Р Е Ш Е Н И Е
№
3739 / 20.12.2019
год., град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХXXVІІ – ми граждански състав
На шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание, в състав
Районен съдия: Асен
Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 5008 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на ЗД”Лев инс” АД против В.Г.В., за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 365.40 лв. – застрахователно обезщетение, заплатено по щета № ... на трето увредено лице – собственик на л.а. „...” с рег. № ..., за причинени му от ответницата имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 17.12.2016 год. в гр. Поморие, на ул.”..., както и сумата от 15 лв. - ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху горните суми, начиная от 05.03.2019 год. до окончателното плащане.
Правното основание на исковете е в чл.500, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Страните и техни представители не се явяват в съдебно заседание. Ответницата е оспорила исковете по реда на чл.131 от ГПК.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.12.2016 год. Й.. Б.. - мл. автоконтрольор в РУ на МВР - гр.Поморие, е съставил констативен протокол за ПТП, съгласно който на 17.12.2016 год. в 10.00 ч., в гр.Поморие, на ул.“..., при управление на лек автомобил „...“ с рег. № ... ответницата е допуснала произшествие със спрения лек автомобил „...” с рег. № ..., след което е напуснала местопроизшествието.
Мястото на настъпване на произшествието не е посетено от съставителя на протокола, тъй като, според изрично записване в същия, по случая е образувана преписка за установяване на нарушителя.
Произшествието е настъпило в срока на покритие (28.03.2016 год. - 27.03.2017 год.) на сключената с ищцовото дружество застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от ответницата автомобил.
Затова, след искане от страна на собственика на увредения автомобил, опис и остойностяване на щетите, на 20.04.2017 год. ЗД”Лев инс” АД е изплатило на последния застрахователно обезщетение в претендирания размер.
С нарочна покана застрахователят е поканил В. да му възстанови изплатеното застрахователно обезщетение. Поканата, видно от обратната разписка, е получена на 21.06.2017 год., като липсват доказателства обезщетението да е възстановено.
При така установените факти, настоящия състав на Бургаския районен съд намира предявените искове за неоснователни.
Дори да се допусне, че В. е нарушила виновно задълженията си като водач на автомобил, вменени й с някоя от разпоредбите на ЗДв.П. - например чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДв.П. (доколкото липсват доказателства в тази насока, ангажирани от носещата доказателствената тежест страна - влязло в сила наказателно постановление и др. под.) и с това да е предизвикала настъпването на ПТП, от което са причинени имуществени вреди, за които ЗД”Лев инс” АД е заплатило на увреденото лице обезщетение, липсва право на регрес у застрахователя.
Разпоредбата на чл.500, ал1, т.1 от КЗ не оставя съмнение, че регресното право на застраховател срещу застрахован водач по застраховка „Гражданска отговорност“ възниква, когато последният, при настъпване на ПТП е извършил някое от изброените в посочената норма нарушения по ЗДв.П: А/ управлявал е автомобила под въздействие на алкохол, с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон; Б/ управлявал е автомобила под въздействието на наркотици или други упойващи вещества; В/ отказал е да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества; Г/ виновно се е отклонил от такава проверка; Д/ е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Първо - понеже се касае за материален закон и разширително тълкуване е недопустимо, напускането на местопроизшествието не може да се приравни на отклонение от проверка, а оттам и да обоснове презумпция за употреба на алкохол, наркотици и прочее. Второ - законът лимитативно посочва нарушенията по ЗДв.П, затова извършването им и съпричастността на ответника (вината) следва да са надлежно установени, т.е. по административнонаказателен ред, в каквато насока доказателства по делото също липсват. Впрочем, за пълнота следва да се каже, че с оглед естеството на произшествието, непопадащо в обхвата на чл.123, ал.1, т.2 вр. с чл.125 от ЗДв.П, регрес не би могъл да се обоснове и по т.3 на чл.500, ал.1 от КЗ (Обн. - ДВ, бр. 102 от 2015 год., в сила от 1.01.2016 год.).
Ето защо, главният иск по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, а оттам и акцесорния - по чл.86, ал.1 от ЗЗД, са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Мотивират от изложеното дотук, Бургаският районен съд, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на ЗД „Лев инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джейм Баучер“ № 87, представлявано от С.. П.. и К.. К.., за
осъждането В.Г.В. ***, ЕГН - **********, да заплати сумата от 365.40 лв. –
застрахователно обезщетение, заплатено по щета № ... на трето увредено лице –
собственик на л.а. „...” с рег. № ..., за причинени му от ответницата
имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 17.12.2016 год. в гр.
Поморие, на ул.”..”, пред № .., както и сумата от 15 лв. - ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва върху горните суми, начиная от 05.03.2019
год. до окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: /п./
Вярно с оригинала: ЕХ