Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 38
гр. Г.О.,
06.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГО, 8-ми състав, в публичното заседание на трети февруари през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретар С. Д., като разгледа гр.д. № 1638 по описа на ГОРС за
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45,
ал.1, вр. чл.52 от ЗЗД.
Ищецът А.И.Г. ***, чрез адв. Н. И. от ВТАК, твърди, че
И.Е.И. ***, му причинил на 15.09.2015 г. в с. П. по непредпазливост средна
телесна повреда, подробно описана в исковата молба. За извършеното престъпление било образувано
НОХД № 325 /
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор
от ответника. В съдебно заседание ответникът заявява, че не се чувства
отговорен за случилото се.
Съдът, след като изслуша страните и прецени по реда на
чл. 235 от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено и
обосновава следните правни изводи:
С влязло в законна сила определение на
01.06.2016 г. по НОХД № 325/16 г. на ГОРС, ответникът И.Е.И. е признат за
виновен, в това, че на 15.09.2015 г. в с. П., общ. Г. Оряховица, причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на А.И.Г., изразяваща се в закрито
счупване в долната трета на малкия пищял на дясна подбедрица в близост до дясна
външна глезенна става и изкълчване на външния глезен на дясна подбедрица,
изразяваща се в трайно затрудняване движението на долния десен крайник,
престъпление по чл. 133 от НК.
От показанията на св. Р. Г., дъщеря на ищеца, които
съдът след преценка по чл. 172 ГПК, кредитира като обективни,последователни и
достоверни, се установява, че Г. след инцидента реализирал се на 15.09.2015 г.
е постъпил за лечение в болница, като възстановяването му продължава и към
момента. Отначало му било трудно да ходи сам до тоалетна. Спрял да работи.
Сочи, че преди счупването на крака му, работел като охранител, а освен това обработвал
сам двора на къщата си селото. Описва,
че след счупването се наложило тя и съпругът й да му помагат в къщната работа.
Свидетелства, че възстановяването му е продължило около година и половина,
както и че все още е трудно подвижен, болките му продължавали, а освен това
кракът му отичал.
От показанията на свидетелката С. В. съседка на ищеца,
се установява, че след инцидента той спрял да излиза от домът си, защото бил
трудно подвижен. Помагала в гледането на домашните животни, поддържането на
градината, т.к ищецът не можел да се движи. Свидетелства, че Г. бил на болнично
лечение за около 10 дни, а след това за около година бил в болничен. Описва, че
гвоздеите забити в крака му създавали проблеми, поради което кракът му
посинявал, губел устойчивост, падал. Свидетелства, че след инцидента на Г. му е
правена операция по изваждането на гвоздеите, като след това бил на легло дълго
време.
По делото е приета и приложена съдебно медицинска
експертиза. В заключението си вещото лице сочи, че на пострадалия е причинено
временно разстройство на здравето, изразяващо се в болка, страдание и
затруднение в движението и функцията на
долен десен крайник, за срок между 9 и 12 месеца, че оздравителния и
възстановителен период е за около 9 до 12 месеца. Сочи, че за около година Г. е
претърпял множество болки и страдания, с изключителна интензивност, предвид
двукратните оперативни интервенции и последвалите процедури по физиотерапия и
рехабилитация, в резултат на счупването причинено от делинквента. Към момента
на изготвяне на експертизата вещото лице сочи, че пострадалият е с леко
ограничен обем на движение на глезената става, постфлебитен синдром на подбедрицата
в резултат на дълга имобилизация, оток на глезената става с лимфостаза и
веностаза. Дори към момента пострадалият при физическо натоварване и
претоварване получавал болки и затруднение при ходене, които му пречат на
активна дейност.
Въз основа на
анализираните доказателства, съдът прави следните правни изводи:
На основание чл.300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския, който разглежда последиците от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С
влязлото в сила определение от 01.06.2016 г. по НОХД № 325/16 г. на ГОРС, съдът
е признал за виновен ответникът, за извършеното от него престъпление по чл. 133,
вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, пред. 2, вр. ал. 1 от НК.
От посочените доказателства следва, че ищецът е
доказал пълно и главно поставените в негова доказателствена тежест факти:
противоправно поведение от страна на ответника, вреди, причинна връзка между
поведението и вредите.
Вредата е
основният елемент от непозволеното увреждане. Без наличието на такава, не може
да се говори за този правен институт. В конкретния случай е налице претърпяна,
както неимуществена така и имуществена от страна на ищеца, изразяваща се в
болки и страдания, резултат от получените телесни увреждания – описани в приетата
по делото съдебно медицинска епикриза на ищеца и уточнени в разпита на
свидетелите В. и Г.. Причинната връзка
между деликта и причинените вреди е пряка и непосредствена. Ответникът чрез виновно
и противоправно действие, при непредпазливост му е причинил средна телесна
повреда. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Това обезщетение има за цел да
репарира в относително пълен обем болките и страданията възникнали от
увреждането. Болките на ищеца и преживените страдания не се ограничават само до
изживените в момента на нанасяне на телесните увреждания, а продължават и след
това. От разпитана на свидетелите В. и Г. се установява, че ищецът е претърпял
болки и страдания в резултат на получените телесни увреждания. При такива
увреждания, каквито са установени при А.Г., обикновено, ако не са налице
усложнения, болките са най-силни непосредствено след получаване на
уврежданията, след което намаляват, като периодът за възстановяване продължава
около 9 до 12 месеца. Видно от свидетелските показания, както и от експертизата,
въпреки че са изминали повече от две години от датата на деликта, ищецът
продължава да изпитва болки и страдания, дори и при най-елементарна и не тежка
физическа активност. Освен това възстановяването му е неотшумяло, като видно от
разпита на вещото лице, има остатъчни явления – изразен оток, който ще намалява
с течение на времето, но все още съществуващ. През оздравителния период ищецът е
търпял и продължава да търпи неудобства свързани с това, че е имал увреждания
по тялото, не е посещавал работа, необходимо е било дъщеря му и зет му да
полагат непосредствени грижи, което съществено е нарушило обичайния му начин на
живот. Не без значение е фактът, че е загубил социалните си контакти, които до
голяма степен са били ограничени, което е довело съответно до психически
дискомфорт, унижение и раздразнение в резултат на извършеното от И. на 15. 09.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
следва да уважи предявения иск за претендираните неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания в размер от 5 000 лева и претърпените морални
страдания, изразяващи се в негативни емоционални изживявания, психически
дискомфорт, чувства на напрегнатост, унижение и раздразнение, в резултата от
деянието извършено на 15.09.2015 г. в с. П. в размер на 10 000 лв., изцяло. Съдът
счита тези размери за справедливо определени, свързани с обективно настъпили
обстоятелства – обсъдени по-горе от експертизата, разпита на свидетелите, като
е съобразен периода, през който тези страдания са търпени, като е съобразено и
обстоятелството, че възстановяването все още не е настъпило.
По отношение на имуществените вреди за
сумата от 891, 20 лв., съдът намира, че ищецът доказа настъпването им, поради
което също подлежат на възстановяване от делинквента. По делото са приложени
заверени преписи на издадените на ищеца фактури, за разходите които е направил
за оздравяване и възстановяване в резултата на деянието. Искът е доказан, както
по основание, така и по размер за претендиранта сума от 891,20 лв.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъдени да заплати на ищеца направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, а
именно в размер на 900 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплатят по сметка на ГОРС сумата от 635,65 лв. – държавна такса, както и сумата
от 120 лв. възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА И.Е.И., ЕГН
********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
на А.И.Г., ЕГН **********, адрес: ***, ул. …, по иска с правно
основание чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумите от:
- сума в размер от 5 000 /пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените от Г. физически болки и страдания в
резултат на извършеното на 15.09.2015г. в с.П., Община Г.О., от И. Е.И. с ЕГН **********
престъпление по смисъла на чл.133, във връзка с чл.129, ал.2, предл. 2, вр. с
ал.1 от НК, представляващо средна телесна повреда, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
-10.10.2016 г., до окончателното й изплащане;
- сумата
от 10 000 /десет хиляди/ лева - обезщетение за претърпените морални страдания,
изразяващи се в негативни емоционални изживявания, психически дискомфорт,
чувства на напрегнатост, унижение, раздразнение в резултат на извършеното на
15.09.2015г. в с.П., Община Г.О. от И. Е.И. с ЕГН ********** престъпление по
чл.133, във връзка с чл.129, ал.2, предл.2, вр. с ал.1 от НК и
възстановително-оздравителният период след проведените две медицински
интервенции на 17.09.2015г., и 14.07.2016г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.10.2016
г., до окончателното й изплащане;
- сумата
от 891,20 /осемстотин деветдесет и един лева и 20 ст./ лева, представляваща
обезщетение за претърпените в резултат на извършеното на 15. 09. 2015г. в с. П.,
Община Г.О. от И. Е.И. с ЕГН **********, престъпление по чл.133, във връзка с
чл.129, ал.2, предл.2, вр. с ал.1 от НК имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за проведено лечение и за закупуването на канюлирани винтове и тубуларна
плака с яка.
ОСЪЖДА И.Е.И., ЕГН
********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
на А.И.Г., ЕГН **********, адрес: ***, ул. …, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата 900 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.Е.И., ЕГН
********** ***, да заплати по сметка на ГОРС държавна такса в размер на 635,65
лв. върху уважената част от иска, 120 лв. разноски за вещо лице, както и 5 лв.
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд гр. Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: