№ 74
гр. Монтана, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИСКРЕН БОРИСОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело №
20241630102276 по описа за 2024 година
Ищцата И. Д. А. твърди, че на **** г. сключила с ответника „*****“ ЕООД
Договор за потребителски кредит № *****. По силата на този договор й била
предоставена в заем сумата от **** лева, със срок на издължаване 18 месеца
на месечни погасителни вноски от **** лева. С договора ищцата се задължила
да заплати възнаграждение за закупени допълнителни услуги в размер на ***
лева. Ищцата заплатила общо по кредита ***** лева.
Твърди, че договорът е недействителен на специалните основания по чл. 22
ЗПК, а именно поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10
ЗПК. В договора бил посочен лихвен процент на ден, както и годишен лихвен
процент, без да са разписани условия за прилагането му. Липсвало изрично
посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита или е
променлив. Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване
колко е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна
лихва и съотношението й с главницата по кредита. На следващо място твърди,
че сумата за допълнителните услуги ответникът не включил в общия разход
по кредита, т.е. в годишния процент на разходите /ГПР/. Последният
надвишавал нормативно допустимия размер, което водело и до
недействителност на договора. Твърди, че в случая е налице непрозрачност
при формиране цената на кредита, като в нея следвало да се калкулира не само
1
договорения лихвен процент, но и стойността на допълнителните услуги.
Доколкото ищцата заплатила ***** лева, а чистата стойност на кредита била
**** лева, сумата от ***** счита за платена без основание. В условията на
евентуалност счита, че не следвало да заплаща възнаграждение за
допълнителните услуги в размер на *** лева, които трябвало да й бъдат
възстановени.
Развива съображения за нищожност на договора поради противоречие с
добрите нрави според чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД и неравноправност, довела до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора. Сочи, че
при недействителност на договора кредитополучателят дължи на кредитора
чистата стойност на паричния заем.
Моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от ***** лева,
недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит №
***** от **** г. ведно със законовата лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. В условията на евентуалност
моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от *** лева, недължимо
платена по недействителни допълнителни услуги по Договор за
потребителски кредит № ***** от **** г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „*****“ ЕООД оспорва
предявените искове. Не оспорва фактите относно пораждане на договорното
задължение на ищцата и клаузите на сключения договор. Оспорва наведените
твърдения за нищожност на договора. Навежда доводи, че не може да се
твърди нарушение на добрите нрави в случаите, когато отношенията са
регламентирани със законова норма. Възнаграждението за допълнителни
услуги не следвало да се включва в ГПР. Договарянето на допълнителен пакет
услуги не представлявало заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Пакетът допълнителни услуги не бил условие за сключване на договора, а
избрана от ищцата опция. Твърди, че от първоначалния момент на
кандидатстването си за потребителски кредит, ищцата е била наясно и е
разполагала с цялата информация относно параметрите както на кредита, така
и на допълнителните услуги. Сочи, че пакетът от допълнителни услуги,
уговорен между страните по договора за кредит, представлява услуга,
2
предлагана само от конкретния кредитор и не следва да се включва при
изчисляване на ГПР, именно защото би въвело в заблуждение потребителя
относно разхода по кредита. В подкрепа на всяко от възраженията си излага
подробно аргументирани доводи. Моли съда, да постанови решение, с което
отхвърли предявените искове и присъди разноските направени в
производството.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 29.08.2020 г. е отправено искане от ищеца за отпускане на потебителски
кредит до ответника.
Между страните е сключен Договор за потребителски кредит „*****
Стандарт“ № ***** от **** г.
Сключеният договор за заем между „*****“ ЕООД и длъжника има
характер на потребителски договор, като е отпусната сума в размер на *****
лева. В договора за кредит страните е уговорен фиксиран лихвен процент -
41 % и ГПР – 48,81 % и лихвен процент на ден - 0,11%. На следващо място са
уговорени допълнителни пакети Фаст в размер на 300 лева и Флекси в размер
на 480 лева, като при закупуването на които кредитополучател получава
приоритетно разглеждане на кредита и възможност за промяна по
погасителния план.
Представено е извлечение, изходящо от ответника, от което се
установява, че ищецът е заплатил сумата от ***** лева.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, в която се посочва,
че Общо платената сума по кредита е в размер на ***** лева и с нея са
погасени всички задължения до пълно издължаване, съгласно подписаният
Договор за потребителски кредит № ***** от ****г и съпътсващата
документация. Платените суми в общ размер от ***** лева от
кредитополучателя са разпределени в счетоводството на ответника със
следното погасяване на задължения по договора за потребителски кредит:
Погасена главница: **** лева; Погасена възнаградителна лихва: 297,47 лева;
Погасено услуга „Фаст“: 200,04 лева; Погасено услуга „Флекси“: 293,37 лева;
Лихви за просрочие: 139,59 лева; Дължима такса за приоритетно разглеждане:
3
66,68 лева; Такса за събиране на просрочени задължения : 30,00 лева;
Погасени Такси по тарифа : 30,00 лева; Надвнесена сума след Пълното
Предсрочно Погасяване: 0,35 лева. Изчисленото ГПР %, вписано в т.VI от
Договора за потребтелски кредит, е обследвано от вещото лице. Вещото лице
е спазило изискванията и математичската методология, описана в Приложение
1, чл.19, ал.2 от ЗПК, като обобщава, че в ГПР са включени: лихвени разходи
/възнаградителна лихва/ на стойност от 349,34 лв. При така включените
разходи по формулата за ГПР се генерира стойност от 48,70%, което се
доближава до вписаната стойност на ГПР в т.VI от Договора за потребителски
кредит № ***** от ****г в размер от 48,81%. Посочва, че ГПР е от 198,09%
при включени в него възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ в общ размер на услугите от 780 лв, е изчислен по Договор за
потребителски кредит № ***** от ****г, съгласно Приложение 1, чл.19, ал.2
от ЗПК, като са включени стойностите на отделните компоненти по
формулата,
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните
правни изводи:
Сума за възнаграждение за допълнителни услуги съдът намира, че се
основава на нищожни клаузи, доколкото начислени по този начин – към
месечните погасителни вноски, се явяват дължими в нарушение на принципа
за справедливост в гражданските отношения и води до скрито оскъпяване на
заема. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В чл. 10а ал. 2 ЗПК изрично е регламентирана забраната да се
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Настоящия състав, счита че включените в
процесния - пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси представляват
действия свързани с усвояването и управлението на кредита, поради което не
може да се приеме, че са същински допълнителни услуги по смисъла на чл.
10а, ал. 1 ЗПК.
Също така с този пакет се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на
които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния
процент на разходите реално надхвърлят определения фиксиран процент от
50,00 %, т. е. са над максимално допустимия петкратен размер, определен в
4
чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото отпусната сума е в размер на ***** лева, а цената
за пакетите е в размер на 780 лева/възнаграждение за услуга фаст – 300 лева и
възнаграждение за услуга флекси – 480 лева/, което се равнява на 80,00 % от
главницата, без да е включена фиксирания лихвен процент, който е 41 %, а
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включен и той. Така се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не съставляват плащане за услуга, а
прикрити разходи по кредита, с които се надхвърлят допустимите разходи по
чл. 19, ал. 4 ЗПК. А съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК – всяка клауза от договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискаванията на закона, е нищожна.
Вещото лице посочва, че след включване на пакетите флекси и фаст
действиятелният размер на ГПР е 198,09 %, което явно не отговоря на
посоченото в договора за кредит.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
процесния договор не отговаря на императивните изисквания на закона.
Макар и в договора да са посочени както размерът на кредита, ведно с всички
дължими от потребителя суми, така и годишният процент на разходите, който
е под предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер, то така посоченият ГПР не
отговаря на действителния, тъй като в него не са включени разходите за
допълнителни услуги.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че сключеният между страните
Договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК –
поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
От представени и неоспорени платежни нареждания се установява, че
действително ищецът е заплатил на ответника сумата от ***** лева, като
съобразно чл. 23 ЗПК чистата стойност на кредита е главницата, а именно
***** лева, като останалата част от сумата подлежи на възстановяване от
ответника, а именно пълната претендирана сума от ***** лева.
По разноските
При този изход на спора, разноските се разпределят по правилата на
чл.78, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗА страната може упълномощи
адвокатско дружество да я представлява пред съда, което дружество от своя
страна има право да преупълномощи един или няколко съдружници за
5
извършване на процесуално представителство по конкретното дело. В този
случай адвокатското възнаграждение се дължи на адвокатското дружество,
като отношенията между адвокатското дружество и адвоката, осъществил
процесуално представителство на клиента, са без значение за присъждането на
разноските по делото, включително на адвокатското възнаграждение по реда
на чл. 38 ЗА. Оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие в някоя
от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА може да се извърши, както от конкретен
адвокат, упълномощен от клиента, така и от адвокатско дружество, което е
упълномощено от клиента съгласно чл. 71, ал. 1 ЗА. В зависимост от това кое
лице е упълномощено от страната – адвокат или адвокатско дружество
присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА следва
да се извърши съответно на адвоката или на адвокатското дружество. -
Определение № 278 от 25.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3373/2021 г., III г. о.,
ГК. Също така непосочването на конкретното основание в чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗАдв не е причина да не се присъди адвокатско възнаграждение на адвоката.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адвокат Елена Иванова адвокатско
възнаграждение. Претендирано е възнаграждение в размер на 500 лева, като е
направено възражение за прекомерност. Цената на иска е в размер на *****
лева, а съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ минималното възнаграждение в
размер на 405 лева по осъдителния
След постановяването на Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища на
основание чл. 633 ГПК, съдът има възможността да не приложи предвидените
в НМРАВ минимални адвокатски възнаграждения, а да определи
възнаграждение под тези предели, като условие за това е насрещната страна
да е повдигнала въпроса за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
При определяне на справедливо адвокатско възнаграждение, настоящата
инстанция, счита че следва да вземат предвид следните критерии:
фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, вида
и обема на извършените процесуалните действия, както и продължителността
на производството. По делото е назначавана експертиза и е проведено едно
съдебно заседание, на което и двете страни не са се явили и не са изпратили
процесуален представител.
6
Съобразно горното, съдът намира, че производството не е било с правна
и фактическа сложност. Същото е решено на базата на представените с
исковата молба и отговора към нея доказателства, като в първото съдебно
заседание процесуалните представители на страните не са се явили. В него
съдът е приел проектодоклада за окончателен и е счел делото за изяснено, като
е обявил, че ще се произнесе с решение в срок. Отчитайки тези факти,
настоящата инстанция намира, че справедливото адвокатско възнаграждение
по иска за обявяване недействителност на договора следва е в размер на *****
лева. /в този смисъл Решение № 116 от 18.04.2024 г. по в.гр.д.97/2024 г. на
МОС/.
Ищецът е заплатил 50 лева държавна такса и ***** лева депозит за вещо
лице, които следва да се възстановят от ответника.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, предл. 1 ЗЗД, ***** ЕООД, ЕИК: *****,
да заплати на И. Д. А., ЕГН: **********,, сумата от ***** лева,
представляваща заплатена без основание по нищожен договор за
потребителски кредит№ ***** от ****г.
ОСЪЖДА ***** ЕООД, ЕИК: ***** да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на Д. В. М., адвокатско възнаграждение в размер *****
лева в настоящото производство.
ОСЪЖДА ***** ЕООД, ЕИК: ***** да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
на И. Д. А., ЕГН: **********, разноски в размер 450 лева в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Монтана в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7