствени действия, които или не е можело да му
бъдат връчени поради ненамирането му на адреса или, ако са връчвани, същият е
подавал молби за отлагане на действията поради настъпили внезапни заболявания
или служебни ангажименти.Извън горното твърденията на ищеца за участие на
ответника в радио предаване по Дарик радио на 30.03.2002г. с направата на
твърдените изявления не са установени чрез пълно и главно доказване.Така и
касателно участие в предаване по „Топ ТВ“ Шумен.Твърдените записи не са били
изискани от ищеца в срока по чл.14, ал.1 от ЗРТ - 3 месеца, считано от датата
на предаването, поради което съответните медии са отговори/л.52 и л.58 от
гр.д.№383/02г. на ШОС/, че след изтичане на посочения срок не съхраняват записите
от техни предавания.Според показанията на св.Д.Р./разпитван двукратно/, същият
слушал изказване на г-н В. по Дарик радио, че Н. е обявен за общодържавно
издирване, който се позовавал на следователи от ОСлС Търговище, т.е. свидетелят
няма наблюдение за участие на ответника Д.М. в това радиопредаване, така и
свидетелят А.Гр..Според показанията на св.Г.Н./разпитвана трикратно/, Д.М.
участвал в предаване по Дарик радио и заявил, че ще повдигне обвинение на Н. до
м.април.Лично чула, че казал, че сл.д.№6/01г. на ОСС Шумен е изпратено с
постановление на главния прокурор и че се води за измами и всяване страх у
клиенти.Според показанията на св.Д.Р. в телевизионно предаване през пролетта на
2000г./преди Н. да катастрофира в края на 2001г./ чул и видял изказване на
представител на ОСС/може би не е бил лично следователят, но имало негови
изказвания/, че Н. е обявен за общонационално издирване.След телевизионното
предаване веднага излезли публикации във вестници, че Н. е обвинен в
измама.Според показанията на св.В.Ст. края на м.03.2002г. имало интервю по
Дарик радио с Д.М., а по „Топ ТВ“ било излъчено изявление, след което във
вестниците имало публикации.
Показанията
на св.Н. следва да се ценят при условията на чл.136 от ГПК/отм./, т.к. същата е
дългогодишен технически сътрудник в кантората на ищеца. Показанията на
свидетеля Р. противоречат на твърдението на ищеца за изявления от м.03.2002г.,
след като той е катастрофирал 2001г.Свидетелят Р. не излага съдържанието на
интервюто по Дарик радио, а пресъздава материалите от публикациите във
вестници.От своя страна ответникът М. не оспорва, а твърди, че в телефонен
разговор през м.03.2002г. с лице, представящо се за репортер на Дарик радио, е
посочил, че му е възложено наказателно производство против Н.Н.,*** за
престъпление по чл.209 от НК, което с постановление на Главния прокурор на РБ е
възложено за разследване на ОСлС Търговище, като предвид това, че са изтекли
законните срокове за разследване, в изпълнение на задълженията си ще положи
усилия да приключи разследването до края на м. април 2002г.Тези му изявления не
представляват разгласяване
на неистински позорни обстоятелства или приписване на неизвършено престъпление,
с цел уронване авторитета на ищеца в обществото, т.к. действително към
м.03.2002г. воденото против Н. наказателно производство за престъпление по
чл.209 от НК е било възложено за разследване на ответника М. и е било
висящо.Подобни изявления не изразяват
предварително становище по възложено дело по см. чл.137 от ЗСВ/отм./ или
разгласяване на материали по делото по чл.179 от НПК/отм./.Как евентуално
печатни издания са интерпретирали тези изявления не може да бъде отговорност на
ответника.Твърдения, че ответникът е давал интервюта пред печатни издания
няма.Факт е и, че напр. в част от статиите е посочено, че пред Дарик радио Д.М.
е казал, че е решил да приключи следствието да края на април, т.е. изявлението,
което ответникът твърди, че действително е направил пред репортер на Дарик
радио.
Предвид
гореустановеното съдът приема, че ответникът М. и служители на останалите двама
ответници не са осъществили твърдените от ищеца противоправни деяния, поради
което искането за ангажиране на деликтната им отговорност се явява
неоснователно.Предвид
съвпадане крайните правни изводи с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.Неспазването от първоинстанционния съд на
едноседмичен срок между откритото съдебно заседание, проведено на 04.07.2018г.,
за което ищецът е бил надлежно призован, и последното открито съдебно заседание,
проведено на 06.07.2018г., не е довело до неправилност на крайните правни
изводи.Твърденията за предубеденост на първоинстанционния съдия не се
установяват.Евентуалното несъгласие на страната с изводите на съда в
обжалваното решение не могат да обосноват предпоставки по чл.12, ал.2, пр.5 и 6
от ГПК/отм./.Решението не е обосновано на псевдо доказателства, а на надлежно
събрани такива.На осн. чл.64, ал.5 от ГПК/отм./ и направеното искане на ПРБ
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от
50лв.ОД на МВР Шумен не е била представлявана от юрисконсулт във въззивното
производство, нито представила доказателства за други сторени разноски, поради
което искането й за присъждане на разноски се явява неоснователно.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1464/06.08.2018г., постановено по гр.д.№3607/12г. по описа на ВОС.
ОСЪЖДА Н.М.Н., ЕГН **********,
да заплати на Прокуратурата на РБ сумата от 50лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: