Мотиви към Присъда № 18 от 22.03.2016 г., постановена
по
н.о.х.д.53/2016 г. по описа на Районен съд В., VII наказателен състав
Срещу Ц.И.В., роден на *** ***,
постоянен адрес ***, настоящ адрес ***, българин, български гражданин, средно
образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** е повдигнато
обвинение за това, че в гр. В., след като е осъден с протоколно определение на
РС-В. от 23.01.2014 г. постановено по гр. дело №4600/2013 г. по описа на РС-В.,
в законна сила от 31.01.2014г., да издържа свой низходящ - малолетното си дете И.Ц.
И., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител В.В.Ц., като
заплаща месечна издръжка в размер на 90.00 лв., съзнателно не е изпълнил това
свое задължение в размер на повече от 2 /две / месечни вноски, както следва, а
именно за времето от месец април 2015
г. до месец декември 2015 г. включително - общо 9
/девет/ месечни вноски, всяка от по 90.00лв. или общо сумата
от 810.00 лв. – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Участващият по делото прокурор от В. районна
прокуратура поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт,
намира същото за доказано и пледира за налагане, при превес на отегчаващи
отговорността обстоятелства, на наказание „лишаване от свобода” за минималния
предвиден в НК срок от 3 /три/ месеца.
Частният обвинител В.В.Ц. – майка и законен
представител на И.Ц. И., ЕГН ********** – поддържа както обвинението, така и
предложеното от прокурора наказание.
Подсъдимият Ц.И.В. признава вината си, твърди, че е
започнал работа и се надява занапред да осигурява със заплатата издръжката на
сина си.
При проведеното наказателно разследване
и след използване на допустимите процесуални способи и средства за събиране и
проверка на доказателствата се установява следната фактическата обстановка:
На 10.07.2009 г. по време на
съвместното съжителство на частния обвинител В.Ц. и подсъдимия Ц.В., се родило
тяхното дете И.Ц. И., ЕГН **********. Впоследствие двамата родители се
разделили.
На 23.01.2014 г. подсъдимият Ц.В. е
осъден с протоколно определение на РС-В., постановено по гр. дело №4600/2013 г.
по описа на РС-В., в законна сила от 31.01.2014г., да издържа свой низходящ -
малолетното си дете И.Ц. И., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител В.В.Ц., като заплаща месечна издръжка в размер на 90.00
/деветдесет/ лева.
За период от седем месеца /от месец
февруари 2014 г.
до месец август 2014 г.
включително/ подсъдимият В. не изпълнил задължението си да изплаща присъдената
месечна издръжка, т.е. не е изплатил 7 /седем/ издръжки, общо в размер на 360
лева, поради което му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.183,
ал.1 от НК. Тъй като междувременно подсъдимият В. изплатил дължимата сума за
гореописания период, на основание чл.183, ал.3 от НК, във връзка с чл.183, ал.1
от НК, не му било наложено наказание от В. районен съд.
През следващия период от седем месеца /от месец
септемри 2014 г.
до месец март 2015 г.
включително/ подсъдимият В. не изпълнил задължението си да изплаща присъдената
месечна издръжка, т.е. не е изплатил 7 /седем/ издръжки, общо в размер на 360
лева, поради което му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.183,
ал.1 от НК. Предвид горното, на 06.04.2015 г. В.та районна прокуратура е внесла
обвинителен акт, а въз основа на последния Районен съд В. е издал осъдилна
присъда на подсъдимия, влязла в сила на 19.11.2015 г., като наказанието, което
е било наложено на подсъдимия В. е: „пробация” със следните пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от две години с
периодичност два пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от две години.
Впоследствие подсъдимият Ц.В. отново не
е изпълнил задължението си да заплаща месечна издръжка на своя низходящ -
малолетното дете И.Ц. И., този път за времето от месец април 2015 г. до месец декември 2015 г. включително - общо 9
/девет/ месечни вноски, всяка от по 90.00лв. или общо сумата
от 810.00 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни и писмени и доказателства:
Съдът кредитира показанията на В.Ц.,
досежно обстоятелството, че подъдимият В. не е заплащал месечни вноски за
издръжка на детето им от месец април 2015 г.
В обясненията си пред съда подсъдимият
заявява, че е по това време от месец април 2015 г. до месец декември 2015 г. включително е бил безработен,
нямал е постоянни доходи и това било причина да не заплаща вноските по
присъдената издръжка. Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия, доколкото същите
не противоречат на останалия доказателствен материал.
По делото са приети и приложени следните писмени
доказателства: постановление за образуване на досъдебно производство от
10.09.2015 г. /л.1 и 2 от ДП/; жалба от В.Ц. /л.4 и 5 от ДП/; препис от обвинителен акт по н.о.х.д.374/2015
г. /л.6-8 от ДП/; заверен препис от протоколно определение на РС-В. от
23.01.2014 г. постановено по гр. дело №4600/2013 г. по описа на РС-В. /л.35 и
36 от ДП/; дубликат от удостоверение за раждане на И.Ц. И. /л.17 от ДП/; протокол
от разпит на В.Ц. /л.43 от ДП/;
характеристични данни /л.49 от ДП/; постановление от 08.01.2016 г. за
привличане на обвиняем и взета мярка за неотклонение „подписка” /л.59 от ДП/;
протокол за разпит на обвиняем /л.60 от ДП/; подсъдимият
не е получавал социални помощи за
периода от 01.01.2010 г. до 05.10.2015 г., видно от справката на Дирекция „Социално
подпомагане” – гр.В. /л.32 от ДП/; видно от справката на ТД НАП В.Т., офис В.
от 07.10.2015 г. /л.27 и 28 от ДП/ подсъдимият не е имал действащи трудови
договори, нито участие в търговски дружества, нито регистрация по БУЛСТАТ за
периода от 01.01.2015 г. до 07.10.2015 г.; подсъдимият към 15.10.2015 г. не е
имал на свое име декларирано движимо и недвижимо имущество, видно от справка от
Дирекция „Местни данъци и такси” към Община В. /л.21 от ДП/; към 02.10.2015 г.
липсват данни подсъдимият да е притежавал на свое име пътни превозни средства,
видно от справката от АИС „КАТ” /л.38 от ДП/; справка за съдимост на
подсъдимия /л.18-21/, видно от която той е осъждан.
Предвид
гореизложеното съдът достига до следните правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимият Ц.И.В.
е осъществил състава на чл.183, ал.1 от НК, изразяващ се в това, че в гр.В., след като е бил осъден с протоколно
определение на РС-В. от 23.01.2014 г. постановено по гр. дело №4600/2013 г. по
описа на РС-В., в законна сила от 31.01.2014г., да издържа свой низходящ -
малолетното си дете И.Ц. И., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител В.В.Ц., като заплаща месечна издръжка в размер на 90.00 лв.,
съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от 2 /две/
месечни вноски, както следва, а именно за времето от месец април 2015 г. до месец декември 2015 г. включително - общо 9
/девет/ месечни вноски , всяка от по 90.00лв. или общо сумата
от 810.00 лв.
Съгласно чл.143, ал.2
от Семейния кодекс /СК/ родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се
дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите /по аргумент на противното от чл.143,
ал.2 от СК/. Това
означава, че за посочения период подсъдимият не е изпълнявал своите задължения като родител, от
които не може да бъде освободен, дори да няма никакви доходи. За горепосочения период подсъдимият не е заплатил дължимата
ежемесечна издръжка за детето си, а
през цялото това време за здравето и за
останалите потребности на детето се е грижела майката. По делото не се
събраха доказателства подсъдимият да има
задължение за издръжка към други лица, освен към своето дете.
В случая, от обективна страна е налице влязло в сила решение на
граждански съд, с което подсъдимият е осъден да издържа свой низходящ. Изпълнителното
деяние на престъплението е осъществено чрез бездействие, изразяващо се в съзнателно неизпълнение
на задължението за издръжка в размер на повече от две месечни вноски – а
именно девет месечни
вноски, установено безспорно както от показанията на свидетелката Ц., така и от обясненията на подсъдимия В., така също и от
събраните писмени доказателства.
От субективна страна
деянието е осъществено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият В. е знаел, от една страна, че като не изпълнява своите
задължения по изплащане на издръжката, нарушава влязло в сила съдебно решение,
а от друга страна, не е имал воля да заплати задължението си, което
безпротиворечиво се установи, като е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неизбежното неплащане на дължимата от него издръжка в размер на повече от
две месечни вноски и пряко е целял този резултат.
С бездействието си по
отношение на вмененото с влязло в сила съдебно решение задължение, съзнателно
неплащайки издръжка на свой низходящ,
дължима за горепосочения период, след като е бил осъден от гражданския съд
да издържа детето си,
подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.183, ал.1 от НК. При тези
съображения се налага извода, че в конкретния случай са установени всички
обективни и субективни признаци на престъплението, за което е повдигнато
обвинение, което мотивира съда да постанови присъдата си, с която призна
подсъдимият за виновен в извършено престъпление по чл.183,
ал.1 от НК. Към момента
на извършване на престъплението, като същото се счита за довършено с неплащане
на последната дължима вноска, предвиденото наказание за това престъпление е
лишаване от свобода до една година или пробация.
Съдебният състав, като отчете отегчаващите вината обстоятелства – вида и характера на извършеното деяние - престъпление против брака и семейството, предишното осъждане за същото престъпление
и лошите характеристични данни и смекчаващите вината обстоятелства – самопризнанието на
подсъдимия, социалния и
имуществения му статус /липса на постоянни доходи и работа, липса на собствено
движимо и недвижимо имущество/, заявлението, че вече си е намерил работа и със
заплатата ще заплаща занапред вноските по издръжката за сина си, намери, че за
постигане целите на чл.36 от НК и най-вече за поправянето и
превъзпитанието на дееца,
следва да му бъде
наложено на основание
чл. 183, ал.1 НК, вр. чл.42а, ал.3, т.1,
вр. ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1 НК, вр.чл.54 НК наказанието „пробация” със
следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице 3 /три/ пъти седмично, за срок от 3 /три/
години; задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 3 /три/ години.
По изложените
съображения съдът постанови горната присъда.
25.03.2016 г.
гр.В. РАЙОНЕН СЪДИЯ: